Решение по дело №7784/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 976
Дата: 11 ноември 2021 г.
Съдия: Николай Мариусов Урумов
Дело: 20211110207784
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 976
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110207784 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-004295 от
12.03.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП,
на П. Г. П., с ЕГН **********, са наложени административни наказания,
както следва:
1. За нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и
наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу ЛУМПС) за
срок от 1 месец.
Недоволен от НП е останал П., който го обжалва в срок. В жалбата излага
съображения против обжалвания акт. Твърди, че фактическата обстановка
била определена неправилно, изтъква наличието на процесуални нарушения
при издаването на АУАН и НП. Сочи, че квалификацията на нарушението по
т. 2 от НП била неправилна. Иска отмяната му. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
от адв. Славов, който иска от съда да отмени наказателното постановление,
1
като поддържа аргументите в жалбата. Претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 14.12.2020 г., около 18:45 ч., жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****, и се движил в гр. София, по бул.
„Европа“, по посока на движение към магазин „Метро“, като бил в лявата
лента на пътното платно. Същият поискал да се престрои в дясната лента за
движение, в която в този момент се движила свидетелката М. П., която
управлявала лек автомобил „Сеат“, с рег. № ****. П. навлязъл частично в
дясната лента за движение и реализирал ПТП с автомобила, управляван от П.,
след което двамата водачи спрели, слезли от превозните средства, като П.
била сама, а от автомобила на П. слезли и майка му и сестра му. Понеже
времето било дъждовно, П. влязла в автомобила си, за да се обади по
телефона на застрахователния си агент, за да го попита как трябва да се
попълни протокол за ПТП, тъй като до този момент същата не е била
участник в такова и не знаела. В този момент забелязала, че майката на П.
направила знак на сина си да се качва в колата и да тръгва, след което П.
потеглил от мястото на инцидента. П. се обадила на тел. 112 и подала сигнал
за случилото се, след което пристигнал екип на ОПП СДВР и установил
настъпилото ПТП. На 25.02.2021 г., след като бил поканен да се яви в
сградата на ОПП, се явил жалбоподателят П., когато му бил съставен и
процесният АУАН..
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 21-4332-004295 от
12.03.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, за две нарушения на ЗДвП,
на П. Г. П., с ЕГН **********, са наложени административни наказания,
както следва:
1. За нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева;
2. За нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и
2
наказание „лишаване от правоуправление на МПС” (по-долу ЛУМПС) за
срок от 1 месец.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели – М. Т., ЕМ. П., М. П., както
и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 НПК. Съдът намира, че показанията на посочените свидетели
са еднопосочни и се подкрепят от писмените доказателства по делото, поради
което им дава вяра изцяло.
Съдът отбелязва, че не дава вяра на показанията на А.С. и К. П.а –
майката и сестрата на жалбоподателя, защото техните твърдения изцяло
противоречат на целия събран останал доказателствен материал. Съдът
намира, че техните твърдения за механизма на причиняване на ПТП са изцяло
неверни, защото по тяхната логика, уврежданията по автомобила на П. следва
да са на съвсем друго място. Освен това, този състав на съда счита, че двете
свидетелки целят изграждането на защитна версия на жалбоподателя, с цел
избягване на административнонаказателната отговорност за извършените
нарушения.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
нарушения на материалния закон по отношение на нарушението по пункт 2 от
НП, а по отношение на нарушението по пункт 1, АУАН и НП са издадени при
спазване на процесуалните правила и съдържат всички законоустановени
реквизити.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи
пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства
или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него,
3
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение”.
Неспазването на това императивно правило влече след себе си
определени санкционни последици за виновните лица, които са уредени в
нормата на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП - „Който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление.”.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение на правилата за движение на ЗДвП, тъй като по време
на управление на процесния автомобил „Ауди“ е навлязъл в съседната пътна
лента и е предизвикал ПТП с движещия се в дясната лента лек автомобил
„Сеат“. Ето защо, съдът намира, че от обективна страна нарушението е
доказано безспорно, като в АУАН и НП точно са посочени времето, мястото
и начинът на осъществяването на това нарушение, както и личността на
нарушителя и обстоятелствата, при които това е станало.
По въпроса за наказанието за това нарушение, съдът намира, че в ЗДвП е
предвиден размер, който е строго фиксиран и не може да бъде ревизиран от
съда, поради което то е законосъобразно.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по
пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината
непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е
могъл да го стори.
По отношение на нарушението по пункт 2 от НП, съдът намира следното:
От доказателствата по делото се установява, че макар жалбоподателят да
не е останал на мястото на ПТП, то той е слязъл от автомобила и с другия
водач са установили щетите. Макар че не е останал впоследствие на мястото
на ПТП, следва да се има предвид, че същият не може да бъде санкциониран
по реда на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В случая отговорността на лицето е
следвало да бъде ангажирана по реда на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, но
така или иначе това не е сторено от АНО и не е предмет на настоящото дело.
Всички тези изводи обуславят задължителната отмяна на НП по пункт 2,
4
защото описаното в него нарушение е несъставомерно.
В този случай съдът не може да преквалифицира нарушението, защото
част от фактическите положения не са отразени в НП, а съдът не може да
въведе част от съставомерните факти за първи път при преквалификацията на
нарушението, защото лицето трябва да се е защитавало по всички
съставомерни факти в хода на цялото производство.
Съдът намира, че възраженията на защитата за наличие на процесуални
нарушения при съставянето на АУАН, а именно, че актът е подписан само от
един свидетел, е неоснователно, като намира, че наличието на един свидетел е
достатъчно, за да се състави АУАН, а в случая, в самия акт е отбелязано, че
той се съставя на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН.
Ето защо, съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено в неговия
пункт 1 и отменено в неговия пункт 2.
По отношение на претенциите за разноски на жалбоподателя, съдът
намира, че не следва да се присъждат такива, защото НП следва да бъде
частично потвърдено, а съгласно действащата тълкувателна практика на ВКС,
когато НП се потвърждава частично, то на жалбоподателя не се присъждат
разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в частта по пункт 1 НП № 21-4332-004295 от
12.03.2021 г., издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5
от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на П. Г. П., с ЕГН
**********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ в частта по пункт 2 НП № 21-4332-004295 от 12.03.2021 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на П. Г. П., с ЕГН **********, е наложено наказание
глоба в размер на 100 лева и наказание „лишаване от правоуправление на
5
МПС” за срок от 1 месец, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6