Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 11.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично
заседание на двадесет и трети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при секретаря Антоанета Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 1384 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от 03.12.2018
г. на ищеца З. “Б.В.И.Г.” АД против
решението от 07.11.2018 г. по гр.
дело № 55449/2016 г. на
Софийския районен съд, 68 състав, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя срещу З. “Б.И.”
АД иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 703,63
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „каско избор“ за имуществени вреди на автомобил „Пежо
206“, с рег. № *******, причинени при реализирано на 06.04.2016 г.ПТП в гр.
София и ликвидационни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно СРС е
приел за недоказан факта на сключен между делинквента и ответното дружество
договор за застраховка “Гражданска отговорност”, при положение, че по делото са
ангажирани доказателства за този факт – справка от публичния регистър на ГФ и
при несъобразяване на изложеното в отговора на исковата молба. Поддържа се, че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.146 и чл.146 ГПК, тъй като не е изяснил кои обстоятелства са спорни между страните и
съответно не е дал указания, че не се сочат доказателства за твърдян от тях
факт, както и нарушение на чл.161 ГПК с оглед обстоятелството, че ответникът е
задължен да представи по реда на чл.190 ГПК полицата по застраховка „Гражданска
отговорност“, но не е направил това.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да уважи изцяло предявения иск, както и да му присъди направените
разноски.
Въззиваемата страна З. “Б.И.” АД – ответник
по иска, не е депозирала отговор на жалбата и не взема становище по нея.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от З. “Б.В.И.Г.” АД с искова молба от 03.10.2016 г., с която срещу З. “Б.И.” АД е предявен иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 703,63 лв.,
заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. В исковата молба се твърди, че във връзка с реализирано на 06.04.2016
г. ПТП в гр.София, ищецът е изплатил по застраховка “каско избор” на
застрахованото при него лице - „Г.“ ООД, застрахователно обезщетение в размер
на 678,63 лв. за увредения му собствен лек автомобил марка “Пежо 206” с рег. № *******,
което ПТП било причинено по вина на водача Я.Д.с управлявания от него лек
автомобил марка “Рено Лагуна” с рег. № ********, поради което ищецът е встъпил
в правата на застрахования срещу причинителя на вредите, чиято отговорност била
застрахована по сключена с ответника застраховка “Гражданска отговорност”.
В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило механизма на
настъпване на ПТП с твърдение, че вина за настъпването му има водача на л.а.
„Пежо 206“, евентуално е заявено възражение за съпричиняване на вредите от последния и е оспорен размера
на иска.
Видно от представената застрахователна полица № S**********/2015 г. между З. “Б.В.И.Г.” АД и „Г.“ ООД е бил сключен договор за застраховка “Каско избор”, за
притежаваното от последното МПС – лек автомобил марка “Пежо 206” с рег. № *******,
за срок от 09.07.2015 г. до 08.07.2016 г.
Представен е двустранен констативен протокол
за ПТП № 52451/06.04.2016 г., съставен от двамата водачи. В протокола е посочено,
че на 06.04.2016 г. около 08:15 часа,
водачътВ.Митова се движи по ул. „Възкресение“ и спира преди кръстовището с ул.
„Атанас Кирчев“. По същото време л.е. „Рено Лагуна“ се движи по ул.
„Възкресение“ в срещуположната посока и на кръстовището с ул. „Атанас Кирчев
предприема маневра „завиване на ляво“, при която реализира удар със спрелия
автомобил „Пежо 206“, като с предна част го удря в странична лява част / врата
лява, калник преден ляв, мигач, греда/. Описаният механизъм в протокола за ПТП
се потвърждава и от свидетелските показания на водача на л.а. „Пежо 206“-В.Ц.М..
По повод настъпилото застрахователно събитие
при ищеца е образувана преписка по щета № 472715161600828, като съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза на 05.05.2016 г. е наредено
плащане в полза на „Г.“ ООД на застрахователно обезщетение в размер на 678,63
лв., като банковата сметка на последното е заверена с тази сума на 06.05.2016
г.
Въпреки задължението по чл.190 ГПК, вменено
му с определението на СРС, четено в о.с.з. на 07.07.2017 г., да представи
застрахователната полица по риска „Гражданска отговорност“ за автомобил с рег.
№ ********, валидна за срока от 24.02.2016 г. до 23.02.2017 г., ответното
дружество не е представило полицата.
В производството пред СРС е изслушано и
прието заключение на автотехническа експертиза, според което ПТП е настъпило
поради неупражнен достатъчен контрол над управлението на водача на л.а. „Рено
Лагуна“, който е реализирал удар със спрелия л.а. „Пежо 206“, като от
техническа гледна точка, причинените вреди по л.а. „Пежо 206“, са вследствие на
реализираното ПТП, а стойността на щетите по средни пазарни цени към датата на
ПТП възлиза на 1 196,04 лв. с ДДС.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана
по същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото обаче е
неправилно по следните съображения:
За да отхвърли иска първоинстанционният съд е
приел, че по делото от страна на ищеца не е доказана пасивната материалноправна
легитимация на ответника, тъй като не е установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“ между
делинквентна и ответното дружество.
Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като застрахователят
по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“.
В настоящия случай са налице предпоставките
за предвидената суброгация. От събраните по делото доказателства се установи,
че по време на действието на сключения между ищеца и застрахованото лице „Г.“ ООД
договор за застраховка “Каско” за л.а. “Пежо 206”, е настъпило предвидено в
него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били
нанесени вреди, а ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 678,63
лв. Противно на приетото от СРС възивният съд намира за доказана и последната
предпоставка – наличието на сключен с ответника договор за задължителна
застраховка “Гражданска отговорност”, покриващ отговорността на виновния водач
за вредите от процесното ПТП. Това се установява от приетата по делото справка от
Информационния център към ГФ, който съгласно чл.519, т.4 КЗ предоставя
информация на увредените лица във връзка със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите, тъй като вписаните данни в
Информационния център имат оповестително действие и до доказване на
противното удостоверяват застрахователя, номера на договора на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, началната и крайната
дата на покритие, регистрационния номер и номер на рама на МПС, съгласно
изричната разпоредба на чл.574, ал.2 КЗ. Ето защо, следва да се приеме за
доказано по делото наличието на валидно правоотношение между делинквента и
ответното дружество по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ към датата на процесното ПТП.
Съгласно чл.499, ал.2 КЗ при вреди на
имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на причинената
вреда, като обезщетенията за вреди на МПС се определят в съответствие с
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС,
приета с наредбата по чл. 504. В конкретния случай действителните вреди са
тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС на
свободния пазар, т. е. по средни пазарни цени, което според АТЕ е в размер на 1 196,04
лв. с ДДС, т.е. в по-висок размер от изплатеното от ищеца обезщетение от 678,63
лв. Към вземането на ищеца по чл. 411, ал. 1 КЗ срещу ответника следва да прибави
и сумата от 25,00 лв.-ликвидационни разходи, поради което искът е основателен
до пълния предявен размер от 703,63 лв.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да се отмени
изцяло, като вместо него следва да се постанови друго, с което исковата
претенция следва да се уважи за пълния предявен размер.
При този изход на спора на жалбоподателя - ищец следва да се присъдят
своевременно поисканите разноски за производството пред СРС в общ размер на 650,00
лв. – за държавната такса по исковата молба, депозити за АТЕ и ССЕ, депозит за
свидетел и за адвокатско възнаграждение, както и сумата от 385,00 лв. – за
държавната такса по въззивната жалба и за адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 07.11.2018
г. по гр. дело № 55449/2016 г. на
Софийския районен съд, 68 състав,, с което е отхвърлен
предявения от З. “Б.В.И.Г.” АД срещу З. “Б.И.”
АД иск по чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата 703,63
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „каско избор“ за имуществени вреди на автомобил „Пежо
206“, с рег. № *******, причинени при реализирано на 06.04.2016 г.ПТП в гр. София
и ликвидационни разноски, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА З. “Б.И.”
АД с ЕИК ********, да заплати на З. “Б.В.И.Г.” АД с ЕИК ********, на
осн.
чл. 411, ал. 1 КЗ сумата
703,63 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „каско избор“ за
имуществени вреди на автомобил „Пежо 206“, с рег. № *******, причинени при
реализирано на 06.04.2016 г.ПТП в гр. София и ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 03.10.2016 г. до
окончателното изплащане, а на основание
чл.78, ал.1 ГПК и сумата 1035,00 лв. –
разноски за производството пред СРС и СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.