№ 28
гр. Кубрат, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Административно
наказателно дело № 20243320200133 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувавно е по жалба на С. Ю. С. с ЕГН ********** с пост. адрес:
*** против Наказателно постановление (НП) № 24-0290-000090/01.04.2024 г.
издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с
МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в
размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за извършено административно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се твърди, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено при съществени
процесуални нарушения и се иска неговата отмяна.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се явява. За него
се явява упълномощеният процесуален представител, който поддържа
жалбата с наведените в нея основания свързани с материалната
незаконосъобразност на издаденото НП.
Въззиваемата страна – Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат,
при редовност в призоваването, не се явява. С придружителното писмо моли
1
съда да потвърди издаденото НП и остави жалбата без уважение. Заявява и
възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение.
РП – Разград, ТО – Кубрат, редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание и не ангажират становище по жалбата.
След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа следното:
От приложените по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите А. А. и К. С. – полицейски служители в РУ Кубрат се установява,
че на 13.03.2024 г. около 23:24 часа лицето С. Ю. С. управлявал МПС товарен
автомобил „Фолксваген ЛТ 28“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в
издишания въздух 0.93 промила. На водачът е бил издаден талон за
медицинско изследване на кръвта, след което бил придружен от
полицейските служители за вземане на кръвна проба в ЦСМП Кубрат.
За констатираното св. А. съставил АУАН № 1098441/14.03.2024 г. като
повдигнал обвинение за извършено административно нарушение на чл. 5, ал.
3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП.
От протокол (л.20 от делото) е видно, че при извършения химически
анализ е установено, че наличието на алкохол в кръвта на С. е 0.82 на хиляда.
На 01.04.2024 г. Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат издал
атакуваното в настоящото производство НП № 24-0290-000090, с което
приел, че С. е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му наложил наказания глоба в размер на 1000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
На 15.04.2024 г. издаденото НП е било връчено на жалбоподателя,
който на 16.04.2024 г. депозирал пред Началника на РУ Кубрат искане да
бъде извършен повторен химически анализ на взетата кръвна проба за негова
сметка с оглед установяване на концентрацията на алкохол в кръвта към
инкриминираната дата.
След образуване на настоящото производство, на 17.05.2024 г. е
депозиран протокол (л.32) за повторно химическо изследване за определяне
концентрацията на алкохол, което установява, че концентрацията на алкохол
в кръвта на С. е 0.80 промила.
2
Изложената фактическа обстановка, се установява безспорно от
приетите писмени доказателства, находящи се в приобщената
административнонаказателна преписка и представени в хода на
производството, както и от показанията на разпитаните свидетели А. и С., и
двамата полицейски служители в РУ Кубрат.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок и от легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния
преклузивен срок предвиден в ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица.
Относно съдържанието на АУАН и НП съдът намери, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице.
В АУАН и НП се съдържа надлежно описание на нарушението, а
именно по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
е управлявал посочения по-горе товарен автомобил след употреба на алкохол.
Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7410”, така и от първоначалната химическа
експертиза, която е отчела наличие на алкохол в кръвта на С. в размер на 0.82
промила. Затова и с издаденото НП № 24-0290-000090/01.04.2024 г. на
Началник група в РУ – Кубрат при ОД на МВР – Разград на С. са наложени
административни санкции – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т. 21 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, за управление на МПС след
употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда,
установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, отчело наличие на етилов
3
алкохол в издишания въздух с концентрация 0.93 промила и последвало
химическо лабораторно изследване на дадена от водача кръвна проба, отчело
съдържание на етилов алкохол с концентрация 0.82 промила.
Въз основа на упражнено, след издаването на наказателното
постановление, право на санкционираното лице по чл. 27, ал. 3 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, е извършен
повторен анализ на кръвната проба, взета от С., като съгласно Протокол за
повторно химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол №
022/02.05.2024 г., резултатът е за съдържание на етилов алкохол с
концентрация 0.80 промила. Това заключение от извършеното химическо
лабораторно изследване при повторно направения химически анализ на
кръвната проба след надлежно развила се процедура по чл. 27, ал. 3
от Наредба № 1/19.07.2017 г. представлява ново доказателство по см. на 70,
ал. 2, т. 3 от ЗАНН, от съществено значение за преценката за наличие на
допуснато от С. нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и правилно
приложение на санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Съдът намира, че и след повторното химическо изследване е налице
съставомерно деяние по повдигнатото административно обвинение като в
случая следва да се измени санкционната норма, съответна на новото
доказателство – повторната химическа експертиза, което обективно не би
могло да бъде известно на наказващия орган при издаването на НП. Това ново
доказателство обаче отново обуславя извод, че деянието, за което е
санкциониран жалбоподателя и привлечен към отговорност, е съставомерно
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП от обективна страна, тъй като водачът е
управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Предвид изложеното съдът намира, че от материалите по делото се
доказва по безспорен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото
в разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. първо от ЗДвП, задължение да не
управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол.
При издаване на НП административнонаказващият орган правилно е
издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба,
а именно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която „наказва се с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
4
машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв“.
Към настоящия момент и след приобщаване на повторното химическо
изследване, съдът намира, че са налице основания за изменение на НП в
частта досежно надлежната санкционна разпоредба, а именно следва да се
определи наказанието при приложението на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП,
съгласно която, когато концентрацията на алкохол е над 0,5 на хиляда до 0,8
на хиляда включително, се налагат наказания „лишаване от право на
управление за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.“ Санкцията е от характера на
абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на
административнонаказващия орган и съда.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че обжалваното НП
следва да бъде изменено, като отговорността на жалбоподателя следва да се
санкционира при приложението на разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
Съдът не споделя становището на защитата, че относим на казуса е
разгледаният от Административен съд – Стара Загора по КАНД № 223/2023
г., обективиран в Решение № 244/20.11.2023 г., защото при извършена
повторна химическа експертиза там е установена концентрация на алкохол в
кръвта под 0,5 на хиляда.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
При този изход на делото, водещ до частично уважаване на жалбата, в
полза на жалбоподателя и при приложението на чл. 18, ал. 2 и ал. 4 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в негова
полза следва да се присъдят разноски в размер на 450 лв. общо (200 лв. за
първото наказание и в размер на 250 лв. за второто наказание).
Мотивиран така, съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0290-000090/01.04.2024 г.
издадено от Началник група в ОДМВР Разград, РУ Кубрат, упълномощен с
МЗ № 8121з-1632/02.12.2021 г., с което на С. Ю. С. с ЕГН ********** с пост.
адрес: ***, за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП са наложени административни санкции „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца“ и „глоба“ в размер на
1000.00 лева“, КАТО на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му налага
наказания: „лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“ и
„глоба“ в размер на 500.00 лева“.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Разград да заплати на С. Ю. С. с ЕГН
********** с пост. адрес: *** сумата 450.00 лева (четиристотин и петдесет
лева, нула ст.) – направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
6