№ 13388
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20211110169594 по описа за 2021 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 27.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и седми май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 69594/2021 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
С молба с вх. № 89850/05.05.2022 г., ищецът е заявил, че поддържа доказателствени
искания, които са формулирани в исковата молба, като е формулирал и допълнителни
такива.
С протоколно определение от 05.05.2022 г., съдът на основание чл. 144 ГПК е
предоставил едноседмичен срок на ответника за изразяване на становище по формулираните
доказателствени искания.
Подадена е молба с вх. № 95067/12.05.2022 г., с която в предоставения срок
ответникът е взел становище по направените доказателствени искания, като ги е оспорил.
Съдът, като взе предвид направените от страните доказателствени искания и
изразените становища намира следното:
В действащия ГПК са въведни различни видове процесуални преклузии. Едната от
тях е т. нар. доказателствена преклузия, която погасява възможността на страните за
попълване на делото с факти. Логиката на преклузията е обаче, правният спор да бъде
концентриран във връзка с твърдените от страните обстоятелства, съответно да се отдели
спорното от безспорното, да се укаже на всяка от страните кое или кои обстоятелства следва
да установи, респ. кои факти не се нуждаят от доказване – арг. чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК.
При това положение, доказателствената преклузия не може да настъпи нито с подаването на
исковата молба (за ищеца), нито с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК (за ответника). Следователно, доказателствената преклузия настъпва след
1
края на първото открито съдебно заседание, но само при положение, че по делото е изготвен
пълен, правилен и изчерпателен доклад, чието минимално съдържание изиска да се
посочени обстоятелствата на които страните основават исканията и възраженията си и
правилно разпределена доказателствена тежест. Тоест, трябва да са изпълнени разпоредбите
на чл. 146, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Изложеното до тук от съда, следва от граматическото,
систематично и телеологическо тълкуване и приложение на чл. 146, ал. 3 ГПК, във вр. чл.
145 ГПК, във вр. чл. 143 ГПК, във вр. чл. 144 ГПК. В процесния случай, съдът е обявил
изготвения по делото проект-доклад за окончателен в открито съдебно заседание от
05.05.2022 г. Следователно, направените доказателствени искания от ищеца и ответника не
са преклудирани, поради което са процесуално допустими.
По отношение доказателствените искания на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да бъде
задължен ответника да представи писмени доказателствени средства, съдът намира, че
искането предвид предмета на правния спор и разпределената доказателствена тежест в една
си част е не необходимо, а в другата неотносимо, пораади което същото следва да бъде
оставено без уважение.
Следва да бъде оставено и без уважение искането по реда на чл. 186 ГПК да се издаде
съдебно удостоверение, за да се снабди ищеца с контролни листове РД 2.14 и РД 2.52, тъй
като същите са без значение за предмета на правния спор.
Неоснователно е и доказателственото искане за допускане на съдебно икономическа
и техническа (компютърна) експертиза, тъй като задачите формулирани от ищеца в една си
част са не необходими, а в другата неотносими, като следва да се посочи и факта, че за част
от обстоятелствата ищецът не носи доказателствената тежест.
Не може да бъде уважено и доказателственото искане. От една страна искането не е
ясно формулирано, като същото не отговаря на изискванията на чл. 156, ал. 1 ГПК, което
представлява пречка, за да се направи извод за допустимостта на показанията, а също така и
за тяхната относимост и необходимост за предмета на правния спор, включително предвид
разпределената доказателствена тежест. От друга страна следва да се отбележи, че
посоченото – за установяване на обстоятелства свързани с одитния процес е ирелевантно за
спора.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по реда на чл. 190
ГПК да бъде задължен ищеца да представи писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искаен на ищеца по реда на чл. 186
ГПК да се издаде съдебно удостоверение, за да се снабди ищеца с контролни листове РД 2.14
и РД 2.52.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
изслушването на съдебно икономическа и техническа (компютърна) експертиза по задачите
формулирани в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3