№ 93
гр. гр.Несебър, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20232150100992 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
От ищеца „********” ЕАД срещу М. Л. М. са предявени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за
присъждане на сумата от 2903,38 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба, както и на сумата от 676,91 лв. – лихва върху главницата за периода
27.05.2021г. – 27.09.2023г. Главницата се претендира за потребени *** услуги – доставена,
отведена и пречистена вода относно обект с абонатен номер ********, находящ се в **********.
Излага се, че ответникът е потребител на *** услуги за посочения обект, като за отчетния период
31.10.2017г. – 31.03.2023г. били издадени фактури за потребените *** услуги, както следва:
фактура № ********** от 26.04.2021г. за сумата от 2563,92 лв., фактура № ********** от
26.04.2022г. за сумата от 214,01 лв., фактура № ********** от 25.07.2022г. за сумата от 33,01 лв.,
фактура № ********** от 26.09.2022г. за сумата от 42,35 лв. и фактура № ********** от
25.04.2023г. за сумата от 50,09 лв. Изложено е, че ищецът и ответникът са страни по валидно
възникнало облигационно отношение, по силата на което за цитирания отчетен период
неплатените задължения, съгласно действащите цени, одобрени от КЕВР, възлизат на 2903,38 лв.,
за което са издадени фактури, подробно описани в исковата молба. Наведено е, че сумите не са
заплатени в предвидените срокове. С тези доводи до съда е отправено искане да уважи
претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника М. Л. М. е подаден
отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват. Оспорва се да е извършено
предоставяне на услуга от ищеца към ответника. Твърди се, че фактурите не са доказателство за
предоставена услуга и потребление. Излага се, че ищцовото дружество е било длъжно да отчита
водомерите ежемесечно. Навежда се съображения за доказателствената сила на фактурите и
изготвените справки. Отправя се възражение за изтекла погасителна давност. От съда се иска да
1
отхвърли претенциите. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че
се установява следнoто от фактическа и правна страна:
По предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че за
процесния период до процесния обект, на който се намира собствен на ответника имот, е
извършено водоподаване във фактурираните количества, вкл. и надлежно извършено
разпределение от централните водомери в сградите. Ищецът следва да докаже изискуемостта и
размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга.
По делото не се оспорва, а и от справка от Агенция по вписванията (на л. 11) се
потвърждава, че ответникът е собственик на имот, находящ се в **********. Впрочем с
окончателния доклад по делото (и с оглед изрично становище от ответника с вх. № 202 от
08.01.2024г.) в съдебно заседание от 11.01.2024г. е отделено като безспорно между страните, че
ответникът е потребител на *** услуги за посочения обект.
Горното е видно от заключението на съдебно-техническата експертиза (на л. 121 – л. 131),
което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно, от приложените към исковата молба фактури (на л. 32 – л. 36), а и от приложени
протоколи за неосигурен достъп (на л. 80 – л. 83), от които се установява, че за процесния имот
била открита партида с аб. № ********. От справка извлечение от електронния карнет за
посочения аб. номер (на л. 9 от делото) е видно (това се потвърждава и от цитираната съдебно-
техническа експертиза), че на монтирания в имота водомер (1599/237) са правени отчитания на
31.10.2017г., 31.03.2021г., 20.04.2022г., 27.06.2022г., 19.09.2022г. и 31.03.2023г. При всяко от
отчитанията водомерът бил „видян“ от служител на ищеца, което е удостоверено в справката. Към
31.10.2017г. показанията на водомера били 289 куб. м., а на 31.03.2021г. – 1083 куб. м.
(потребление от 794 куб. м.). На 20.04.2022г. показанията били 1125 куб. м. (потребление от 42
куб. м.), на 27.06.2022г. – 1132 куб. м. (потребление от 7 куб. м.), на 19.09.2022г. – 1138 куб. м.
(потребление от 6 куб. м.) и на 31.03.2023г. – 1148 куб. м. (потребление от 10 куб. м.). На
20.04.2022г. били начислени 30.03 куб. м. „от разпределение“, на 27.06.2022г. – 4,11 куб. м. „от
разпределение“, на 19.09.2022г. – 3.98 куб. м. „от разпределение“ и на 31.03.2023г. – 0,32 куб. м.
„от разпределение“. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
начисленото количество „от разпределение“ (съобразно справка извлечение от централния
водомер на л. 10 от делото) отговаря на нормативните изисквания и е съобразено с правилата в
Наредба № 4/2004г.
От фактурите се установява, че посочените количества били остойностени, като по фактура
№ ********** от 26.04.2021г. била начислена сума за плащане от 2563,92 лв. (за общо 794 куб. м.),
по фактура № ********** от 26.04.2022г. – 214,01 лв. (за 42 куб. м. и 30,03 куб. м. – от
разпределение), по фактура № ********** от 25.07.2022г. сумата от 33,01 лв. (за 7 куб. м. и 4,11
куб. м. „от разпределение“), по фактура № ********** от 26.09.2022г. сумата от 42,35 лв. (за 6 куб.
м. и 3,98 куб. м. „от разпределение), а по фактура № ********** от 25.04.2023г. – 50,09 лв. (за 10
куб. м. и 0,32 куб. м. – от разпределение). От заключението на съдебно-техническата експертиза и
от заключението на съдебно-счетоводната експертиза (на л. 133 – л. 139 от делото), която също не
2
е оспорена от страните и се кредитира от съда като обективна, компетентна и безпристрастна, се
установява, че остойностяването по фактурите е правилно и съобразно с цените, определени от
КЕВР (с решения на л. 13 – л. 31 от делото).
Налага се извод, че до имот, находящ се в **********, за процесния период е доставено
фактурираното количество вода. По делото се установява, че между страните е действал договор за
доставка на вода, по силата на който за ответника е открита партида с посочения клиентски номер.
Т. е. съдът намира за доказано по делото, че между страните е възникнала облигационна връзка, по
силата на която ответникът (в качеството си на собственик на процесния недвижим имот) е бил
потребител на вода. Наред с това не са оспорени (с оглед направеното изрично уточнение от
ответника с молба от 08.01.2024г. на л. 88 от делото) и са общоизвестни за страните Общите
условия, действали за процесните периоди, поради което съдът намира за доказано, че за
процесните периоди са действали общите условия и същите са обвързали (по силата на
облигационна връзка) ищеца и ответника. От представения нотариален акт се доказа и качеството
на ответника – собственик на процесния самостоятелен обект.
С оглед отправеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност следва да се
разгледат поотделно претенциите по различните фактури. Във връзка с фактура № ********** от
26.04.2021г. изводите на съда са следните:
В посочената фактура е начислено количество вода, потребено в периода 31.10.2017г. –
31.03.2021г., като отчет за целия този период е направен в диапазона от 3 години и 5 месеца. От
вещото лице по съдебно-техническата експертиза не се сочи установена причина за липсата на
отчети в рамките на този дълъг период от време. От ищеца е приложен протокол за липса на
достъп единствено от дата 12.02.2021г. (на л. 80 от делото), като по никакъв начин не е
удостоверено преди тази дата (т.е. в периода 31.10.2017г. – 12.02.2021г.) да е отказван или
неосигуряван достъп до имота с цел отчитането му. Както се установява от заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза апартаментът е част от сезонен апарт хотел –
„****“ и потребление в него се регистрира единствено за летния сезон – около 6 месеца в годината
(обяснения на вещото лице в съдебно заседание от 12.03.2024г.). Според вещото лице начисленото
количество в периода 2017г. – 2021г. отговаря на потребление от около 200 кубика на година,
разделено на 6 месеца – около 31-33 кубика на месец, което е нормално за посочения обект (с оглед
другите отчети). Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти, имащи
сезонен характер, е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно. Следва да се обърне
внимание и на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от Общите условия, която дава възможност дори за
отчитане и в рамките на по-дълги периоди – от около една година (в случай на липса на достъп до
процесните обекти). В случая отчитането в периода 31.10.2017г. – 12.02.2021г. не отговаря на нито
едно от тези правила, предвидени в общите условия, като е извършено в период много по-дълъг
както от 6 месеца, така и от 1 година. Нещо повече – липсват всякакви обективни данни
(доказателства), че е имало неосигурен достъп в периода 31.10.2017г. – 12.02.2021г. Ето защо не се
доказва отчитането в този период да е извършено надлежно – при спазване на ОУ, или ако са
налице отклонения от ОУ – същите да се дължат на обективни причини. Налице е огромно
разминаване с правилата, въведени от самия воден оператор. Поради тази причина фактурирането
на потребеното количество вода за този период едва на 26.04.2021г. е извършено в нарушение на
общите условия. Следователно няма как да се приеме, че изискуемостта на сумите по посочената
фактура е настъпила след издаването на фактурата на 26.04.2021г. (както принципно би се случило
при спазване на правилата за отчитане - чл. 33, ал. 2 от Общите условия). Съдът приема, че за
3
оператора е възникнало задължение за фактуриране много преди 26.04.2021г. Липсват данни в кои
точно периоди са потребени фактурираните количества вода, но с оглед категоричното становище
на вещото лице, че обектът се ползва само през летните месеци, единствените налични индиции по
делото са, че всички фактурирани количества са били потребени преди септември 2020г. Ето защо
– с оглед подадената искова молба на 28.09.2023г. и периодичността на вземането, то по арг. от чл.
111, б. „в“ от ЗЗД към момента на подаване на исковата молба всички вземания по фактура №
********** от 26.04.2021г. са били погасени по давност. Както се посочи – нарушението на ОУ е
съществено и е довело до отчитане много след предвидените срокове, без доказани обективни
причини за това, което представлява нарушение при отчитането и последващото фактуриране.
Липсват доказателства, че е възникнало задължение част от количествата вода да се фактурират в
периода 28.09.2020г. – 31.03.2021г. (не е доказана липса на достъп преди 12.02.2021г.). При
липсата на доказателства, че изискуемост на част от вземането е настъпила по правилата на чл. 33,
ал. 2 от ОУ след 28.09.2020г., то се налага извод, че целият отчет по фактура № ********** от
26.04.2021г. е извършен в нарушение на общите условия и поради тази причина всички вземания
по тази фактура са погасени по давност (обективните данни сочат, че сумите за потребени
количества вода с оглед сезонния характер на обекта е следвало да се фактурират още към месец
септември 2020г., а от ищеца не са ангажирани доказателства за друго обективно правно
положение).
Крайният извод е, че вземането за сумата от 2563,92 лв. по фактура № ********** от
26.04.2021г. е погасено по давност и с оглед надлежното възражение на ответника искът за тази
сума следва да бъде отхвърлен.
По отношение на всички останали фактурирани суми (в периода 26.04.2022г. – 25.04.2023г.)
не е налице погасяване на вземанията по давност. С оглед обстоятелството, че се касае за обект,
който се ползва от чужд гражданин и по делото се установява, че е сезонен обект, то е напълно
логично отчитането в тези периода да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4
от Общите условия (което е сторено с оглед отчетите на 20.04.2022г., 27.06.2022г., 19.09.2022г. и
31.03.2023г. и доказателствата, че към 18.10.2021г. и 08.11.2022г. не е бил осигурен достъп до
имота – протоколи на л. 81 – л. 83 от делото). Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на
потребителя, тъй като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са
отчетени действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4 от
ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите условия, които не
биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че процесното отчитане (извършено
в периода 01.04.2021г. – 31.03.2023г.) е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите
условия и в рамките на и сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ (за периода 31.03.2021г. – 20.04.2022г., за
който е доказано, че не е осигуряван достъп за повече от 6 месеца), като са избегнати по-
неблагоприятни последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено действително
потребеното количество вода.
Непосредствено след извършване на отчетите са издадени и съответните фактури – на
26.04.2022г., 25.07.2022г., 26.09.2022г. и 25.04.2023г. (в рамките на до един месец от отчета), като
по арг. от чл. 33, ал. 2 от Общите условия сумите по фактурите са станали изискуеми на
26.05.2022г., 24.08.2022г., 26.10.2022г. и 25.05.2023г. По арг. от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 114, ал.
1 от ЗЗД давността е започнала да тече именно от тези моменти и към датата на подаване на
исковата молба (по отношение на тези фактури) не е била изтекла. Периодът, за който са
начислени съответните суми, е с начална дата 01.04.2021г., поради което дори и по отношение на
4
него към 28.09.2023г. не е била изтекла погасителната давност.
Съдът намира, че се доказа и реално потребление. Очевидно за процесния апартамент е
въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага (което
се установява и от заключението на съдебно-техническата експертиза). Такова електронно
отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа
на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отразеното в справката и фактурите следва да се кредитира от съда и се потвърждава от съдебно-
техническата експертиза. Както се установява отчитането е осъществено от служител на „***”
ЕАД, който лично е видял водомера. Поради тази причина количествата фактурирана вода са
реално потребени.
Налага се извод, че при правилно начислено като потребено количество вода на ответника
по фактура № ********** от 26.04.2022г. – 214,01 лв., фактура № ********** от 25.07.2022г. -
33,01 лв, фактура № ********** от 26.09.2022г. - 42,35 лв. и фактура № ********** от
25.04.2023г. – 50,09 лв., са определени и съответните дължими суми за отчетните периоди, като
размерът на неплатени задължения възлиза общо на 339,46 лв. (както се установява от
експертизите сумите са правилно остойностени). До тази сума искът за главница е основателен и
следва да бъде уважен, като вземането по фактура № ********** от 26.04.2021г. в размер на
2563,92 лв. е погасено по давност и за тази сума (представляваща разликата до пълния предявен
размер от 3580,29 лв.) искът следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответника в
забава за посочения период – 27.05.2021г. – 27.09.2023г. С оглед неоснователността на главния иск
за вземането по фактура № ********** от 26.04.2021г. в размер на 2563,92 лв., то и претенцията за
сумата от 635,10 лв. – лихва върху посочената главница за периода 27.05.2021г. – 27.09.2023г. е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. В останалата част – за сумата от общо 41,81 лв. –
лихва върху главницата от 339,46 лв., начислена за периода 27.05.2022г. – 27.09.2023г. искът е
основателен и следва да бъде уважен (начислената лихва отговаря на предвидената за този период
законна лихва, което се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза). Наред
с това издадените фактури са с краен срок за плащане до 26.05.2022г., 24.08.2022г., 26.10.2022г. и
25.05.2023г., поради което ответникът действително е изпаднал в забава още 27.05.2022г. За
посочения в исковата молба период размерът на дължимата лихва е от 41,81 лв., поради което и
този иск следва бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му се присъдят
разноски, съразмерно на уважената част от исковете. По делото са налице данни за следните
разноски, направени от ищеца: сумата от 166,14 лв. – платена държавна такса, сумата от 800 лв. –
депозити за експертизи. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст
размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според
5
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал.
1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от
100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези
рамки. С оглед фактическата и правна сложност по настоящото производство, съдът достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя
следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 200 лв. Т.е.
общият размер на осъществените от ищеца разноски в исковото производство е 1166,14 лв.
Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
124,18 лв.
На ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете. От него са
представени доказателства за разноски в размер на 600 лв. (договор на л. 56 от делото) – платено
възнаграждение за адвокат, от които следва да му се присъдят съразмерно на отхвърлената част от
исковете 536,11 лв.
С оглед разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК следва в решението да се посочи банкова
сметка, по която присъдените суми могат да бъдат заплатени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Л. М., роден на **********г., гражданин на Г., с постоянен адрес в
гр.***********, БУЛСТАТ: *******, да заплати на „********” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от
339,46 лв.– главница, представляваща незаплатена стойност по издадени фактура № **********
от 26.04.2022г. за сумата 214,01 лв. с отчетен период 01.04.2021г. – 20.04.2022г., фактура №
********** от 25.07.2022г. за сумата от 33,01 лв. с отчетен период 21.04.2022г. – 27.06.2022г.,
фактура № ********** от 26.09.2022г. за сумата от 42,35 лв. с отчетен период 28.06.2022г. –
19.09.2022г. и фактура № ********** от 25.04.2023г. за сумата от 50,09 лв. с отчетен период
20.09.2022г. – 31.03.2023г. , за доставена, отведена и пречистена вода до обект с абонатен номер
********, находящ се в **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 28.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2903,38 лв. - за сумата от 2563,92 лв. по
фактура № ********** от 26.04.2021г., представляваща начислено количество вода за периода
31.10.2017г. - 31.03.2021г. за обект с абонатен номер ********, находящ се в **********, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
28.09.2023г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Л. М., роден на **********г., гражданин на Г., с постоянен адрес в
гр.***********, БУЛСТАТ: *******, да заплати на „********” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 41,81
лв. представляваща лихва за забава за периода 27.05.2022г. – 27.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер от 676,91 лв., както и за периода 27.05.2021г. – 26.05.2022г.
ОСЪЖДА М. Л. М., роден на **********г., гражданин на Г., с постоянен адрес в
6
гр.***********, БУЛСТАТ: *******, да заплати на „********” ЕАД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 124,18
лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „********” ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.
***********, да заплати на М. Л. М., роден на **********г., гражданин на Г., с постоянен адрес в
гр.***********, БУЛСТАТ: *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 536,11 лв.,
представляваща направени по делото разноски – платено адвокатско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
БАНКОВА сметка на „********” ЕАД, по която могат да се заплатят присъдените суми:
*** – клон Бургас, IBAN – BG 53 ********* *******, BIC – *************.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7