Решение по дело №1990/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 20
Дата: 11 януари 2019 г. (в сила от 12 октомври 2019 г.)
Съдия: Дарина Илиева Попова
Дело: 20175320101990
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. К., 11.01.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                 трети граждански състав

на единадесети декември                              две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА

 

Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1990 по описа за 2017  година

и за да се произнесе, взе предвид:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.

Ищците М.Р.С. с ЕГН ********** и С.Г.С. с ЕГН **********,*** твърдят, че през 1996 г. закупили в землището на гр. С. следния недвижим земеделски имот: ЛОЗЕ с площ 300 (триста) кв.м, находящо се в землището на град С. в местността „К.“, съставляващо имот пл. № 85 (осемдесет и пет) по кадастралния план на град С., при съседи: север - път, изток Т.К., запад Т.С., юг Т.Ч.. Имотът закупили от М. М. К. и Т.Д. К., двете от гр. С. по силата на нотариален акт № 180 том, V, дело № **/1996 г. КрлРС и нотариален акт № 179, том V, дело № **/1996 г. КрлРС. Понастоящем владеели имота и до момента никой не оспорвал собствеността и пречил при владението. Наложило се да се снабдят със скица за имота и по този повод от Община С. им отказали издаването на такава с мотив, че същият е собственост на ответника. След извършена справка установили, че продавачите, които им продали имота, са го продали повторно на ответника, след като е станал собственост на ищците, като договорът бил сключен с нотариален акт № 157, том І, peг. № ** дело № ***/2003 г. Нотариус С.Р. К.. Многократно канили ответника да уредят отношенията си по съответния ред, но той отказвал.

МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на И.И.М., че М.Р.С. и С.Г.С. са собственици по силата на договори за покупко-продажба и дарение на следния недвижим имот: ЛОЗЕ с площ 300 (триста) кв.м, находящо се в землището на град С. в местността „К.“, съставляващо имот пл. № 85 (осемдесет и пет) по кадастралния план на град С., при съседи: север - път, изток Т.К., запад Т.С., юг Т.Ч..

Ответникът И.И.М. с ЕГН ********** *** счита иска за недопустим поради липса на правен интерес. По същество го оспорва като неоснователен с отговора на исковата молба, а в съдебно заседание чрез пълномощника си заявява, че признава изцяло правата на ищците върху имота. Твърди, че с нотариални актове №№ ** и **, том V, дела № № ** и ** от 13.12.1996 г. ищците придобили от М. М. К. и Т.Д. К. право на собственост върху един имот в землището на гр. С., местността „К.“ с площ от 300 кв.м, представляващ лозе, с посочен номер по кадастрален план 85. При сключване на договора продавачите се легитимирали като собственици с Решение на Поземлена комисия К. № 0413/04406/14.10.1993 г. Не била посочена преписка, по която е издадено въпросното решение. При сделката била представена скица, без данни от кого е издадена, липсвал номер и дата на издаване, както и от какъв план е начертана. С нотариален акт № 34, том VII, дело № **/27.08.2003 г. ответникът закупил от М. М. К. и Т.Д. К. един имот в землището на гр. С., местността „К.”, представляващ нива с площ от 400 кв.м, с посочен по кадастрален план 85. Продавачите се легитимирали като собственици с Решение № 41/20.01.1992 г. на ПК К., по преписка № 308/21.08.1991 г. Представена била скица на имота № 32/08.04.2003 г., издадена от Община К.. Макар описанието на имотите по посочените нотариални актове да било сходно, ответникът И.И.М. не закупил имота, който ищците придобили и който твърдели, че владеят. През 2008 година от Община С. бил обявен план за новообразувани имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местности в землището на гр. С., в това число и местността „К.“ (планът бил одобрен със Заповед № ЗД-00-103 от 11.06.2009 г. на областен управител на област П.). След запознаване със съдържанието на плана ответникът установил, че притежаваните от него имоти имат номера 57 и 58, а не 85, както било записано в нотариалния акт. По тази причина ответникът подал до Община С. молба вх. № С-2133 от 19.05.2008 г., с която поискал да бъдат предприети предвидените в закона действия за коригиране на допуснатите неточности, като изрично посочил, че е собственик и ползвател на имоти с номера 57 и 58, а не на имот № 85. След подаване на молбата не бил уведомяван от Община С. какви действия са предприети. По отношение на имот № 85 не предприемал никакви действия, не заявявал да му бъде издавана скица или друга документи, свързани с него. Отказът на Община С. да издаде скица, поради това, че имотът не се води на името не ищците, не бил свързан с повдигнат от ответника спор за материално право. При хипотеза би следвало ищците, като титуляри на право на собственост върху имот, които неправилно е записан в плана, да поискат от административния орган да отстрани грешката по предвидения в закона ред. Административният орган препрепращал страните към съда, само ако е налице спор за материално право, какъвто в настоящият случай нямало. Ответникът не оспорвал и не оспорва правото на ищците върху имот с номер 85 и не претендирал права върху него. Посочената липса на спор за материално право не обосновавала правен интерес у ищците да предявяват установителен иск за собственост по отношение на ответника И.М., което е било абсолютна процесуална предпоставка за водене на настоящия процес. Ако съдът приеме, че искът е допустим и го разгледа по същество, следвало да приеме, че ответникът не е оспорвал права на ищците и не е дал повод за завеждане на делото, т.е. налице е хипотезата на чл. 78, ал. 2 от ГПК досежно разноските. Отделен било въпросът дали с представените документи ищците се легитимирали като собственици на процесния имот, както и дали техните праводатели са се легитимирали при извършване на правните сделки като собственици на съдържащия се в актовете имот. За да се даде отговор на този въпрос, следвало да се изследва съдържанието на представените при сделките документи - решение № 0413/04406/14.10.1993 г. и скица (без данни за издател и план). Такива документи по делото липсвали за да може да се вземе правилно отношение по тях и какви обстоятелства се установяват с тях. Представеното при сделката от 2003 година Решение № 41/20.01.1992 година имало вписване от Община К. на номер на имот - пл. № 85 по план по §4 за имота по пункт 2 - нива от 400 кв.м, осма категория, в землището на гр. С., местността „К.“. Отбелязването било направено от служител на Община С. - Ив. И.. Друг бил въпросът доколко коректно било направено отбелязването и дали посоченият планоснимачен номер е точния, при положение че фактически И.М. установил фактическа власт след закупуването, върху друг имот. След представянето на двете решения на ПК следвало да се установи дали с тях се признава и възстановява право върху един и същ имот, или върху различни имоти, както и всяко решение за кой имот или имоти се отнася. Този въпрос бил от съществено значение да се установи дали ищците се легитимират като собственици на процесния имот с представените нотариални актове, което би било предпоставка за основателност на иска.

МОЛИ съда да постанови решение съобразно доказателствата по делото. Възразява да бъдат присъждани разноски в негова тежест, като счита, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява от представеното удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, че ищците са съпрузи. С договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № **, том V, дело № **/1996 г. на КрлРС, М. М. К. и Т.Д. К. са дарили на ищцата М.Р.С. ¼ (една четвърт) идеална част от ЛОЗЕ с площ 300 (триста) кв.м, находящо се в землището на град С. в местността „К.“, съставляващо имот пл. № 85 (осемдесет и пет) по кадастралния план на град С., при съседи: север - път, изток - Т.К., запад - Т.С., юг - Т.Ч.. При сключване на договора дарителите са се легитимирали като собственици на дарения имот с Решение на ОПК К. № 0413/04406 от 14.10.1993 г. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 180, том V, дело № **/1996 г. на КрлРС, М. М. К. и Т.Д. К. са продали на ищцата М.Р.С. ¾ (три четвърти) идеални части от ЛОЗЕ с площ 300 (триста) кв.м, находящо се в землището на град С. в местността „К.“, съставляващо имот пл. № 85 (осемдесет и пет) по кадастралния план на град С., при съседи: север - път, изток - Т.К., запад - Т.С., юг - Т.Ч.. При сключване на договора прозавачите са се легитимирали като собственици на дарения имот с Решение на ОПК К. № 0413/04406 от 14.10.1993 г. не се спори, че този договор е сключен по време на брака на ищците. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 157, том ІІ, рег. № 4958, дело № 333/2003 г. на Нотариус С.Р., М. М. К. и Т.Д. К. са продали на ответника ЗЕМЕДЕЛСКА ЗЕМЯ – НИВА (ЛОЗЕ) с площ 400 (четиристотин) кв.м, находящо се в землището на град С. в местността „К.“, съставляващо имот пл. № 85 (осемдесет и пет) по кадастралния план на град С., при съседи: север - път, изток - Т.Ц., запад – н-ци на Г.С., юг - Т.Ч.. При сключване на договора продавачите се легитимирали като собственици на дарения имот с Решение № 41 от 20.01.1992 г. по преписка вх. № 308 от 21.08.1991 г. на ОСЗ К.. Същото решение е представено по делото като в него имотът не е индивидуализиран със съседи. По делото е представена скица на поземлен имот с идентификатор 68080.495.85 по КККР на град С., одобрени със Заповед № РД-18-8 от 11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град С., п.к.4330, ул. 26-та, честност К.; площ  602 (шестстотин и два) кв. метра; трайно предназначение на земята: земеделска; начин на трайно ползване: лозе; категория при неполивни условия: 9; стар идентификатор:няма; номер по предходен план: 85, кв. 0; съседи: 68080.495.87, 68080.495.86, 68080.495.5068, 68080.495.5506, 68080.495.84. В скицата като собственици на имота са посочени община С. с права върху имота 203/603 ид. части и ответника с права върху имота 400/603 ид. части. За община С. е отразено, че няма издаден документ за собственост, а са ответника е посочен описания по-горе нотариален акт. По делото е представена молба от ответника , адресирана до Кмета на Община С. с входящ № С-2133 от 19.05.2008 г., в която се сочи, че ответникът е собственик на имоти с номера 57 и 58 в местността К. по новия кадастрален план от тази година (бел. съда – 2008 г.).от новия план на С.. Посочено е, че в документа за собственост на ответника имотите му били посочени с номер 85 от съществуващия тогава (2003 г.) план. Отправена е молба за коригиране на неточността, тъй като ответникът бил собственик и ползвател на парцели 57 и 58. В молбата е посочено, че се прилага нотариален акт от 1924, нотариален акт от 2003 г. и Решение на ПК от 1992 г. По делото е изискана преписката по възстановяване правото на собственост на наследници на К.Д.К., от която се установява, че по тази преписка са били заявени за възстановяване два земеделски имота, един от които нива с площ от 400 кв. метра в землището на град С., местността К.. Вторият имот е бил възстановен в стари реални граници, без в решението (посочено по-горе) имотът да е бил индивидуализиран с номер, граници и съседи. От неоспореното заключение на вещото лице се установява, че в ОСЗ К. са образувани два броя преписки за възстановяване правото на собственост на н-ци на К.Д.К. – преписка № 6226/04.08.1991 г. и преписка № 308/21.08.1991 г., и двете по заявление на М. К.. По преписка вх. № 6226 е бил заявен за възстановяване имот с площ от 300 кв. метра в землището на град С., м. К.. По преписка вх. № 308 е бил заявен имот с площ от 400 кв. метра в землището на град С., местността К.. По преписка № 6226 е постановено решение № 0413/04406 от 14.10.1993 г. Първи сведения за графичното изображение на имот № 85 находящ се в м. „К.“, землище С. се черпят към 1992 г. Към този момент бил изготвен кадастрален план на така наречените земи за земеделско ползване (ЗЗП), в които земи попада и имот № 85. По този план имотът е с площ от 602 кв. м. С протокол № 6 от 13.04.2007 г. комисия, назначена със заповед № ЗД 00372 от 10.04.2007 г. на Областен управител на област П. е бил приет изработения помощен план на м. „К.“, като за база е бил използван така плана на ЗЗП. При направена справка се констатира, че няма разминаване в графичното изображение на имот № 85 по плана на ЗЗП и този по помощния план. С протокол № 6 от 28.02.2008 г. е бил приет плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за м. „К.“. При него графичното изображение на имот 85 по помощния план съвпада изцяло с графичното изображение при ПНИ, с изключение на това, че при последния има новопроектирани граници с цел да се предостави на ползвателя площ отговаряща на документа за собственост. Със заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. са одобрени КККР на гр. С.. Чрез налагане на двата плана-частично за имот № 85 по плана на ЗЗП, когато е използвано графичното изображение за сключване на договорите, върху имот с идентификатор 68080.459.85 съгласно КККР на гр. С. се констатира, че границите им съвпадат. През целия този период от изготвяне на плана на ЗЗП през 1992 година до създаване на КК на гр. С. през 2011 година, графичното изображение на имот № 85, м. „К.“ з-ще гр. С. не се е променяло, имотът е бил винаги с площ от 602 кв. метра. Според заключението, безспорно е, че имот № 85 по плана на ЗЗП и имот с идентификатор 68080.459.85 съгласно КК на гр. С. са един и същ имот, като се изключи това, че са с различна площ, т.е. имотът на ищците представлява част от ПИ 68080.459.85.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

За да бъде уважен искът за установяване правото на собственост на недвижим имот, ищецът следва да докаже, че е придобил имота по силата на някой от способите, предвидени в чл. 77 от ЗС – в настоящия случай по силата на правна сделка, че ответникът оспорва правото му и че праводателите на ищеца са собственици на имота. Ищците в настоящия процес доказват по несъмнен начин собственически права върху процесния имот по силата на правна сделка, сключена с два договора – за дарение и договор за покупко-продажба на недвижим имот. Отделно, същите се признават от ответника. Правата на праводателите на ищците не са оспорени, същите пред друг нотариус са се легитимирали и като праводатели на ответника. Безспорно, ответникът оспорва правата им, доколкото е сключил последващ договор за покупко-продажба на същия недвижим имот. Налице е разминаване в площите, но безспорно праводателите на ищците са заявили за възстановяване един имот в местността К. в землището на град С., а от заключението на неоспорената експертиза се установи, че по втората преписка реституционната процедура е била приключена (по представеното в процеса решение имотът не е индивидуализиран по изискуемия начин).   Съдът намира, че ищците доказват при условията на пълно и главно доказване собственически права върху имота по силата на правна сделка.  Ответникът е сключил договор, като е закупил същия от несобственик, поради което неговите права се явяват отречени и не могат да се противопоставят на правата на ищците. Към момента на сключване на договора с ответника – 27.08.2003 г. неговите праводатели вече са се разпоредили с правото си на собственост, т.е. не са притежавали права, които да отчуждят. Ищците установяват следните права в процеса – ищцата М.С. е собственик на ¼ ид. част, а двамата ищци общо, по силата на придобиване чрез възмездна правна сделка по време на брака си, са собственици общо на ¾ ид. части в режим на имуществена общност. Доколкото ищците установяват право на собственост върху имот с площ от 300 кв. м, какъвто са придобили по силата на двата договора, а се установява от скицата на имота, че целият е с площ от 602 кв. м, то съдът следва да признае правото им на собственост върху 300/602 ид. части от ПИ 68080.459.85 при посочените по-горе права.

ОТНОСНО разноските:

Следва да се осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 510 лева. Възражението на ответника, че с поведението си не е дал повод за предявяване на иска не следва да се уважава. Действително, същият е подал молба до общинската администрация за промяна в номерацията на имотите, но същият се е позовал на нов план, а не на грешка в нотариалния акт, която би могла да бъде отстранена по друг ред. Още повече че същият нотариален акт е послужил за отразяване записванията в КККР, което е станало през 2011 г. при одобряването им, т.е. след подаване на молбата от 2008 г.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е        Ш       И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на И.И.М. с ЕГН ********** ***, че М.Р.С. с ЕГН ********** и С.Г.С. с ЕГН **********,*** са собственици по силата на договор за дарение на недвижим имот от 13.12.1996 г., сключен с нотариален акт № **, том V, дело № **/1996 г. на КрлРС и договор за продажба на недвижим имот от 13.12.1996 г., сключен с нотариален акт № **, том V, дело № **/1996 г. на КрлРС, с права в съсобствеността: М.Р.С. – на ¼ (една четвърт) ид. част, М.Р.С. и С.Г.С. – общо на ¾ (три четвърти) идеални части в режим на имуществена общност, на следния недвижим имот:

САМО 300/602 ид. части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68080.495.85 по КККР на град С., одобрени със Заповед № РД-18-8 от 11.03.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град С., п.к.4330, ул. **, честност К.; площ 602 (шестстотин и два) кв. метра; трайно предназначение на земята: земеделска; начин на трайно ползване: лозе; категория при неполивни условия: 9; стар идентификатор:няма; номер по предходен план: 85, кв. 0; съседи: 68080.495.87, 68080.495.86, 68080.495.5068, 68080.495.5506, 68080.495.84, който имот е представлявал ЛОЗЕ с площ 300 (триста) кв.м, находящо се в землището на град С. в местността „К.“, съставляващо имот пл. № 85 (осемдесет и пет) по кадастралния план на земите за земеделско ползване на град С., при съседи: север - път, изток Т.К., запад Т.С., юг Т.Ч..

ОСЪЖДА И.И.М. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.С. с ЕГН ********** и С.Г.С. с ЕГН **********,*** направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

АГ.