Р Е Ш Е Н И Е
293/22.7.2020г.
.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети
състав
На петнадесети юли две хиляди и
двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Кр. Кръстев
Секретар Ф. А.
Като разгледа докладваното от
районния съдия
АНД № 522 по описа за 2020г.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление №27-0000946/07.02.2020 год. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „МЕГАФРУТ“ ООД, с ЕИК831258330, със
седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична, област София, бул. ”Патриарх
Евтимий” №36, вх.А, ет.1, ап.5, в качеството му на работодател, представлявано
от управителя А.Д.Д., с ЕГН********** е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В съдебно
заседание за дружеството-жалбоподател не се явява представител.
Процесуалният
представител на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен-административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва
жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло
обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание излага подробно
съображенията си. Моли за присъждане на юрисконсулско възнаграждение.
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е частично
основателна,, поради следните правни
съображения:
ШРС, след
като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.12.2019
год. в 14.00 часа била извършена проверка от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство
в обект на „МЕГАФРУТ“ ООД – фабрика за семепочистване, намираща се в гр. Шумен,
4-ти километър, местност „Стража“. Към момента на проверката лицето А.Х.С., с
ЕГН ********** работело в обекта. На
основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същото били взети писмени обяснения, в
които посочил, че работи във фабриката от 11.12.2019г. с работно време от 07.00
часа до 19.00 часа, че получава трудово възнаграждение по 50 лева на ден, както
и че работата му се изразява в подреждане на чували със слънчоглед и няма
сключен трудов договор. На 12.12.2020
год. от страна на управляващия дружеството-жалбоподател също били дадени писмени
обяснения на основание разпоредбата на чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които същият
е заявил, че с лицето А.Х.С. нямат сключен трудов договор. Резултатите от
проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка на 12.12.2019 год. и
на 17.12.2019 год. № ПР1927559. За констатираното нарушение на 08.01.2020 год. на
дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН №27-0000946, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбите на чл.62, ал.1 от КТ, във вр. с чл. чл.1, ал.2 от КТ. Актът е бил връчен на представляващия дружеството и подписан от него без да
изложи възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-0000946/07.02.2020
год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на
основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „МЕГАФРУТ“ ООД, с
ЕИК831258330, със седалище и адрес на управление: гр.София, община Столична,
област София, бул. ”Патриарх Евтимий” №36, вх.А, ет.1, ап.5, в качеството му на
работодател, представлявано от управителя А.Д.Д., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лева /две хиляди лева/.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя Г.П.П. и на свидетеля М.М.М. - свидетел при установяване на
нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
По отношение
на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът
намира, че следва напълно да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Г.П.П.
и М.М.М.. Двамата са присъствали по време на самата проверка и лично са
възприели обстоятелствата, отразени в акта за установяване на административно
нарушение. В същото време показанията им са непротиворечиви, еднопосочни и
кореспондират както помежду си, така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила
се уреждат само като трудови правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.62,
ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма. От материалите по
делото и по-специално от разпита на свидетелите Г.П.П. и М.М.М. става ясно, че
в деня на проверката 12.12.2019 год., лицето А.Х.С., с ЕГН ********** е работило
във фабриката на фирмата. В същата насока са и дадените от лицето обяснения в
собственоръчно попълнената от негово име декларация на основание чл.402, ал.1,
т.3 от КТ, в която е посочило, че работи във фирмата от 11.12.2019г., с утвърдено
работно време от 07.00 до 19.00 часа, при регламентирана почивка и няма сключен
трудов договор. Към момента на проверката не е бил представен никакъв договор
или какъвто и да е документ, който да обективира отношенията на лицето А.Х.С. с
„МЕГАФРУТ“ ООД.
От всичко
изложено се налага извода, че към датата на извършване на проверката – 12.12.2019
год., когато лицето вече е изпълнявало трудовите си функции между същото и дружеството-жалбоподател
не е имало сключен трудов договор.
Поради
изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал
на работа лицето А.Х.С., без да е сключил с него трудов договор в писмена
форма, действително е осъществил от
обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ
нарушение. Административно-наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ
предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1500 до
15000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 или 3 и
чл.63, ал.1 или 2 от КТ. В тази връзка
съдът счита, че в настоящия случай именно „МЕГАФРУТ“ ООД се явява в качеството
на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно то е лицето, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Ето защо,
изложеното обосновава по несъмнен начин обективната и субективна съставомерност
на извършеното от жалбоподателя нарушение. Административно-наказващият орган
правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ
В
същото време обаче, съдът намира, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи
конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на
размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на
обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да
наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава
санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при
преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното
постановление деяние се явява инцидентна проява в поведението на дружеството.
По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото
законодателство, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност
на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. Ето
защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на
дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на
предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена
санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.
Съдът счита
за неоснователно направеното от страна на жалбоподателя възражение, че деянието
следва да бъде квалифицирано като маловажен случай. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че Кодексът на труда предвижда изрична възможност в
случай на маловажен случай да бъде приложена разпоредбата на чл.415в от КТ.
Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли
вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното
длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лева. В същото време в разпоредбата
на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да бъдат
квалифицирани като „маловажни” нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и
чл.63, ал.1 и 2 от КТ. В настоящия случай жалбоподателя е санкциониран, именно
за нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, което по силата на закона е изключено от
кръга на „маловажните нарушения”, поради което настоящият състав намира, че
разпоредбата на чл.415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от факта,
че нарушението е било отстранено и независимо дали са настъпили или не
неблагоприятни последици за лицето.
Съдът намира
за неоснователни и доводите на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения
на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че
нарушението е описано коректно и пълно, както в акта за установяване на
административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление. Посочена е датата и мястото на извършване на
нарушението, неговото пълно описание, нарушените законови разпоредби и
писмените доказателства, въз основа на които е установено.
Неоснователно
е и твърдението за липса на компетентност на органа, извършил проверката. Както
е посочено в Протокол за извършена проверка на 12.12.2019 год. и на 17.12.2019
год. №ПР1927559 нарушението е било констатирано по време на извършена планова
проверка на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен по Оперативна цел, Програма
№1 „Инспектиране на предприятия от всички икономически дейности за гарантиране
спазване на законодателството в областта на труда и заетостта“, Марка № 08. От
материалите по делото се установява по безспорен начин и че двамата свидетели,
извършили проверката – актосъставителя Г.П.п. и свидетеля – М.М.М. са
инспектори, респективно длъжностни лица от Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Шумен, поради което съдът намира, че процедурата по извършената проверка,
респективно по съставяне на акта за установяване на административно нарушение
не е била нарушена.
Поради
изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено, като наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция
бъде намалена от 2000 лева на 1500 лева.
Предвид
направеното искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че
съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът определя възнаграждение в размер на 100 лева, което
следва да се присъди в тежест на
дружеството – жалбоподател “Мегафрут” ООД гр. София, която
сума следва да се заплати.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 предл.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
наказателно постановление №27-0000946/07.02.2020 год. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на „МЕГАФРУТ“ ООД, с ЕИК831258330, със седалище и
адрес на управление: гр.София, община Столична, област София, бул. ”Патриарх
Евтимий” №36, вх.А, ет.1, ап.5, в качеството му на работодател, представлявано
от управителя А.Д.Д., с ЕГН********** е
наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/. като
намалява размера на наложената имуществена санкция от 2000 /две хиляди/ лева на
1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
„Мегафрут“ ООД ЕИК: *********, да заплати по сметка на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв.., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
Районен съдия