№ 736
гр. София, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.ка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от И.ка И.а Въззивно гражданско дело №
20211100514003 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20177111 от 26.08.2021 г., постановено по гр.д. №
52356/2019 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, са отхвърлени предявените от
„Т.С.” ЕАД срещу В. Б. Д. и И. В. Д. установителни искове с правно
основание чл.422, ГПК във вр. с чл.124 от ГПК - за признаване за установено
дължимостта на сумата от 2 453, 63 лв. - главница, представляваща стойност
на незаплатена топлинна енергия за периода 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г.,
отразена в общи фактури с № **********/31.07.2019 г. и №
00820543348/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 02.10.2018 г.,
мораторна лихва в размер на 118, 52 лв. за периода от 01.10.2015 г. до
19.09.2018 г., сумата от 74, 36 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно
със законна лихва от 02.10.2018 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 11, 87 лв. за периода 01.10.2015 г. до 19.09.2018 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение от 11.01.2019 г. по ч. гр. д. №
63755/2018 г. по описа на CPC, 154 състав. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че
обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че необосновано решаващият съд е приел, че
ответниците не са титуляри на вещни права върху имота. Твърди, че
ответниците са собственици на процесния имот и като такива същите са
потребители на топлинна енергия и дължат нейната цена. Моли съда да
1
отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове.
Претендира и направените съдебни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответниците В. Д. и И. Д.. В съдебно заседание се представляват от
назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител – адв. Д., която
оспорва въззивната жалба. Поддържа, че обжалваното съдебно решение е
правилно и законосъобразно. Моли съда да потвърди същото.
Третото лице – помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД, не е депозирало в
срока по чл.263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема следното:
СРС съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр.
с чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответниците са
потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1
ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к.
„Левски – Г“, бл.9, ет.6, с абонатен № 321437. Във връзка с доставена
топлинна енергия до посочения имот са издадени фактури, които не
заплатени от ответниците. Тяхната обща стойност възлиза на 2 658, 38 лв., от
която: 2 453, 63 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.07.2016 г. до м.04.2018 г., отразена в общи
фактури с № **********/31.07.2019 г. и № 00820543348/31.07.2017 г., 118, 52
лв. - законна лихва за забава от м.10.2015 г. до 19.09.2018 г., сумата от 74, 36
лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2016 г. до м.04.2018 г., лихва в размер на 11, 87 лв. за периода 15.09.2016
г. до 06.08.2018 г., както и законна лихва върху главницата от 02.10.2018 г. до
изплащане на задължението. Във връзка с подадено на 02.10.2018 г.
заявление, по ч. гр. д. № 63755/2018 г., СРС, 154 състав, е постановил заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми. Във връзка с указания на
заповедния съд и в рамките на установения едномесечен срок предявява иск
за установяван на вземането си, предмет на заповедта за изпълнение. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването
на вземанията, за които е постановена заповедта за изпълнение, като му
присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответниците, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен
представител, оспорват предявените искове. Позовават се на изтекла
погасителна давност по чл.111, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Молят съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове.
Видно от представения договор за замяна на недвижим имот от
26.02.2003 г. Столична община е прехвърлила на В. Б. Д. и И. В. Д. общински
жилищен имот – частна общинска собственост, представляващ апартамент №
35, находящ се в гр. София, ж. к. *******, заедно с избено помещение № 14,
като срещу прехвърлянето на този имот В. Д. и И. Д. са предоставили в
замяна, в собственост на Столична община свой собствен недвижим имот,
придобит по време на брака им, съгласно нотариален акт за замяна на
недвижим имот № 124, том XXXXIII, дело № 8157/01.07.1991 г. на 2 РС –
2
София, а именно: апартамент № 74, находящ се в гр. София, ж.к. *******,
заедно с избено помещение № 12.
По делото е представен и нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 63, том 2, рег.№ 1947, дело № 226 от
19.04.2007 г. от който се установява, че В. Д. и И. Д. са учредили в полза на
„БАНКА ДСК“ договорна ипотека върху процесния недвижим имот -
апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. *******, заедно с избено
помещение № 14. В нотариалния акт е удостоверено, че при съставянето му е
представено удостоверение за граждански брак № 079962 от 13.03.1987 г.
От представения протокол от проведено на 08.09.2002 г. Общо
събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София,
ж. к. „******* вх. Б, се установява, че етажните собственици са взели
решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД, което дружество да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост. Съставен е и списък на етажните собственици, които с
подписите си са удостоверили горното решение.
На 18.09.2002 г. е сключен договор между „Т.С.“ ЕООД и етажната
собственост с адрес: гр. София, ж.к. „******* вх. Б, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № У144/29.07.2015 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
По делото е прието писмо с изх.№ 2375/09.07.2012 г. от „Т.С.“ ЕАД
до В. Б. Д., с което последната е поканена, като собственик на процесния
имот, да смени партидата на свое име с копие от нотариален акт в
седмодневен срок от уведомяването, както и да заплати доброволно
дължимата сума за отопление на имота в размер на 6 204, 41 лв. за периода
м.03.2003 г. – м.04.2012 г.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.-Т. по изслушаната пред
СРС съдебно - техническа експертиза се установява, че количеството
топлинна енергия за абонатната станция, находяща се в гр. София, ж.к.
*******, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване
- общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от
служители на „Т.С.“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез
преносим терминал, с който се снемат показанията на топломера в 0.00 часа
на първо число от месеца. Съобразно Наредба за топлоснабдяването № 16-
3
334/06.04.2007 г. през целия исков период са отчислявани за сметка на ищеца
технологични разходи, като са отчислявани от топлинната енергия преди
нейното разпределение между абонатите. В процесното жилище има 5 бр.
монтирани отоплителни тела и 5 бр. топлоразпределители. Процесният имот
има отопляем обем по проект 215 куб. м., на базата на който се разпределя
енергията, отдадена от сградната инсталация, съгласно Наредбата за
топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия обем
на имотите в сградата. За процесния имот са изготвени две изравнителни
сметки за претендирания отоплителен период от „Т.С.“ ЕООД. За периода от
01.07.2016 г. до 30.04.2018 г. стойността на потребена топлинна енергия в
размер на 2 453, 63 лв., от която 292, 21 лв. за сградна инсталация, 2 161, 42
лв. – за отопление на имот. не са начислени суми за битово горещо
водоснабдяване. За исковия период ответниците не са осигурили достъп на
фирмата за дялово разпределение за отчет на уредите в имота., поради което е
изчислен служебен разход на максимална мощност на отоплителните тела.
По делото са представени изготвените изравнителни сметки за
исковия период, които са съобразени от вещото лице при изпълнение на
възложената от съда задача.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена
от вещото лице Л.Б.. Съгласно изготвеното експертно заключение за
процесния период липсват данни за извършвани от ответниците плащания,
които да погасяват процесните суми. Общият размер на непогасените
задължения за топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г.
възлиза на 2 509, 20 лв., от които: 2 453, 62 лв. за топлинна енергия и 55, 58
лв. за услугата дялово разпределение, както и лихва за периода от датата,
следваща срока на плащане, отразен в съответните фактури до 19.09.2018 г. в
общ размер на 124 лв., от които: 117, 82 лв.ь начислени върху вземането за
топлинна енергия и 6, 17 лв., начислени върху вземането за дялово
разпределение.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните
му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
4
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците на потребители на
топлинна енергия за битови нужди с качеството им на собственици на
топлоснабден имот. С депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на
исковата молба ответниците са оспорили иска, като неоснователен и
недоказан.
За принадлежността на правото на собственост по отношение на
процесния имот ищецът е ангажирал писмени доказателства по делото,
обсъдени по - горе, от които се установи, че съгласно договор за замяна на
недвижим имот от 26.02.2003 г. са придобили правото на собственост върху
процесиня топлоснабден имот. Същият е ипотекиран от ответниците, в
качеството им на собственици, в полза на „Банка ДСК“ ЕАД с нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 63, том 2, рег.
№ 1947, дело № 226 от 19.04.2007 г. Доколкото имотът е придобит през време
на брака им, сключен 13.04.1987 г., същият е в режим на съпружеска
имуществена общност.
По изложените съображения въззивният съд счита, че ответниците
са собственици на процесния апартамент в режим на съпружеска
имуществена общност и в това си качество се явяват клиенти на топлинна
енергия през исковия период.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносно предприятие на потребители (клиенти) на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. В чл.150, ал.3 ЗЕ е предоставена възможност за потребителите
(клиентите), които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
5
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая
ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД, поради което следва да се приеме, че същите
са ги е приели и те регулират спорното правоотношение.
По изложените съображения се налага изводът, че за исковия период
между главните страни в процеса е съществувало валидно облигационно
правоотношение с предмет: доставката на топлинна енергия за битови нужди
относно процесния имот. За съществуването на облигационно
правоотношение между страните няма значение дали лицето реално е
ползвало топлоснабдения имот или не. Ето защо не е необходимо
ангажирането на доказателства от ищеца в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
За установяване стойността на реално доставената топлинна енергия
през исковия период в производството пред СРС е допуснато изслушването
на съдебно - техническа експертиза. Същата е изготвена въз основа на
приложените по делото и допълнително изискани документи, като вещото
лице е дало заключение относно потребената от ответниците топлинна
енергия през процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ
от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на
топлинната енергия за имота през процесния период е извършено правилно,
съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба. От
експертното заключение се установи, че за процесния топлоснабден имот е
начислявана топлинна енергия за отопление на имота и сградна инсталация,
като нейната стойност е определена съобразно нормативните изисквания.
Експертното заключение не е оспорено от страните. Съдът изцяло възприема
изводите на вещото лице по изслушаната съдебно – техническа експертиза,
като компетентно дадено, обстойно и задълбочено обосновано.
Стойността на реално потребената топлинна енергия за исковия
период възлиза на 2 453, 63 лв. – главница за потребена топлинна енергия за
периода 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., съгласно експертното заключение по
6
изслушаната съдебно - техническа експертиза. Тъй като ответниците не са
погасили това свое задължение към ищеца, искът в тази му част се явява
основателен.
Задължението на ответниците е парично и за периода на своята забава
същите дължат обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата
на чл.86 ЗЗД.
През исковия период приложение намират Общите условия на ищеца
от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г. На основание чл.33, ал.1 клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32,
ал.1 и ал.2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето
защо за вземанията за топлинна енергия за периода 01.07.2016 г. – 30.04.2018
г. не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други
действия от страна на жалбоподателя, за да се поставят клиентите в забава.
По изложените съображения и съобразявайки заключението на
вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза, въззивният
съд счита, че размерът на лихвата за забава за периода от датата, следваща
срока на плащане, записан в съответните фактури – 15.09.2016 г. до
19.09.2018 г. възлиза на 117, 82 лв. С оглед на това разглежданата искова
претенция е основателна в този размер.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат
на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от
избрания от тях търговец. Съгласно чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
6.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната
енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.139а ЗЕ и избрано
от клиентите или от асоциацията по чл.151, ал.1 ЗЕ при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
В чл.36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
клиентите търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за дялово
разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
С договора от 29.07.2015 г., сключен между ищеца и „Т.С.“ ЕООД,
страните са договорили заплащане от „Т.С.“ ЕАД на извършваните услуги
съгласно Приложение № 2, въз основа на броя обслужвани имоти и броя
средства за дялово разпределение в тях. Уговорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно до септември следващата година.
Общият размер на дължимата цена на дяловото разпределение за
периода м.07.2016 г. - м.04.2018 г. възлиза на сумата от 55, 58 лв., съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна
експертиза. Ето защо предявеният иск е основателен в този размер.
Съдът намира, че изтекла към момента на завеждане на делото лихва
за забава върху главницата за цената на дяловото разпределение не се дължи,
доколкото в общите условия на ищеца не е предвиден ред за заплащането му,
7
както и ищецът не е ангажирал доказателства по делото, че длъжникът е
поставен в забава.
Ответниците своевременно са заявили по делото – с депозирания
писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна
давност. Ето защо то е част от спорния предмет и следва да се разгледа по
същество.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им
са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер.
В случая се установи съществуването на вземания в полза на ищеца
за главници за периода м.07.2016 г. – м.04.2018 г., както и за мораторна лихва
за периода 15.09.2016 г. до 19.09.2018 г. Същевременно искът се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, на основание чл.422, ал.1 ГПК – 02.10.2018 г. Към този момента
посочените вземания не са погасени по давност. Ето защо релевираното
възражение от ответниците се явява неоснователно.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени
предявените искове за сумата от 2 453, 63 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода м.07.2016 г. - м.04.2018 г., за сумата
от 117, 82 лв. мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2016 г. до 19.09.2018 г., за сумата от 55, 58 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2016
г. - 30.04.2018 г., като исковете се уважат в посочените размери. В останалата
част решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 270, 84 лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство по съразмерност. Тъй като
жалбоподатлят е защитаван във въззивното производство от юрисконсулт и
на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 ГПК следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 98, 82 лв.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на жалбоподателя следва да се
присъди сумата от 52, 54 лв. – разноски в заповедното производство, 49, 41
лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 1 180, 88
лв. – разноски в исковото производство и 98, 82 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ решение № 20177111 от 26.08.2021 г., постановено по гр.
д. № 52356/2019 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, В ЧАСТТА, с която са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „******* срещу В. Б. Д., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж. к. ******* ап.35 и И. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. ******* ап.35 установителни искове с правно основание чл.422
ГПК вр. с чл.124 ГПК - за признаване за установено дължимостта на сумата
от 2 453, 63 (две хиляди четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и три
стотинки) лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., отразена в общи фактури с
№ **********/31.07.2019 г. и № 00820543348/31.07.2017 г., ведно със
законната лихва от 02.10.2018 г., за сумата от 117, 82 (сто и седемнадесет лева
и осемдесет и две стотинки) в. - мораторна лихва за сумата до за периода от
15.09.2016 г. до 19.09.2018 г., за сумата от 55, 58 (петдесет и пет лева и
петдесет и осем стотинки) лв., представляваща цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва от 02.10.2018 г. до изплащане на вземането, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени в
условията на обективно, кумулативно съединяване от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*******, с адрес гр. София, ул. *******, срещу В. Б. Д., ЕГН ********** и И.
В. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. София, ж. к. ******* и съдебен
адрес гр. София, ул. „******* – адв. Н. Б. И., с правно основание чл.422, ал.1
ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Б. Д., ЕГН ********** и И. В. Д.,
ЕГН **********, че дължат солидарно на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата
от 2 453, 63 (две хиляди четиристотин петдесет и три лева и шестдесет и три
стотинки) лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия за периода 01.07.2016 г. до 30.04.2018 г., отразена в общи фактури с
№ **********/31.07.2019 г. и № 00820543348/31.07.2017 г., ведно със
законната лихва от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане; сумата от 117,
82 (сто и седемнадесет лева и осемдесет и две стотинки) лв. - мораторна лихва
за периода 15.09.2016 г. - 19.09.2018 г., сумата от 55, 58 (петдесет и пет лева и
петдесет и осем стотинки) лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.10.2018 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20177111 от 26.08.2021 г.,
постановено по гр. д. № 52356/2019 г. по описа на СРС, ГО, 154 състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА В. Б. Д., ЕГН ********** и И. В. Д., ЕГН **********, и
двамата с адрес: гр. София, ж.к. ******* и съдебен адрес гр. София, ул.
„******* – адв. Н. Б. И., да заплатят на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, с адрес гр.
София, ул. „*******, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 270, 84 (двеста
и седемдесет лева и осемдесет и четири стотинки) лв., представляваща
сторени разноски във въззивното производство, сумата от 98, 82 (деветдесет
и осем лева и осемдесет и две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8
ГПК, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство по съразмерност, сума от 52,
54 (петдесет и два лева и петдесет и четири стотинки) лв., на основание чл.78,
9
ал.1 ГПК – разноски в заповедното производство, сумата от 49, 41
(четиридесет и девет лева и четиридесет и една стотинки) лв., на основание
чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство в заповедното производство, сумата от 1 180, 88 (хиляда
сто и осемдесет лева и осемдесет и осем стотинки) лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК – разноски в исковото производство и сумата от 98, 82 (деветдесет и
осем лева и осемдесет и две стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8
ГПК – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в
исковото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК *******, с адрес гр. София, ул. „*******
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10