РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300500005 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на В. Н. Д., от гр. Пловдив,
чрез адв. Б.З., срещу решение № 1985/03.11.2021 г. по гр.дело № 4557 по описа на РС
Пловдив за 2021 г..
С обжалваното решение РС Пловдив признава за установено по отношение на В.
Н. Д., ЕГН **********, от гр. П., ул. ***, че тя дължи на А. Д. А., ЕГН **********, от
гр. П., ***, сумата 3 500 лева по Запис на заповед за сумата от 9 500 лева, издаден от
ответницата на 19.02.2020 г. в гр. Пловдив, с падеж на 19.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на Заявлението в съда -
28.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, която сума е било
разпоредено ответницата да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 261481/05.11.2020 г., издадена
по ч. гр. дело № 14172/2020 г. по описа на ПРС - V бр. състав.
Жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение като го
обжалва изцяло. Счита, че същото е постановено в нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и необосновано. Излага аргументи, че ищецът не е
установил своето вземане по основание и размер и не е провел доказателствена
1
активност по предявения иск, поради което и делото е решено при неизяснена
фактическа обстановка. Счита, че предметът на установителния иск следва да се изведе
от естеството на възражението на длъжника, като заявителят в заповедното
поизводство следва да посочи всички фактически обстоятелства, които са от значение
за възникване и съществуване на вземането. Твърди, че обжалваното решение страда
от липса на мотиви.
Моли да бъде отменено изцяло постановеното решение, като бъде постановено
ново, с което се отхвърли предявеният иск.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от А. Д. А., чрез адв. В., с който
изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде потвърдено
обжалваното съдебно решение като правилно, обосновано и мотивирано. Счита, че
ищецът по иска за установяване на дължимост на вземане по запис на заповед, без
релевирано възражение от ответника за безпаричност на ценната книга, не е длъжен да
доказва възникване и съществуване на вземане по каузално правоотношение.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за
допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК – налице е
възражение от длъжника в срок, искът е предявен в законоустановения едномесечен
срок от съобщението. Предвид горното и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението, съобразно направените
оплаквания във въззивната жалба, като въззивният съд се произнесе по правния
спор между страните.
Пред съда е предявен за разглеждане иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл.
415 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка липсват
възражения от страните. Въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, които
са приети от съда и за които липсват оплаквания от страните.
Както е посочено в обжалваното решение, от приложеното към делото заповедно
производство е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК № 261481/05.11.2020 г., издадена по ч. гр. дело №
14172/2020 г. по описа на ПРС - V бр. състав, е било разпоредено ответницата да
2
заплати на ищеца сумата 3 500 лева по Запис на заповед за сумата от 9 500 лева,
издаден от ответницата на 19.02.2020 г. в гр. Пловдив, с падеж на 19.08.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на постъпване на Заявлението в съда -
28.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски
за производството по делото за държавна такса в размер на 70 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. В срока по чл.414 от ГПК длъжникът е подал
възражение срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение, което е
обусловило предяването на настоящия иск в законоустановения срок.
Съдът е приел, че искът е допустим и основателен, тъй като представения запис на
заповед е издаден от длъжника – ответник, в полза на ищеца, редовен е от външна
страна – съдържа всички изискуеми реквизити, поради което удостоверява подлежащо
на изпълнение задължение на ответника спрямо ищеца, а наведените от ответника
доводи за липса на основание на иска и на доказателства, установяващи претенцията на
ищеца са неоснователни.
При така събраните доказателства, въззивният съд намира за правилни изводите
на съда в обжалваното решение, че се дължи претендираната сума на основание
приложения запис на заповед.
Възражението по отношение на правилността на решението във въззивната
жалба, поради липса на мотиви, съдът счита неоснователно. Макар лаконични, същите
съдържат приетата фактическа обстановка, приложимото право и решаващите доводи
на съда за основателността на иска.
Твърденията в жалбата, поддържани и в писмената защита на жалбоподателя, че
заявителят в заповедното производство следва да посочи всички фактически
обстоятелства, които са от значение за възникване и съществуване на вземането му,
като индивидуализира предмета на същото, а съдът, разглеждащ иска по чл. 422 от
ГПК следва да съобрази, че предмета на доказване следва да се изведе от естеството на
възражението на длъжника, принципно се споделят, но в конкретния случай липсва
нарушение на тези задължения. Вземането се претендира на основание запис на
заповед, издаден от жалбоподателя, в полза на въззиваемия. Записът на заповед е
формална, абстрактна, едностранна сделка, която, за да е действителна, следва да е в
писмена форма и да съдържа определените реквизити, посочени в чл. 535 от ТЗ, като
процесния запис на заповед изпълнява всички тези условия за действителност, което е
установено и от първоинстанционния съд и не е оспорено от страните. Доколкото
записът на заповед се издава заради конкретни отношения между издателя и лицето, в
чиято полза се поема задължението за заплащане на парична сума, то всяка от страните
може да въведе твърдения, свързани с каузалните правоотношения между тях, по
повод на които е бил издаден записа на заповед, във връзка със съществуването на
задължението, като тогава, при надлежното им заявяване от страната, която има правен
3
интерес, следва да бъдат обсъдени от съда. По определяне на предмета на доказване в
производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК, доколкото е съществувала противоречива практика
на съдилищата, тя е преодоляна със задължителните указания, дадени с т. 17 на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на Върховен
касационен съд, ОСГТК, съгласно което „Предмет на делото при предявен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, в хипотезата на издадена заповед за
изпълнение по чл. 417, т. 9 от ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на
заповед.“ В мотивите на същото, по отношение на разпределяне на доказателствената
тежест в производството по иска е пояснено, че „предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл. 422 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в
исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е
издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата
на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед
е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е
ценна книга, материализираща права, и доказателство за вземането. Вземането по
запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа. При редовен от външна страна менителничен ефект и
направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи
основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и
съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и
длъжника -издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед.“
Посочено е също, че едва с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя
или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с
което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото
задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга, като едва
тогава в производството на изследване подлежи и каузалното правоотношение,
доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица
погасяване на вземането по записа на заповед, както и, че по правилото на чл. 154 от
ГПК всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията
си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за
съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. При липса
на спор между страните относно наличието на конкретно каузално правоотношение,
чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед, съдът разглежда
заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на
основанието по каузалното правоотношение.
В конкретната хипотеза в заповедното производство е подадено възражение от
длъжника под формата на одобрения формуляр за това и в него липсва каквото и да е
4
мотивиране на твърдението за недължимост на сумата. В отговора на исковата молба
също не се сочи конкретно правоотношение, във връзка с което е издаден записа на
заповед и имащо значение за погасяване на вземането, нито обстоятелставата, при
които е подписан, ако се твърди липса на каузално правоотношение. При така
направеното оспорване същото е общо, поради което, съгласно задължителните за
съдилищата указания за прилагане на закона, дадени от ВКС в цитираното
тълкувателно решение, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника -издател по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед.
По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1985/03.11.2021 г., постановено по гр. дело №
4557/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, VІІI граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5