№ 166
гр. Ихтиман, 20.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20221840200381 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба против Наказателно постановление
№117/29.06.2022 г. на Директора на РИОСВ- С., с което на „.....” ЕООД, ЕИК:
....., за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закон за водите на основание чл. 200,
ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на
2000 лв..
В жалбата се твърди, че НП е издадено при нарушаване на
административнопроизводствените правила и материалния закон.
Жалбоподателят, редовно уведомен, в съдебно заседание се
представлява от адвокат, който поддържа жалбата.
Въззиваемата стрА., редовно уведомена, не изпраща представител в
проведеното съдебно заседание.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от правоимащо
лице и при наличие на интерес от подаването ѝ, поради което е допустима.
РазгледА. по същество жалбата е неоснователна.
„.....” ЕООД е титуляр на Разрешително за ползване на воден обект за
заустване на отпадъчни води в повърхностни води №33120061/08.12.2011г.,
изменено с Решение №РР-3308/04.06.2018г., издадени от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, за обект Ураново находище
„Бялата вода“, с. Очуша, общ. Костенец. В окончателния вариант на
разрешителното са заложени Индивидуалните емисионни ограничения
(ИЕО) за отделните показатели по места на заустване.
1
Според резултатите от А.лиз на съответните проби, обективирани в
Протокол от изпитване №2022/50 от 10.02.2022г. на Централна научно-
изследователска лаборатория към „....“ ООД, е налице отклонение в следните
показатели на заложените в разрешителното на дружеството- жалбодател
ИЕО:
1. Заустване №1- руднични води след ИСОЗУРВ, Пункт №1- МП 4 на
изход ИСОЗУРВ
- обща алфа активност- отчетен резултат 1,154 (допустимо отклонение в
резултатите плюс-минус 0,068) Bq/dm3 при норма 0,5 Bq/dm3;
- обща бета активност- отчетен резултат 1,458 (допустимо отклонение в
резултатите плюс- минус 0,062) Bq/dm3 при норма 1 Bq/dm3.
За констатираното неспазване на индивидуалните емисионни
ограничения срещу жалбоподателя е издаден АУАН за нарушение на чл. 48,
ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ.
Въз основа АУАН и след приложение на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН е
издадено обжалваното НП, с което за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ на
основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ на жалбоподателя е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като
безпротиворечиви и допълващи се с остА.лия събран по делото
доказателствен материал.
Съдът кредитира представените писмени доказателства като достоверни
и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което
основа на тях и свидетелските показания своите фактически изводи.
Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42,
съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени
са изискванията на чл. 42 ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени юридическите факти, обосноваващи
предприетото администартивнонаказателно санкциониране. Посочени са
данни за дата, място и начин на осъществяване признаците на нарушението.
Като дата на нарушението е посочена датата на вземане на пробите.
Съдът намира, че тази дата правилно е посочена за дата на извършване на
нарушението, тъй като независимо от периода, през който пробата се
изследва, резултатът от тези изследвания касае именно състоянието на водите
към момента на вземане на пробите и евентуалните отклонения в
изискванията за тяхното качество отново към този момент. В този смисъл в
НП правилно за дата на нарушението е посочена датата на вземане на пробите
(13.01.2022г.), а не по- късната дата на издаване на Протокола от изпитване
(10.02.2022г.).
В случая при издаване на НП е приложена разпоредбата на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по
тълк. д. № 7/2010 г., ОСК неточната квалификация на нарушението в акта за
установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е
2
правилно посочена в наказателното постановление. Това е видно от
правомощието на наказващия орган по чл. 53, ал. 2 ЗАНН да издаде
наказателно постановление и при допусната нередовност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина. В случай, че фактическите обстоятелства,
приети в акта въз основа наличните по преписката доказателства, сочат на
друг вид нарушение, наказващият орган би могъл да преквалифицира
деянието, ако правилната според него правна квалификация е относима към
установените обективни и субективни признаци на деянието. В конкретния
случай в НП правилно е посочено, че за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 от
Закон за водите санкцията се налага на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона
за водите.
Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от ЗВ водоползвателите - титуляри на
разрешителни, имат задължение да поддържат необходимото качество на
водата в съответствие с нормативните изисквания и условията на
разрешителните.
Жалбоподателят, както вече беше посочено, е водоползвател - титуляр
на Разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в
повърхностни води №33120061/08.12.2011г., изменено с Решение №РР-
3308/04.06.2018г., издадени от Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“.
По делото се установи отклонение от посочените в разрешителното
ИЕО (дори след корекция с допустимото отклонение в резултата от
изследването на пробата). Така констатираните превишения на общата алфа и
бета активност в сравнение с поставените в разрешителното ИЕО касае
неизпълнение на условията на разрешителното относно качествата на
заустваните отпадъчни води. Следователно несъответствието на качествата на
заустваните води с ИЕО, посочени в условията на разрешителното, е
нарушение именно на чл. 48, ал.1, т.3 от ЗВ.
При това положение жалбоподателят законосъобразно е санкциониран
за нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 3 ЗВ на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ.
Деянието е подведено под нарушената административнонаказателна норма. В
случая от фактическия състав на наушението е видно, че предмет на същото е
отклонение от условията в издаденото разрешително, поради което не е
нужно посочване и на нарушените нормативни разпоредби, както
неоснователно се твърди от защитата.
Не се споделят доводите, че дружеството е титуляр за разрешително за
ползване на воден обект за зауствене на отпадъчни води, а изследваните са
руднични. Законът за водите не съдържа дефиниция за „отпадъчни води“, но
такава е дадена в ДР към Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на
разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне
на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на
замърсяване, съгласно която „Отпадъчни води“ са водите, в т. ч. и дъждовни,
замърсени от извършването на производствена, стопанска, земеделска и
битова дейност, както и водите от кА.лизационните системи на населените
места, селищните и курортните образувания. Съгласно § 1, т. 100 от ДР на ЗВ
„руднични води“ са водите, които изтичат на повърхността от действащи или
3
ликвидирани миннодобивни обекти, включително обекти с геотехнологичен
добив, през минни или сондажни изработки. Следователно двете понятия не
са взаимно изключващи се и няма пречка водите да бъдат определени като
руднични отпадъчни води, както е сторено в НП.
В горния смисъл е и Решение №50/13.01.2022г. по КНАД №1060/2021г.
по описа на АССО.
Съгласно чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти,
водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без
необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното - от 2000 лв. до 10 000 лв..
В конкретния случай юридическото лице е наложена имуществена
санкция в минималния размер от 2000лв., поради което наложеното наказание
не подлежи на намаляване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №117/29.06.2022 г. на
Директора на РИОСВ- С., с което на „.....” ЕООД, ЕИК: ....., за нарушение на
чл. 48, ал. 1, т. 3 от Закон за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона
за водите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд С. област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
4