РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. Ловеч, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20224300500259 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
С решение № 102/28.03.2022 г., по гр.д. № 583/2021 г. на РС – Ловеч,
съдът е отхвърлил предявения от Д. К. К. против П. П. Ц. иск по чл. 27, вр. чл.
33 ЗЗД за унищожаване на договор от 14.04.2020 г. за покупко-продажба на
МПС – „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********. С решението съдът е
отхвърлил и претенцията на ищеца за разноски.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от Д. К. К.. Във въззивната
жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане
на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост,
свеждащи се до: незаконосъобразно отказване от районния съд да събере
допустими, относими и необходими доказателства към делото (фотоснимки
на процесното МПС), аргументирайки се, че фотоснимките не съставлявали
допустимо по ГПК доказателствено средство; прието в нарушение на
закона определяне продажната цена по сделката на 1500 лв, вместо
възприемане на означената такава от 500 лв. (каквато е записана в договора за
продажба на процесното МПС) въз основа на свидетелски показания и в
разрез с ограниченията чл. 164, ал. 1, т. 4, 5 и 6 ГПК; необоснованост на
изводите по фактите, в частност, относно състоянието на автомобила и
условията на неговата продажбата, както и изграждането им въз основа на
безкритично възприемане показанията на посочените от ответника свидетели,
1
за сметка на тези, дадени от свидетелите на ищеца. Във въззивната жалба е
направено искане за отмяна на обжалваното решение, за уважаване на
предявения иск и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника не е постъпил писмен
отговор.
Въззивникът не взема участие в съдебното заседание – лично или чрез
процесуалния представител по пълномощие.
Въззиваемият П. П. Ц. взема участие в съдебното заседание чрез
пълномощника адв. Ц., който поддържа писмения отговор на въззивната
жалба, като в хода на устните състезания моли за оставянето й без уважение,
за потвърждаване на съдебното решение и за присъждане на разноските във
въззивното производство.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната
част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата
правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Д. К.
К. против П. П. Ц. иск по чл. 27, вр. чл. 33 ЗЗД за унищожаване на договор от
14.04.2020 г. за покупко-продажба на МПС – „Фолксваген“, модел „Голф“, с
рег. № ********.
В писмения отговор на ответника е наведено правоизключващо
възражение за неоснователност на иска, основано на оспорвания и правни
доводи за липса на предпоставките в чл. 33 ЗЗД за унищожаване на договора.
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приетия договор за продажба на МПС от 14.04.2020 г. с нотариална
заверка рег. № 1583/14.04.2020 г. на нотариус рег. № 138, се установява, че на
същата дата Д. К. К., като продавач, и П. П. Ц., като купувач, постигнали
съгласие, по силата на което продавачът продава на купувача собственото си
МПС – лек автомобил марка „Фолксваген Голф“, с ДК № ********, цвят
светло сив металик, в такова състояние, в каквото се намира в момента на
продажбата, заедно с всички принадлежности, числящи се към него, за сумата
от 500 лв., за която сума продавачът заявил, че е получил напълно и в брой от
купувача при сключване на договора. От съдържанието на сделката се
установява уговорка, според която продавачът предал на купувача владението
на лекия автомобил при подписване на договора.
На 14.10.2019 г., в гр. София, Д. К. К. сключил със ЗК „Уника“ АД
2
София задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите във връзка с притежаването и ползването на автомобила със
срок на застраховката до 13.10.2020 г., което се установява от приетата
застрахователна полица ЗК „Уника“ АД. От сервизна договор-поръчка от
30.12.2019 г. на „ЕМ Комплект сервиз“-София, Авто-поделение - офис
„Люлин“, се установява, че за времето от 30.12.2019 г. до 09.01.2020 г. от
служители на същото дружество е извършен ремонт на лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“, с ДК № ********. От същия документ се установява, че
отстранените повреди са в група – кормилна уредба, система двигател, ел.
уредба и че общата на обща стойност на ремонта е 1030,00 лв.
Видно от Удостоверение № **********/13.04.2020 г. на „ЗД Евроинс“
АД, застрахователната стойност на автомобила, определена съгласно
методика на застрахователното дружество, е 3250 лв.
От приетите заверени преписи с превод на български език на фактури за
брутно-нетно възнаграждение се установява, че на 17.09.2018 г. Д. К. К.
постъпил на работа при работодател в Мюнхен, Германия, като за месец март
2019 г. е получил възнаграждение в размер на 1722,11 евро и обезщетение за
отпуск – 280,02 евро, а за месец април 2019 г. е получил възнаграждение в
размер на 1702,45 евро и обезщетение за отпуск – 89,60 евро.
От приложеното НОХД № 502/2020 г. на РС-Ловеч е видно, че
наказателното производство е приключило с одобряване на споразумение, с
което подсъдимият Д. К. К. (ищецът по настоящето дело) е признат за
виновен за това, че на 26.01.2020 г., в гр. Ловеч, при условията на повторност,
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ********, негова
собственост, след употреба на наркотични вещества.
От показанията на свидетеля М.Р.Д. се установява, че същият е
полицейски служител и че по време на едно от дежурствата, с колегата си
забелязали приближаващ се лек автомобил („Фолксваген Голф сив пета
серия“), управляван от ищеца. Въпреки подадения светлинен и звуков сигнал,
ищецът отказал да спре. Полицейският патрул предприел преследване на
автомобила и след като го спрели, полицейските служители го претърсили,
без да засягат неговата цялост, и отвели водача до полицейското управление.
От показанията на свидетеля Р.Д. А. (съсед на ищеца) се установява, че след
като бил замолен от майката на ищеца, свидетелят прибрал автомобила в
3
гараж. От показанията на същия свидетел, както и от тези на свидетеля И.И.Ц.
се установява, че ищецът докарал автомобила от Германия с немски
регистрационни табели, че е бил в движение, без видими недостатъци. От
техните показания се установява и че ищецът живеел заедно със своите
родители, че баща му е пенсионер, а майка му гледала деца на повикване или
чистела домове, че преди пандемията, тя искала от свидетеля А. пари на заем.
От показанията на свидетеля Ц. се установява, че Д. К. К. му споделял, че има
финансови затруднения, без да назовава естеството на породилата ги нужда.
От показанията на свидетеля И.С. Н. се установява, че един ден след
Коледа през 2019 г., докато бил на гости при П. Ц. (свидетелят и ответникът
са съседи и добри приятели) в дома на ответника дошъл ищецът Д. К. К. и
помолил ответника да му даде на заем 1000 лв., обяснявайки че са му нужни
за ремонт на лекия автомобил. Ответникът П. Ц. дал на Д. К. 1000 лв., като
последният обещал да я върне след два месеца и подписал запис на заповед за
същата сума. От показанията на свидетеля Н. се установява, че една вечер
през месец април на 2020 г., ищецът Д. К. дошъл в дома на П. Ц. и му поискал
още 500 лева, без да споменава за какво му е необходима сумата. Тъй като
нямал възможност да върне първоначално заетата сума от 1000 лв., Д. К.
предложил на П. Ц. да му прехвърли лекия си автомобил, на което ответникът
се съгласил. От показанията на свидетеля И. Н. се установява, че по време на
прехвърлянето автомобилът бил без регистрационни табели, че през лятото на
2020 г. ответникът го регистрирал и започнал да го управлява. От показанията
на същия свидетел и от тези, на Д.Д.Д., се установява състоянието на
автомобила след придобиването му от ответника не било добро, че основен
недостатък в неговия интериор е липсата на мултимедията.
От заключението на съдебно техническата експертиза, приети от
първоинстанционния съд, като и от това, на допълнителната такава, приета
във въззивното производство, се установява, че пазарната стойност на лекия
автомобил „Фолксваген Голф 5“, с рег.№ ********, към 14.04.2020 г., в
състоянието му според снимките по делото (л. 27-29 гр.д. 583/2021 г. РС
Ловеч) е 2790 лв., а към същата дата, но в увреденото му състояние,
констатирано от вещото лице при огледа, е 2173,50 лв. От заключението на
допълнителната съдебно техническа експертиза, приета първоинстанцинния
съд, се установява, че към дена на продажбата на автомобила (14.04.2020 г.),
пазарната стойност на „Мултимедия Android за VW Golf 5“, заводско
4
монтирана към процесния автомобил, е 259,60 лв.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е
сезиран с иск с правно основание чл. 27, предл. посл. във вр. с чл. 33 ЗЗД, за
унищожаване на договор за покупко-продажба на МПС, сключен поради
крайна нужда при явно неизгодни условия.
Порокът унищожаемост по чл. 33 ЗЗД се свързва с наличието на две
кумулативни предпоставки при извършване на възмездната сделка – крайна
нужда и явно неизгодни условия. Състоянието на крайна нужда се отнася до
страната, извършила разпореждане със сделката. То се свежда до липса или
недостатъчност на материални средства за задоволяване на основни
потребности – за издръжка (лична или на семейството), за лечение на
разпоредилия се или на негов близък, за плащане на изискуеми задължения и
др. Недостигът или липсата на средства следва да са създали силен натиск
върху волята на лицето, при който то взема решение да сключи
разпоредителната възмездна сделка. Без този натиск страната по сделката не
би сключило сделката или не би я извършило при конкретните условия и
уговорки. Явно неизгодните условия от сделката се преценяват конкретно за
всеки случай към момента на извършване на сделката и съставляват
съотношение между престациите на страните, неблагоприятно за намиращата
се в крайна нужда страна, с оглед очевидна стойностна нееквивалентност
между насрещните престации.
Установените по делото факти не сочат съществувало при извършване
на сделката състояние на крайна нужда, принудило ищеца да се разпореди
със собствения автомобил. От събраните по делото доказателствени средства
не се установява несъмнено, конкретна основна потребност на ищеца,
изискваща материални средства за задоволяване - че ищецът или негови
близки се нуждаят от издръжка, от разходи за лечение, за плащане на
изискуеми задължения и др. Вземането на 1000 лв. в заем от ответника не
доказва такава нужда, защото заетата от ищеца сума е за ремонт на
автомобила, а не за задоволяване на основна житейска потребност.
Твърдението за внезапно оставане на ищеца без работа, поради невъзможно
завръщане в Германия, заради обявяване на извънредната епидемиологична
5
обстановка (13.03.2020 г.), е недоказано. Установените по делото факти за
последното получено от него възнаграждение за месец април на 2019 г., за
сключване на застраховка гражданска отговорност през месец октомври на
2019 г., за представяне на автомобила за ремонт в края на декември на 2019 г.,
за задържане на ищеца от органите на МВР в гр. Ловеч, на 26.01.2020 г., за
неподчинение на подаден сигнал за спиране и проверка и образуване на
срещу него досъдебно производство за управление на процесния автомобил
след употреба на наркотични вещества, сочат на извод за работоспособност
на ищеца, за преустановяване на трудовата му ангажираност в Германия и за
завръщането му в България доста преди обявяване на извънредната
епидемиологична обстановка, без да е потърсена възможност за трудова
реализация в страната. Данните за вземани от майката на ищеца заеми (от св.
А.) са за неопределени по размер суми, за неконкретно време на тяхното
даване и за неясно естество на нуждата от поискването им. Ето защо, от тях
съдът също не би могъл да изгради извод, за състояние на крайна нужда,
налично при извършване на сделката и принудило ищеца да се разпореди с
автомобила си.
От установените по делото факти не би могло да се изгради извод за
сключване на договора при явно неизгодни условия – втората предпоставка
по чл. 33, ал. 1 ЗЗД. Въпреки обективното несъответствие между пазарната
стойност на автомобила към датата на продажбата му (2790 лв.) и означената
в договора продажна цена от 500 лв., процесната разпоредителна сделка не
извършена при явно неизгодни условия, с оглед на това, че известно време
преди сключване на договора ответникът е дал на ищеца в заем сумата от
1000 лв. и че със сключване на договора за сумата от 500 лв. се е стигнало и
до погасяване на вземането на ответника П. Ц. по заемното правоотношение.
При това положение поетата от купувача икономическата тежест по
придобиване на автомобила се равнява на 1500 лв. - сбора от означената в
договора цена от 500 лв. и размера на погасеното негово вземане по заемното
правоотношение от 1000 лв. Именно защото се касае за поемане на
икономическа тежест при придобиване на автомобила, включваща и
погасяването на вземането по заемното правоотношение, съдът намира за
неоснователно оплакването във въззивната жалба, че в нарушение на закона
(въз основа на свидетелски показания и в разрез с ограниченията чл. 164, ал.
1, т. 4, 5 и 6 ГПК) съдът е приел определяне продажната цена по сделката на
6
1500 лв., вместо възприемане на означената такава от 500 лв. (каквато е
записана в договора за продажба на процесното МПС).
По изложените съображения съдът приема, че предявеният по чл. 27,
вр. чл. 33 ЗЗД за унищожаване на договор от 14.04.2020 г. за покупко-
продажба на МПС – „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, е
неоснователен. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по
неоснователността на иска съвпадат, поради което първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото (неоснователност на въззивната жалба) съдът
не следва да присъжда разноски на въззиваемия, тъй като такива от него не се
претендират.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102/28.03.2022 г., по гр.д. № 583/2021 г.
на РС – Ловеч.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7