Решение по дело №318/2020 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 121
Дата: 27 ноември 2020 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20203000500318
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Варна , 26.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:

Председател:
Милен Славов
Членове:

Диана В. Джамбазова
Маринела Г. Дончева
Секретар:Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно гражданско
дело № 20203000500318 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е въззивна жалба от Р.М.М. чрез адв. С.М.И. срещу решение № 74/09.03.2020
год по гр.д. № 147/2017 год на Окръжен съд Добрич, с което е уважен иска с правно осн. чл. 31
ал.1 от ЗЗД, предявен от Й.Х.Р. чрез настойника й Х. И. Р. за унищожаване на договор за
дарение на недвижим имот, сключен под формата на нот.акт № 139/2014 год на нотариус с рег.
№ 519 и район на действие ДРС, както и в частта, с която е осъден да заплати на ищцата чрез
настойника й разноските по делото. На първо място се сочи, че съдебният акт е недопустим,
като постановен по проведено исково производство, по което не е безспорно установен
правният интерес на ищцата от унищожаване на договора. В условия на евентуалност се
поддържат оплаквания за незаконосъобразност на решението. Твърди се процесуално
нарушение на съда, свързано с недопускането на поискано от страната доказателство –
назначаване на повторна съдебно-психиатрична експертиза. Поради това делото е останало
неизяснено от фактическа страна, а това е довело до неправилност на постановеното решение.
По изложените мотиви въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на
1
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.
В постъпилия отговор от Х. И. Р. , конституиран на мястото на починалата ищца Й.Х.Р.,
е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване на
решението. Противопоставя се на искането за допускане на повторна съдебно-психиатрично-
психологическа експертиза.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 31 от ЗЗД, предявен от Й.Х.Р.
срещу Р. М. М. за унищожаване на договор за дарение, сключен на 16.06.2014 год под
формата на нот.акт № 160, том I, рег.№ 1803, дело № 139/2014 год на нотариус Юлияна
Демирева-Кадикянова, на следния недвижим имот: 6/10 ид.ч. от поземлен имот – дворно
място в гр.Добрич, бул.“ 25-ти септември“ № 26, местност „ЦГЧ“, с площ от 290 кв.м. по
документ за собственост, а по скица – 308 кв.м., представляващ по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-15/12.05.2005 год на ИД на АГКК имот с идентификатор 72624.625.975 ,
както и от построената в имота сграда с площ от 173 кв.м. и изба с площ от 113,24 кв.м.,
описани по скица като сграда с идентификатор 72624.625.975.1, с предназначение „Сграда за
обществено хранене.
Искът е основан на твърдения, че предвид напредналата възраст на дарителката,
както и продължителното (от 2009 год) страдание –деменция с болестта на Алцхаймер,
налагащо прием на медикаменти с успокоително и отпускащо действие, тя не е могла да
разбира свойството и значението на постъпките си, въпреки че към момента на сключване
на договора е била дееспособна.
В хода на процеса, по силата на решение № 42/01.03.2018 год по гр.д. № 575/2018
год на Окръжен съд Добрич ищцата е поставена под пълно запрещение. Видно от
удостоверение № 94Х-00-38/19.04.2018 год на Органа по настойничеството при Община
Добрич, за неин настойник е назначен Х. И. Р. , а за заместник-настойник – Ц.И.Р.-В..
След постановяване на първоинстанционното решение ищцата е починала, затова
на нейно място са конституирани нейните наследници - Х. И. Р. и Ц.И.Р.-В.
Ответникът е оспорил допустимостта на иска поради липса на правен интерес
(същото се поддържа и във въззивната жалба), а по същество – неговата основателност по
съображения, че не са налице твърдяните от ищцовата страна обстоятелства относно
способността на дарителката да осъзнава значението на действията си. Възражението си за
недопустимост на иска ответникът обосновава с факта, че исковата молба е подадена от
пълномощник – адв. Лефтеров и не носи подписа на ищцата. В хода на процеса назначеният
2
настойник на ищцата в качеството си на неин законен представител е потвърдил
извършените до този момент процесуални действия и упълномощил адв. Стойчевска, която
да осъществява процесуалното представителство на ищцата.
Основният факт, подлежащ на доказване в настоящия процес е какво е било
психическото състояние на ищцата към момента на сключване на сделката – 16.06.2014 год
и позволявало ли е то да извършва правно значими действия по разумни подбуди, с други
думи – налице ли са били елементите на валидно волеизявление: интелектуалния (да
разбира) и волевия (да ръководи) действията си.
За тази цел по делото са събрани множество доказателства – писмени, гласни,
както и съдебно-психиатрична експертиза. От тях се установява следното:
От приложената медицинска документация се установява, че ищцата дълги години
е страдала от стенокардия и хипертонична болест на сърцето, а през м.март 2010 год
претърпяла остър субендокарден инфаркт на миокарда. По същото време (амбулаторен лист
№ 850/30.03.2010 год) след проведен преглед от специалист – невролог й е поставена за
първи път диагноза „вертебробразиална артериална система“. През мес.септември 2010 год
по повод счупване на дясна бедрена става й е било приложено оперативно лечение. На
15.04.2010 год в гр.София е проведена психо-психиатрична консултация при д-р К. –
психиатър и д-р Б. – магистър психолог, при която е констатирана видима интелектуална
редукция от органичен тип, която определя болестно поведението на пациентката,
наблюдавана е също волева неустойчивост от степен, позволяваща влияние и внушение.
Разпитана като свидетел по делото, Л.С.Б. споделя личните си впечатления от ищцата от
момента, когато за първи път е била доведена за преглед в кабинета й в гр.София през 2010
год. Прегледът бил осъществен съвместно с д-р К. – психиатър. Направило им впечатление,
че пациентката е имала т.нар. „живот в миналото“, т.е. описва случки от живота си с майка
си и братята си (които са починали), казва, че майка й вчера я видяла и много й се карала, че
не е учила, а трябвало да учи езици. В същото време не можела да каже кой ден и коя година
сме днес. Следващите посещения на свидетелката Б.при ищцата са били в дома й в
гр.Добрич през 2011 и 2012 год, когато е констатирала влошаване на състоянието й. Ищцата
й разказала за своите братя и сестри и как баща й вдигал много шум с един чук и това й
пречи.
Като свидетел по делото е разпитана Ц.И.Р. – В. (племенница на ищцата), но
обсъждането на показанията й в настоящото производство няма да бъде коректно предвид
конституирането й като страна в процеса на мястото на починалата ищца.
Разпитан е като свидетел и Д.М.В. – съпруг на предходната свидетелка, но
неговите показания касаят преди всичко физическото й състояние – посещавал я при нужда
от помощ, тъй като била възрастна и имала заболявания, но не знаел точно какви, снабдявал
я с храна и лекарства.
3
Показанията на нотариус К. са в смисъл, че при изповядване на сделката провела
предварителен разговор с ищцата и се убедила, че същата е разбрала смисъла и значението
на акта, който подписва.
Свидетелски показания по делото е дал и Т.Г.Б. – лекар, специалист по обща
медицина. За първи път е бил повикан при пациентката през 2015 год във връзка със
здравословното й състояние. Преди неговата визита тя е била преглеждана от личния й
лекар и от кардиолог, като са й били изписани множество лекарства. Оплакванията на
болната са били за главозамайване, залитане, ниско кръвно налягане. Провел още няколко
посещения в дома й през следващите две години, при които пациентката е била в състояние
сама да обясни оплакванията си. След предписаното от него лечение било подобрено
общото здравословно състояние на пациентката. При една от визитите тя съобщила на
свидетеля, че е имала тревожни мисли, нямала желание за живот.
Приложената по делото медицинска документация е била предмет на обсъждане и
анализ от назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, вещите лица са
посетили ищцата в дома й и са провели обстоен преглед, в резултат от което са направили
следните констатации:
Освидетелстваната е объркана по отношение на собствената си личност,
дезориентирана по време и място. Актуализира стари спомени от къщата, в която е живяла
като малка. За майка си и баща си съобщава, че „са тука“, че живеят заедно. Когато е
запитана какво е работила, не успява да даде отговор. После съобщава, че „не е достигнала
до пенсия“ и в момента не ходи на работа, „ама ще започна“. Знае само някои месеци на
годината, но ги изброява неправилно и не знае кой месец е настоящият. Не може да назове и
сезона. Има налични бледи спомени за понятието „имоти“, които отново свързва с миналото,
със живота си в къщата на родителското семейство.
Вещите лица са проследили хронологията в развитието на психичното състояние
на ищцата. Първата специализирана психологична консултация е проведена от
квалифициран лекар психиатър и магистър-психолог през 2010 год, при която е установена
видима интелектуална редукция от органичен тип и волева неустойчивост. На 21.07.2016
год д-р Ж.Н. – лекар, специалист по психиатрия, е поставила диагноза „деменция при
болестта на Алцхаймер с късно начало“, около седем годишна давност на сериозно
променено и влошено психично състояние, задълбочаващо се по интензивност във времето.
По-късно, след проведени изследвания на главен мозък (компютърна томография) са
изведени данни за корова и подкорова мозъчна атрофия, което е дало основание за
диагностициране на състоянието на ищцата като смесена корова и подкорова съдова
деменция.
Окончателният извод на съдебно-медицинската експертиза е за наличие на тежка
глобална деменция към момента на обследването. По отношение миналия момент –
4
16.06.2014 год, когато е сключена сделката, вещите лица са категорични, че въз основа на
представената медицинска документация, датираща от 2010 год може да се заключи, че
ищцата е била с нарушени когниции и личностови промени от т.нар. органичен тип и не е
била в състояние да взема самостоятелни решения. Деменцията, както сочат вещите лица,
може да се развива флуктуиращо и преминава от лакунарна (при която ядрото на личността
е запазено, независимо от интелектуално-мнестичните нарушения), към глобална форма
(при която се разпада ядрото на личността). Въпреки, че освидетелстването се извършва в
един по-късен момент, отдалечен по време от интересуващия ни период, вещите лица
посочват недвусмислено, че веднъж започнал, интелектуалният упадък при съдовата
деменция винаги води до нарушения в паметта, когницията и екзекутивните функции на
лицата. При такива пациенти се наблюдава волева сниженост, поради което често стават
лесно внушаеми и подвластни на манипулации.
Тези констатации на вещите лица кореспондират с показанията, дадени от
свидетелката Б. от впечатленията й при проведения преглед на ищцата през 2010 год. Още
тогава тя, в качеството си на магистър-психолог, заедно с колегата си – лекар, специалист
по психиатрия, са констатирали същите симптоми, макар вероятно по-леко изразени.
Поради това съдът възприема именно тези показания като най-обективни по отношение
състоянието на ищцата в период, предшестващ процесната сделка. В това отношение
показанията на свидетеля В. не са достатъчно информативни, тъй като им липсва
конкретност както относно времето, така и по отношение на проявената симптоматика.
При изслушването на вещите лица в съдебното заседание, проведено на 11.02.2020
год, в-л. К. е пояснила, че в конкретния случай деменцията се е развивала на фона на
прекаран сърдечен инфаркт и счупване на тазобедрена става – фактори, които допълнително
са спомогнали за влошаване на състоянието на болната.
На въпроса могли ли са описаните в експертизата изменения в психиката на
ищцата да бъдат забелязани при изповядване на сделката, вещото лице Г. е отговорила, че
човек, който не е специалист в областта на психиатрията и/или психологията, може да не
отчете тези дефицити при елементарен, обикновен разговор. Ето защо показанията на
нотариуса, пред когото е сключена сделката, не могат да послужат за категоричен извод за
способността на ищцата да съобразява и преценява смисъла и значението на акта, който
извършва. Същото се отнася и за показанията на свидетеля Б., който е специалист по обща
медицина, а не по психиатрия. Той е посещавал ищцата във връзка с оплаквания от кръга на
неговата специалност и не е имал за цел да наблюдава психичното й състояние.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Основанието за унищожаемост по чл.31 от ЗЗД е налице тогава, когато едната страна, макар
и дееспособна към момента на сключване на атакуваната сделка, не е могла да разбира или
да ръководи действията си. Волеизявлението е опорочено, когато е засегнат неговия
интелектуален елемент (способността да разбира) и/или волеви елемент (да ръководи)
5
действията си.
В настоящия случай и двете предпоставки са налице. От съвкупния анализ на
събраните доказателства се установява, че още пред 2010 год – преди сключване на
сделката, ищцата се е намирала в начален стадий на деменция, констатиран при консултация
със специалисти – психиатър и психолог. Тази консултация е предприета от близки на
ищцата след проведен преглед от специалист – невролог (амбулаторен лист №
850/30.03.2010 год) и поставена диагноза „синдром на вертебробразиална артериална
система“, изразяващ се в общомозъчни симптоми като внезапно главоболие, гадене,
повишено мозъчно налягане и симптоми предимно от малкия мозък. Още тогава
специалистите са констатирали видима интелектуална редукция от органичен тип, която
определя болестно поведението на пациентката, наблюдавана е също волева неустойчивост
от степен, позволяваща влияние и внушение. Това състояние се е задълбочило през
годините, негативно повлияно от прекаран сърдечен инфаркт и счупване на тазобедрена
става, които са причинили социални ограничения до степен на почти пълна изолация, а като
следствие – засилване на дементните симптоми. С категоричност състоянието й е било
диагностицирано като „деменция при болестта на Алцхаймер“ на 21.07.2016 год,
впоследствие конкретизирано като „смесена корова и подкорова съдова деменция“ след
изследване с компютърна томография.
Заболяването е протичало с тенденция за влошаване във времето, и е достигнало до
степен, обуславяща поставянето на ищцата под пълно запрешение със съдебно решение,
влязло в сила в хода на настоящия процес.
Макар и да е била формално дееспособна към момента на сключване на сделката и да е
могла да осъществява контакти на елементарно равнище, ищцата не е била в състояние да
извършва по-сложна интелектуална дейност: да прави логични изводи и преценки. Сериозно
е била засегната и волевата й сфера –преклонната й възраст, съчетана с напредващата
деменция, тежките здравословни инциденти (сърдечен инфаркт и счупване на тазобедрена
става) са я довели до безпомощно състояние, направили са я напълно зависима от чужда
помощ.
Като е достигнал до същите правни изводи, които настоящият състав напълно споделя,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва
да бъде потвърдено.
На осн. чл. 78 ал. 2 от ГПК на ответника по жалбата Х. И. Р. следва да се присъдят
разноските за настоящата инстанция в размер на 3000 лв, представляващи заплатено адв.
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен на 06.07.2020 год
между него и адв. Д. Ц. С. Сумата е платена в брой на 8 вноски в периода от 06.07.2020 год
до 26.10.2020 год, видно от представената към списъка по чл. 80 от ГПК разписка.
Адвокатската защита е осъществена чрез подаване на отговор на въззивната жалба и
6
писмена защита по делото.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, защото
претендираният размер от 3000 лв е по-нисък от минималния размер, който съгласно чл. 7
ал.2 т.5 от Наредба № 1/2004 год възлиза на 3656,80 лв. Неоснователно е също
възражението, че адвокатското възнаграждение не е действително заплатено, защото
представената разписка установява плащането, респ. получаването на сумата от
упълномощения процесуален представител.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 74/09.03.2020 год по гр.д. № 147/2017 год на
Окръжен съд Добрич, г.о.
ОСЪЖДА Р. М. М. с ЕГН ********** да заплати на Х. И. Р. с ЕГН **********
разноски за настоящата инстанция в размер на 3000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7