№ 8227
гр. София, 08.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110133143 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба от М. ХР. П., ЕГН **********, с която против „Марифлор
2501“ ЕООД, ЕИК ********* са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.128,т.2 от КТ , чл.224 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Така предявената искова молба е редовна – отговаря на изискванията на чл.127 и
чл.128 от ГПК. Предявените искове са допустими.
С исковата молба се сочат доказателства, които ищцата иска да се съберат при
разглеждане на делото.
Съдът намира, че искането за допускане на представените с исковата молба писмени
доказателства е допустимо и относимо.Същите ще са от значение за изясняване на делото от
фактическа страна, поради което следва да се допуснат.
Искането на ищцата да бъде задължен ответника да представи трудовата книжка на
М.П., както и извлечение от ведомостите за заплати за изплатени или неизплатени трудови
възнаграждения и обезщетения е допустимо и относимо като следва да бъде уважено.
Следва делото да се насрочи за разглеждане в о.с.з.
Съдът, предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2021г. в
10,30 часа, за която дата да се призоват страните.
ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът най-късно до откритото съдебно
заседание да представи : трудовата книжка на М.П., както и извлечение от ведомостите за
заплати за изплатени или неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО-ДОКЛАД, както следва:
Предявени са следните искове:
- осъдителен иск , с правно основание чл. 128, т.2 от КТ за изплащане на трудово
възнаграждение, за периода 09.12.2019 г.- 13.02.2020г. в размер на 1141,16 лв., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата ;
1
- осъдителен иск с правно основание чл. 224 от КТ за изплащане на обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 122 лв., ведно със законна лихва от датата
на исковата молба – 10.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата;
- осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва за
забава върху обезщетението за неизползван платен годишен отпуск в размер на 157,65 лв.,
считано от 01.01.2020 г. до подаване на исковата молба – 10.06.2021 г.;
- осъдителен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на законна лихва за
забава върху неизплатените трудови възнаграждения в размер на 14,78 лв., считано от
01.04.2020 г. до подаване на исковата молба – 10.06.2021 г.
Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника в периода
09.12.2019 г. – 13.02.2020 г. На 13.01.2020 г. не била получила възнаграждение за месец
декември 2019 г. Решила да пусне молба за напускане. Същата се явявала едномесечно
предизвестие. Трудовият договор бил прекратен на 14.12.2020 г. видно от справка от
електронния портал на НАП. Заповед за прекратяване не й била връчена, а трудовата
книжка на ищцата също все още се намирала при ответника. Било уговорено между
страните основно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 600 лв., което
ищцата не била получила нито веднъж. Видно от направени справки през електронна
платформа на НАП, задълженията за осигуровки били заплатени за съответните месеци и
ищцата претендира само нетния размер за посочения период. На 28.05.2020 г. ищцата
изпратила сигнал до изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ като получила
отговор, че работодателят бил представил в рамките на проверката подписани от нея
ведомости за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Ищцата не била
подписвала никакви ведомости. Иска да бъде задължен ответника да представи тези
ведомости с оглед установяване на факта, че същите не били подписвани от ищцата.
Претендира разноски.
Ответникът не е депозирал в срок писмен отговор по делото.
По иска по чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да установи, че е престирала труд
по трудовото правоотношение на ответника за процесния период , за който твърди да се
дължи трудово възнаграждение, както и размера на дължимото трудово възнаграждение,
както и изпадането в забава на работодателя за заплащане на последното.
В тежест на ответника по този иск е при доказване на горните факти, да установи
плащане.
В тежест на ищцата е да установи по иска си по чл. 224 КТ размера на
обезщетението и размера и периода на неизползвания платен годишен отпуск, като същата
следва до дата на първо съдебно заседание по делото да уточни за колко дни и за коя
година претендира да се дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
посочения в исковата молба размер.
При доказване на горните факти от ищеца, ответникът следва да докаже плащане.
В тежест на ищцата е да установи по исковете по чл. 86 ЗЗД наличието на парични
задължения, настъпването на падежите им, изпадането на ответника в забава за
претендираните периоди.
Не са налице права и обстоятелства, които се признават от страните.
Всички обстоятелства,извън тези,които бяха признати от съда за безспорни, се
нуждаят от доказване.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2