РЕШЕНИЕ
гр. София,
…………….. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на
тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
участието на секретаря Ирен Иванова и прокурора Деян Захариев като разгледа
докладваното от съдия Маринкова ВНОХД №
3321 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С
присъда от 24.01.2019 г. по НОХД № 24760/2011 г., СРС, НО, 2 състав е признал
подсъдимия В.А.Ж. за виновен по обвинението за извършено от него престъпление
по чл. 215, ал. 1 от НК, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е
наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение е
отложил за срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила.
Със
същата присъда съдът е признал подсъдимия И.Н.Б. за невиновен по повдигнатото
му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20,
ал. 2 от НК.
С
присъдата съдът се е произнесъл по приложените по делото ВД, като е осъдил и
подс. Ж. да заплати извършените по делото разноски.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от адв.Р.П. - защитник на
подс. Ж. и допълнение към нея, в които твърди, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон - не са събрани
достатъчно доказателства за постановяване на осъдителна присъда спрямо подс. Ж.,
а събраните такива до голяма степен са опорочени. Излага подробни съображения в
тази насока в допълнителната жалба. Твърди, че изводите на съда за
съставомерност на деянието по чл. 215, ал. 1 от НК са в сферата на
презумпцията. Иска от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови
нова, с която да признае подс. Ж. за невиновен, като алтернативно пледира за
намаляване размера на наложеното му наказание, което намира за несправедливо
при положение, че процесът е продължил близо 10 години.
В
жалбите не се правят доказателствени искания.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото се налага разпит на двамата подсъдими пред въззивния съд, но не се
налага разпит на свидетели и вещи лица, както и не се налага събирането на
писмени и веществени доказателства.
В
съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият В.Ж. дава подробни
обяснения по повдигнатото му обвинение, като потвърждава изцяло и верността на обясненията
му, дадени от него при първоначалния му разпит на ДП, приобщени към
доказателствения материал по делото чрез прочитането им в цялост.
Подсъдимият
И.Б. се възползва от правото си да не дава обяснения пред въззивния съд, поради
което и по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК бяха прочетени в цялост
обяснения му, дадени на ДП.
В
дадения ход по същество защитникът на
подсъдимия Ж. – адв.П., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея.
Счита, че дори в рамките на измененото обвинение доказателствената съвкупност
не е достатъчна, за да се формира категоричен извод за виновността на
подзащитния ѝ. Твърди опороченост на голяма част от доказателствата, в
частност на показанията на полицейските служители в досъдебната фаза,
протоколът за доброволно предаване и данните за упражнено насилие над подсъдимите,
като тълкува събраните доказателства в насока несъгласие на подсъдимия Ж. с
действията за приятеля му. Пледира за липса на доказателства, които по
категоричен начин да подкрепят повдигнатото и изменено обвинение, а в мотивите
на първата инстанция да са допуснати множество технически грешки. Моли съда да
отмени осъдителната присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия
Ж.. Алтернативно моли да бъде намален размера на наложеното му наказание до
минималния предвиден в закона срок, изтъквайки множество смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Подсъдимият Ж., в лична защита сочи, че няма какво да добави към казаното
от защитата му. В предоставеното му право на последна дума заявява, че няма
какво да каже и е обяснил всичко.
Представителят на СГП оспорва жалбата и намира първоинстанционната присъда
за правилна и законосъобразна. Счита, че са изложени подробни мотиви за
обективната и субективната съставомерност на престъпното посегателство на Ж. и
са обсъдени всички доказателства поотделно и в съвкупност, поради което основателно
обясненията на подсъдимия са приети като средство за защита. Изразява
становище, че присъдата на СРС следва да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимия Б. –
адв. К. няма становище и предоставя на съда.
Подсъдимият Б. заявява, че няма какво да каже.
Софийски
градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно провери
правилността на решението, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за
установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел
съдебно следствие по реда на чл.371, т.1 от НПК - без да се разпитват
свидетелите Д.Я.Б., А.В.Ж. и В.А.А., дали показания в хода на
досъдебното производство и без да бъде изслушано вещото лице, изготвило СОЕ. В
рамките на това производство е събрал и обсъдил следните гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства: показанията
на свидетелите Г.Л.Д., Д.Ч.М.и Н.М.З. (вкл. и в цялост прочетените им показания
от досъдебното производство -л.60-65 и л.70 от ДП, приобщени по реда на чл.281,
ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК), показанията на свид. П.Н.Й., разпитан в
условията на международна поръчка пред компетентните органи на Федерална
Република Германия, както и разпитите в рамките на съдебното следствие на А. П.Г.,
В.Н.Х.и допълнителен разпит на свидетеля А.; приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за оглед
на местопроизшествието (л.28-30 от ДП и л.31 - 34 от ДП), протокол за
доброволно предаване (л.26 от ДП), заповеди за задържане, разписки за върнати
вещи (л.76-77 от ДП), справки от Централна база - КАТ (л.79 и л.81), справки за
съдимост, справки от ГДИН – МП, от НСлС, от 05 РУ - СДВР, писмен отговор от
„София Франс Ауто“ (л.344 от съдебното дело), заключенията на приетите съдебно-оценителна
експертиза (л.73-74 от съдебното дело) и автотехническа експертиза от съдебното
дело; веществените доказателствени средства: фотоалбуми към протоколи за оглед
(л.30а-30б и л.34а от досъдебното дело); веществените доказателства: 1 брой
клещи с верига с метална режеща повърхност и 1 брой катализатор за лек
автомобил „Ситроен Берлинго", приобщени на осн. чл. 283 от НПК и подложени
на анализ по реда на чл. 107, ал. 5 от НПК.
След самостоятелна преценка на посочените доказателства,
заедно със събраните във въззивното производство обяснения на подсъдимия Ж. и
приобщените на осн. чл. 279, ал. 2 вр.
ал. 1 т. 4 от НПК такива на подсъдимия Б., въззивният съд намери, че изведените от първостепенния съд фактически
положения не кореспондират изцяло със събраните в хода на съдебно следствие доказателства
и доказателствени средства, поради което упражни правомощията си по чл. 316 от НПК и прие за установена фактическа обстановка различна от възприетата от
районния съд, а именно:
Подсъдимият И.Н.Б., с ЕГН **********, е роден на ***
г. в гр. София, българин, с българско гражданство, със средно образование и
трудово ангажиран, неосъждан, освобождаван от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК. Адресът му се намирал в гр. София, ул. „Кирил ********
Подсъдимият В.А.Ж., с ЕГН **********, е роден на ***
***, българин, с българско гражданство, със средно образование, неосъждан.
Адресът му се намира в гр. София, ул.„********
Към 2011 г. подсъдимите И.Н.Б. и В.А.Ж. поддържали
приятелски отношения със свидетеля П.Н.Й., по отношение на когото производството
е приключило със споразумение, а именно за извършено от него престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК в
съучастие с другите двама подсъдими по делото.
На 04.12.2011 г., тримата се срещнали в кафене,
разположено в кв.„Орландовци“, гр. София, като свидетелят Й. бил придружен от
приятелката си свидетелката Д.Я.Б., след което се прибрали по домовете си. Вечерта
подсъдимият Ж. поискал ключовете от лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с рег. № *******, собственост на неговия баща - свидетеля В.А.Ж., и около
полунощ взел с автомобила подсъдимия Б. и свидетелите Б. и Й.. Последните
седнали на задната седалка, а подс. Б. заел мястото отпред до водача. У себе си
подсъдимият Б. носел един брой метални клещи с монтирана в областта на главата
режеща метална верига, които взел по-рано от дома си.
Когато достигнали в района на бул.„Константин
Величков“, гр.София, подсъдимият Ж., спрял превозното средство. Двамата
подсъдими и свидетелят Й. слезли от автомобила, а свидетелката Б. останала
вътре. Тримата се насочили към паркиран в една от преките в близост (ул.„Три
уши“) лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № *******. Подсъдимият Ж.
повдигнал автомобила, а свидетелят Й. отрязал катализатора от аспуховата тръба
с помощта на носените клещи, докато подсъдимият Б. пазел. След това поставили
откраднатата вещ в багажника, качили се в автомобила и потеглили в посока кв. „Оборище“,
гр. София.
Когато достигнали до района на ул. „Султан Тепе“, в
кв. „Оборище“, гр. София, подсъдимият Ж. отново спрял автомобила. Св.Б.
останала в автомобила, а Й., Б. и Ж. слезли от него, след което се скрили зад
близкия ъгъл, по продължението на ул. „Султан тепе“. Когато достигнали до
жилищна кооперация, разположена пред №1, младежите забелязали лек автомобил
марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № *******собственост на пострадалия
В. А.А., паркиран там по-рано от него. Автомобилът бил оборудван с катализатор
- част от монтираната изпускателна (ауспухова) система. По описания по-горе начин и
с помощта на носените от подсъдимия Б. клещи с монтирана в областта на главата
режеща метална верига, те успели да достигнат и срежат тръбите, държащи
катализатора. Веднага след това взели отрязаната част от изпускателната система
на превозното средство и я прибрали в багажника на автомобила, с който се
придвижвали. Тримата влезли в превозното средство, след което се отправили в
посока ул.„Русалка“, гр. София.
Около 03:00 часа, на 05.12.2011
г., докато управлявал превозното средство, подсъдимият Ж. предложил да скрие
откраднатите вещи - катализатори, в двигателния отсек на лекия автомобил. За да
изпълни намисленото, той спрял автомобила в района на кръстовището на ул.„Русалка“
и бул. „Евлоги и Христо Г.и“ и отворил предния капак на превозното средство.
Взел откраднатите вещи и поставил последователно катализаторите един до друг, в
пространството зад левия фар. По този начин, той възнамерявал да укрие двете
вещи, като след това подпомогне съучастниците си в търсенето на варианти за
продажбата им с цел реализиране на печалба за тримата.
По същото време в района на
кръстовището на ул. „Русалка“ и бул.„Евлоги и Христо Г.и“, в гр. София се
намирали свидетелите Н.М.З., Д.Ч.М.и Г.Л.Д.- полицейски служители при 05 РУ-СДВР.
Те били назначени в наряд с позивна ПП 483 за времето от 19:00 ч. на 04.12.2011
г. до 07:00 ч. на 05.12.2011 г. Когато подсъдимият Ж. забелязал патрулиращите
полицаи, той бързо затворил капака на двигателния отсек, качил се в автомобила
и потеглил.
Отчетливо демонстрираната припряност в действията на
подсъдимия възбудила съмненията на органите на реда за евентуално извършване на
неправомерни действия. Те успели да застигнат автомобила и издали разпореждане
до водача да спре за проверка. Установили самоличността на лицата в превозното
средство и наредили на подсъдимия Ж. да излезе от него и да отвори предния му
капак, при което последният се подчинил. В момента на повдигането на капака
свидетелят Д., а впоследствие и колегите му М. и З. възприели непосредствено
разположените в двигателния отсек на превозното средство два броя катализатори.
Поискали обяснение от Ж., който споделил с тях, че вещите са предмет на кражба,
извършена от тримата, при която той и свидетелят Й. рязали катализаторите с
донесената от подсъдимия Б. клещи, докато последният стоял отстрани, за да
наблюдава. В подкрепа на заявеното от водача на автомобила- подс.Ж., полицейските
органи забелязали клещите на пода под предната дясна седалка на автомобила, в
краката на подсъдимия Б..
Двамата подсъдими и техните приятели Й. и Б. били
задържани. По повод подадения от полицейските служители до дежурната част на 05
РУ- СДВР сигнал на място била изпратена дежурна полицейска група, която
извършила оглед на автомобила, с който се придвижвали младежите. С протокол за
доброволно предаване подсъдимият Ж. предал както двата катализатора, така и
клещите с метална режеща верига. Придружен от полицейските служители,
подсъдимият Ж. ***, където посочил и единия от автомобилите - този на свидетеля
А., чийто катализатор откраднал заедно с приятелите си. Бил направен оглед и на
мястото, на което бил паркиран автомобилът на свидетеля А.. След това
четиримата младежи били транспортирани в сградата на 05 РУ - СДВР, където били
задържани за срок до 24 часа по реда на чл.72 от ЗМВР.
За разкриване на извършените деяния и изземване на
катализатора на лек автомобил „Пежо", модел „306“, с рег. № *******бил
известен пострадалият А., на когото преди приключване на разследването вещта
била върната от прокурора по реда на чл.111, ал.2 от НПК. Било установено и
превозното средство, от което бил отрязан и вторият катализатор - „Ситроен
Берлинго“, с рег. № *******, като неговият ползвател - свидетелят А. П.Г., също
бил уведомен за случая. Той, от своя страна, споделил с управителката на
едноличния търговец, собственик на това превозно средство към онзи момент -
свидетелката В.Н.Х.. Въпреки това никой от двамата не се отзовал на поканата да
посети районното управление.
В хода на досъдебното производство била изготвена
съдебно - оценителна експертиза, според заключението на която пазарната
стойност на катализатора на л.а. „Пежо 306“, с рег. № *******към датата на
отнемането възлиза на 396,00 лева.
Според заключението на назначената от първата
инстанция автотехническа експертиза фабрично монтираният катализатор на лекия
автомобил „Пежо" може да бъде демонтиран в извънсервизни условия, като
извършителят задължително трябва да има нужните технически познания в тази
област, определени физически данни и нужната сръчност. И без повдигателни
механизми сам човек би могъл да извърши демонтажа в извънсервизни условия, но ако
второ и трето лице повдигнат ръчно автомобила, значително се улеснява процесът
на демонтиране. В конкретния случай вещото лице определя налично разстояние
между земната повърхност и долната част на превозното средство на около 22 см.,
като при повдигане от един или двама помощници същото става от порядъка на 30
см. При тези дадености, споделя мнение, че в извънсервизни условия, при
паркиран на улицата автомобил, катализаторът би могъл да бъде демонтиран за
време от порядъка на не по-малко от 10-15 минути до над 20-30 минути в
зависимост от физическите данни на извършителя, техническата му грамотност и
използването на помощ за повдигане на автомобила. Вещото лице не се ангажира с
категорично заключение относно използването на иззетите като веществено доказателство
клещи за демонтажа на инкриминирания катализатор от л.а. „Пежо – 306“, но убедено
посочва, че срезовете по приобщения като веществено доказателство катализатор
от „Ситроен Берлинго“ са извършени точно с такъв тип техническо средство –
инструмент с режещи ролки.
Въз основа на извършения самостоятелен анализ на
събраните от двете съдебни инстанции доказателствени източници, настоящият
състав намира, че данните по делото сочат на извършено престъпление кражба с
участие в нея и на трите лица, срещу които първоначално е внесен обвинителния
акт, а не само на Й..
Първоначално повдигнатото обвинение в настоящото
производство е било именно за извършена кражба в съучастие между П.Н.Й., В.А.Ж.
и И.Н.Б.. В хода на съдебното следствие, със споразумение по НОХД 24760/2011 г.
на СРС, НО, 94 с-в, влязло в сила на 09.04.2012 г., П.Н.Й. е признат за виновен
в това, че за времето от 01:00 ч. до 03:20 ч. на 05.12.2011 г. в гр. София, ул.
„*********, от лек автомобил марка „Пежо - 306“, с ДК№ *******в съучастие като
съизвършител с В.А.Ж. и И.Н.Б., чрез използване на чуждо МПС – „Фолксваген
пасат“ с ДК № ******* и използване на техническо средство – един брой метални клещи
с монтирана в областта на главата режеща метална верига, е отнел чужда движима
вещ – 1 бр. катализатор на стойност 396,00 лв. от владението на В.А.А. с
намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и пр. 2 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Впоследствие, в съдебно заседание от 06.11.2018 г., обвинението
спрямо подсъдимия В.Ж. е изменено по реда на чл. 287 от НПК в такова по чл.
215, ал. 1 от НК за това, че е укрил процесния катализатор, за който
предполагал, че е откраднат от П. Й., като същевременно обвинението спрямо
подсъдимия И.Б. е останало такова по чл.195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр. с
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – за кражба в съучастие с Ж. и
с Й.. Към този момент така повдигнатите две обвинения спрямо двамата подсъдими
са били противоречиви и СРС е следвало да прекрати съдебното производство по
делото и да върне на досъдебна фаза, което не е сторено или най- малкото да
откаже да допусне такова противоречиво обвинение. Към настоящия момент обаче Б.
е изцяло оправдан и за него няма протест. Ж. е осъден по чл. 215, ал. 1 от НК,
което се явява по- леко от чл. 195 от НК, като пред въззивната инстанция делото
е само по жалба на Ж.. Това означава, че дори и делото да бъде върнато на първа
инстанция или на ДП, Б. няма как да бъде осъден изобщо, поради липса на
протест, а Ж. може да бъде осъден само по чл. 215, ал. 1 от НК, но не и по
чл.195 от НК, тъй като е по- тежко, независимо, че данните по делото сочат на
престъпление кражба и участие в нея и на тримата подсъдими, а не само на Й..
Нещо повече- според въззивния съд са налице данни за това подс.Ж. да е извършил
кражба, а не вещно укривателство с предмет инкриминираната вещ.
Във връзка с това въззивният съд споделя само
отчасти извършения от първия такъв доказателствен анализ, като намира, че за
обстоятелствата, за които се различават фактическите изводи на двете инстанции,
от първата са игнорирани едни доказателствени източници за сметка на други и са
допуснати логически грешки при обсъждането им.
Въззивният съд се солидаризира с проведения анализ
на показанията на свидетеля В. А.. Същите са последователни, логически свързани
и намират подкрепа в останалите доказателствени материали, поради което
правилно СРС е приел, че от тях се установяват обстоятелствата,
свързани с индивидуализацията и собствеността на инкриминираната вещ –
катализатор,
обстановката, в която тази вещ е станала предмет на кражба, приблизителното
време на извършване на деянието и състоянието на автомобила преди и след това. Доколкото
свидетелят не е очевидец на извършването на самото деяние, не могат да бъдат
споделени доводите на защитата, че от неговите показания може да се направи
извод за посегателство единствено от страна на Й., поради което този състав не
ги ползва при формиране на изводите си за авторството на престъплението.
Не са налице основания за промяна или допълване на
направения от СРС анализ и на показанията на свидетелите А. Ж., Х. и Г.. Съдът
прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е анализирал
тези доказателствени източници, като е обосновал съображенията, въз основа на
които им е дал вяра. В мотивите подробно са обсъдени тези показания, посочени
са установените чрез тях обстоятелства и не е допуснато превратното им
тълкуване. Доколкото въззивният състав изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция и същият не се оспорва от страните,
не се налага подробното му обсъждане отново. Втората инстанция счете за
необходимо да отбележи изрично, че доколкото повдигнатото от СРП обвинение
касае единствено катализатора на лек автомобил „Пежо-306“, с рег. № *******собственост
на пострадалия В. А.А., свързаните с лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. №
******* показания на свидетелите Х. и Г. са неотносими към предмета на
доказване и спомагат за формиране на представа относно цялостната престъпна
дейност на подсъдимите и могат да бъдат ценени единствено като лоши
характеристични данни.
Настоящият съдебен състав, подобно на първия,
кредитира свидетелските показания на полицейските служители Н.З.,Г.Д. и Д.М.,
преценявайки ги като еднопосочни, ясни, логични, непротиворечиви, обективни и кореспондиращи
с другите доказателства по делото. Районният съд е извършил изключително
подробен анализ на показанията на тези свидетели, съдържащ отговор и на
наведените по отношение на достоверността им и допуснатите процесуални
нарушения възражения в жалбата, който се споделя от контролиращия и не
противоречи на възприетите от него фактически положения. При преценката им втората
инстанция също отчете изпълняваните от свидетелите професионални задължения и
изминалия дълъг период от време между инкриминираните събития и разпита им в съдебно
заседание, поради което намира за лесно обяснимо и закономерно лаконичното
излагане на факти за възприетите от тях обстоятелства към онзи момент. В същото
време свидетелите разкриват сравнително добре съхранен спомен за наличието на
случай на задържане на подсъдимите и категорично потвърждават съдържанието на
прочетените им показания от досъдебното производство, с оглед на което
възраженията на защитата, касаещи изначалното опорочаване на показанията им, са
неоснователни.
Правилно районният съд е основал на заявеното от
свидетелите З., Д. и М. изводите си за извършената от тях проверка на
автомобила, повода за това, установените лица, местоположението на укритите
вещи и даденото от младежите обяснение за произхода на намерените катализатори
и извършената по-рано кражба. Следва да се посочи, че тези факти не се поставят
под съмнение от защитата, а се оспорват единствено участието и ролята на
подсъдимия Ж. в престъпната дейност.
Тук е моментът да се обърне внимание на прочетените
по реда на чл.281, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от НПК допълнителни показания на
свидетеля З. от досъдебното производство, които са били изцяло игнорирани от
първоинстанционния съд и които съдържат важна информация за съпричастността на
всеки един от тримата младежи към извършеното престъпление. За да им се довери
изцяло, контролиращият съд взе предвид, че са детайлни, обективират преките наблюдения
на свидетеля полицейски служител, придобити са по време на извършената проверка,
както и пълното им съответствие с останалите доказателствени източници относно
опосредените му възприятия. Заявеното от свидетеля потвърждава, че водач на
автомобила е бил подсъдимият Ж.- нещо, което сочат както двамата подсъдими,
така и св.Б., че на пода пред предната дясна седалка са били намерени клещи,
което обективно се установява и от протокола за оглед на местопроизшествие. В
тези негови показания се съдържат и данни за разположението на лицата в
автомобила, което също кореспондира с обясненията на двамата подсъдими и с
показанията на св.Б.. Съдържат се също така и данни, че подсъдимият Ж. е
разказал подробно за извършената кражба, както и че е отвел другите двама
полицаи до автомобила, от който е бил отрязан катализаторът. Показанията му
кореспондират както с показанията на неговите колеги, така и с обективираните в
протокола за оглед констатации за местоположението на клещите, протокола за
доброволно предаване от подсъдимия Ж., показанията на свидетелката Б. и
частично с обясненията на подсъдимия Б. относно това, че последният е останал
на ъгъла докато свидетелят Й. се е отдалечил в тъмнината. Данни, че подсъдимият
Ж. е разказал за случилото се при появата на полицейските служители се съдържат
и в обясненията му пред настоящия състав. Поради това съдът приема, че
заявеното от свидетеля вярно и непредубедено възпроизвежда предоставената от
подсъдимия Ж. информация, съдържаща законен повод и достатъчно данни по см. на
чл.211 от НПК, за да се направи основателно предположение за извършено
престъпление, предвид обстоятелството, че към момента на получаване на тази
информация изобщо не е имало започнало наказателното производство, Ж. не е бил
задържан и не се е намирал в уязвимо положение. Св.З. не би могъл да съобщи в
показанията си всички тези факти и обстоятелства, освен ако не е възприел
същите лично или те не са му били съобщени от някого, така както твърди св.З.
да е станало и в конкретния случай. На практика св.З. чрез тези свои показания,
пресъздава направени от подс.Ж. извънсъдебни самопризнания, които последният
след това отрича. Доколкото обаче те се подкрепят от други събрани по делото
гласни и писмени доказателства, съдът прие, че впоследствие заетата от подс.Ж.
позиция по този въпрос е негова защитна версия, която обаче се опровергава от
други събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, поради което съдът следва да даде вяра на показанията на св.З. и на
извънсъдебните самопризнания на подс.Ж., направени пред него, а не на
обясненията, дадени от подс.Ж. пред въззивния съд, в които той отрича изцяло
причастността си към инкриминираното деяние. Като по този въпрос касателно
обясненията на двамата подсъдими, съдът ще вземе подробно становище по- натам в
своите мотиви.
От друга страна и противно на доводите в жалбата,
въззивният съд счита, че в показанията на свидетелката Б. се съдържа съществена
информация за обстоятелствата от предмета на доказване. Обосновано първата
инстанция е подложила същите на критичен анализ, в следствие на който ги е
преценила като обективни, нетенденциозни и съответстващи на обективната
действителност. Настоящият състав споделя извършеното от първия изследване и
установените въз основа на него факти, като във връзка с приетите нови фактически
положения намира за необходимо единствено да го допълни и детайлизира. Освен
категорично установения от СРС факт, че подсъдимият Ж. е поставил вещите под
предния капак на автомобила, в показанията ѝ се съдържат данни, че и
двамата подсъдими са слизали заедно със свидетеля Й. от автомобила,
отдалечавали са се към място, към което свидетелката не е имала видимост и са се
връщали по едно и също време след около 15-30 минути, след което са отваряли
багажника и са правили нещо вътре. От показанията ѝ се установява още, че
тримата са обсъждали, че имат работа на „Константин Величков“, както и че преди
да спрат на ул. „Оборище“ са минали през центъра и кв. Редута и са спирали на
два-три пъти. Изложените от Б. обстоятелства, преценени в съвкупност с другите
доказателства по делото подкрепят извода на настоящия състав за извършената от
тримата кражба и опровергават дадените от двамата подсъдими обяснения.
С оглед приетите от въззивния съд нови фактически
положения и събраните доказателства, контролиращата инстанция намира, че
неправилно прокурорът е изменил обвинението на Ж. по реда на чл.287 НПК, при
това по един абсолютно недопустим начин, тъй като новоповдигнатото обвинение е
било и противоречиво. Същевременно и прокурорът и първостепенният съд
безкритично са се доверили на показанията на свидетеля Й., дадени по делегация,
без да отчетат противоречията им с другия доказателствен материал. Въпреки, че той
се е признал за виновен в извършването на деянието, за което му е повдигнато
обвинение и се явява единственият свидетел очевидец на самото осъществяване на
инкриминираното деяние, отговорите му на поставените въпроси са изключително
лаконични, липсва конкретика за факти и обстоятелства и се съдържат твърдения,
несъвместими с категорично установените факти. За да не кредитира заявеното от
свидетеля, въззивният състав взе предвид, че Й. сочи кражбата само на един
катализатор, при това в случай, при който той е управлявал автомобила. Тези
твърдения на свидетеля противоречат не само с показанията на полицейските
служители и на свидетеля Ж., но и с писмените документи по делото – протоколи
за от процесуално-следствени действия и заповеди за задържане, а така също и с показанията
на свидетелката Б. и обясненията на двамата подсъдими, които са еднопосочни за
това, че Ж. е управлявал автомобила и са спирали на повече от едно място.
Действително свидетелят не отрича своето участие в престъпното деяние, което е
и безспорно, предвид одобреното споразумение, но описаната от него поредност на
събитията е лишена от житейска логика. Не става ясно в кой момент свидетелят
твърди да е откраднал катализатора – преди или след като е взел подсъдимите с
автомобила. Освен това в разказа на Й. не е отразено присъствието на
приятелката му - свидетелката Б., както и поставянето на катализатора под
предния капак на автомобила, където е бил открит от полицейските служители. Изолирано
остава и твърдението на свидетеля за пияното му състояние – обстоятелство, което
неминуемо би било отразено не само, ако той беше управлявал автомобила, но и
при задържането му. Поради това втората инстанция намира, че свидетелят цели
изграждането на защитна версия за останалите подсъдими, поемайки еднолично
отговорността за извършеното от тримата престъпление, за което вече е осъден.
Независимо от това, дори и да се приеме, че показанията му вярно отразяват
фактите от обективната действителност, свидетелят е категоричен, че се е
похвалил пред двамата подсъдими с кражбата, а подсъдимият Ж. е опитал да укрие
откраднатата вещ при появата на полицейски патрул, което обуславя неоснователността
на възраженията на защитата за липса на каквато и да е било причастност на
подс.Ж. към инкриминираното деяние, включително дори и ако се приеме, че се
касае за вещно укривателство.
Правилно първата инстанция е кредитирала назначените
по делото експертизи, като обосновани, компетентни и пълни, като ги е съобразила
при формиране на вътрешното си убеждение по въпросите, за които се изискват
специални знания, като въззивният съд споделя изложеното относно определянето
на стойността на инкриминираната вещ и използването на техническото средство за
отрязване на катализаторите. Прави впечатление обаче, че в мотивите липсва
обсъждане в пълнота на изготвената автотехническа експертиза досежно
обстоятелствата, свързани с механизма на демонтиране на катализаторите, което
налага допълването на извършения анализ. На първо място, видно от заключението,
установеното от СРС необходимо време се отнася за демонтаж на катализатора в
сервизни условия, при вдигнат на двуколонен или четириколонен подемник или
установен на канал автомобил, което не съвпада с конкретните условия на време,
място и обстановка, при което въззивният съд прие нови фактически изводи и в
тази част. При условията на процесния случай, вещото лице посочва за необходимо
време не по-малко от 10-15 минути, което може да бъде и много повече – до 20-30
мин. тъй като е неудобно за работа и зависи от редица фактори, вкл.
използваната помощ за повдигане на автомобила. Това заключение на вещото лице,
преценено в съвкупност с показанията на свидетелката Б. за времето, през което
тримата ѝ спътници са отсъствали, докато тя ги е чакала в автомобила, в
голяма степен опровергава изводите за възможност свидетелят Й. сам да успее да
свали катализаторите за времето на отсъствието си, като от друга страна според
въззивния съд именно заключението в тази му част, сочи на причастност и на
подс.Ж. към самото отнемане на инкриминираната вещ- т.е. към участие на същия в
свалянето на катализатора от автомобила, а оттук и на извършена от него престъпление
кражба, а не вещно укривателство. Заключението на тази експертиза кореспондира
на практика с това, което сочи в допълнителните си показания св.З., в които
пресъздава какво подс.Ж. е споделил пред полицейските служители при задържането
им, респ. за ролята на всеки един от тях в инкриминираното деяние, доколкото и
само при съвместното участие на тримата подсъдими, би могло да се стигне до свалянето
на катализатора за толкова кратко време.
Съдът изгради фактическите си изводи и въз основа на
приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства. Не може да бъде споделено твърдението на защитника,
че наличието на данни за упражнено насилие и несъставянето му саморъчно от подс.Ж.,
води до негодност на протокола за доброволно предаване като годно
доказателствено средство. Следва да се отбележи, че протоколът за доброволно
предаване не е писмено доказателствено средство, а само писмено доказателство,
тъй като не е предвиден като едно от писмените доказателствени средства, които
са лимитативно посочени в НПК. На практика протоколът за доброволно предаване
има характер на разписка и обективира действия по предаване на вещи от едно
лице на друго такова. Процесуалният закон не предвижда ред за съставяне на
протокола за доброволно предаване, както и не поставя изискване за саморъчното
му попълване от предаващото лице, тъй като този протокол не е писмено
доказателствено средство. Въпреки това той може да служи за доказателствена
основа при формиране на изводите по фактите, като е необходимо да съдържа
достатъчна индивидуализация на предадените предмети и обективно да отразява, че
приобщаването им е доброволен акт на лицето, което ги е предало. В конкретния
случай в протокола са описани ясно външните характерни белези на предадените
вещи, както и изявление от Ж., че ги предава доброволно, придружено с обяснение
за произхода им. Същевременно твърдения за упражнено насилие се съдържат
единствено в обясненията на двамата подсъдими, които не само не намират
подкрепа в другите доказателства по делото, вкл. липсват такива за причинени
телесни увреждания, но не са и насочени към органите на досъдебното
производство, извършили процесуално-следствените действия. Не на последно
място, в съдебно заседание подсъдимият поддържа и сам потвърждава доброволно
дадените от него обяснения в хода на досъдебното производство въпреки
твърденията му за нанесен побой. Ето защо въззивният съд не споделя доводите на
защитата на подс.Ж. в тази връзка.
Въззивният съд прецени обясненията на подсъдимите с
оглед естеството им на важно доказателствено средство, както и на основно средство
за защита и им даде вяра в частите, отнасящи се до собственика и водача на
автомобила, лицата, които са се возили, неколкократните спирания на различни
места, слизанията на трите момчета и оставането вътре в автомобила на
свидетелката Б., наличието на два откраднати катализатора и появата на полицейски
служители по времето, когато Ж. е бил пред отворения преден капак. За тези
обстоятелства обясненията на двамата подсъдими се подкрепят от другите
доказателства и не са налице съществени противоречия. По същата причина следва
да бъдат кредитирани и обясненията на подсъдимия Ж. пред настоящия състав за това,
че именно той е показал на полицаите местата, от които са откраднати
катализаторите и че веднага след появата им е разказал за случилото се. Съдът
не кредитира обаче твърденията му, че заедно с другите двама- Й. и Б. са били
отведени от полицейските служители, за да дирят автомобилите, от които са били
откраднати катализаторите, доколкото в тази им част се опровергават категорично
от показанията на св.З., който няма интерес да твърди, че единствено подс.Ж. е
показал тези автомобили, ако за това са допринесли и другите две задържани на
място лица- Й. и Б..
Касателно останалите спорни по делото обстоятелства,
настоящият състав прие обясненията на двамата подсъдими като изградена защитна
версия, тъй като са изпълнени с пропуски и противоречия и се опровергават от други
събрани по делото доказателства. На първо място се установяват съществени
разминавания в изложените от подсъдимите обстоятелства за едни и същи факти,
като подсъдимият Ж. твърди, че при спиранията двамата с Б. са излизали от
автомобила и са оставали непосредствено до него да пушат по цигара, а
подсъдимият Б. – че са се отдалечавали заедно със свидетеля Й., като при едно
от слизанията са обикаляли да търсят заедно с него някакъв блок, в близост до
който Й. им е казал да останат на ъгъла. За да не се довери на никой от тях,
настоящият състав прецени, че освен липсата на единство, обясненията на
подсъдимите за тези обстоятелства не кореспондират и с установените от
доказателствените материали факти, подробно обсъдени по-нагоре. От една страна
са в противоречие с показанията на св.Б., която през цялото време е била в
автомобила и е категорична, че и тримата са се отдалечавали от автомобила и са
се връщали заедно след 15 до 30 минути, а от друга страна са в противоречие с
допълнителните показания на св.З., който пресъздава какво е споделил подс.Ж. пред
полицейските служители при задържането им, както и със заключението на приетата
от първата инстанция автотехническа експертиза, сочеща времето необходимо за
демонтирането на катализатора. Налице са и несъответствия за това бил ли е
отварян багажникът на автомобила и причината за това, като твърденията на
подсъдимия Ж. за оставен в него нож са изолирани.
Наред с това посочените и от двамата подсъдими
причини за среднощното обикаляне, не само не съответстват на възрастта на
участниците, но са необосновани и с множество пропуски. Неразбираема е
необходимостта от обикаляне в часовете след полунощ тепърва да бъде издирвано
хипотетично съществуващо лице с цел сплашването му заради това, че „закача“
приятелката на свидетеля Й.. Още по-непонятни са причината Й. да не се е
информирал предварително за местонахождението на лицето, необходимостта от
лична среща с приятел, който да му го укаже при достигнатото ниво на развитие
на комуникациите, както и присъствието на свидетелката Б. в автомобила в създалата
се ситуация.
На следващо място твърденията на подсъдимите от
досъдебното производство, че свидетелят Й. е поставил катализаторите в
двигателния отсек се опровергават от показанията на свидетелката Б., която е
категорична, че подсъдимият Ж. е единственият, който е отварял предния капак и
е поставил нещо под него непосредствено преди извършената проверка. Не би могло
да се приеме казаното от подсъдимия Б., че свидетелят Й. е отворил задната
врата на колата, през която е помолил подсъдимият Ж. да отвори предния капак,
тъй като това не само би намерило отражение в съзнанието на свидетелката Б.,
която е стояла там, но и би било странно водачът да осигури достъп до пространството,
в което се намират задвижващите механизми на автомобила, без да се поинтересува
за причината. Освен това именно Ж. е бил установен на това място от
полицейските служители, като твърденията му, че се е уплашил и е опитвал да
изхвърли катализаторите, не звучат достоверно и логично.
В обясненията на Ж. се съдържат и множество вътрешни
противоречия относно това дали и двата катализатора са се намирали под предния
капак на автомобила, или единият е бил у свидетеля Й., който му го е дал, когато
уж му бил съобщил, че е откраднал. Лишена от елементарна житейска логика е
тезата, че подсъдимият няма представа как откраднатата вещ е попаднала под
предния капак на управлявания от него автомобил, особено при положение, че през
цялото време се е намирал в или около него, а описанието как при чутия шум е
пуснал държания от него катализатор при другия и е затворил капака на
автомобила граничи с абсурда. Също толкова немислимо е която и да е произволно
пусната вещ да успее да застане точно на мястото и по начина, по който, видно
от фотоалбума, са установени двата катализатора при извършения оглед на
автомобила. Ключова роля за изводите на настоящия състав относно
съпричастността на подсъдимия Ж. в извършеното престъпление има
обстоятелството, че именно той е завел полицейските служители до местата, на
които са били и е посочил точно автомобилите, от които са откраднати вещите, за
което е категоричен св.З.. Предвид конкретиката на информираността му за
обектите на престъплението, не може да бъде споделена тезата за
индивидуализацията им на база направеното от свидетеля Й. описание, особено при
твърдението, че последният не е казвал нищо за автомобилите – какви са и къде
се намират. А св.З. е бил категоричен в допълнителните си показания си от ДП,
че именно подс.Ж. е бил лицето, което е отвело полицейските служители до
автомобила, от който е бил взет катализатора.
На свой ред обясненията на подсъдимия Б. не
кореспондират с показанията на свидетелите Б., З., Д. и М., както и с протокола
от извършения оглед за фактите, свързани с местонахождението на клещите в
режещата верига. Липсва логика свидетелят Й. да е извадил веригата от якето си
и да я е показал на двамата подсъдими, които са били отпред, а седящата до него
свидетелка Б. да не е видяла нито клещите, нито катализатора, взет впоследствие
от подсъдимия Ж.. Същевременно въпросните клещи са установени на пода пред
предната дясна седалка на автомобила, като за това показанията на свидетелите
полицейски служители съвпадат с констатациите в протокола за оглед и приложения
към него фотоалбум. Ако се приеме, че изложеното от подсъдимия Б. отговаря на
обективната действителност, неясно остава как, след като той не е напускал
мястото си, режещото средство се е озовало в краката му пред неговата седалка
без да разбере и без преместването му да бъде забелязано от другите лица. Освен
това по делото са налице данни от показанията на свидетеля З. и протокола за
доброволно предаване, че подсъдимият Б. е лицето, донесло клещите с веригата,
което би обяснило защо последните са се намирали при него.
По изложените съображения въззивният съд приема обясненията
на подсъдимите досежно тези обстоятелства преобладаващо като реализация на
правото им на защита.
Тук е мястото да се посочи, че досежно обясненията,
дадени от подс.Б. на ДП, приобщени към доказателствения материал по делото,
чрез прочитането им по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НПК, доколкото повдигнатото на този подсъдим обвинение не е
било изменено по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК, ограничителната разпоредба на
чл. 287, ал. 4 от НПК е неприложима в конкретния случай.
Въззивната
инстанция счита, че по отношение на обясненията на подсъдимия Ж., дадени на ДП
също не е налице забраната в посочената разпоредба. Подобна абсолютна забрана
чл. 287, ал. 4 от НПК не съдържа и никога не е съдържал. Тя се отнася само до
хипотезите, в които съществено е изменена обстоятелствената част на обвинението
– в настоящия случай относно съпричастността на подсъдимия Ж. към извършването
на кражбата. Тъй като в частта, касаеща лицето, поставило откраднатите
катализатори в двигателния отсек, новото обвинение е повдигнато при абсолютно
същата фактическа обстановка, такова изменение относно обстоятелствата, за
които са установени противоречия и са прочетени обясненията на подсъдимия Ж.,
не е налице и същите могат да бъдат ползвани независимо от несъгласието на
подсъдимия. Като дори и те да не бъдат взети предвид от въззивния съд, то дадените
от него такива пред настоящата инстанция са достатъчни, съпоставени с останалия
коментиран по- горе друг доказателствен материал, за да се приемат за
недостоверни в частта, с която подс.Ж. отрича причастността си към
инкриминираното деяние, без значение от неговата правна квалификация.
В заключение настоящият състав намира, че по делото
са налице множество косвени доказателства, които изграждат ясна и хармонична
система, като не оставят никакво съмнение за съпричастността на двамата
подсъдими в извършването на кражбата в съучастие с П. Й., каквото е било
повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Според константната практика на ВКС
поначало косвените доказателства са процесуално допустими и не съществува
пречка съдът да се основе единствено на косвени доказателства, когато в своята
съвкупност те водят до единствено възможния и несъмнен извод относно
съществените факти и обстоятелства по делото /Решение № 361 от 6.10.2011 г. на
ВКС по н. д. № 1782/2011 г., II н. о., НК/. При съпоставка на събраните по
делото гласни доказателствени средства не остава поле за съмнение, че двамата
подсъдими са отишли заедно със свидетеля Й. и са му помогнали в отнемането на
катализаторите от двата автомобила. Времетраенето на установеното от
автотехническата експертиза минимално необходимо време за демонтажа на
откраднатата част, отиването и връщането, изцяло съвпада с времето, през което
свидетелката Б. е била сама в автомобила, както и с посоченото от подсъдимия Б.
време, през което е наблюдавал на ъгъла. Поредността на събитията и участието
на всеки от съучастниците, вкл. и този, за когото производството е приключило
със споразумение, съвпадат изцяло с възприетия от свидетеля Н.З. разказ на
подсъдимия Ж., както и с обяснението за предадените с протокола за доброволно
предаване вещи, поради което не са налице съмнения и за тези обстоятелства.
Липсват преки доказателства, които да опровергават или да внасят съмнение в
кредитираните от настоящия състав доказателства, доколкото показанията на
свидетеля Й. не бяха преценени като достоверни. Обясненията на двамата
подсъдими, в които отричат участието си, не намериха подкрепа в други
доказателствени материали. Поради това въззивният съд приема за несъмнено
установено авторството на престъплението кражба от страна и на двамата
подсъдими.
При така установената фактическа обстановка въз
основа на доказателствата по делото, настоящият съдебен състав намира, че
подсъдимите В.А.Ж. и И.Н.Б. са осъществили от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр.
чл. 20, ал. 2 от НК.
От обективна страна за времето от 01:00 часа до
03:20 часа на 05.12.2011 г., в гр. София, на ул. „*********, подсъдимите В.А.Ж.
и И.Н.Б. в съучастие помежду си и с П.Н.Й., са отнели чужда движима вещ - 1 бр.
катализатор на лек автомобил марка „Пежо", модел 306, с ДК№ *****СМ, на
стойност 396,00 лева, от владението на В.А.А., без негово съгласие с намерение
противозаконно да я присвоят. Тук е моментът да бъде отбелязано, че фактите по
делото сочат и на извършена по същото време кражба от подсъдимите на
катализатора и на лек автомобил „Ситроен Берлинго“, с рег. № *******, в гр.
София, на ул.„Три уши“, но доколкото липсва повдигнато от прокуратурата
обвинение за това деяние, съдът не разполага с правомощията да се произнесе по
него.
Налице е и квалифициращия състав на деянието като
по-тежко престъпление, тъй като за отнемане на вещта подсъдимите са използвали
техническо средство - един брой метални клещи с монтирана в областта на главата
режеща метална верига, с която са срязали катализатора и чуждо МПС - л.а.
„Фолксваген Пасат“, с ДК № *******, собственост на А.В.Ж. /баща на В.А.Ж./ за
придвижване. Последното е послужило и за укриване на вещта обект на престъпното
деяние, тъй като подсъдимият В.Ж. е поставил в двигателния отсек на автомобила
откраднатия катализатор.
Кражбата е била осъществена от двамата подсъдими и
свидетеля П. Й. в съучастие под формата
на съизвършителство (чл. 20, ал. 2 НК). Действията им са били насочени към
осъществяване на престъплението, като всеки е допринесъл за настъпването на
престъпния резултат – В.Ж. е повдигал автомобила, П. Й. е срязал катализатора,
а И.Б. е осигурил клещите с верига и е наблюдавал периметъра за да сигнализира
при евентуална опасност, като по отношение на него може да се приеме, че е
действал по- скоро като помагач, а не като съизвършител.
От субективна страна подсъдимите Ж. и Б. са
осъществили деянието виновно, с пряк умисъл. Те са съзнавали общественоопасния характер
на деянието си, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали
тяхното настъпване. Подсъдимите са действали и при общност на умисъла - всеки
от тях е съзнавал участието на другия в изпълнителното деяние и пряко го е
целял. Налице е и типичното за този вид престъпление намерение да бъдат
присвоени противозаконно чужди движими вещи, което се извежда включително и от
факта на укриване на същите.
Поради това неправилно първоинстанционният съд е
оправдал подсъдимия Б. по повдигнатото му обвинение. Така допуснатото от
първостепенния съд нарушение, обаче, не може да бъде поправено от въззивния, тъй
като делото пред втората инстанция е образувано единствено и само по жалба на
подсъдимия Ж., като липсва съответен протест за подсъдимия Б.. Съгласно
Тълкувателно решение № 5 от 21.05.2018 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС
при оправдаване на подсъдим, което не протестирано от прокурора, контролиращата
инстанция не може да интервенира върху съдебния акт, защото не е допустимо да
утежни положението на този подсъдим. При инстанционното разглеждане на делото
спрямо същия не може да се постанови друго, освен да се потвърди оправдаването
му. Ето защо за настоящия състав не съществува възможност да постанови нова
присъда в тази част, тъй като би нарушил забраната за влошаване на правното
положение на подсъдимия, без наличието на съответен протест.
Предвид факта, че в хода на съдебното следствие,
проведено пред първата инстанция, представителят на прокуратурата е направил
изменение на обвинението на подсъдимия В.Ж. по реда на чл.287 от НПК, въззивният
съд не би могъл да признае подсъдимия Ж. за виновен в осъществяването на
кражба, независимо, че в случая са налице признаците на инкриминираното деяние от
обективна и от субективна страна, доколкото съдът е ограничен в рамките на
обвинението и на фактите, посочени в него. Същевременно не са налице основания
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло, тъй като
осъщественото от него последващо поведение по укриване на вещта покрива признаците
на състава на престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК, по което подсъдимият е
имал възможността да се защитава след изменение на обвинението и за което
въззивният съд изцяло споделя правните изводи на първата инстанция. Действията
на подс.Ж. по държане и укриване на инкриминираната вещ, която обективно е
установена, че е бил открадната преди това, са на практика част от
изпълнителното деяние, както на престъплението вещно укривателство, за което
той е бил признат за виновен, така и на
престъплението кражба, каквото настоящият съдебен състав счита, че се
установява да е извършил в конкретния случай подс.Ж.. Във връзка с тези факти
той се е защитавал в хода на съдебното следствие и пред двете инстанции, поради
което и независимо, че според въззивния съд подс.Ж. е извършил по- тежко
наказуемото престъпление- кражба, той следва да бъде признат за виновен и
осъден по актуалното му обвинение за по- леко наказуемото престъпление- вещно
укривателство, доколкото се установява, че освен тези негови действия покриващи
състава на вещното укривателство, е извършил и нещо повече от това, а именно –
взел е участие и в самото противоправно отнемане на инкриминираната вещ, поради
което няма как да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан. Между впрочем
първостепенният съд не е имал възможност при тези данни да постанови друго,
освен осъдителна присъда спрямо него, поради което и като краен резултат
присъдата на СРС в тази й обжалвана част се явява правилна и законосъобразна,
макар и по други съображения, различни от тези изложени в мотивите към
присъдата на СРС. Ето защо жалбата на подсъдимия Ж. се явява абсолютно
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
За престъплението по чл. 215, ал. 1 от НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от една до шест
години, но не по-тежко от предвиденото за самото престъпление.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Ж.
първоинстанционният съд правилно е преценил като смекчаващи отговорността
обстоятелства чистото му съдебно минало и липсата на други противообществени
прояви, трудовата му ангажираност и сравнително ниската стойност на предмета на
деянието. Въззивният състав не цени като такова възрастта на подсъдимия /24 г./,
тъй като засегнатите обществени отношения са от характер, установен с
основополагащи обществени и морални норми, които се усвояват още в най-ранна
детска възраст. Основателно СРС е отчел и наличието на смекчаващо отговорността
обстоятелство, имащо изключителен характер предвид поведението на страните и
фактическата и правна сложност на делото - дългия срок на протичане на
наказателното производство, значително надвишаващ рамките на разумния. С оглед
на това правилно районният съд е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като по
този начин е компенсирал подсъдимия за забавянето на процеса.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства резонно
са приети доказателствата за наличието на още една противозаконно отнета и
впоследствие укрита вещ – катализаторът на л.а. „Ситроен Берлинго“, за която
няма повдигнато обвинение, предварителното планиране и проявената настойчивост
за постигане на целените резултати. Като допълнителни отегчаващи отговорността
обстоятелства въззивният съд прецени и доказателствата, че подсъдимият е
осъществил състава на по-тежкото престъпление кражба и извършването му в
съучастие с още две лица.
При тези данни настоящият съдебен състав достигна до
самостоятелен извод, че наказанието следва да бъде определено в размер по-нисък
от предвидения в санкционната разпоредба минимум, но надвишаващ законоустановения
минимален размер поради наличието на множество отегчаващи отговорността
обстоятелства. С оглед на това, правилно районният съд е наложил на подсъдимия Ж.
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, като именно то и според
въззивния съд би оказало необходимото
превъзпитателно и предупредително въздействие върху подсъдимия.
При
наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК правилно Софийски районен съд
е отложил изтърпяването наложеното наказание за срок от три години, като
въззивната инстанция намира, че за постигане на целите в чл. 36 от НК не се
налага реалното му изпълнение.
Предвид
крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
законосъобразно направените по делото разноски, както и държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист са възложени в тежест на подсъдимия.
Законосъобразно
съдът се е произнесъл и по въпроса за разпореждането с приобщените по делото
веществени доказателства.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така
мотивиран и на основание чл.334, т.6, вр. чл.338 от НПК, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 24.01.2019 г., постановена по НОХД № 24760/2011
г. по описа на СРС, НО, 2 състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.