№ 764
гр. Русе, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20224520201296 по описа за 2022
година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД гр.Русе, с ЕИК *********,
представлявано от управителя инж.Т.Д.Р. против НП № 04-2200047 от 12.07.2022г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/ – гр. Велико Търново, с
което на жалбоподателя е наложена Имуществена санкция в размер на 1500,00 лева, за
това, че: При извършена проверка на 13.04.2022г., по работни места в обект за контрол –
строеж и строително монтажни работи, намиращ се в УПИ 1, кв.796 на гр.Горна
Оряховица е констатирано, че с работника Р. Н. Р.-П., който изпълнявал трудови функции
като монтажистq не е сключен трудов договор в писмена форма преди започване на
работа - нарушение по чл.62,ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.
Жалбоподателят в жалбата оспорва извършеното нарушение, като посочва, че
обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. В с.з., редовно призован, се явява с
процесуален представител – адв.М.Б. от АК Русе, чрез който ангажира допълнителни
писмени и гласни доказателства. Развива съображения, че наказващият орган е извършил
незаконосъобразна преценка на обстоятел- ствата по случая, че нарушението не е
доказано, че в случая е налице изпълнение на задължение по граждански договор, а не
трудово правоотношение. Поддържат жалбата и искат отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна редовно призована, се представлява в с.з. от гл.инспектор
Й.П. в ДИТ гр.В.Търново, който е с придобита юридическа правоспособност. Чрез него се
1
оспорва изцяло жалбата, молят съда да я остави без уважение като неоснователна и да
потвърди изцяло издаденото НП.
РП Русе – редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище
по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна: На 13.04.2022г., около 14ч. служители от
Дирекция „ИТ” гр.В.Търново актосъставител П. и св.С. извършили проверка във връзка със
спазване на трудовото законодателство по работни места в обект на жалбоподателя –
строеж и строително монтажни работи, намиращ се в УПИ 1, кв.796 на гр.Горна
Оряховица. По време на проверката констатирали, че в обекта извършват строително-
монтажни работи работници на трима икономически оператори – работодатели, като
един от тях е жалбоподателят. Бригадата на жалбоподателя работела на южната
фасада на сградата, като работниците от нея монтирали планки. По време на
проверката работниците от тази бригада слезли от скелето и се записали в списък,
предоставен от проверяващите, като декларирали условията при които полагат труд.
Контролните органи установили, че с лицето Р. Н. Р.-П. не е налице сключен трудов
договор. Същият работил на обекта, като монтирал метални планки върху изолацията на
сградата заедно с другите работници на работодателя „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД гр.Русе.
Пред проверяващите Р.П. заявил, че работи по граждански договор, сключен с „Вили ал
строй“ ООД и работи на обекта от 11.04.2022г. В предоставената и попълнена от Р.П.
Декларация /л.32/ той посочил, че от 11.04.2022г. работи на обекта на „Вили ал строй“
ООД като монтажник с работно време от 08ч. до 16,00ч., като е поел ангажимент срещу
възнаграждение от 500лв за срок от една седмица да извършва товаро-разтоварна
дейност и монтаж на планки. Проверяващите установили елементи на трудово
правоотношение, след което актосъставител П. изготвил постановление за обявяване на
съществуването на трудово правоотношение, което било връчено на Р. П., но не било
връчено на работодателя, тъй като не присъствал негов представител.
По време на проверката на работник – монтажник от бригадата на жалбподателя
била връчена призовка / л.22/ до „Вили ал строй“ ООД. На 20.04.2022г. в Дирекция „ИТ”
гр.В.Търново се явил представител на „Вили ал строй“ ООД, който представил документи
на дружеството сред които и граждански договор № 1 от 11.04.2022г./л.28-гръб/, сключен
с Р. Н. Р.-П.. Според договора Р.П. като изпълнител е приел да извърши товарене,
укрепване и разтоварване на елементи на външна облицовка срещу сумата от 500лв.
Представени били констативен протокол/л.29/, видно от който работата е извършена и
приета без възражения, разписка/л.29 гръб/, подписана от Р.П. за това, че същият е
получил от жалбоподателя сумата от 500лв по граждански договор № 1 от 11.04.2022г. и
Декларация/л.30/, подписана от Р.П. за това, че за м. април 2022г. не е реализирал
осигурителен доход при друг работодател. По време на проверката били представени
Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа/л.27/, в която под №3 бил вписан
Р.П. като инструктирано лице, за което същият се е подписал и Книга за инструктаж по
2
безопасност и здраве при работа при граждански договори /л.27/, в която Р.П. също
положил подпис за извършения му инструктаж. От представената декларация от
упълномощеното лице /л.31 гръб/ по време на проверката установили, че лицето Р.П. не
полага труд в проверяваното дружество от 15.04.2022г.
На 16.05.2022г. в присъствието на упълномощено от жалбоподателя лице
/упълномощено с Пълномощно с нот.заверка – рег.№ 3296 от 21.04.2022г. –л.31/
актосъставител П. в присъствието на св.С. и св.Д. съставил на жалбоподателя АУАН по
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ. АУАН/л.15/ бил връчен на пълномощника, който го подписал
без възражения. Същия ден бил съставен и връчен и Протокол за извършена проверка №
ПР2212100/л.17/, в който в т.6 се описвали констатациите, относно Р.П., като
проверяващите приели, че спрямо същия е налице трудово правоотношение, за което не е
сключен трудов договор. В 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН не постъпили
допълнителни писмени възражения.
След разглеждане на материалите по административно наказателната преписка,
на 12.07.2022г. административно наказващият орган – Директорът на ДИТ В.Търново
издал атакуваното НП /л.13/, връчено на 18.07.2022г. по пощата с обратна разписка /л.12
гръб/.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на събраните
писмени доказателства по реда на чл. 283 от НПК – декларации, Протокол за извършена
проверка № ПР2212100 от 16.05.2022г., Постановление за обявяване на съществуването на
трудово правоотношение, граждански договор № 1 от 11.04.2022г., Книга за инструктаж
по безопасност и здраве при работа – 2бр., АУАН, НП. Съдът кредитира посочените
писмени доказателства, като особено цени представената по делото декларация,
подписана от Р.П. и представения граждански договор. По делото не се спори, че
гражданският договор е подписан от представител на работодателя и Р.П.. За съда няма
съмнение за верността на отразеното в гражданския договор, тъй като посочените в него
обстоятелства се потвърждават от другите събрани доказателства.
В с.з. от проведените разпити на актосъставителя и св.С. се потвърждава
описаната горе фактическа обстановка. Съдът уважи доказателствените искания на
страните за провеждане на разпит на Р. П. в качеството на свидетел, с оглед
установяване на спорните по делото обстоятелства. Въпреки положените усилия св.Р.П.
остана нередовно призован, с неустановен по делото настоящ адрес, поради което и
провеждането на неговия разпит остана неосъществен. Съдът приема и кредитира
показанията на актосъставителя и св.С. само по отношение на описаните факти от тях,
като изключва от доказателствения материял направените от тях коментари и анализ на
фактите.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН, от лице, което има
право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
3
Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с административнонаказателно-
процесуалните правила и съобразяване с материалния закон /чл.416,ал.5 КТ/ .
По същество жалбата е основателна, с оглед обстоятелството, че
административно-наказателното обвинение остана недоказано в съдебното
производство.Тежестта на доказване в административно-наказателното производство
лежи върху наказващия орган. В преценката си дали да издаде НП
административнонаказаващият орган се основава на фактическите констатации по
АУНН, които в рамките на производството по налагане на административно наказание се
считат за верни, до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.14,ал.2
от НПК,вр. чл.84 ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързващи
съда доказателствена сила / ППВС № 10 / 73г.,т.7/ При това положение съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество да установи чрез допустимите от закона
доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка
и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите
констатации в АУНН не са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и
гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин,
че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение.
По делото са събрани гласни доказателства - показанията на актосъставителя и
свидетелите – контролни органи, които не помагат в пълен обем да бъдат установени
всички съставомерни факти и фактическа обстановка, от която да се изведе еднозначен
извод за извършеното нарушение по чл.62, ал.1 от КТ. Установено е каква точно работа по
време на проверката е осъществявало лицето Р. П., но не е установено той единствено
това ли е извършвал на обекта – монтаж на планки, тъй като неговите твърдения пред
контролните органи сочат и друга работа. По делото не се събрани доказателства за
установяване на всички елементи на трудовото правоотношение.
От обективна страна, за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1, във вр. с
чл. 61, ал. 1 КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя
и са налице елементите на трудово правоотношение (ТПО) - работно място, уговорено
трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без
сключен трудов договор между страните по ТПО. АНО е приел, че тези елементи са
налице в конкретния случай, въз основа на декларираните от Р.П. обстоятелства и
събраните в хода на адм. проверка доказателства. Настоящата съдебен състав счита
този извод за неправилен и некореспондиращ с доказателствата по делото. Посочените
елементи на ТПО следва да са подробно описани в НП, което по своята същност е акт от
категорията на правораздавателните. Именно този акт и по-точно неговото съдържание
е предмет на проверка. В този смисъл в НП следва да са посочени конкретните работно
4
място, работно време и уговорено трудово възнаграждение, въз основа на които АНО е
квалифицирал правоотношението именно като трудово. В случая тези обстоятелства са
посочени, но не е взет под внимание гласно заявеното от Р.П., че работи по граждански
договор и писмено декларираната липса на трудов договор и наличието на сключен
граждански договор, който е със срок от една седмица. В представената на Р.П.
декларация той не е попълнил съществени реквизити, които се отнасят за трудов договор
– размер на уговорено възнаграждение, почивни дни. Ясно е посочил, че за срок от една
седмица е приел да извърши в Макс-център товаро-разтоварна дейност и монтаж на
планки срещу възнаглаждение от 500лв при условията на граждански договор. В хода на
съдебното дирене също не се доказаха елементите на трудовото правоотношение -
работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на
труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по ТПО.
Представеното по делото Постановление за обявяване на съществуването на трудово
правоотношение е било връчено на Р. П., но не било връчено на работодателя. По време на
проверката в ДИТ от представения Констативен протокол се установява, че след
приключване на работата същата е приета, а Р.П. след този момент вече не е на обекта.
Липсват данни по делото от който да могат да се извлекат елементи на трудово
правоотношение, така както е обявено от контролните органи. При това наличието или
липсата на граждански договор между страните в случая е ирелевантна – предмет на
доказване от страна на АНО е осъществения обективен състав на нарушението по чл. 62,
ал. 1, във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ с всичките му кумулативни признаци, което не е направено. С
оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса всяка страна е длъжна да
докаже фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици. В случая
жалбоподателят не е бил длъжен да доказва отрицателни факти, а административният
орган в производството пред въззивната инстанция е следвало да докаже, че
правоотношението между страните има характера на трудово. По гореизложените
съображения настоящият състав счита, че такова доказване не е било проведено от АНО,
което квалифицира НП като незаконосъобразно поради неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставяне на
работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В тази връзка, следва да се
отбележи, че дали едно лице осъществява трудова дейност, се определя от обективно
извършените действия, които са характерни за трудова дейност. Особеният характер на
трудовия договор, в една от същностните си отлики с "гражданския" договор за
/изработка, поръчка/, предпоставя нееднократност на насрещната престация и
необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, а се престира работната
сила при упражняване на конкретна трудова функция с уговорени съществени елементи:
работно време, работно място, характер на извършваната работа /трудова функция/,
трудово възнаграждение. Тези елементи на трудовото правоотношение не са установени
както от административнонаказващия орган, така и от настоящата инстанция.
5
Въпреки твърденията на служителите на Д“ИТ“ Т.Търново, не е установено да е
налице уговорено работно време, почивки и уговорено трудово възнаграждение, както и
йерархическа зависимост и конкретна трудова функция. Възнаграждението посочено в
сключения и приложен към доказателствата граждански договор е бил за свършена
работа /товарене, укрепване и разтоварване на елементи за външна облицовка/.
Уговореното възнаграждение е за тази свършена работа е еднократно и не е изплащано
периодично. Установено е, че след приключване на тази дейност Р.П. е напуснал обекта.
Въпреки проведените разпити на контролните органи хода на съдебното дирене не се
събраха доказателства за установяване на всички елементи на трудовото
правоотношение при извършване на дейността. Обстоятелството, че Р.П. е бил в обекта
по време на проверката не е достатъчно да обоснове наличието на трудово
правоотношение между работника и жалбоподателя. Преценката дали се касае за
"трудов" или "граждански" договор се извършва конкретно за всеки отделен случай, като
се изхожда от действителната воля на страните. Трудовият договор е регламентиран в
КТ с неговите отличителни белези със създадената ал. 2 на чл. 1 от КТ, в която
разпоредба се посочва, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат
само и единствено като трудови правоотношения. Съгласно легалното определение
трудовият договор е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата
на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се
задължава да извършва възложените и трудови функции, а другата страна се задължава
да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд.
По силата на трудовия договор така, както е регламентиран в Кодекса на труда, едно
физическо лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при
определен работен режим, заплащане, работно време, работно място, а предмет на
граждански договор е постигане на конкретен трудов резултат, също свързан с полагане
на труд, но при пълна самостоятелност, до получаването на крайния продукт, предмет на
този облигационен договор. От значение за изхода на спора е, какъв е видът на
извършваната работа, като при извършването създадени ли са трудови правоотношения
по смисъла на Кодекса на труда между изпълнителя нея и възложителят. Докато
трудовият договор, както бе посочено има за предмет престиране на работна сила, то
договорът за изработка, услуга /поръчка/ и пр. има за предмет насрещното задължение да
се извърши определена работа и се постигне определен трудов резултат, за което да бъде
заплатено определено и предварително договорено възнаграждение, тоест договорът за
изработка е договор, по силата на който едната страна - изпълнителят, се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна - възложител, а
последната се задължава да заплати на първата определено възнаграждение - чл. 258 от
ЗЗД. Поради неговия двустранен, възмезден характер и вида на дължимата престация,
договорът за изработка е твърде близък по своите характеристики с трудовия договор, а
също и с договора за услуга /поръчка/. Основната разлика между тези договори и трудовия
такъв, се състои в елементите работно време, работно място и задължение за спазване
на определена трудова дисциплина, както и в йерархичната зависимост на работника при
6
трудовия договор, докато при договора за изработка, услуги и пр. изпълнителят е
независим от насрещната страна при осъществяването на уговорения резултат -
възложителят може да не одобри и да не приеме този резултат, но не може да наложи
дисциплинарно наказание на изпълнителя, затова, че последният се е отклонил от
уговореното, нито пък е властен да упражнява над него някакъв йерархичен контрол.
Разликата между трудов и граждански договор е анализирана в Тълкувателно решение №
86 от 27.02.1986 г. на ОСГК на Върховния съд, в което е посочено, че разграничението е в
зависимост от предмета на сключения договор. Ако между гражданскоправните субекти
се уговори престиране на определен трудов резултат (овеществен труд), сключеният
договор не е трудов, а граждански, чиято правна регламентация е в ЗЗД. Когато
предметът на сключения договор е престиране на работна сила (жив труд) и работникът
или служителят е длъжен да спазва установена от работодателя трудова дисциплина,
работно време, работно място, налице са най-съществените белези, които
характеризират трудовия договор, който се сключва при условията и по реда на КТ. Този
извод не се променя независимо от представените доказателства, че на Р.П. е извършен
инструктаж преди работа. Съдът изцяло споделя доводите на жалбоподателя в
жалбата, базирани на трудовото законодателство, че инструктаж за безопасност на
труда се извършва независимо от основанието, на което се извършва работата.
При така посоченото настоящият съдебен състав намира, че не е налице прикрито
трудово правоотношение между жалбоподателя и Р.П., поради което не е налице
нарушение на чл. 61, ал. 1 от КТ. Неприемливо и необосновано е Д "ИТ" само от една
извършена проверка да достигне до извод, че става въпрос за престиране на работна сила,
при определени условия, изпълващи съдържанието на трудовия договор - определено
работно място и длъжност, спазване на трудова дисциплина, правата и задълженията на
работодателя и работника, определена продължителност на работното време,
договорено трудово възнаграждение.
По въпроса за разноските - с оглед изхода на делото разноски на наказващия орган
не се следват. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че
разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая
жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая в с.з. е
направено искане за пръсъждане на разноски и е представено пълномощно със списък на
разноските в размер на 300лв. Предвид изложеното съдът следва да присъди направените
разноски на жалбоподателя.
7
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 04-2200047 от 12.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ /ДИТ/ – гр. Велико, с което на „ВИЛИ АЛ СТРОЙ“ ООД гр.Русе, с
ЕИК *********, представлявано от управителя инж.Т.Д. е наложена имуществена санкция
в размер на 1500лв /хиляда и петстотин лв/ за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.61, ал.1,
вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" – Велико Търново да заплати на „ВИЛИ
АЛ СТРОЙ“ ООД гр.Русе, с ЕИК *********, представлявано от управителя инж.Т.Д.
сумата от 300 / триста / лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Русе на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
СЪДИЯ:
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8