О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 261165
гр.Пловдив,24.06.2021г.
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение,в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни,през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от председателя ч.гр.д.№ 686/21г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.274 и сл.от ГПК.
С определение № 262573/27.10.20г.,постановено по гр.д.№ 20944/19г.на
ПдРС,16-ти гр.с.,е прекратено
производството по делото ,образувано по искова молба вх.№
83175/18.12.19г.,подадена от „Захарен
комбинат Пловдив“АД,ЕИК-*********,против „Трейд комерс
импорт“ЕООД,ЕИК-********* и уточнена с допълнителни молби от 16.01.20г. и от 28.05.20г.,за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 10 000лв.,частично от
21 000 000лв.,представляваща връщане на част от платена цена на бяла
рафинирана захар по договор от 11.08.14г.и анекси към него,ведно със законната
лихва върху сумата,считано от подаване на исковата молба до окончателното
плащане поради недопустимост на производството.
Подадена е частна
жалба от „Захарен комбинат Пловдив“АД,с
която се твърди неправилност на атакуваното определение и се иска същото да се
отмени,като се върне делото на първостепенния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по
частната жалба „Трейд комерс импорт“ЕООД не е изразил становище по същата.
ПдОС, след като обсъди
доводите,изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена
в срок от легитимирана страна против обжалваемо
определение по чл.274 от ГПК,поради което е допустима.
Разгледана по същество,същата
е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционния съд е подадена
искова молба от „Захарен комбинат Пловдив“АД против „Трейд комерс импорт“ЕООД
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000лв.,частична от 21 000 000лв.,представляваща
връщане на част от платена цена на бяла рафинирана захар по договор от
11.08.14г.и анекси към него,ведно със законната лихва.Твърденията в исковата
молба са,че страните са сключили договор на 11.08.14г. за доставка на бяла
рафинирана захар при определена цена,платена изцяло авансово от ищеца,като с
анекси към договора срокът за доставката на захарта бил отлаган във
времето,последно за края на 2018г.Въпреки авансовото заплащане на цената ищецът
не получил доставка на стоката,поради което и предявява частичен иск за връщане
на част от платената сума.
Районният съд
двукратно е оставял исковата молба без движение за уточняване на исковата
претенция,като с две уточнителни молби от 16.01.20г. и от 28.05.20г.ищецът
изрично заявява,че не разваля договора,който продължавал да е действащ и че има
интерес от изпълнението на
ответника.Твърди,че само търсел част от платената по договора сума.
Оспорвайки
иска,ответникът с отговора си е представил нов анекс от 30.10.18г.между
страните,от който е видно,че срокът на доставката е продължен за пореден път до
края на 2021г.,поради което искът е неоснователен.
С атакуваното
определение ПдРС е приел предявения иск
за недопустим с мотива,че липсва правен интерес за ищеца от претенцията му.
Действително от
исковата молба се установява,че се претендира връщане на платена авансово цена
по договор за доставка поради неизпълнение на насрещното задължение на ответника
да достави стоката в уговорения срок.От друга страна обаче ищецът твърди (в
уточняващите си молби),че не е загубил интерес от изпълнението и от запазването
на договора и с исковата молба не го разваля,а само иска връщане на част от платената цена.
Правилни са
изводите на районният съд,че подобна правна конструкция е недопустима.Връщане
на даденото поради неизпълнение,каквото се претендира в случая,е допустимо само
в хипотезата на развален или прекратен договор.Не може обаче да се претендира
връщане на даденото поради неизпълнение,когато ищецът излага изрични
твърдения,че договорът е действащ и той има интерес от изпълнението,което,макар
в момента да липсва,ще му е необходимо за в бъдеще.Не е допустимо едновременно
на ищеца да му се върне част от платената авансово договорна цена и да се
запази действието на договора с възможност за бъдещо изпълнение.Това е
така,защото при действащ договор може да се иска само изпълнение на насрещна
престация,но не и връщане на вече платеното.Т.е.допустимо е в случая ищцовото
дружество да иска изпълнение от ответника,след като твърди,че има интерес
от продължаване действието на
договора,но не е допустимо искането за връщане на част от платената цена.
Ето защо правилно
районният съд е приел,че е налице противоречие между петитум и обстоятелствена
част на исковата молба,изразяващо се в едновременното искане за връщане на
платеното и за изпълнение на договора.Крайният извод на първостепенният съд,че
производството по делото е недопустимо в този му вид и следва да се прекрати,е
правилен,поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №
262573/27.10.20г.,постановено по гр.д.№ 20944/19г.на ПдРС,16-ти гр.с.,с което е
прекратено производството по делото,образувано
по искова молба вх.№ 83175/18.12.19г.,подадена от „Захарен комбинат
Пловдив“АД,ЕИК-*********,против „Трейд комерс импорт“ЕООД,ЕИК-********* и
уточнена с допълнителни молби от 16.01.20г. и
от 28.05.20г.,за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
10 000лв.,частично от 21 000 000лв.,представляваща връщане на
част от платена цена на бяла рафинирана захар по договор от 11.08.14г.и анекси
към него,ведно със законната лихва върху сумата,считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане поради недопустимост на производството.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: