Номер 13301.10.2020 г.Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – К.II. състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Васка Д. Халачева
Габриел Р. Русев
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело
№ 20205100500158 по описа за 2020 година
С решение № 200/ 25.06.2020г. постановено по гр.д.№ 1338/ 2019г. по
описа на Районен съд- К. е отхвърлен предявеният от А. Х. Т. против „С.Л.
77” ЕООД владелчески иск с правно основание по чл.75 от ЗС, за предаване
на владението на западната реална част от поземлен имот с идентификатор №
55395.3.162, находящ се в с.П., общ. Ч., обл.К. по КККР, одобрени със
заповед от 22.06.2018г. на изп.директор на АГКК, с площ от 1 159 кв.м.,
индивидуализирана в скица, представляваща лист 149 от делото и оцветена на
скицата в жълт цвят. С решението ищецът А. Х. Т. е осъден да заплати на
„С.Л. 77” ЕООД направените в първоинстанционното производство разноски
в размер на 600.00 лева. Решението е постановено при участие на трето лице
помагач Община Ч., с.Ч., ул. „Ш.” № 9, обл.К..
Въззивното производство е образувано по подадена от А. Х. Т. , чрез адв.
В.Р. от АК- П., въззивна жалба против решение № 200/ 25.06.2020г.
постановено по гр.д.№ 1338/ 2019г. по описа на Районен съд- К.. Решението
се обжалва изцяло като неправилно и необосновано, поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. От доказателствата по делото се установявало, че ищцата е
съсобственик на процесната реална западна част на имота. Твърди се, че
свид.М. и свид. М. били държатели на процесния имот за съсобствениците
му, включително и за ищцата. В нарушение на съдопроизводствените правила
1
първоинстанционният съд неправилно не бил кредитирал показанията им
обосноваващи уважаване на предявения иск, които следвало да бъдат
кредитирани съвкупно с показанията на другите свидетели, обясненията и
констатациите на вещото лице, както и писмените доказателства- рег.карта от
ОСЗ. Изводът, че върху процесната реална западна част не е упражнявана
фактическа власт от страна на ищцата бил необоснован и се опровергавал от
показанията на свид. М. и свид. М.. При оглед на процесния имот в интернет
страница на АГКК се установявало наличие на насаждения от арония, които
подкрепяли извода за основателност на предявения иск. Съдът бил допуснал
нарушение като не бил обсъдил съдебно- техническата експертиза в частта
относно изкоренените храсти с площ от 315.00 кв.м. и неправилно се бил
мотивирал, че ищцата е упражнявала лично фактическата власт върху
източната част на имота. Не било необходимо за запазване на придобитото
владение владелецът да упражнява фактическата власт и да държи вещта като
своя във всеки един момент от времето. Веднъж придобито владението,
продължавало докато не се изгуби, а за това било необходимо да се извършат
обратни на придобиването действия. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното такова и вместо него да постанови друго, с
което да уважи предявения иск. Претендира за заплащане на направените
разноски.
Постъпил е отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ал.1 от ГПК,
с който въззиваемият „С.Л. 77” ЕООД, чрез адв. П.Д. от АК- К. излага
съображения за нейната неоснователност. Твърденията на ищцата не
кореспондирали с доказателствата по делото отнасящи се до това, че свид. М.
е държател на западната част от имота, защото я държал за собствениците
включително и ищеца. Позовавайки се на презумпцията по чл.69 от ЗС
посочва, че показанията на свид. М. и свид.М. показвали създадено трайно
отношение на власт върху процесната реална западна част от имота за себе си,
а не за ищеца, поради което не можели да бъдат характеризирани като
държатели. Цитираните свидетели посочвали, че мястото е разделено, има
отделни страни и, че ищцата не е упражнявала фактическата власт върху
процесния имот, което се установявало и от приложения по делото договор за
продажба на недвижим имот от 18.10.2018г. Твърди, че другите разпитани
свидетели потвърждавали този факт. От изготвената съдебно-техническа
2
експертиза се установявало, че процесният имот е ограден с ограда. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното и да отхвърли
подадената въззивна жалба като неоснователна.
Постълил е отговор на въззивната жалба по реда на чл.263 ал.1 от ГПК,
от третото лице помагач Община Ч., с който същата се намира за
неоснователна. Не кореспондирали с доказателствата по делото твърденията
на ищеца, че свид. М. е държател на западната реална част от имота, защото я
държал за собствениците включително и за ищеца. От показанията на свид.
М. и свид. М. се установавало, че последните държат имота за себе си, а не за
ищеца, поради което не били държатели. Фактът, че ищцовите свидетели
говорели за „части” и „страни” сочил, че ищецът не бил упражнявал
фактическата власт върху процесната част от имота като своя, поради което
не можел да търси защита по реда на чл.75 от ЗС. От доказателствата по
делото се установявало, че владението на имота е предадено от Община Ч. на
ответника на 18.10.2018г. със сключването на договора за покупко-продажба
и същото не било отнемано от ищеца. От приетото по делото съдебно-
техническо заключение се установявало, че процесният имот е ограден с
ограда. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба
като неоснователна.
В открито съдебно заседание въззивникът А. Х. Т. се явява лично и с
адв. В.Р. от АК- П., който поддържа изцяло така депозираната въззивна жалба
в посочените в нея съображения. Като допълнение посочва, че въззивникът
бил владелец на своите идеални части и държател на останалите идеални
части от имота. Сочи, че не можело да се предаде качеството на владелци на
свид. М.и, защото владението било упражняване на фактическа власт върху
една вещ с намерението да се свои. Развива подробни съображения по
същество. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
такова и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира за заплащане на направените разноски в двете инстанции.
В открито съдебно заседание въззиваемият „С.Л. 77” ЕООД се
представлява от адв. П.Д. от АК- К., който оспорва депозираната въззивна
жалба. Поддържа подаденият отговор на въззивна жалба. Излага съображения
3
за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да постанови решение, с
което да потвърди първоинстанционното такова. Претендира за заплащане на
направените разноски.
В открито съдебно заседание третото лице помагач Община Ч. се
представлява от адв. М.С. от АК- К., който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Поддържа депозираният отговор на въззивна жалба. В
допълнение посочва, че ищецът не бил нито държател, нито владелец на
процесната реална част от имота. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди първоинстанционното такова.
Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивната жалба подадена от А. Х. Т. е в срок и от лице имащо правен
интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
При извършената служебно проверка на обжалваното решение
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от А. Х.
Т. против Р.М. М. искова молба с правно основание чл.75 от ЗС, по предявен
владелчески иск за възстановяване на нарушено владение, продължило
повече от 6 месеца на недвижим имот в с.П..
Ищецът, чрез упълномощения си представител в лицето на адв. В.Р. от
АК- П. е направил отказ от иска срещу първоначалния ответник Р.М. М. и е
насочил иска срещу нов ответник- „С.Л. 77” ЕООД.
С определение № 1197/ 29.10.2019г. постановено по гр.д.№ 1338/ 2019г.
по описа на Районен съд- К., производството по делото е прекратено спрямо
ответника Р.М. М. и е продължило срещу „С.Л. 77” ЕООД.
Ищецът в исковата си молба твърди, че владее за себе си имота като
собственик на 1/36 идеална част и държи същия за останалите съсобственици,
като на 12.08.2019г е установила нарушаване на владението на западната част
4
на имота от ответника чрез изкореняване на дървета и храсти, отнемане на
хумусен слой и подготвяне на терена за строителство, извършено в периода
от 01.07.2019г.- 12.08.2019г. Твърди, че ответникът отнема владението, което
осъществява като съсобственик и държател на останалите съсобственици на
ПИ с идентификатор №55395.3.162, находящ се в с.П., общ.Ч., обл.К. по КК и
КР одобрени със заповед от 22.06.2018г. на изп.директор на АГКК, с площ от
4 566 кв.м. и трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята- 9, номер по предходен план:
003162, при съседи: 55395.888.9901; 55395.20.9; 55395.3.557; 55395.3.422;
55395.3.556; 55395.3.486 и 55395.3.543. Твърди, че притежава процесния имот
по силата на решение № 00189/ 10.07.1997г. на Поземлена комисия с .Ч. като
възстановен на наследниците на М. М. М.ов в съществуващи стари реални
граници и, че от възстановяването му владее и държи имота непрекъснато за
себе си и за останалите съсобственици, като в него засажда орехови фиданки
и храсти арония. Твърди, че като регистриран земеделски производител, по
нейно възлагане, имота е трасиран на 15.08.2016г. от „Р.и.” ЕООД. Сочи, че
живее е гр.А. и на 12.08.2019г. е информирана, че в западната част на имота
са изкоренени около 9 орехови фиданки, 5 черешови фиданки и 100 храста
арония, отнет е хумусният слой и теренът се подготвя за строителство, с
окончателно изменена част на претенцията с площ от 1 159 кв.м. Моли
ответникът да бъде осъден да възстанови владението на имота на ищеца.
В срока на отговор по реда на чл.131 ГПК е постъпил такъв от „С.Л. 77”
ЕООД, в който се оспорва предявения иск като недопустим, поради предявен
след изтичане на посочения в закона преклузивен срок, като оспорва времето
за узнаване от страна на ищеца за отнемане на владението на имота. Излага
съображения за неоснователност на иска, като твърди, че на 18.10.2018г. на
основание чл.35 ал.6 от ЗОС и заповед №, 787/04.10.2018г. на кмета на
Община Ч. придобива с договор за продажба на недвижим имот поземлен
имот с пл.сн. № 14 в кв.8 по плана на с.П., общ.Ч., целият с площ от 2 130
кв.м., застроен от продавача с едноетажна масивна сграда със застроена площ
от 408.00 кв.м. Сочи, че към момента на продажбата имотът бил общинска
собственост и бил във владение на общината продавач и към момента на
подписване на договора владението му било предадено на „С.Л. 77” ЕООД. В
началото на 2019г. имотът бил заграден от него, като ищецът узнал за
5
вписването на сделката на 01.11.2018г. поради публичността на вписването.
Твърди, че на 15.03.2019г. бил извършил трасиране на имота чрез
компетентен за това специалист от фирма „С. 9“ ЕООД, а предния ден
ответникът Р.К. бил уведомил ищеца, че ще се извърши трасиране, с искане
тя да присъства, което било отказано от ищеца поради ангажименти и с
изявление, че на процедурата ще присъства Р.М. М.. Твърди, че Р. М. бил
присъствал на трасирането на имота и на въвода във владение на Р.К.Х.,
поради което следвало, че това е датата, на която е отнето владението на
процесната част от имота. Оспорва твърденията на ищеца, че са изкоренени
насажденията в имота. Моли съда да отхвърли предявения иска. Претендира
разноски.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК третото привлечено от
ответника лице Община Ч. подава такъв, в който оспорва предявения иск.
Твърди, че ищецът никога не е владяла имота и, че претендираната реална
част от него била неправилно заснета и отразена в КК и КР, одобрени на
22.06.2018г., и собственик на имота е Община Ч., която по силата на договор
за продажба на недвижим имот от 18.10.2018г., ведно с находящата се
едноетажна масивна сграда в имота, го продава на ответника „С.Л. 77“ ЕООД,
при материализирани на място граници на продадения имот с пл.сн. № 14,
кв.8, с площ от 2 130 кв.м., от който една част е заснета като самостоятелен
поземлен имот с идентификатор № 55395.3.543 с площ от 1 054 кв.м., а
останалата част от 1 076 кв.м. от пл.сн. № 14 е заснета като част от поземлен
имот с идентификатор № 55395.3.162 в одобренатa кадастрална карта.
Отделно от това посочва, че до продажбата на имота от Община Ч. на „С.Л.
77“ ЕООД, същият се владеел от Община Ч. в имотните му граници,
ограничени с ограда. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
С т.2 от решение № 6/ 119г от 05.05.1993г. на Общинска служба по
земеделие- община Ч. е възстановено правото на собственост на
наследниците на М. М. М.ов в същестуващи стари реални граници на нива от
4.000 дка, находяща се в землището на с.П., в местността „Топраклък”.
С т.4 от решение № 00189/ 10.07.1997г. на Поземлена комисия в с.Ч. е
възстановено правото на собственост на поземлен имот с идентификатор №
6
55395.3.162, находящ се в с.П., общ.Ч., обл.К. по КККР, одобрени със заповед
от 22.06.2018г. на изп. директор на АГКК, с площ от 4 566 кв.м. с
предназначение на територията: земеделска, нива, при граници
55395.888.9901; 55395.20.9; 55395.3.557; 55395.3.422; 55395.3.556;
55395.3.486 и 55395.3.543 на наследниците на М. М. М.ов, в това число и на
ищеца.
С акт за частна общинска собственост № 140/ 30.09.2013г. на Община
Ч., вписан на 08.10.2013г. с вх.№ 3091, дв.вх.№ 3085 на Служба по
вписванията- гр.К., на основание чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС и чл.30 от ЗСПЗЗ е
актуван поземлен имот с пл.сн.№ 14 в кв.8 по плана на с.П. с площ от 2 130
кв.м., застроен с едноетажна масивна сграда със застроена площ от 408.00
кв.м.
От приложения по делото протокол за трасиране се установява, че на
15.08.2016г. „Р.и.” ЕООД гр.С., ул.”С.ш.” № 2Л трасира границите на имот с
кад.№ 003162 в землището на с.П. в присъствие на ищеца.
В резултат на т.1 от докладна записка с вх.№ 200/ 22.08.2018г. от
А.А.О.- кмет на Община Ч., с т.1 от решение № 80/ 30.08.2018г. Общински
съвет- Ч. взема решение за продажба и определя пазарна оценка на поземлен
имот с пл.сн.№ 14, в кв.8 по плана на с.П., общ.Ч., обл.К., с площ от 2 130
кв.м., застроен с едноетажна масивна сграда със застроена площ от 408.00
кв.м.
С т.3 от заповед № 728/ 10.09.2018г. на кмета на общ.Ч. е наредено да се
проведе публичен търг с явно наддаване на 02.10.2018г. за продажба на
поземлен имот с пл.сн.№ 14, в кв.8 по плана на с.П., общ.Ч., обл.К., с площ от
2 130 кв.м., застроен с едноетажна масивна сграда със застроена площ от
408.00 кв.м. с начална тръжна цена 15 433.00 лева без ДДС.
С т.3 от протокол от 02.10.2018г. на комисия за провеждане на
публичен търг с явно наддаване „С.Л. 77” ЕООД е обявен за спечелил търга с
предложена цена 33 952, 60 лв. за поземлен имот с пл.сн.№ 14, в кв.8 по плана
на с.П., общ.Ч., обл.К., с площ от 2 130 кв.м., застроен с едноетажна масивна
сграда със застроена площ от 408.00 кв.м. с начална тръжна цена 15 433.00
лева без ДДС.
7
Със заповед № 787/04.10.2018г. на кмета на общ.Ч. на основание чл. 35
ал.6 от ЗОС вр. чл.34 ал.2 от НРПУРОС на Общински съвет- Ч. е наредено
продаването на „С.Л. 77” ЕООД на поземлен имот с пл.сн.№ 14, в кв.8 по
плана на с.П., общ.Ч., обл.К., с площ от 2 130 кв.м., застроен с едноетажна
масивна сграда със застроена площ от 408.00 кв.м за цена 33 952, 60 лева.
С договор за продажба на недвижим имот от 18.10.2018г. с вх.№ 4934/
01.11.2018г. на Служба по вписванията- гр.К., Община Ч. продава на „С.Л.
77” ЕООД поземлен имот с пл.сн.№ 14, в кв.8 по плана на с.П., общ.Ч., обл.К.,
с площ от 2130.00 кв.м., застроен с едноетажна масивна сграда със застроена
площ от 408.00 кв.м., при граници на УПИ , кв.16: север- поземлен имот с
пл.сн.№ 11, кв.8, изток- поземлен имот с пл.сн.№ 11, кв.8, юг- улица, запад-
улица, актуван с акт за частна общинска собственост № 140/ 30.09.2013г.
С разрешение за строеж № 18/ 01.07.2019г. на общ. Ч., обл.К. е
разрешено строеж на „С.Л. 77” ЕООД на обект „преустройство и смяна на
предназначението на съществуваща сграда в цех за дърводелски услуги” в
поземлен имот с пл.сн.№ 14, кв.8 по кадастрално- регулационния план на
с.П., общ.Ч., обл. К.. Разрешението е влязло в сила на 25.07.2019г.
От приложените скица на поземлен имот № 15-763440- 21.08.2019г. на
АГКК- гр.К. и геодезическа снимка, ведно със скица на реалната част от
поземлен имот с идентификатор 55395.3.162 се установява идентичността на
възстановения имот- нива от 4. 567 дка, девета категория, местност
„Топраклък”, имот № 003162 по картата на землището (при съседи: №
003543- стопански двор на МЗХП, № 00359 населено място на кметство с.П.,
№ 003305 пасище мера на МЗХП, № 003557 стопански двор на МЗХП, №
003556 стопански двор на МЗХП и № 003163 нива на кметство с. П.) с
поземлен имот с идентификатор № 55395.3.162 по КККР на с.П., общ.Ч.,
обл.К., одобрени със Заповед РД- 18- 1268/ 22.06.2018г. на изп.директор на
АГКК и с поземлен имот с пл.сн.№ 14 по плана на с.П..
От приложения по делото протокол за трасиране на имот се установява,
че на 15.03.2019г. представител на фирма „С. 9” ЕООД в присъствието на
Р.К.Х. управител на „С.Л. 77” ЕООД е трасиран поземлен имот с пл.сн. № 14
по плана на с.П..
8
С молба с вх.№ 94-00-1596/11.09.2019г. до кмета на общ.Ч., обл.К.,
ищецът прави искане да бъде спрян строеж в нейния частен имот № 03162,
местност „Топраклък”, намиращ се в землището на с.П., общ.Ч., обл.К.. В
молбата ищецът сочи, че строежа се извършвал от нейн съсед. Към молбата
прилага решение № 00189/ 10.07.1997г. на Поземлена комисия- с.Ч., актуална
скица на поземления имот, протокол за трасиране и удостоверение за
наследници.
От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и
приложената комбинирана скица от вещо лице инж.Д.Д. е видно, че не може
да се установи дали и каква площ от поземлен имот с идентификатор №
55395.3.162 находящ се в с.П., общ.Ч. е с изкоренени насаждения. Може да се
гадае, че евентуално може да има изкоренени храсти с приблизителна площ
от 315.00 кв.м., но от гугъл снимката се установява, че тези храсти започват
от старата ограда обозначена с зелена линия до черната линия (скат-изкоп).
Хумусният слой е отнет в границите от южната страна на сградата находяща
се в имот № 55395.3.543. Имот с пл.сн.№ 14, кв.8 по плана на с.П. е ограден с
ограда, видно от одобрения кадастрален план на селото със заповед № 661/
24.11.1981г. Оградата посочена със синя линия на комбинираната скица,
представляваща границите на имот с пл.сн.№ 14 кв.8 е съшестуваща още
преди 2008г. Към момента на замерване на мястото на 11.03.2020г. е
установено, че имот с пл.сн.№ 14, кв.8 е ограден с масивна бетонна ограда от
западната страна и южната страна, от северната страна няма ограда, а има
бетонов плочник покрай оградата- представляващ цех за дърводелски услуги
с ширина около 80.00 см., а от източната страна няма изградена ограда, а само
същестуващ скат- изкоп.
Настоящият въззивен съдебен състав изгради своите фактически
изводи въз основа на събраните по делото доказателства- частично от
показанията на свид. М. и свид. М., показанията на свид.Я., свид. Е.М., свид.
М.М., свид. С., решение № 6/ 119г от 05.05.1993г. на общинска служба по
земеделие общ.Ч., решение № 00189/ 10.07.1997г. на поземлена комисия в
с.Ч., акт № 140/ 30.09.2013г. вписан на 08.10.2013г. с вх.№ 3091, дв.вх.№ 3085
на служба по вписванията гр.К., за частна общинска собственост на общ.Ч.,
протокол за трасиране от 15.08.2016г, докладна записка с вх.№ 200/
22.08.2018г. от А.А.О.- кмет на общ.Ч., решение № 80/ 30.08.2018г. Общински
9
съвет- Ч., заповед № 728/ 10.09.2018г. на кмета на общ.Ч., протокол от
02.10.2018г. на комисия за провеждане на публичен търг с явно наддаване,
заповед № 787/04.10.2018г. на кмета на общ.Ч., договор за продажба на
недвижим имот от 18.10.2018г. с вх.№ 4934/ 01.11.2018г. на служба по
вписванията гр.К., разрешение за строеж № 18/ 01.07.2019г. на общ. Ч., скица
на поземлен имот № 15-763440- 21.08.2019г. на АГКК- гр.К., протокол за
трасиране на имот от 15.03.2019г., молба с вх.№ 94-00-1596/11.09.2019г. до
кмета на общ.Ч., изготвената и приета без възражения по делото съдебно-
техническа експертиза и приложената комбинирана скица от вещо лице
инж.Д.Д..
В изпълнения на правомощията си, настоящият въззивен съдебен състав
намира, че следва в детайли да обсъди събраните гласни доказателства, тъй
като в събрания по делото доказателствен материал, в частност свидетелските
показания, се наблюдава противоречие относно премахването на част от
аронията на ищцата. / В този смисъл Решение № 176/ 28.05.2011г. на ВКС по
гр.д.№ 759/2010г., г.о., ГК/
От показанията на свид. М.- първи братовчед по бащина линия на
ищеца и свид. М. се установява, че ищецът има наследствена от дядо си нива
в местността „Топраклък” на с.П., в която нейна източна част имало засята
арония, която до преди година беряла и продавала на пазара, като няколко
години взимала субсидии за имота. Ползването на имота бил разделен
помежду им в реални части, като ищецът обработвала източната част,
разделена със стара ограда, в която имало арония, а свид.М. и свид. М.
ползвали западната част, в която имало засяти ягоди и в последствие
дръвчета- орехи, круши и ябълки. През май месец на миналата година, Р.
(управителят на ответника) и ищеца имали уговорка ищецът да присъства на
трасирането, за да се уточнят границите на двата имота, този на Р. и нейния
имот, на което трасиране присъствали двамата свидетели- М. и М.. Първия
път дошли геодезисти, които Р. извикал, за да си уточни границите на неговия
имот, като геодезистите тръгнали да навлизат към имота на свид. М. и свид.
М., поради което те показали старата скица от 1997г. за нивата. Тогава
геодезистите казали да отидат в общината да се уточнят, а Р. заявил, че
тяхната скица е стара, а неговата актуална. Служителите на геодезическата
фирма навлезнали с колчета в мястото на свид. М. и свид. М.. В Община Ч.
10
им казали, че няма грешка, показали им тяхната документация за техния
имот-нотариален акт от 1982г. за сградата заедно със земя и им казали, че
поземлената комисия сбъркала като им върнала земята, а не трябвало, защото
било контактна зона. Около месец, след месец май започнали да извозват
пръст с техника, а ищецът узнала за това през месец август, когато отишла до
имота. Свид. М. разбрал, че Р. разкопал и подравнил около един декар в
имота и изкорененил насажденията му – орехите, крушите и ябълките. През
месец август била премахната оградата на мястото на разкопаното, на което
място Р. направил нова ограда. Установява се, че сградата в имота била
железарски цех и че старата ограда, която те направили от бодлива тел и
колчета след 1997г., след като им върнали имота от поземлената комисия,
като това е отбелязаната на скицата на вещото лице като стара дървена ограда
странично и в горната част на имота, в посочената горна част откъм имот с
идентификатор № 55395.3.162 не съществува и е премахната от новия
собственик. В имота на ищеца също имало ограда, като с тази ограда имотът
бил разделен –откъм страната ползвана на свид. М. и свид.М. и откъм
страната ползвана от ищеца. Съдът дава вяра на показанията на свид. М. и
свид. М. в тази им част, тъй като намира същите за логични, последователни и
в синхрон с останалите събрани по делото доказателства- изготвената и
приета без възражения съдебно-техническа експертиза установявяща, че
храстите (арония) започват от старата дървена ограда обозначена с зелена
линия (от дясно на ляво на скицата) до черната линия (скат-изкоп),
представляващо частта от имота, в която ищецът отглежда арония и част
различна от процесната. Кореспондират и се подкрепят от показанията на
свид. Я., свид. Е.М. и свид. М.М., впрочем не се опровергават и от другите
събрани по делото доказателства. Ето защо, настоящият въззивен състав
кредитира показанията на свид. М. и свид.М. в тази им част и им предава
доказателствена тежест.
Настоящият въззивен състав не дава вяра на показанията на свид. М. и
свид. М. в частта, в която посочват, че една част от аронията на ищеца е
премахната. В тази си част показанията им са нелогични, непоследователи,
вътрешно противоречиви, опровергават от другите събрани по делото
доказателства и са депозирани от лица заинтересовани от изхода на делото-
първи братовчед по бащина линия на ищеца и негова съпруга. При
11
внимателен прочит на показанията им се установява, че свидетелите
посочват, че ищцата работи източната част на имота, а самите те ползват
западната част. Свидетелите говорят за страни и за части на имота, които
индивидуализират като източна и западна част. Посочват, че в тяхната
западна част са имали засяти орехи, круши и ябълки, а в частта на ищцата е
имало арония, но не и орехи. Още повече, посочват, че тяхното място с това
на ищцата е разделено. От изготвената и приета без възражения съдебно-
техническа експертиза се установява, че храстите (арония) започват от
старата дървена ограда обозначена с зелена линия до черната линия (скат-
изкоп). Впрочем, показанията на свид. М. и свид. М. в тази си част се
опровергават изцяло от показанията на свид. Я., свид. Е.М. и свид. М.М.. От
показанията на свид. Я. се установява, че засятата арония се е намирала към
източната част на цеха, като от страната на цеха е нямало арония. При
трасирането служилите на геодезическата фирма са се намирали до самата
арония, където поставяли колчета. Според свид. Я., арония не е била
изкоренявана. От показанията на свид. Е.М., извършвал почистване на
мястото не се установява наличие на храсти с арония в частта от мястото,
което са чистили и подготвяли за строеж. Напротив, установява се, че
мястото е почиствано от бодлива тел, тръни и паднали колчета. От
показанията на свид. М.М. се установява, че в мястото почиствано от свид.
Е.М. е имало парчета счупени колове и бодлива тел. Имало арония след
имота на Р., като покрай нея е нямало ограда и те са я построили. Съдът дава
вяра на показанията на свид. Я., свид. Е.М. и свид. М.М., тъй като намира
същите за логични и последователни, а и подкрепящи се изцяло от
изготвената и приета без възражение съдебно-техническа експертиза. Ето
защо, настоящият въззивен състав намира, показанията на свид. М. и свид. М.
в частта, в която посочват, че една част от аронията на ищеца е премахната за
недостоверни./В този смисъл Решение № 194/ 02.07.2012г.на ВКС по гр.д. №
92/ 2012г., г.о., ГК/
От показанията на свид. С. служител на община Ч. се установява, че
имотът представлява бивша стопанска сграда с дворно място от два декара и
нещо, собственост на община Ч., използван като склад за изкупуване на
тютюн до 2019г., когато е продаден по скица, която той изготвил, по плана,
одобрен през 1981г., актуван от 2013г. като частна общинска собственост,
12
към която година свидетелят не е виждал имота да се работи от някого.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Предявен е владелчески иск с правно основание чл.75 от ЗС.
Владението на недвижим имот или на вещно право върху такъв имот,
включително и върху сервитут, което е продължило непрекъснато повече от
шест месеца, може да бъде защитавано срещу всяко нарушение. Разпоредбата
защитава владението на недвижим имот без значение дали то се основава на
субективно вещно право на собственост. Нарушение на чл.75 от ЗС е
действие, което ограничава или изключва фактическата власт на владелеца и
установява своя фактическа власт по начин, който възпрепятства
възможността за владение от владелеца.
Подадената от въззивника А. Х. Т. въззивна жалба е неоснователна.
При така установената фактическа обстановка по делото се налага изводът, че
не е доказан един от елементите на фактическия състав на посесорната
защита предвидена в чл.75 от ЗС за защита на нарушено владение-
упражняването на фактическата власт от страна на ищеца върху процесната
реална западна част от имота за срок повече от 6 месеца. В доказателствена
тежест на ищеца по делото е да установи при условията на пълно и главно
доказване упражняване на фактическата власт на имота в продължение на
повече от 6 месеца, което не е сторено по делото. В този случай, ищецът
следва да понесе неблагоприятните последици от разпределената тежест на
доказване.
По делото не е установено, че ищецът е упражнявала фактическата
власт върху целия имот, а само върху източната му реална част, която
фактическа власт не е отнета от ответника и е различна реална част от
процесната и, в която реална част са налични насаждения от арония.
По делото е установено, че е налице отнемане на фактическа власт
върху процесната реална западна част от имота от ответника, чрез изграждане
на бетонова ограда и премахване на хумусен слой, върху която част свид. М.
и свид. М. са упражнявали фактическа власт, но такава върху процесната
реална западна част, не е упражнявана от ищеца.
13
В допълнение следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.68 ал.2 от ЗС
„държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя”. Да се държи една вещ за другиго, означава тя да е била
получена правомерно и на някакво правно основание. Такова правно
основание е и договорът за наем или аренда на реална част от поземления
имот. По делото няма събрани доказателства, които да установяват
същестуването на правно основание за упражняването на фактическата власт
на процесната реална част под формата на държане от страна на свид. М. и
свид. М. за сметка на ищеца. Ето защо, настоящият въззивен състав намира,
че упражняването на фактическата власт от страна на свид. М. и свид. М.
върху процесната реална част на имота не е съставлявала държане по смисъла
на чл.68 ал.2 от ЗС./В този смисъл Решение № 86/ 16.02.2009г. на ВКС по
гр.д.№ 855/ 2008г., г.о., ГК/
Възражението на въззивника А. Х. Т. за извършена от
първоинстанционния съд неправилна преценка на свидетелски показания е
неоснователно.
Съгласно чл.172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във
вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по
делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към
показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена
критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат
приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се
явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната.
Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по
делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват
възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му./В този смисъл Решение №
131/12.04.2013г.на ВКС по гр.д.№ 1/2013г., V г.о., ГК/
Първоинстанционният съд анализирайки всички събрани гласни
доказателства в частност показанията на свид.М. и свид.М. съпоставени и
преценени поотделно и съвкупно с останалите събрани по делото
доказателства- показанията на свид. Я., свид. Е.М. и свид. М.М. и събраните
писмени доказателства, като е посочил, че доказаното владение е върху
14
реалната източна част на имота, фактическата власт на която не е отнета от
ответника, и в която част са налични насаждения от арония, е достигнал до
правилен и обоснован фактически и правен извод. Подхождайки със засилена
критичност и обсъждайки показанията на ищцовите свидетели- свид. М. и
свид. М. с останалите събрани гласни доказателства- тези ангажирани от
ответната страна, в лицето на свид. Я., свид. Е.М. и свид. М.М. е установено,
че трасирането на имота предприето от ответника, не засяга насажденията
арония и не достига до тях. Впрочем, този извод се подкрепя и от изготвената
и приета без възражение съдебно-техническа експертиза.
За пълнота, настоящият въззивен съдебен състав, намира за необходимо
да отбележи, че противно на възражението на въззивника А. Х. Т. за
избирателно кредитиране на свидетелски показания от първоинстанционния
съд, последният именно от показанията на ищцовите свидетели е изградил
своите фактически и правни изводи кредитирайки ги частично. В този смисъл
е посочил, че от показанията им се установява разделената фактическа власт
на реални части на имота между тях и ищеца, както и отглеждането от ищеца
на арония, а от самите тях на други насаждения- орехи, ябълки и круши, за
които сочат, че са изкоренени.
Неоснователно е възражението на въззивника А. Х. Т. , че при оглед на
поземления имот с идентификатор № 55395.3.162 в (http://kais.cadastre.bg) в
слой Аерофотоизображение се установявали наличните насаждения от
арония. При извършена служебна проверка в посочения от въззивника
интернет адрес не се установява наличие на насаждения в поземлен имот с
идентификатор № 55395.3.162.
Неоснователно е възражението на въззивника А. Х. Т. , че
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл.162 от ГПК. Съгласно
посочената разпоредба „когато искът е установен в своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя
преценка или взема заключението на вещо лице.” Разпоредбата на чл.162 от
ГПК има императивен характер и касае случаите, в които при наличие на
доказателства за основателност на иска, съдът не може да го отхвърли по
съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Настоящият
случай, не е такъв. Правните изводи и съображения на първоинстанционния
15
съд като основание за отхвърляне на предявения владелчески иск са свързани
с липса на достатъчно доказателства установяващи упражняването на
фактическата власт от страна на ищеца върху процесната западна реална част
от имота, което от своя страна е свързано с основателността на исковата
претенция. В заключението на вещото лице е посочено, че само може да се
гадае, че евентуално може да има изкоренени храсти с приблизителна площ
от 315.00 кв.м., но от снимката се вижда, че тези храсти започват от зелената
линия(стара ограда) до черната линия (скат-изкоп), показани на
комбинираната скица и в реална част на имота, различна от процесната. Ето
защо, настоящият въззивен състав намира, че разпоредбата на чл.162 от ГПК
в конкретния случай е неприложима. / В този смисъл Решение № 91 от
01.06.2015г. на ВКС по гр.д.5023/2014г., г.о., ГК/
Неоснователно е възражението на въззивника А. Х. Т. , че мотивите на
съда били раздирани от вътрешно противоречие в частта им, с която
първоинстанционният съд бил приел, че „всеки един от съвладелците е
самостоятелен владелец, включително и по отношение на другите съвладелци.
Затова той може да защитава владението на цялата вещ от трети лица. Още
повече това важи за съсобственика, който владее вещта сам или чрез
другиго.”, тъй като не било необходимо за запазване на придобитото
владение владелецът да упражнява фактическата власт и държи вещта като
своя във всеки един момент от времето и преставането за момент да
упражнява не водило до загубването му. Възражението е неоснователно, тъй
като с посесорната защита предвидена в разпоредбата на чл.75 от ЗС се
защитава владението като фактическо състояние, а не правото на владение
като част от субективното право на собственост. В специалното производство
предвидено в глава тридесета от ГПК съдът проверява само факта на
владението и на нарушението. Документите удостоверявящи правото на
собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на
владението. В направените фактически изводи, първоинстанционният съд не е
установил положителния факт на владение на процесната западна реална част
от имота от страна на ищеца и като неблагоприятна последица от
разпределената тежест на доказване е отхвърлил предявения владелчески
иск./В този смисъл Решение № 45 от 03.02.2011г. на ВКС по гр.д.№
242/2010г., г.о., ГК/.
16
Предвид изложеното дотук следва да се приеме, че като е достигнал до
изводи, еднакви с направените от настоящата въззивна съдебна инстанция,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
При този изход на делото А. Х. Т. следва да заплати направените от
„С.Л. 77” ЕООД разноски в размер на 600.00 лева представляващи заплатен
адвокатски хонорар за представителство пред въззивната инстанция.
Водим от изложеното, Окръжен съд - К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 200/ 25.06.2020г. постановено по гр.д.№
1338/ 2019г. по описа на Районен съд- К., с което е отхвърлен предявеният от
А. Х. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр.А., ул. „М.М.” № 2 против „С.Л. 77”
ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: обл.К., общ.Ч., с.П., ул.”О.”
№ 10, представлявано от управителя Р.К.Х., владелчески иск с правно
основание по чл.75 от ЗС, за предаване на владението на западната реална
част от поземлен имот с идентификатор № 55395.3.162, находящ се в с.П.,
общ. Ч., обл.К., одобрени със заповед от 22.06.2018г. на изп.директор на
АГКК, с площ от 1 159 кв.м., индивидуализирана в скица, представляваща
лист 149 от делото и оцветена на скицата в жълт цвят.
ОСЪЖДА А. Х. Т. , ЕГН: **********, адрес: гр.А., ул. „М.М.” № 2 да
заплати на „С.Л. 77” ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: обл.К.,
общ.Ч., с.П., ул.”О.” № 10, представлявано от управителя Р.К.Х. направените
пред настоящата инстанция разноски в размер на 600.00 лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар за представителство пред
въззивната инстанция.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач Община
Ч., с.Ч., ул.”Ш.” № 9, обл.К..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18