МОТИВИ по НОХД №1328/’10г.:
Обвинението е против подсъдимия О.Р.А. *** е за това, че на 18.10.2009г. в с. БРЕСТ, общ.ГУЛЯНЦИ
намерил чужди движими вещи – 1 бр. черна кожена чанта на стойност 10лв., 1 бр. кутия с цигари
„МАЛБОРО”80 на стойност 4.20лв., 100 сръбски динара на стойност 2.07лв.,
български пари в размер на 5,00лв., 1 бр. лична карта и 1 бр. паспорт – всичко
на стойност 21,27лв. и в продължение на една седмица - до 25.10.2009г. не
съобщил за това на собственика им, на властта, или на този, който ги е загубил
– престъпление по чл. 207, ал.1 от НК.
В хода на съдебното производство няма конституирани
граждански ищци или частни обвинители. По делото не са предявявани граждански
искове.
Съдебното производство е проведено по реда на чл.370 и
сл. НПК.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа
обвинението така, както е повдигнато в обвинителния акт. Твърди, че в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие безспорно е доказана описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и деянието извършено от подсъдимия,
което осъществява състава на престъпление по чл.207, ал.1 от НК. Прокурорът
твърди, че при определяне наказанието на подсъдимия съдът следва да вземе
предвид доброто процесуално поведение, ниската стойност на отнетите вещи,
признаването на вината и разпоредбата на чл.55 от НК. Предлага на подсъдимия да
се наложи наказание глоба в минималния предвиден размер. Взел е становище и по
МН.
Защитникът на подсъдимите е заявил, че осъзнават вината
си и стореното и моли съда да наложи наказание при условията на чл.55 от НК,
като отчете факта, че подсъдимия е безработен. Взел е становище и по МН.
В съдебно заседание подсъдимия О.Р.А. заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва
фактите приети за установени по обвинителния акт, поради което дава съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. Моли съда да му се наложи минимално
наказание.
Като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди становищата на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият О.Р.А. е роден на ***г***, живущ ***, турчин, български
гражданин, без образование - неграмотен, не женен, работи, осъждан, ЕГН **********.
C
А. Д работил в кравефермата на СГП от с.БРЕСТ. Същият се познавал със СПЗ от
с.МУСЕЛИЕВО, общ.НИКОПОЛ.
През
лятото на 2009г. му продал 1бр. мобилен телефон, като се уговорили да му
заплати сумата от 100,00лв. за него. Д му предал сумата от 70,00лв., като се
разбрали другите 30,0лв. да му ги предаде по-късно.
На
18.10.2010г. СПЗ заедно със свои близки отишъл в с.БРЕСТ в кравефермата на СГП,
за да търси C А. Д. Когато ги забелязал Д побягнал. Другите работници във
фермата, сред които и подс.О.Р.А. забелязали случващото се и се обадили на СГП.
Незабавно П отишъл на място, за да разбере какво става. Възникнал скандал между
СПЗ и хората с него от една страна и СГП и работниците му във фермата от друга
страна. Имало размяна на обидни реплики и удари и от двете страни. При
суматохата чантата с документите на СПЗ паднала на земята и хвръкнала на
страни.
След
като разправиите престанали СПЗ и придружаващите го лица си тръгнали. Тогава
подс.О.Р.А. забелязал чантата на З в близост до мястото на инцидента. Взел я и я отворил. Забелязал, че в нея
има 1бр. кутия с цигари „МАЛБОРО”80, 100 сръбски динара, 1бр. лична карта и
1бр. паспорт на СПЗ, 1бр. тефтерче за лични документи, 2бр. SIM-карти. Оставил вещите в нея и я прибрал.
От така описаните документи било видно, че те са собственост на СПЗ. Въпреки
това обаче А. не съобщил за случилото се нито на З, нито на органите на МВР.
Едноседмичния срок, в който можел да направи това без да носи наказателна
отговорност изтекъл на 25.10.2009г.
По
повод случилото се СПЗ депозирал жалба до органите на МВР при РУП гр.Гулянци.
В хода на проверката на 02.11.2009г. C А. Д предал на
органите на МВР чантата с описаните документи и вещи. Заявил, че му ги е дал
О.Р.А., за да ги даде на органите на МВР ако той отсъства когато потърсят
чантата с вещите.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена
от направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата събрани с до
съдебно производство №32/’10г. на НРП, които го подкрепят, а именно: протокол
за доброволно предаване от 02.11.2009г., разписка за получени вещи от З от
24.11.2009г., протокол за предупреждение от 02.11.2009г. по реда на чл.56 от ЗМВР срещу C Д, характеристична справка, справка за съдимост.
Показанията на свидетелите П, З, Д, Я са събрани по
предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са помежду си, поради
което, следва да се кредитират.
Обстановката се подкрепя и от приетата от съда
счетоводна експертиза за стойността на вещите, не оспорена от страните.
От правна страна, съдът приема, че с деянието си подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.207, ал.1 от НК.
Деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието и е искал
настъпването на обществено опасните последици.
От обективна страна също са налице всички елементи от
състава на престъплението – А. на 18.10.2009г. намерил описаните вещи и до
25.10.2009г. не съобщил за това нито на собственика им СПЗ, нито на органите на
властта. Предал вещите едва след това на C А. Д, който не е нито собственик,
нито представител на властова структура, нито пък ги е загубил. Освен това и
предаването е станало след изтичане на една седмица откакто А. ги намерил.
Тъй като съдебното следствие е проведено по реда на
чл.370 и сл. от НПК, то съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК, наказанието
на подсъдимия следва да се определи под предвиденият в закона минимум. Причина
за това според съда е по-ниската обществена опасност на дееца. Предвид това
съдът намира, че на подсъдимия А. следва да се наложи наказание ГЛОБА в полза
на държавата в размер на 100 лв.
На основание чл.189, ал.1 от НПК следва подсъдимият А. със снета самоличност да бъде осъден да заплати по сметка
на НРС направените по делото разноски в размер на 5,00 лева.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: