РЕШЕНИЕ
№___
гр.
Луковит, 11 май 2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при
секретаря ИВЕТА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр.
д. № 294 по описа за 2016 г.
на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Обективно и
активно субективно съединени искове с правно основание чл. 109 от ЗС
Подадена е искова молба с Вх.№ 2876
от 26.07.2016 г. от С.В.С. ***, Е.С.В. *** и В.С.В. ***, действащи чрез пълномощника
си адв. Н.Л. от ЛАК, срещу Г.К.Г. ***.
Твърди се, че ищците са собственици
на поземлени имоти с кад.№№***** и *****
по Картата на възстановената собственост (КВС) на с. Ъглен, образувани
след разделянето на имот с пл.№***, кв. 24 по стария регулационен план на с.
Ъглен, обл.Ловеч. Посоченото придобивно основание е наследяване и договор за
издръжка и гледане, сключен в нотариална форма с НА №122, том І, дело №275/1992
г., от наследодателката на ищците Д. Е. С. (съпруга на първия ищец и майка на
останалите двама ищци).
Ищците очертават правния спор с
ответника, като твърдят, че Г.Г. е извършил преустройство на съществуващ в
имота им „Метален павилион“, който бил преустроен в жилищна сграда. Металният
павилион бил изграден въз основа на учредено през 1988 г. право на строеж от дядото
на ищците Г. Гергов в полза на Потребителна кооперация „Съзнание“ – праводател
на ответника Г.Г.. Ищците считат, че правото на строеж не е било надлежно
упражнено, тъй като павилионът бил построен в северозападната част на имота,
вместо съгласно декларираното съгласие на Г.Г. да се построи в югозападната
част. Затова считат, че правото на строеж се е погасило по давност.
Ищците подробно описват
административните постъпки – подаването на жалби до Община Луковит, Областен
управител, ДНСК и РДНСК, с които опитали да спрат узаконяването на предприетите
от ответника действия. В резултат на това с писмо изх.№01-1535/2011 г. били
уведомени от кмета на Община Луковит, че на основание чл. 224, ал. 1 ЗУТ ще се
предприемат мерки за привеждане на павилиона във вида, в който е бил преди
преустройството. Въпреки това, след възникналия спор относно законността на
преустройствата, ответникът Г.Г. на 09.06.2011 г. придобил собствеността върху
200 кв.м. земя с договор за покупко-продажба на имот – частна държавна
собственост, които били част от имота на ищците. Въз основа на договора за
покупко-продажба ответникът се снабдил с Удостоверение за търпимост, а
впоследствие през 2013 г. инициирал административна процедура за разрешаване на
преустройството на метален павилион в жилищна сграда, която завършила с
издаването в негова полза на разрешение за строеж от 07.03.2013 г.
Това мотивирало ищците да предявят
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК срещу Г.Г..*** с Решение №14/16.03.2015
г. по гр.д.№4/2013 г. уважил предявения иск, признавайки, че първият ищец С.С.
и наследодателката Дора Стоянова, са собственици на поземлен имот №085021 по
КВС на с. Ъглен с площ от 0.200 дка, представляващ част от имот с пл.№224, кв.
24 по кадастралния и регулационен план на селото от 1975 г., със следното
ограничение: върху имота има изграден павилион със застроена площ от 77 кв.м.,
собственост на Г.Г.. Описаният павилион към момента бил преустроен в жилищна
сграда без съгласието на собствениците на имота.
Затова ищците искат ответникът Г.Г.
да бъде осъден да премахне изцяло незаконно построената постройка, построена
без съгласието и без учредено право на строеж за мястото, на което е изградена.
Евентуално, ако съдът приеме, че правото на строеж е валидно упражнено, искат
ответникът да бъде осъден да приведе павилиона във вида, в който е бил преди
започване на преустройството, а именно метален павилион със застроена площ 77
кв.м. Претендират да им бъдат присъдени разноските по делото.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от Г.К.Г.,
подаден чрез пълномощника му адв. В.Н. от ЛАК, с който се оспорва
основателността на исковете. Счита, че между страните е безспорно, че по силата
на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №79, том. 4, рег.№2706,
дело 277/2010 г. на нотариус Бойка Маринова, вписан в Службата по вписванията
към РС Луковит под Вх.рег.№991, акт № 137, том 2, дело 301/2010 г. ответникът е
собственик на недвижим имот - масивен метален павилион със застроена площ от
С определение на съда от 16.10.2017
г. по делото праводателят на ответника - "П.к. С."
с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление с. Ъглен, представлявана от
председателя Х. К., е конституирана като трето лице - помагач на страната на
ответника по предявения срещу него иск с правно основание чл. 109 от ЗС за
премахване на метален павилион от 77 кв. м., изграден в ПИ № 085021 по КВС на
с. Ъглен с площ от 0,200 дка, представляващ част от имот с пл. № 224, кв. 24 по
кадастралния и регулационен план на селото от 1975 г.
В съдебното
заседание ищците вземат участие чрез процесуалния си представител адв. Н.Л.,
която поддържа исковите претенции и моли за уважаването им. Представя писмени
бележки, в които развива подробни съображения за основателността на исковете.
Отетникът взема участие в съдебно заседание лично и с чрез
процесуалния си представител адв. В.С., която оспорва исковете и моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Третото лице
- помагач се представлява от председателя на кооперацията Х.К., която не
изразява становище по основателността на исковете.
Като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
С доклада по
делото, съдържащ се в определение от 16.10.2017 г., са отделени като безспорни
между страните следните обстоятелства: 1/че ищците са собственици на имот № *****
по КВС на с. Ъглен, в който е 2/ изграден "метален павилион" от П. к.
"С."; 3/ ответникът е закупил от П. к. "С." с договор за
покупко-продажба в нотариална форма масивен метален павилион със застроена площ
по нотариален акт 70 кв.в., а съгласно скица - 77 кв.м., разположен в поземлен
имот № *****; 4/ извършените
преустройства в сградата и промененото й предназначение от метален
павилион в жилищна сграда, съгласно разрешение за строеж от 07.03.2013 г.
Горните
обстоятелства се установяват и от писмените доказателства по делото и писмените
доказателства по приобщеното чрез прилагане към настоящето гр. дело № */2014 г.
по описа на РС Луковит, към което е приложено и гр. д. № ****/1993 г. по описа
на РС Луковит.
От удостоверение
за наследници Изх.№ 14-2512/15.06.2016 г., изд. от Община Плевен се установява,
че ищците С.В.С., Е.С.В. и В.С.В. са
наследници на Д. Е. С., починала на 17.03.2015 г. (първият ищец е неин съпруг,
а останалите двама ищци са нейни деца).
Съгласно
нотариален акт № 122, том І, дело № 275 от 1992 г. на РС Луковит (приложен по гр. д. № 4/2014 г.)
наследодателката на ищците е
придобила от баща си Е. Г. В. чрез
договор за издръжка и гледане недвижим имот от 910 кв.м. в чертите на с. Ъглен,
представляващ парцел пл. № 224 в кв. 24 по регулационния план на селото, който
е с уредени регулационни сметки, с граници: от две страни улици и дол.
Съгласно
приложената по делото декларация от 12.10.1988 г., със заверка на подписа от
секретаря на Кметство с. Ъглен, Г. В.Г.
е декларирал, че дава съгласието си в парцел 224, който владее да бъде построен
павилион на потребителната кооперация за квартален магазин смесен на площ от 75
кв.м. за постройката и 125 кв.м. свободна площ около магазина за складиране на
амбалаж, като строителството да стане в югозападната част на парцела, същият
парцел по новия регулационен план от 1975 година се предвижда "за
отчуждаване", както и че мястото от 200 кв.м., което отстъпва за строеж на
търговски павилион, дава безвъзмездно.
Видно от
приложената на стр. 27 от гр. дело № ***1993 г. скица № ***/21.09.1988 г. на
имот пл. № *** по кадастралния и регулационен
план на с. Ъглен, записан на Г.В. К., е предвидено петно /виза за проектиране/
на "Търговски павилион на основание декларация от собственика", която
виза е издадена от гл. архитект на 13.10.1988 г., т. е. един ден след датата на
декларацията.
Със влязло в
сила съдебно решение от 30.12.1993 г. по приложеното гр.дело № 834/1993 г.
Луковитският районен съд е отхвърлил предявеният от наследодателката на ищците Д.Е.С. срещу П.
к. с. Ъглен ревандикационен иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за отстъпване на владението върху незастроено дворно място
от 910 кв.м. в с. Ъглен, представляващо парцел с пл. № *** в кв. 24 по плана на
селото. В мотивите на решението е прието, че с декларацията от 12.10.1988 г.
дядото на ищцата Г. В.Г. е отстъпил безвъзмездно правото на строеж върху 75
кв.м. за павилион за квартален смесен магазин и 125 кв.м. площ около магазина
за складиране на амбалаж. Прието е, че процедурата по учредяване на вещното
право на строеж е спазена.
От
представения на л. 44 от делото
нотариален акт № 177, том І, дело № 168 от 1997 г., на РС Луковит, съставен на
07.03.1997 г., се установява, че на основание постановление за извършена
обстоятелствена проверка Луковитския районен съдия В.Ф. е признал Потребителна
кооперация "Съзнание" с. Ъглен за собственик по давностно владение
върху следния недвижим имот, находящ се в с. Ъглен: масивен метален павилион
със застроена площ от 70 кв.м., заедно с 200/910 ид. ч. от отстъпеното право на
строеж върху дворното място, цялото с площ от 910 кв.м., съставляващо имот с пл. № 224 в кв. 24 по регулационния план, при
граници: улици от две страни, дере и Д.Е. С..
От представения
на л. 41 от делото нотариален акт № **, том * рег. № **** дело 277/2010 г. на Б.
М. - нотариус с рег. № **** на Нот. камара, с район на действие Районен съд Луковит, вписан
в Служба по вписванията Луковит вх. рег.
№ ***1 от 23.07.2010 г., акт № 137, том 2, дело 301/2010 се установява, че на 23.07.2010 г. К. "П.к. С." е продала
на ответника Г.К.Г. следния недвижим
имот: масивен метален павилион със застроена площ съгласно съгласно нотариален акт от 70 кв.м., а
съгласно актуална скица с площ от 77 кв.м., заедно с правото на строеж върху
държавен имот, съставляващ поземлен имот № 085021 по плана за земеразделяне на
землището на с. Ъглен, обл. Ловешка, който имот е с площ от 0,200 дка в
местността Населено място, с начин на трайно ползване индивидуално застрояване,
при граници и съседи на имота: имот № 085010
- др. селищна територия на Д. Е.С., № ****- полски път на Общината и № 000163 -
населено място.
От приложения на
л. 43 от делото Договор № ** за продажба на имот - частна държавна собственост,
вписан в Служба по вписванията гр. Луковит под № **, т. ІІІ, вх. рег. № *****/13.06.2011
г., се установява, че на 09.06.2011 г.
Областният управител на Област Ловеч – Н. Н. продал на ответника Г.К.Г. имот,
актуван с АДС № 2495/27.05.2010 г., съставляваща имот с № 085021 в землището на
с. Ъглен, община Луковит, местност "Населено място" с площ от 0,200
дка.
Видно от
приложената на л. 21 от делото скица № Ф00031/20.06.2011 г. на имот № 085021,
изд. от ОбСЗ Луковит, на 13.09.2012 г. гл. архитект на Община Луковит е издал
виза за проектиране на осн. чл. 140 от ЗУТ за реконструкция на съществуваща
постройка - павилион, с цел подмяна на металните му стени с нови от тухлена
зидария, изпълнение на скатен покрив и преустройството на сградата в жилище.
На л. 42 от
делото е приложено разрешение за строеж № 10/07.03.2013 г. за обект
"Преустройство на метален павилион в жилищна сграда" в имот № 085021,
м. "населено място", с. Ъглен съгласно одобрен от главния архитект на
Община Луковит технически проект № 11/07.03.2013 г
Със съдебно
решение № 14 от 16.03.2015 г. по приложеното гр. д. № 4/2014 г., влязло в сила
на 23.06.2015 г. (л.265-л.272 от приложеното гр.д. № 4/2014 г.) Районен съд
Луковит е признал за установено по отношение на ответника Г.К.Г., че ищците Д.
Е. С. и С.В.С. са собственици в режим на СИО по силата на договор за издръжка и
гледане, обективиран в нот. акт№ 122, т. І, дело № ***/1992 г. на
Луковитския районен съд, на недвижим
имот в землището на с. Ъглен с № **** по КВС с площ от 0,200 дка, с начин на
трайно ползване "Индивидуално застрояване", представляващ част от
дворно място с площ от 910 кв.м. с пл. № *** в кв. 24 по кадастралния и
регулационен план на селото, одобрен със Заповед № ****/1975 г. със следните
ограничения: върху имота има изграден павилион със застроена площ от 77 кв.м.,
собственост на Г.К.Г..
По делото е приложена кореспонденция - писма от различни
институции до двете страни по повод жалби от ищцовата страна във връзка с
извършваното от ответника преустройство
на процесния павилион.
От констатациите
и заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза, извършена от вещи
лица геодезист и строителен инженер, както и от обясненията на вещите лица при
изслушването им в съдебно заседание, се установява, че по действащия кадастрален и
регулационен план на с. Ъглен от 1975 г. процесният имот попада извън
регулацията на селото и е нанесен като
имот с пл. № 224. В разписния лист към плана имота е записан като "двор на
Г. В. К. - отчуждава се". Съгласно
КВС на с. Ъглен имот с пл. № 224 е нанесен като два имота - имот № 085010 с
площ от 0,710 дка, друга селищна територия, застроен със сграда от 64 кв.м. и
записан на Д. Е. С. на основание нот.акт № ***/13.07.1992 г.; и имот № ***** с
площ от 0,200 дка, индивидуално застрояване, застроен с павилион от 77 кв.м.,
като имота е записан на Д. Е. С. и С.В.С. на основание съдебно решение №
14/16.03.2015 г., а павилиона е записан на Г.К.Г. на основание договор за
продажба от от 09.06.2011 г. След проследяване на документите, в които е описан
процесния павилион, вещите лица са достигнали до извод за идентичност между
индивидуализацията на процесния павилион по документи (декларация № 1046/12.10.1988 г.от Г. В., нотариален акт №
***, т.І, дело ***/1997 г. на РС Луковит за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена
проверка, съдебно решение от 30.12.1993 г. по гр. д. № 834/1993 г. ,
нотариален акт № 79 т. ІV рег. № 2706 дело № 277 от 2010 г. на нотариус Б.М. за
покупко-продажба на недвижим имот и др.) и фактическото му положение, което е
нанесено в скицата на имот № 085021 по КВС на с. Ъглен на л. 23 от делото. В съдебно заседание в.л. К.К. обяснява, че
съгласно декларацията от Г. В. строителството е следвало да стане в
югозападната част на имота, но на скицата - виза за проектиране от 13.10.1988 г. петното за павилиона е предвидено в
северозападния ъгъл на имота с оглед денивелацията на терена и за това, че
павилиона да се обслужва от северната улица, която е по-главна и асфалтирана.
От заключението се установява, че към настоящия момент процесната сграда няма статут на метален
павилион, а е с променено предназначение в жилищна сграда съгласно одобрени
строителни книжа и разрешение за строеж. На 13.09.2012 г. от гл. архитект на
Община Луковит е издадена виза за проектиране за реконструкция на съществуваща
постройка - павилион, с цел подмяна на металните му стени с нови от тухлена
зидария, изпълнение на скатен покрив и преустройството на сградата в жилище.
Изготвен е инвестиционен проект за Преустройство на метален павилион в жилищна
сграда в ПИ № *****, с. Ъглен, обл. Ловеч и съгласуван от Община Луковит, Отдел
ЗУТ с Реш. № */Пр.2/21.02.2013 г. на ОЕСУТ и подписан от главен архитект на
общината на 03.07.2013 г. Инвестиционният проект съдържа всички необходими
части, изискващи се съгласно ЗУТ. Издадено е Разрешение за строеж № 10/07.03.2013
г., след което ответникът предприема строителни дейности. В момента на огледа
процесната сграда няма статут на "метален павилион". Извършените
СМР са съгласно одобрените строителни
книжа, които водят до промяна на предназначението на строежа в жилищна сграда.
Застроената площ е: І-ви етаж - 99 м2, маза - 32 м2, РЗП - 131 м2. В съдебно
заседание вещите лица обясняват, че увеличената застроена площ се дължи на
предвидената с проекта тераса от южната страна и две помещения (маза) на ниво сутерен, под нивото на основния
павилион, като целта е да не се прави обратен насип, а да се използва
денивилацията на терена. На място са изпълнени предвидените в проекта: стени от
газобетон; дървена покривна конструкция - столици и ребра;летвена обшивка и
покритие от керемиди; дървен гредоред за терасата върху нови стоманобетонови
колонки с ивични фундаменти; нови дървени колонки, монтирани към новите
стоманобетонови колони; замаки подови; частично мазилки и шпакловки; топло- и
хидроизолация; частично боядисване; водопроводна инсталация; канализация;
санитарни прибори - частично; ел. инсталация. Изпълнена е ограда тип подпорна
стена по границата на поземления имот, състояща се от бетонова основа и
профилирана ламарина. Изпълнена е и септична яма. На приземния етаж стая,
дрешник и санитарен възел са изцяло завършени.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС .
Съгласно чл. 109 ЗС
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че
двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и
създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в
неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Същото ще бъде, ако действията са
неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за
уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само
че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения
му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/. /така Тълкувателно решение № 4
от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2015 г.,
ОСГК/.
По главния иск с правно основание чл. 109 от ЗС -
за осъждане на ответника да премахне изцяло метален павилион от 77
кв.м., изграден в поземлен имот № **** по КВС на с. Ъглен с площ от 200 дка,
представляващ част от имот с пл. № ***, кв. 24 по КРП на селото от 1975 г.
Ищците основават претенцията
си на твърдението, че отстъпеното от предишен собственик на имота право на
строеж на процесната постройка в полза
на праводателя на ответника - ПК "С.",
е ненадлежно упражнено - павилионът е построен в северозападната част на имота
вместо в югозападната му част съгласно декларираното съгласие на собственика. За
да се отговори на въпроса дали е надлежно упражнено правото на строеж върху
процесния павилион, преди всичко следва да се установи, че в полза на ПК
"С." има валидно учредено такова право на строеж . Според настоящия
състав декларацията от 12.10.1988 г. от
Г. В. не е годна да учреди валидно вещно право на строеж. Правото на строеж е
вещно право и съгласно чл. 18 от ЗЗД договорът трябва да бъде извършен с
нотариален акт. Облекчена процедура по учредяване право на строеж е предвидена
в действалите към датата на извършване на строежа разпоредби на чл. 56, ал. 2,
т. 2 от ЗТСУ (отм.) - когато строежът ще се извършва от близки родственици - със съгласието
на собственика, изразено в нотариално заверено заявление до съответните
специализирани органи на общинската администрация, вписано и в нотариалните
книги; и чл. 56, ал. 3 от ЗТСУ (отм.) - когато строежът ще се извършва в
съсобствен имот - със съгласието на останалите собственици, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите на
съсобствениците. Настоящият случай обаче не попада в нито една от двете хипотези.
Следователно, декларацията от Г.В., заверена от секретаря на Кметство с. Ъглен,
че е съгласен в дворното място, което владее, да бъде построен павилион на
потребителна кооперация за квартален магазин, не е достатъчна, за да учреди
вещно право на строеж в полза на кооперацията. В обратен смисъл са мотивите на
съдебното решение по гр. д. № 834/1993 г. по описа на РС Луковит, в които е
прието, че процедурата по учредяване на вещното право на строеж е спазена.
Следва да се посочи, че мотивите на съдебното решение не формират сила на
пресъдено нещо и не обвързват настоящия състав. Тъй като липсва валидно
учредено право на строеж върху процесния павилион в полза на ПК "С.",
е без значение обстоятелството, че строителството е реализирано в
северозападната част на имота, вместо в югозападната , каквото съгласие е
декларирал собственика.
Съгласно чл. 55 ЗС вещно
право върху чужда вещ може да бъде придобито в изключителна собственост освен
чрез правна сделка, по силата на оригинерен способ, какъвто е придобивната
давност, или по други начини, определни в закона. В случая праводателят на
ответника - ПК "С." се е снабдила с нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден въз основа на
обстоятелствена проверка - нотариален акт № ***, том І, дело № *** от 1997 г.,
на РС Луковит, с който Потребителна кооперация "С." е призната за собственик на
процесния масивен метален павилион на основание давностно владение. Този
нотариален акт е констативен нотариален акт и доколкото признатото с него право
не е оспорено от ищците, съдът следва да зачете легитимиращото му действие.
Ответникът е придобил процесния недвижим
имот - масивен метален павилион, построен в имот № ***** по КВС, от ПК "С." на валидно правно основание - договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 79, т. 4, рег. № **** дело ****/2010
г. на нотариус Б. М..
С Решение № **/16.03.2015 г. по гр.д. № */2014
г. на РС Луковит със сила на пресъдено нещо е установено между страните по
делото, че ищците са собственици на имот № ***** по КВС с площ от 0,200 дка със
следните ограничения: върху имота има изграден павилион със застроена площ 77
кв.м., собственост на ответника Г.К.Г..
Искът с правно основание чл. 109 от ЗС
служи за защита правото на собственост срещу неоснователно въздействие върху
обекта на собственост. Като абсолютно вещно право, правото на собственост
изисква от всеки правен субект поведение, с което се дава възможност на
титуляра на правото да упражнява собственическите си правомощия на ползване,
владение и разпореждане, в пълен обем. Въпреки този абсолютен характер на правото,
законодателят допуска в определени хипотези това право или някои от
правомощията да търпят чуждо въздействие. Такова ограничение на собствеността
на определен недвижим имот може да има по силата на сервитутно право или друго
ограничено вещно право, каквото е правото на строеж. След като процесната
постройка е със статут на суперфициарна собственост, то ответникът има право да
я държи в чуждия имот, както и да ползва имота с оглед предназначението на
постройката. По тези съображения съдът намира предявения иск с правно основание
чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне изцяло метален
павилион от 77 кв.м., изграден в поземлен имот № 085021 по КВС на с. Ъглен с
площ от 200 дка, представляващ част от имот с пл. № ***, кв. ** по КРП на
селото от 1975 г. за неснователен и недоказан.
По евентуалния иск с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС - за осъждане на
ответника да приведе павилиона във вида, в който е бил преди започване на
преустройството.
Безспорно е между страните,
а и се установи от заключението на съдебно-техническата експертиза, че към настоящия момент процесната сграда няма
статут на метален павилион, а е с предназначение жилищна сграда. Извършеното от
ответника преустройство е съгласно одобрени строителни книжа - инвестиционен
проект и издадено разрешение за строеж. Експертизата установява конкретно
извършените до момента СМР по преустройството, както и че те всички са
предвидени в одобрените строителни книжа. Следва да се има предвид и фактът, че
ответникът е започнал действия по преустройство на сградата след като е сключил
Договор № 55/09.06.2011 г. за продажба на имот - частна държавна собственост, с
който Областният управител на Област Ловеч му продава имота, в който е изграден процесния павилион,
без да знае, че праводателят му - държавата не е собственик на земята. Поради и
това, действията на ответника по преустройството на павилиона не могат да се
квалифицират като неоснователни и противоправни. На следващо място, ищците не ангажираха
доказателства по какъв начин промяната в
предназначението на сградата в жилищна им пречи на нормалното упражняване на
правото на собственост на терена.
Предявеният иск следва да се
отхвърли, тъй като не се установиха двете задължителни условия за уважаването
му - неоснователност на действията на ответника и създаване на пречки за ищците
да упражняват правото си на собственост в неговия пълен обем
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК ищците следва да заплатят на ответниците сторените по делото разноски в
размер на 730,00 лева съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за извършването им.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.С. с ЕГН ********** ***, Е.С.В. с ЕГН ********** *** и В.С.В.
с ЕГН ********** *** срещу Г.К.Г. с ЕГН ********** *** иск с правно основание
чл. 109 ал. 1 от ЗС за осъждане на
ответника да да премахне изцяло метален павилион от 77 кв.м., изграден в
поземлен имот № 085021 по КВС на с. Ъглен с площ от 200 дка, представляващ част
от имот с пл. № 224, кв. 24 по КРП на селото от 1975 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.В.С. с ЕГН ********** ***, Е.С.В. с ЕГН ********** *** и В.С.В.
с ЕГН ********** *** срещу Г.К.Г. с ЕГН ********** *** евентуален иск с правно
основание чл. 109 ал. 1 от ЗС за
осъждане на ответника да приведе
изградения в
поземлен имот № ****** по КВС на с. Ъглен с площ от 200 дка, представляващ част
от имот с пл. № ***, кв. 24 по КРП на селото от 1975 г. павилион, преустроен в
жилищна сграда, във вида, в който е бил преди преустройството, а именно метален
павилион със застроена площ от 77 кв.м.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК С.В.С. с ЕГН ********** ***, Е.С.В. с ЕГН ********** *** и В.С.В.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Г.К.Г. с ЕГН ********** *** сумата от
730,00 лева, представляващи сторените по делото разноски за експертиза и
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на третото лице- помагач „П. к.С.“ с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление с. Ъглен, общ. Луковит, представлявана от
председателя Х. К..
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: