РЕШЕНИЕ
№ 92
гр. Ловеч, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти април през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Гражданско дело №
20214300100509 по описа за 2021 година
Производство по с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба с вх.№4431/8.11.21 г. от Б. П. ИВ. ЕГН **********, от
*****, чрез адвокат Г. Д. Г. от САК, с личен № **********, съдебен адрес: *****, тел. *****
против М. ИЧ. С. ЕГН ********** от *****, с посочена цена на иска 61 562,20 лева и правна
квалификация на иска чл.45 и чл. 86 от ЗЗД;
Излага, че е упълномощен Б.П. И., като негов процесуален представител да
защитава интересите му в съдебен процес срещу г-н М. ИЧ. С., като от негово име посочва
съдебен адрес за ищеца : гр.София - 1000, ул."В." № 2, ет.1 (над партер), ап.2, чрез адв. Г.,
тел. *****.
Твърди,че правният интерес на ищеца да сезира съда настоящата искова молба,
произтича от факта, че той е пострадал тежко от престъпление, за което ответникът е
осъден окончателно. Излага, че с влязло в сила определение на PC Ловеч постановено по
н.о.х.д. № 20214310200350, е одобрено споразумение , с което ответникът е признат за
виновен и е осъден за извършено престъпление по смисъла на чл.134, ал.1, пр.1-во, 3-та
хипотеза от НК, а именно, че на 12.11.2016 г. в местността „Кукевска локва" в землището на
гр.Угърчин, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност
представляваща източник на повишена опасност, е причинил на ищеца тежка телесна
повреда.
Сочи, че с инкриминираното деяние, ответникът е причинил на ищеца тежка
телесна повреда изразяваща се в огнестрелно нараняване от многопроектилно оръжие
(сачми) и то е довело до масивен кръвоизлив, представляващ реална опасност за живота на
1
ищеца, като от смъртта го е спасила само навременната медицинска помощ.
Излага, че според медицинските доказателства , ищецът до края на живота си е с
осакатена лява ръка, движението на този крайник е силно ограничено и затруднено. Твърди,
че тъй като ответникът го е прострелял в областта на китката и предмишницата, ищецът
получил такива травматични промени в мускулатурата, костите и нервите, които довели до
невъзможност да ползва палеца си, до липса на нормален захват на ръката, до намалената
сила и обем на движение на пръстите или иначе казано ищецът завинаги е осакатен и до
края на живота си ще търпи последиците от престъпното деяние на ответника.
Сочи, че зад описанията в медицинската документация на травмите и на
проведеното лечение, се крият трагедията, болките и ежедневните страдания на ищеца.
Твърди, че той е бил подложен на продължително лечение, което периодично се налага и до
днес, търпял е поредица от оперативни интервенции, медикаментозно лечение, курсове за
физиотерапия, но нищо не е помогнало болките в осакатената му ръка да престанат. Сочи, че
в резултат на виновното деяние на ответника, ищецът продължава ежедневно да изпитва
болки и страдания, които няма вероятност някога да престанат.
Твърди, че ищецът вече не може да ползва лявата си ръка, защото безвъзвратно е
загубил хватателната си способност и всяко движение на осакатената ръка му причинява
болки, които поради трайната увреда на костите и нервите никога няма да изчезнат и ще го
съпътстват до края на живота му.
Сочи, че освен причинените на ищеца болки и страдания от деня на престъплението
до днес и в бъдеще, деянието на ответника е довело и до други неимуществени вреди за
ищеца, които той ще търпи до края на живота си. Твърди, че са налице негативни промени в
психичното му здраве, защото преживяната физическа травма се е превърнала и в
психотравма. Изтъква, че телесното увреждане на ищеца е доживотно, чувството на
несигурност, неудобство и пониженото самочувствие ще го съпътстват винаги. Излага, че
травмата ограничава възможностите му да извършва физическа работа и да упражнява
спокойно обичайните ежедневни дейности. Изтъква, че невъзможността да ползва
ефективно лявата си ръка силно го затруднява дори да извършва тривиални неща като
сутрешен тоалет, обличане, пазаруване, ползване на телефон и на практика почти всичко,
което здравите хора приемат за даденост. Счита, че ищецът винаги ще е силно ограничен в
избора на професия и във възможностите си в сравнение с други здрави човешки индивиди.
Сочи, че ищецът е платил разходи за лечението си в размер на 1562,20 лв., които не
се заплащат от НЗОК и този факт се удостоверява от приложените първични счетоводни
документи - фактури.
Сочи, че съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд досежно това извършено ли е деянието и от кого,
противоправността на деянието и вината на дееца, поради това в случая са установени
релевантните факти за приложението на чл. 45 от ЗЗД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди М. ИЧ. С. ЕГН ********** , от
2
*****, да плати на Б. П. ИВ. ЕГН **********, от *****:
- обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 60 000 лева, ведно
със законната лихва за забава, считано от 10.10.2018 г. до окончателното им плащане;
- обезщетение за причинените имуществени вреди представляващи разходи за
лечение , които не се заплащат от НЗОК в размер на 1562,20 лв., ведно със законната лихва
за забава, считано от 10.10.2018 г. до окончателното им плащане;
-да плати на ищеца сторените съдебни и деловодни разноски , както и да плати на
процесуалния представител на ищеца дължимия хонорар по реда на чл. 38 от ЗА.
Представя писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от М. ИЧ. С., гр. Угърчин, ул.
„Шипка" 10, ЕГН ********** чрез адв. Ст. Г. т. *****; e-mail s***@abv.bg гр.д. № 509/2021
г.
Счита, че исковата молба е допустима и редовна, но я оспорва изцяло като
неоснователна.
Сочи, че ищецът твърди, че е претърпял болки и страдания, които не били
овъзмездени в хода на развилото се наказателно производство против ответника. Счита, че
от действията му не е претърпял болки и страдания, оценени в искания размер. Излага, че се
твърди, че в резултат на увреждането, лявата ръка на ищеца изгубила изцяло хватателната
си възможност, бил ограничен в избора на професията си, настъпили негативни промени в
психичното му състояние и др.
Ответникът твърди, че в хода на наказателното производство са правени опити от
негова страна и от страна на ищеца да постигнат извънсъдебна спогодба за размера на
обезщетението, при което са постигнали договореност за такова в размер на в пъти по-нисък
от исковата претенция и само поради нежеланието на ищеца да подпише документ за
получаване на сумата, тази спогодба не била реализирана.
Според ответника, ищецът не е изгубил трудоспособността и психичното си здраве
до посочените в исковата молба размери, продължава да упражнява професията си /има
авторемонтна работилница в с. Торос/, системно пътува извън страната с микробус „Евеко"
с peг. № OB 4071 BP, с който внася употребявани автомобили, упражнява системно и
хобито си лов, при което е пострадал.
Наред с изложеното, прави възражение за съпричиняване на резултата от страна на
ищеца, тъй-като на 12.11.2016 г. по време на ловния излет, когато е станал инцидента,
същият неправомерно е ловувал в ловище, за което не е имал редовно издадено
разрешително за лов.
Не възразява да бъдат допуснати исканите експертизи и разпит на един свидетел,
както и на приложените писмени доказателства, с изключение на трите фактури, от
съдържанието на които не може да се направи извод, че същите документират разходи,
свързани с лечение на ищеца във връзка с причиненото увреждане. Оспорва същите относно
истинността на съдържанието, отразяващо извършени разходи, които да са в причинна
3
връзка с увреждането; не следва да се приема копието /най-вероятно/ от рентгенова снимка
на кости на ръка, което също не може да се свърже по някакъв начин с увреждането; не
следва да се приема и „ЕМГ изследване", тъй-като съдържанието му е на чужд език.
Моли по делото да бъде изискано и приложено НОХД № 350/2021 г. по описа на
Ловешкия районен съд, от което ще се ползва от приложените писмени доказателства.
Моли да бъдат издадени съдебни удостоверения и да бъдат допуснати двама
свидетели.
Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска
като неоснователен и недоказан и присъди на ответника направените от него разноски по
делото.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът се явява лично и с адв.Ст. Г., който оспорва изцяло исковете, като
моли да бъдат отхвърлени по основание и размер. Изразява становище, че ако искът бъде
уважен, то на основание чл.52 от ЗЗД да бъде редуциран по размер по справедливост, като
по същия начин се редуцират и разноските. Претендира и присъждане на разноските по
делото.
Съдът, като прецени доказателствата по делото: споразумение по н.о.х.д. №
20214310200350 по описа на PC Ловеч;.Епикриза ИЗ 39301 от УМБАЛ „д-р Георги
Странски" гр.Плевен; .Образно изследване от МЦ"НМЦ" ЕООД;.Епикриза от 20.02.2017 г.
от МБАЛ „проф.д-р. Параскев Стоянов" гр.Ловеч; Експертно решение № 1584/15.06.2017 г.;
Експертно решение № 1893/31.07.2017 г.; Експертно решение № 2150/14.09.2017 г ЕМГ
изследване от 18.12.2017 г.;.Епикриза ИЗ 33003 от УМБАЛ „д-р Георги Странски"
гр.Плевен; Експертно решение на ТЕЛК № 001/03.01.2018 г.; Фактура №
**********/25.01.2017 г.; Фактура № **********/23.11.2016 г.;.Фактура №
**********/20.02.2017 г.извлечение от ТР, заключение на вещо лице В. М., заключение на
вещо лице М. Г., удостоверение №29500-2856/25.03.22 г. на ОД на МВР-Ловеч, писмо изх.
№175/21.03.22 г, на ДГС-Лесидрен, писмо изх.№2142-1/25.02.22 г. на НАПК офис Ловеч, с
приложена ГДД, за периода 2018-2020 г, показанията на свидетеля Ст. Т., нохд.№350/21 г.
на ЛРС, от обясненията на страните, в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
От приложеното към делото н.о.х.д.№350/21 г. по описа на ЛРС се установява, че с
влязло в сила определение на PC Ловеч постановено по н.о.х.д. № 20214310200350 на
21.04.2021 г., е одобрено споразумение, с което М. ИЧ. С. ЕГН ********** се признава за
виновен и е осъден за извършено престъпление по смисъла на чл.134, ал.1, пр.1-во, т.1 от
НК при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК, а именно, че на 12.11.2016 г. в местността
„Кукевска локва" в землището на гр.Угърчин, поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност-ловуване по
смисъла на чл.43 ал.3 пр.2 т.1 във вр. с ал.1 от ЗЛОД-движение извън населено място с
4
извадено от калъф, сглобено и заредено ловно оръжие, нарушил „Инструкция за безопасност
при боравене с ловно оръжие и боеприпаси по време на ловните излети“ на Изпълнителна
агенция по горите при МЗХ чл.4-при движение извън населен места до мястото на ловуване
оръжието се носи в калъф изпразнено“ чл.7-преминаване през препятствия като прелези,
ровове, канавки и огради и други/разорана нива/ става с изпразнено оръжие чл.8 При
заемане на стрелкова позиция се отива правно оръжие и произвел изстрел с ловна пушка
м.“ИЖ“ ф.№В 4947 кал, в резултат на което причинил тежка телесна повреда поради
осакатяване на лява ръка на Б. П. ИВ. от с.Торос, обл.Ловешка и му е наложено наказание
„пробация“.
По делото са приложени епикриза от 13.02.2017 г. за извършена рехабилитация и
физикална терапия в МБАЛ-Ловеч, както и три ТЕЛК решения с диагноза:травма на китката
и дланта, вследствие на огнестрелно нараняване в областта на лявата китка и лява длан,
както и едно решение на Национална ТЕЛК комисия със същата диагноза и решение от
1.03.2018 г. от същата комисия, от което се установява, че на ищеца е призната трайно
намалена работоспособност-52% за срок от 3 години. В това решение посочено, че
състоянието е след огнестрелна рана в областта на лява гривнена става, след оперативно
лечение; лява ръка контрактура в МФС на първи пръст, непълен юмручен и силно затруднен
върхов захват, изразена хипотрофия на тенар и хипотенар.
Представени по делото са фактура №**********/23.11.2026 г. с приложена вносна
бележка от същата дата, от която се установява, че Б. П. ИВ. е заплати сумата 1 510
лв.медицинско изделие. Представена е фактура от Първа частна МБАЛ-Враца с приложен
касов бон към нея от дата 25.01.2017 г. на стойност 11,60 лв на името на ищеца, както и
фактура №*********/20.02.2017 г., от която се установява, че ищецът е заплатил сумата
40,60 лв. на дата 20.02.2017 г. потребителска такса и ОФРМ.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на съдебно
медицинска експертиза, която е изготвена компетентно от вещо лице М. Г. и не е оспорена
от страните. Вещото лице описва, че на 12.11.2016 г. е извършена оперативна интервенция
по спешност-първична хирургична обработка на раните, дебриман, фасциотомия на лява
ръка и лява предмишница, а на 13.11.2016 г. под обща анестезия е направена ревръзка и
фисциотомия, като на 14.11.016 г. отново под обща наркоза е извършена превръзка на
ръката. Описано е, че на 22.11.2016 г. е поставен външен фиксатор и на 9.12.2016 г. е
направена свободна пластика на ръката. Изписан е пострадалият с окончателна диагноза
„огнестрелно нараняване на лявата длан-китката, счупване на лъчевата кост на лява ръка и
счупване на 1,2,3 и 4 метакарпални кости на лява ръка. Вещото лице установява, че от
втората епикриза на 15.09.2017 г. ищецът отново е пиет за продължаване на лечението, тъй
като имал ограничени движения в областта на лявата китка и пръстите на лявата ръка,“хипо
до пълна анестезия в зоните на двата нерва“, като след клиничен преглев и анализ на
рентгенография е взето решение за оперативно лечение и на същата дата -15.09.17 г. е
направена резекция на невринома на медиалния нерв.неврорафия на нервус профундус
улнарис и е изписан на същия ден с диагноза:конкрактура на радикарпална зона на пръстите
5
на лява ръка, след огнестрелно нараняване на същите, лезия на нервус медианус и нервус
улнарис на лявата ръка. От заключението се установява, че на ищеца И. е причинено
огнестрелно нараняване на лявата длан и китка с ловно оръжие/проектилите са съчми/ със
засягане както на мускулатурата и метакарпални кости на лявата длан, така и на нервите-
медианус, улнарис и радиалис, които са налице и към датата на прегледа-26.01.202 г.,
установено със специфично изследване-електромиография. Според вещото лице се касае за
трайни изменения на ръката и след произшествието пострадалият е изпитвал значитлни
болки, но към момента изпитва болки при промяна на времето, които са и субективни.
Според експертизата към момента на прегледа са налице намалени по размер и обем
движения в областта на китката и пръстите, основната функция на ръката-хватателната е
запазена, но с намален обем, но не възможно той да ползва пълноценно тази ръка, както за
занятието си, така и за всекидневните дейности. Според заключението тези изменения са в
причинно-следствена връзка с произшествието от 2016 г. Според вещото лице средствата за
лечението и медицински изделия са били необходими за правилното провеждане на
лечението на получената от И. травма и се заплащат от НЗОК при условие, че същият е
осигурен.
Изготвено компетентно и безпристрастно по искане на ищеца е и заключение на
назначена от съда съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р М.. От него се
установява, че след проведено психиатрично изследване на ищеца се установява, че той
страда от разстройства в адаптацията-смесна тревожно депресивна реакция. Според вещото
лице претърпяното увреждане вследствие огнестрелното нараняване е оказало влияние
върху психиката на пострадалия- в смисъл е предизвикало тревожно-депресивна реракция за
период около шест месеца в рамките на разстройство в адаптацията на индивида към
стресогенно жизнено важно събитие, но въпреки тежкото стресогенно жизнено събитие, с
помощта на подкрепящото социално обкръжение/семейството/ и здравата преморбидна
личностова структура е помогнала процеса на адаптация на И. и той не се нуждае от
медикаментозно лечение. Според вещото лице не се очакват трайни негативни последици
върху личността му.
В с.з. вещото лице уточнява, че периода на разстройство в адаптацията у ищеца е
отзвучал за около 6 месеца и като медикамент той пие само деанксит, препоръчан му от
местна аптека, за да коригира хипертонията. Вещото лице заявява, че ищецът сам си
поставил диагнозата, сам пие лекарството за високо кръвно и отказва да го спре, но
документално няма данни да има високо кръвно налягане.
Разпитан е един свидетел Ст. Н. Т., който е приятел на ищеца. Той твърди, че познава
И. от дете, не е присъствал на инцидента по време на лов, но след него Бойко не е същата
личност. Преди е бил контактен, а след това се затворил в себе си, по-странен е. Заявява, че
преди работел в монтьорската си фирма, а сега работи синът му под негов надзор. Твърди,
че работи с някакво камионче, с което пътува в чужбина. Сочи, че след инцидента ищецът
ходи по-рядко на лов, носи пушка, но не стреля по животните.
От представеното по делото удостоверение 0295000-2856/25.03.22 г. на ОД на МВР,
6
съдът установява, че в периода 1.01.2018-31.12.2020 г. М. ИЧ. С. е регистрирал следните
задгранични пътувания: 8 излизания от Република България и 7 влизания в Република
България.
Съгласно приложената на л.104 от делото справка изх.№175/21.03.22 г., издадена от
ДСГ-Лесидрен, съдът констатира, че към 12.11.2016 г. ищецът е бил член на ЛРД“Торос-
Пещерна“, а ответникът на ЛРД“Угърчин 2“, като за същата дават и двамата са имали
разрешителни за групов лов. Установява се от справката, че в периода от 2018-2020 г. Б. П.
ИВ. е участвал в ловни излети, за които има издадени разрешителни за лов общо 19 пъти.
От представените от НАП заверени годишни данъчни декларация на името на Б. П.
ИВ. съдът установява, че за периода 2018-2020 г. той е декларирал доход както следва: през
2018 г—4 656,80 лв, през 2019 г-9 291 лв и през 2021 г- 5 856 лв. в качеството му на
едноличен търговец.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1, вр.чл.84, ал.3 ЗЗД,
като ищецът твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди вследствие на
извършеното от ответника престъпление на 12.11.2016 г, като го е прострелял в областта на
китката и предмишницата и той получил такива травматични промени в мускулатурата,
костите и нервите, които довели до невъзможност да ползва палеца си, до липса на нормален
захват на ръката, до намалената сила и обем на движение на пръстите и завинаги е осакатен
и до края на живота си. Наред с физическите травми се твърди, че И. е получил и
психически такива: чувството на несигурност, неудобство и пониженото самочувствие ще го
съпътстват винаги и освен неимуществените вреди твърди, че е претърпял и имуществени:
платил разходи за лечението си в размер на 1562,20 лв., които не се заплащат от НЗОК и
този факт се удостоверява от приложените първични счетоводни документи - фактури.
На тази база се претендира осъждане на М. ИЧ. С. да заплати на ищеца Б. П. ИВ.
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 10.10.2018 г. до окончателното им плащане;
обезщетение за причинените имуществени вреди представляващи разходи за лечение, които
не се заплащат от НЗОК в размер на 1562,20 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от 10.10.2018 г. до окончателното им плащане и да плати на ищеца сторените
съдебни и деловодни разноски, както и да плати на процесуалния представител на ищеца
дължимия хонорар по реда на чл. 38 от ЗА.
Отговорността по чл.45 от ЗЗД по своята правна същност е деликтна, като в случая
ищецът следва да докаже наличието на предпоставките й, а именно вреди, причинени на
пострадалият ищец, от ответника,, тези вреди да са в причинна връзка с неговите в случая
действия, а вината му се предполага до доказване на противното. Безспорно от събраните по
делото писмени и гласни доказателства и на основание чл.300 от ГПК се установи, че М.
ИЧ. С. е признат за виновен в това, че на 12.11.2016 г. в местността „Кукевска локва" в
землището на гр.Угърчин, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност
представляваща източник на повишена опасност-ловуване по смисъла на чл.43 ал.3 пр.2 т.1
във вр. с ал.1 от ЗЛОД-движение извън населено място с извадено от калъф, сглобено и
заредено ловно оръжие, нарушил „Инструкция за безопасност при боравене с ловно оръжие
и боеприпаси по време на ловните излети“ на Изпълнителна агенция по горите при МЗХ
чл.4-при движение извън населени места до мястото на ловуване оръжието се носи в калъф
изпразнено“ чл.7-преминаване през препятствия като прелези, ровове, канавки и огради и
други/разорана нива/ става с изпразнено оръжие чл.8 При заемане на стрелкова позиция се
отива с празно оръжие и произвел изстрел с ловна пушка м“ИЖ“ ф.№В 4947 кал, в резултат
7
на което причинил тежка телесна повреда поради осакатяване на лява ръка на Б. П. ИВ. от
с.Торос, обл.Ловешка. Следователно първата предпоставка е налице, т.е. виновно поведение
на ищеца при извършване на противоправното деяние и настъпила увреда на здравето на
ищеца- вследствие на това поведение. Т.е. налице е и причинно–следствената връзка между
действията на ответника и причинените вреди и в този смисъл ищецът е осъществил пълно
и главно доказване на твърдените от него факти.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищецът е
предявил претенция за обезщетение на претърпени имуществени и неимуществени вреди,
съответно в размер на 1 562,20 лева общо за претърпени имуществени вреди-
представляващи паричната равностойност на заплатените от него суми за медицински
консумативи за нуждите на лечението си и неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. По
отношение на имуществените вреди в размер на 1 562,20 лв. се установява от заключението
на съдебно-медицинската експертиза, че приложените по делото фактури с фискални бонове
за използвани и заплатени лекарствени средства са във връзка с претърпяната от
произшествието травма, поради което и съдът приема, че са доказани. Действително, в
своето заключение вещото лице посочва, че тези консумативи се заплащат от НЗОК, но в
случая се касае за потребителски такси, които се заплащат лично от пациента и не се поемат
от здравната каса, а са представени и писмени доказателства за заплатено медицинско
изделие от дата 23.11.2016 г, когато според приложената епикриза от УМБАЛ“Д-р
Г.Странски“-Плевен му е направена оперативна интервенция на 22.11.2016 г. По тези
съображения този иск следва да бъде уважен, като бъде осъден ответника да заплати сумата
1 562,20 лв. на ищеца имуществени вреди, представляващи паричната равностойност на
заплатените от него суми за медицински консумативи за нуждите на лечението си.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните
обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна
повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на
пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към
момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др.
В конкретния случай, вследствие на престъплението от 12.11.2016 г. ищецът е
получил огнестрелно нараняване на лявата длан и китка с ловно оръжие/проектилите са
съчми/ със засягане както на мускулатурата и метакарпални кости на лявата длан, така и на
нервите-медианус, улнарис и радиалис, които са налице и към датата на прегледа-26.01.202
г., установено със специфично изследване-електромиография. Претърпял е две оперативни
интервенции и съответно лечение след тях, като е търпял и болки и страдания, безспорно
установени от свидетелските показания и заключението на съдебно-медицинската
експертиза. В резултат на претърпените увреждания, ищцът е инвалидизиран с 52%
намалена работоспособност. С оглед възрастта на ищеца/ 48 г. към датата на увреждането и
54 г. понастоящем/, както и данните за невъзможност да ползва пълноценно тази си
неводеща лява ръка, съдът счита, че е довело до състояние на душевен и физически
8
дискомфорт. При съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-икономическите
условия към момента на настъпване на увреждането /минималната работна заплата към 2016
г. е била в размер на 420 лв. съгласно ПМС №375/28.12.2015 г./ и общественото
възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от
ищеца неимуществени вреди е обезщетение в размер на 30 000 лева. При определяне на този
размер на обезщетението съдът съобразява и заключението на съдебно-психиатричната
експертиза, според която претърпяното увреждане вследствие огнестрелното нараняване е
оказало влияние върху психиката на пострадалия- в смисъл е предизвикало тревожно-
депресивна реакция за период около шест месеца в рамките на разстройство в адаптацията
на индивида към стресогенно жизнено важно събитие, но въпреки тежкото стресогенно
жизнено събитие, с помощта на подкрепящото социално обкръжение/семейството/ и
здравата преморбидна личностова структура са спомогнали процеса на адаптация на И. и
той не се нужде от медикаментозно лечение, като не се очакват трайни негативни последици
върху личността му. Недоказани остават и твърденията, че след инцидента той не може да
упражнява спокойно обичайните си дейности, тъй като от събраните по делото писмени и
гласни доказателства се установява, че той продължава да ходи на лов и, макар и с помощта
на своя син, продължава да развива търговска дейност. Съдът съобразява и практиката на
ВКС по сходен казус /опр.№693/19.10.2018 г. по гр.д.№2154/18 г,/ където е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди от извършено престъпление на 6.07.2012 г.в размер на
15 000 лв, като в този период от време МРЗ е била в размер на 290 лв. съгласно ПМС
№300/10.11.2011 г./, а както вече се посочи по горе- към 2016 г./датата на извършване на
престъплението по казуса/, тя е била в размер на 420 лв. Не се установява и доказва наличие
на съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат, в какъвто смисъл са
възраженията на ответника. По тези съображения съдът определя и размера на
обезщетението за неимуществени вреди на 30 000 лв, като искът до пълния претендиран
размер на обезщетението от 60 000 лв, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на
законна лихва, претендирана от датата 10.10.2018 г. в какъвто смисъл искът следва да бъде
уважен на основание чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.82 ал.3 от ЗЗД.
При този изход на производството на основание чл.78 ал.1 от ГПК и впредвид факта,
че ищецът е освободен от заплащане на ДТ и разноски по делото, на него разноски не му се
дължат. Видно от приложеният по делото договор за правна защита и съдействие на л.8,
ищецът не е заплатил на на адвокат Г. Д. Г. от САК с личен №********** възнаграждение
на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, поради което на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ответникът следва да
заплати на адвокат Г. Д. Г. от САК с личен №********** сумата 1 478,86 лв. адвокатски
хонорар съобразно уважената част на исковете. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноските по делото съобразно отхвърлената част на
исковете в размер на сумата 984,37 лв. На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати на ЛОС съответната част от внесените от бюджета депозити за вещи лица съобразно
9
уважената част от исковете в размер на сумата 230,71 лв, а останалата част от депозита за
вещи лица на основание чл.83 ал.3 от ГПК остават за сметка на съда. На същото основание
ответникът следва да заплати и дължимата ДТ в размер на сумата 1 262,49 лв. върху
уважената част от исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. ИЧ. С. ЕГН ********** от ****, да заплати на Б. П. ИВ. ЕГН
**********, от *****, чрез адвокат Г. Д. Г. от САК, с личен № **********, съдебен адрес:
*****, тел. ***** на основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди
лева/ представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяни болки и страдания вследствие на извършеното от М. ИЧ. С. престъпление на
12.11.2016 г, като го е прострелял в областта на лява длан и китка, ведно със законната
лихва за забава, считано от 10.10.2018 г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска до пълния претендиран размер на обезщетението от 60 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М. ИЧ. С. ЕГН ********** от г*****, да заплати на Б. П. ИВ. ЕГН
**********, от *****, чрез адвокат Г. Д. Г. от САК, с личен № **********, съдебен адрес:
*****, тел. ***** на основание чл.45 и чл.86 от ЗЗД сумата от сумата сумата 1 562,20 лв. /
хиляда петстотин шестдесет и два лева и 20 стотинки/ имуществени вреди, представляващи
паричната равностойност на заплатените от него суми за медицински консумативи за
нуждите на лечението си вследствие на извършеното престъпление от М.С. на 12.11.2016 г.,
които не се заплащат от НЗОК, ведно със законната лихва за забава, считано от 10.10.2018 г.
до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА Б. П. ИВ. ЕГН **********, от *****, да заплати на М. ИЧ. С. ЕГН
********** от ***** сумата 984,37 лв разноски по делото съоразно отхвърлената част на
исковете на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА М. ИЧ. С. ЕГН ********** от *****, да заплати на адвокат Г. Д. Г. от
САК, с личен № **********, съдебен адрес:*****, сумата 1 478,86 лв. адвокатски хонорар
съобразно уважената част на исковете.
ОСЪЖДА М. ИЧ. С. ЕГН ********** от *****, да заплати в полза на бюджета
на съдебната област по сметка на ОКРЪЖЕН СЪД-Ловеч сумата 230,71 лв. разноски по
делото и 1 262,49 лв. ДТ съобразно уважената част от исковете на основание чл.78 ал.6 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
10
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
11