Решение по дело №1527/2019 на Районен съд - Видин

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 621

    гр. Видин, 12.12.2019 г.

 

                                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Видинският районен съд, VI състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

Председател: Галина Герасимова

 

при  участието  на  секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията Герасимова гр. дело № 1527 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 200, ал. 3 от КТ от страна на ищеца Е.Ц.С. с ЕГН ********** *** против „ВИПОМ” АД гр. Видин, ЕИК *********, със седалище гр. Видин, ул. „Цар Иван Асен II” № 9.

Твърди се от ищеца, че като работник-шлосер в ответното дружество на 28.ХІІ.1986г. е претърпял трудова злополука, при която загубил напълно зрението на едното си око. Посочва, че му е със­тавен акт за трудова злополука, след което е пенсиониран пожизнено с ІІІ-та група инвалидност. Посочва също, че редовно поддържа регистрация в Бюрото по труда Видин, за да бъде устроен на работа съгласно предписанието на ТЕЛК, но все още не си е намерил подходяща за здравето и състоянието  работа. Поддържа, че останалите на работа негови здрави колеги-шлосери получават непрекъснато увеличение на трудовото си възнаграждение, а той получава само една минимална пенсия, с която трябва да издържа себе си и семейството си. Посочва също, че за периода от 01.07.2014г. до 01.04.2019г. е предявил искове пред РС - Видин, но и след 01.04.2019г. продължава да търпи същите имуществени вреди и пропуснати ползи, което поражда за него правен интерес от завеждането на настоящето дело.

Иска се от съда да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, настъпили в резултат на станалата с него трудова злополука, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение, ведно с всички добавки към същото, предоставяни от работодателя, които би могъл да получи като здрав на длъжността „шлосер” и пенсията  по инвалидност за периода от 01.04.2019г. до 01.07.2019г. в общ размер на 1269,00 лева, представляваща сбор от по 423,00 лева месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за който се дължи до окончателното издължаване. Претендират се и разноските по делото.

С протоколно определение от 02.10.2019г. съдът е допуснал изменение на предявения иск, като същият се счита предявен за сумата в размер на общо 1302,71 лв., представляваща сбор от 407,57 лв. за м. април 2019г., 447,57 лв. за м. май 2019г. и 447,57 лв. за м. юни 2019г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК. Направил е възражение, че се претендират бъдещи вреди, които не са ясни, че ищецът не е представил доказателства за размера на получаваната пенсия, както и че ответникът му е предложил подходяща работа като портиер, но ищецът отказва да заеме тази длъжност.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно – счетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира за установено следното:

Не се спори между страните, че ищецът е работел като шлосер в ответното дружество и че на 28.12.1986 г. е претърпял трудова злополука, при която е загубил напълно зрението на едното си око. Съставен е акт за трудова злополука № 37/1986 г.

С експертно решение на № 0981 от 11.06.1987 г. на Очна ТЕЛК гр. София на ищеца е призната трета група инвалидност пожизнено. В същото са посочени неподходящите професии и условия на труд – работа с опасност от нараняване на очите, изискваща двуочно зрение, както и препоръчаните професии /дейности/.

Ищецът е регистриран като безработен, който факт се установява от представеното копие на регистрационна карта от Дирекция ”Бюро по труда” гр. Видин.

С писмо от 08.12.2010 г. ответникът е предложил на ищеца да бъде назначен на длъжността „портиер", като е приложена длъжностна характеристика. Писмото е получено лично от ищеца на 13.12.2010г., видно от приложеното известие за доставяне.

От Експертно решение № 0338 от заседание № 114 от 09.09.2011 г. на НЕЛК, специализиран състав по очни болести, е видно, че длъжността „портиер” е противопоказна на здравното състояние на ищеца. Въпросното експертно решение е оспорено от ответника по делото пред Административен съд София – град. С решение № 6159/16.11.2012 г. по адм.д. № 8865/2011 г. по описа на АС-София – град, влязло в сила на  18.01.2013 г., жалбата е отхвърлена и Експертното решение на НЕЛК е влязло в сила.

По делото е изготвена съдебно - счетоводна експертиза. Видно от приложеното заключение, разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал ищеца, ако е здрав и продължава да работи като шлосер в ответното дружество и размера на получаваната от него пенсия за инвалидност за периода от 01.04.2019 г. до 01.07.2019 г. е както следва:

- на база брутно трудово възнаграждение – 1302,71 лв. /407,57 лв. за м. април 2019г., 447,57 лв. за м. май 2019г. и 447,57 лв. за м. юни 2019г./;

- на база нетно трудово възнаграждение – 859,58 лв. /259,86 лв. за м. април 2019г., 299,86 лв. за м. май 2019г. и 299,86 лв. за м. юни 2019г./.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Искът за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, е с правно основание чл. 200 от КТ, уреждащ обективната безвиновна отговорност на работодателя за вреди, настъпили при изпълнение на трудово правоотношение.

Ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, представляващи разликата между трудовото възнаграждение, ведно с всички добавки, което същият би получил, ако беше здрав и полагаше труд в ответното дружество и получаваната от него пенсия за инвалидност за периода от 01.04.2019 г. до 01.07.2019 г.

По делото безспорно се установи, че ищецът е работил в ответното дружество на длъжността ”шлосер”, когато е претърпял трудова злополука. На същия с експертно решение на ТЕЛК е призната трета група инвалидност, пожизнено. От приложеното по делото копие от регистрационна карта е видно, че ищецът е регистриран в Дирекция „Бюрото по труда” гр. Видин.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ, работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване.

Съгласно Постановление № 4 от 30.Х.1975 г. на Пленум на ВС, т. 6, при причиняване на трайна нетрудоспособност обезщетение за неполучаваната разлика между трудовото възнаграждение преди непозволеното увреждане и отпуснатата след това пенсия се дължи до навършване на предвидената за добиване право на пенсия за изслужено време възраст. Този срок може да бъде продължен най - много с толкова време, колкото е необходимо за достигане на пълния трудов стаж.

Предвид изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 200 от КТ за ангажиране на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение за претендираните от ищеца имуществени вреди, като при определяне на обезщетението съдът ще следва да съобрази заключението на изготвената по делото съдебно – счетоводна експертиза в частта, касаеща разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищеца  би получил на длъжността „шлосер" в ответното дружество и пенсията по инвалидност за претендирания период, възлизаща общо на сумата от 1302,71 лв.

При това положение искът по чл. 200 от КТ ще следва да бъде уважен изцяло.

Предвид уважаване на главния иск, основателен и доказан се явява и иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва за забава върху всяко ежемесечно обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за който се дължи, до окончателното издължаване.

Относно възражението на ответника, че исковата претенция се отнася до бъдещ период, съдът намира същото за неоснователно. По въпроса допустимо ли е присъждане на обезщетение за бъдещи имуществени вреди Върховният касационен съд се е произнесъл с решения по реда на чл. 290 ГПК. Така в решение № 1866 от 09.11.2000 г. по гр.д. № 488/2000 г. на ІІІ г.о. ВКС е прието, че обезщетение за бъдещи вреди се дължи, когато е доказана настъпила в резултат на трудовата злополука трайна нетрудоспособност на работника. Предвид изложеното, обезщетение за бъдещи вреди от трудова злополука може да бъде определено в срока на инвалидизация, определен с решението на ТЕЛК, а когато с това решение е определен пожизнен срок на инвалидността, обезщетение може да бъде присъдено за всички бъдещи вреди от трудовата злополука /Решение № 254 от 02.08.2013г. на ВКС, IV г.о., по гр. дело № 1086/2012г./.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че на ищеца му е предлагано да постъпи на работа на длъжността „портиер”, която е съобразена със здравословното му състояние. Видно от представеното по делото Експертно решение № 0338 от 114/09.09.2011 г. на НЕЛК, длъжността „портиер” е противопоказна за здравословното състояние на ищеца. 

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да понесе направените по делото разноски за вещо лице в размер на 50.00 лева и държавна такса в размер на 52,11 лв.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. В случая са направени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 389,00 лв., като по делото е представен Договор за правна защита и съдействие № 2 от 06.06.2019г.

С отговора на исковата молба е направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Възражението е неоснователно.

С оглед материалния интерес и съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимо възнаграждение по този иск се изчислява на сумата в размер на 321,20 лв., т.е. договореното и заплатено от ищеца възнаграждение е в размер близък до нормативно установения минимум, поради което не са налице предпоставки за намаляване на адвокатския хонорар.

С исковата молба е направено искане за допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 2, т. 3 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, предварително изпълнение на решението може да се допусне по искане на ищеца, когато от закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или значително би се затруднило.

Съдебната практика е изяснила съдържанието на понятието вреди - така определение № 666 по ч.гр.д.№ 19.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 4154/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., в следния смисъл:

 "Вредата не е нормативно определена, но се определя като се изхожда от общоупотребяваното ѝ значение. Вреда е всяка промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на блага за човека, свързани с неговото имущество, права, телесна цялост, здраве, душевност и психическо състояние. Значителността на вредите се определя от техния размер, а непоправимостта им се свързва с необратимия характер на процесите, които те са предизвикали. Доколкото се касае за субективни категории - преценката за наличието на хипотеза по чл. 242, ал.2 от ГПК е предоставена на съда, която той прави с оглед на всички конкретни факти по делото. По искане на страната, когато установи, че от закъснението на изпълнението е възможно да последват значителни и непоправими вреди за молителя - съдът допуска предварително изпълнение. Във всички случаи съдът преценя и дали вследствие на изпълнението може да се причини на ответника непоправима вреда или вреда, която не подлежи на точна парична оценка".

Съгласно установената съдебна практика, непоправими вреди могат да настъпят по отношение на лица в напреднала възраст и в лошо здравословно състояние, които се нуждаят от постоянни грижи и постоянен и своевременен достъп до медицинска помощ и пр. В подобни случаи недопускането на предварително изпълнение на решението може да лиши ищеца от средства за закупуване на животоподдържащи лекарства или от достъп до квалифицирана медицинска помощ. В настоящия случай ищецът е лице с трайно намалена работоспособност, а присъденото обезщетение е за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, представляващо разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, като здрав, в ответното дружество и пенсията за инвалидност.

С оглед изложеното, съдът намира, че са налице обстоятелства по чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК - за ищеца биха могли да последват значителни и непоправими вреди в случай, че не бъде постановено предварително изпълнение на решението, с което е уважен иска.

 

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА  „ВИПОМ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Видин, ул. „Цар Иван Асен II” № 9, да заплати на Е.Ц.С., ЕГН ********** ***, обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващо разликата между трудовото възнаграждение, което би получил, като здрав, на длъжността „шлосер" в ответното дружество и пенсията за инвалидност за периода от 01.04.2019 г. до 01.07.2019 г. в размер на 1302,71 /хиляда триста и два лева и седемдесет и една ст./ лева, представляваща сбор от 407,57 лв. за м. април 2019г., 447,57 лв. за м. май 2019г. и 447,57 лв. за м. юни 2019г., ведно със законната лихва за забава върху всяко месечно обезщетение, считано от първия ден на следващия месец, за който се дължи, до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА „ВИПОМ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Видин, ул. „Цар Иван Асен II” № 9, да заплати на Е.Ц.С., ЕГН ********** ***, сумата от 389.00 /триста осемдесет и девет/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „ВИПОМ” АД, ЕИК *********, със седалище гр. Видин, ул. „Цар Иван Асен II” № 9, да заплати по сметка на Районен съд - Видин сумата в размер на 52,11 /петдесет и два лева и единадесет ст./ лева - държавна такса и 50,00 /петдесет/ лева – разноски за възнаграждение за вещо лице, както и сумата в размер на 5.00 лв. – държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на присъденото обезщетение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :