Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 254
гр. Кюстендил, 07.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на
осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участието на
секретаря: Вергиния Бараклийска,
разгледа
докладваното от мл. съдия Симона
Навущанова в.гр.д. № 360/ 2019 г. по описа на Окръжен съд- Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 58 от 23.01.2019 г., постановено по
гр.дело № 2306 от 2018 г., Дупнишкият районен съд е заместил съгласието на Г.К.В., ЕГН **********, за издаване на паспорт или заместващ го
документ за пътуване в чужбина по реда на Закона за българските лични документи
на малолетното му дете К.Г.В., с ЕГН: **********. Оставил е без
разглеждане предявения от Р.З.П.,
ЕГН: **********, срещу Г.К.В., иск с правно основание чл.127а от СК, вр. с чл.
76, т. 9 от ЗБЛД за заместване съгласието на ответника малолетното дете на
страните К.Г.В., да напуска пределите на Република България и да пътува заедно
с майка си до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република
Сърбия, Република Македония и Руската федерация и обратно, неограничено за срок
от пет години, като недопустим.
Срещу това решение, в частта имаща характер на
определение, с което е оставен без разглеждане, като недопустим,
предявения иск с правно основание
чл.127а от СК, вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е депозирана от ищцата Р.З.П. частна
жалба, по която е образувано в.г.д. № 159 по описа на КнОС за 2019 г. С
определение от 26.03.2019 г., КнОС е отменил решението в тази част и е върнал
делото на ДнРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
С решение № 298 от 03.05.2019 г., постановено по
гр.дело № 2306 от 2018 г., Дупнишкият районен съд заместил съгласието на Г.К.В., ЕГН: **********,
малолетното му дете К.Г.В., ЕГН: **********
да напуска пределите на Република България и да пътува заедно с майка си Р.З.П.,
до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и
Република Македония и обратно, неограничен брой пъти, за срок от пет години,
считано от влизане на решението в сила, като е отхвърлил иска за заместване съгласието на Г.К.В.,
малолетното му дете К.Г.В., да напуска пределите на Република България и да
пътува заедно с майка си до Руската федерация и обратно, неограничен брой пъти,
за срок от пет години.
Въззивното производство е
инициирано по повод депозирана жалба от Г.К.В.,
ЕГН **********, чрез адв. А.Р.,***, с която се обжалва Решение № 298 от 03.05.2019 г., постановено
по гр.дело № 2306 по описа на ДнРС за 2018 г., в частта, с която е заместено съгласието на ответника малолетното
му дете К.Г.В. да напуска пределите на Република България и да пътува заедно с
майка си до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република
Сърбия и Република Македония и обратно, неограничен брой пъти, за срок от пет
години, считано от влизане на решението в сила.
Във
въззивната жалба е посочено, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като при постановяването му съдът не е възприел
правилно фактическата обстановка и не е анализирал относимите към
предмета на делото доказателства. Сочи се в тази връзка, че ДнРС на практика е дал на
ищцата възможност да извежда детето неограничен брой пъти в чужбина за
изключително дълъг период от време, което неминуемо ще се отрази на
възможностите за лични контакти на ответника с детето. Съдът не се е съобразил
и с обстоятелството, че на практика със заместването на съгласието му за такъв
дълъг период се цели извеждане на детето от страната и промяна на
местожителството му в Германия, където майката възнамерява да се установи,
което ще доведе до прекъсване на отношенията на детето с биологичния му баща, а
това не е в негов интерес. На тази база се иска да бъде
постановен съдебен акт, с който да се отмени атакуваното решение в обжалваната част. Не
се ангажират доказателства и не са отправени доказателствени искания.
В
законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил е отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна Р.З.П., ЕГН: **********, действаща в качеството си на майка и законен
представител на детето К.Г.В., с ЕГН: **********.
В съдебно заседание въззивникът Г.К.В., редовно призован не се явява лично и не изпраща процесуален
представител.
В съдебно заседание въззиваемата страна Р.З.П.,
действаща в качеството си на майка и законен представител на детето К.Г.В.,
редовно призована не се явява лично, представлява се от адв. Н., който моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
Съдът
като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събраните доказателства по
делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивният
съд е приел жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките
на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, като я е внесъл за
разглеждане в открито съдебно заседание. При констатираната допустимост на
жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното съдебно решение е валидно и
допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита, предявено с исковата молба на ищцата. Същото е постановено от съдия от Дупнишкия районен съд, в
рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът
намира, че решението се явява допустимо. Дупнишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящият
съдебен състав на КнОС счита, че формираната и изложена в мотивите на решението
от първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272
от ГПК, препраща своята към нея. Пред настоящата съдебна инстанция не са
събирани гласни и писмени доказателства, които да бъдат заложени като
допълнение на изградената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Приет
като доказателство по делото е изготвения от ДСП-Дупница актуален социален доклад, който не се
различава по съдържание от този приет в хода на първоинстанционното
производство. Отразено, че основните
грижи за малолетния К. се полагат от майката Р.П., която разчита на подкрепа от
страна на своите родители при отглеждането и възпитанието на детето. Майката е
споделила пред социалните работници, че от началато на 2018 г. бащата не е
осъществявал контакт с детео и не е осигурявал средства за неговото отглеждане.
К. е ученик във ***** клас на ******. Редовно посещава учебните занятия. Майката живее с детето в къща, собственост на
нейните родители, като обитават единият етаж, състоящ се от пет стаи. Осигурена
е детска стая, както и всичко необходимо за нормалното му развитие. По данни на
съседи и роднини, бащата Г.В. живее и работи в Гърция, остров спец. Майката е
работи на посточнен трудов договор в ресторанта на хотел „*******. Майката на
детето е споделила, че има роднини, които живеят в чужбина и често получава от
тях покани да им гостуват с детето. Бащата не е намерен от социалните работници
за провеждане на среща. Детето е привързано и към двамата родители. Не е налице
сътрудничество между родителите, комуникацията между тях е нарушена и
отношенията им не са добри.
КнОС
споделя й правни изводи на решаващия
състав на РС Дупница, които са обосновани и намират опора в материалноправните
норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционния
съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба като
твърдения факти и обстоятелства, на които се основава исковата претенция,
правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното
от ищеца накърнено право, правна квалификация на исковите претенции. Въззивната
инстанция констатира законосъобразно процесуално процедиране, извършено от
първоинстанционния съд, който е квалифицирал правилно предмета на спора,
определил е подлежащите на доказване относими факти, разпределил е правилно
доказателствената тежест за тях и е дал възможност на страните да ангажират
доказателства. Направил е надлежен доклад на делото, по който от страните не са
направени възражения. В развилото се производство е осигурил на страните пълна
и равна възможност за участие и защита. Изтъкнатите във въззивната жалба
оплаквания за неправилност на постановения от първата инстанция съдебен акт са
неоснователни. От анализа
на събраните по делото доказателства не би могло да се обоснове извод за
основателността им.
В подадената въззивна жалба
жалбоподателя е изложил един основен довод, който според него е довел до
неправилност на решението на ДнРС, а именно че първоинстанционният съд е
предоставил на майката възможност да извежда детето неограничен брой пъти в чужбина за
изключително дълъг период от време, което неминуемо ще се отрази на възможностите
за лични контакти на ответника с детето. Въззивникът твърди, че по този начин
се цели извеждане на детето от страната и промяна на местожителството му в
Германия, където майката възнамерява трайно да се установи.
Районен съд- Дупница е бил сезиран
с иск по чл. 127а, ал. 2 СК. Въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, са в правомощие на
родителите. Разпоредбата на чл. 127а СК регламентира конкретно родителско право
при условията на съвместно упражняване на родителските права - по общо
съгласие, като брачният статус на родителите е без значение. Целта на закона е
да бъде гарантирано, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем.
При липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК спорът между
тях се решава от съда. Производството по чл. 127а СК
е такова по спорна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на
което съдът прави преценка по целесъобразност. Интересът на детето за пътуване
в чужбина се преценява конкретно за всеки отделен случай съобразно установените
по делото обстоятелства. Съдът взема решението си въз основа на задълбочен
анализ на конкретните факти, установени в хода на производството.
С решението си по предявения иск, съдът следва
да прецени най-добрия интерес на детето. Законът не прави
разграничение между различните хипотези на пътуване на дете в чужбина. В някои
случаи пътуването би могло да е краткосрочно, като детето напуска пределите на
страната и се връща, без да се променя местоживеенето на детето. От друга
страна би могло да се касае за разрешение за напускане на страната и това да
промени местоживеенето на детето. В случая в исковата молба твърденията са, че
майката заедно с детето желае да пътува с детето на екскурзии, а не
да се се установи трайно и да живее на територията на друга дъержава. В този смисъл са и събраните по делото доказателства. В кориците на делото не се
съдържат данни, които да доказват твърденията на въззивника, че майката желае
да промени местожителството на детето в Германия. Касае се за
кратковременно напускане на страната и връщане, а не за трайно
пребиваване, което би довело до промяна в местоживеенето на детето. Едва в случай на промяна на местожителството
на детето, каквато не е настоящата хипотеза , при
положително решение на спора, преместването на детето би засегнало и интересите на детето и на родителя, при когото то не живее, но с когото има определен режим на лични контакти.
На следващо
място, настоящият състав намира, че е налице категорична и непротиворечива
практика, приемаща, че разрешението за неограничено извеждане на детето от
територията на страната без съгласието на единия родител не е в интерес на
детето / Решение № 33 от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 143/2013 г., III г.
о., ГК, Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г.
о., ГК, Решение № 234 от 30.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2011 г., IV г.
о./. При преценка какъв е интересът на
детето пък следва да бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от
ДРЗЗДет, дефиниращ понятието "най-добър интерес на детето". Там
изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се обуславя от желанията
и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да
му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи
отношение към детето. В рамките на производството безспорно е установено, че страните са родители на детето К.,
което е родено по време на фактическото съжителство между тях. Установено е
същото така, че детето има добра емоционална връзка и с двамата
си родители, като родителските
права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични
контакти с детето. Безспорно е установено също така, че бащата отказва да даде
на майката съгласие да извежда детето в чужбина. Пред първоинстанционния съд е
прието като доказателство Оттегляне на декларация-съгласие за пътуване на дете
в чужбина, нотариално заверена от нотариус Д.Г. на 04.02.2019 г.
Съдебната практика по споровете по член 127а от
СК е последователна, че с оглед спазването правата на детето излизането извън
пределите на страната е в негов интерес, но следва да бъде балансиран този
интерес с вече установения режим на лични контакти на бащата със детето.
Даването на разрешение е в унисон с гарантираното в член 35, алинея 1 от
Конституцията на Република България право на свободно придвижване, установено и
в редица международни актове, които след ратификацията и обнародването им
представляват част от вътрешното законодателство на България.
Съгласно тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017
г. на ВКС, постановено по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК, съдът може да разреши по
реда на член 127а от СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без
съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави, респективно държави, чийто кръг е определяем.
Поради това настоящият състав на въззивният съд намира, че на детето следва да
бъде осигурена възможност да пътува със своята майка до до държавите-членки на Европейския
съюз, Република Турция, Република Сърбия и Република Македония и обратно,
неограничен брой пъти, за срок от пет години, считано от влизане на решението в
сила.
С оглед
спецификите на разглеждания
случай, следва да се посочи, че
формираната към настоящия момент константна за съдилищата практика по реда на чл. 290 ГПК /по-конкретно
решение № 244 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV г. о., ГК и др./, приема принципно, че когато съдът
дава разрешение за пътуване на дете в чужбина, без ограничение в броя на
пътуванията и без никакви други ограничения, макар и само до една страна, дори
и да е член на ЕС, а родителят, на когото не са предоставени за упражняване
родителските права, има местоживеене в България, от съществено значение за
определяне срока на разрешението е възрастта на детето. Даването на такова
разрешение - без други ограничения и със срок до навършване на пълнолетие от
детето, ще е в интерес на непълнолетни деца (навършили 14-годишна възраст), тъй
като периодът до навършване на пълнолетието е 4-годишен и е налице сравнително
малка вероятност за значителна промяна в релевантните за пътуванията на детето
в чужбина обстоятелства. Разрешение за пътуване в чужбина, макар и само до една
страна (дори и когато тя е член на ЕС), със срок до навършване на пълнолетие от
малолетно дете, което не е навършило 10 години, т. е. - за срок, винаги
по-дълъг от 8 години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи - ако
са налице такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на
производството по чл. 127а СК, които имат изключителен, извънреден характер. В
тези случаи ограничаването на разрешението със срок, по-кратък от навършване на
пълнолетието, поначало ще е в интерес на малолетното дете, тъй като след
изтичането на срока - ако между родителите все още няма съгласие за пътуване
без ограничения от детето, съдът отново ще следва да бъде сезиран с искане по чл.
127а от СК и ще извърши нова преценка на относимите за разрешаването на
пътуванията обстоятелства.
В случая, с първонистанционното решение разрешението по чл. 127а от СК е дадено за
многократно пътуване за
срок от пет години, считано от влизане в сила съдебното решение. Така изложените мотиви от районния съд, респ. - и определения от него 5-годишен срок (а
не до навършване на пълнолетие от 9-годишното дете) на даденото разрешение по чл. 127а
от СК, са в съгласие с възприетото по-горе разрешение на задължителна за
съдилищата практика по реда на чл. 290 ГПК.
Следователно неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя Г.В. за неправилност на решението в тази негова част поради нарушение на чл. 127а СК и твърдението
му, че е определен от съда изключително дълъг период от време,
което неминуемо ще се отрази на възможностите за лични контакти на ответника с
детето. В
тази връзка следва да се има предвид, че правото на личен и семеен живот, с
което разполага всеки от родителите относно детето, няма как да бъде упражнено
в равна степен в ситуация на съществуващо между тях разногласие включително и
във връзка с пътуване на детето в чужбина. В хипотеза като настоящата на
предвидена в закона /в чл. 127а ал. 2 СК/ намеса, неизбежно се стига до
ограничаване на правото на едната страна. Изводът за пропорционалността на
намесата, настоящият съдебен състав обосновава със значимостта на интереса на
детето, който трябва да бъде защитен - правото му на свободно предвижване,
правото да пътува и да живее с родителя на когото са предоставени родителските
права в избраната среда. Освен това родителят, на когото е предоставено
упражняването на родителските права е длъжен да осигури изпълнението на
съдебното решение, с което е определен режим на лични отношения с другия
родител и евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване винаги се
тълкува в негова вреда и дава възможност на противната страна - при проявена
активност да намери способи за защита на интереса си.
Тъй като крайният извод на настоящата
инстанция съвпада с този на районния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, а подадената въззивна жалба отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Въззивният съд намира, че всяка от страните следва да понесе разноските,
които е направила, независимо от изхода на спора, и съобразно възприетата
съдебна практика по тези производства - с характер на спорна съдебна
администрация. За разлика от исковото производство, в това производство не се решава
със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на едно
материално право, а само се оказва съдействие относно начина на упражняване на
родителските права, признати и гарантирани от закона. В случая съдебното
Решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин на
интересите на ненавършилите пълнолетие деца, ползва и двамата родители. В този
смисъл не е приложима разпоредбата на чл. 78 ГПК по разноските. Характерът на
спора не се променя и с пренасянето му във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 298 от
03.05.2019 г., постановено по гр.дело № 2306 по описа на ДнРС за 2018 г., в частта, с която е заместено
съгласието на Г.К.В., ЕГН **********, малолетното му дете К.Г.В. да напуска
пределите на Република България и да пътува заедно с майка си Р.З.П., ЕГН: **********
до държавите-членки на Европейския съюз, Република Турция, Република Сърбия и
Република Македония и обратно, неограничен брой пъти, за срок от пет години,
считано от влизане на решението в сила.
В останалата част решението е влязло в
законна сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал. 3,
т. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.`