Решение по дело №645/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава XII от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на „Максима България“ ЕООД с ЕИК *********, чрез адв. В., срещу Решение № 2 от 30.01.2024г., постановено по АНД № 135 по описа за 2023 г. на Районен съд Първомай в частта, с която е изменено Наказателно постановление /НП/ № 003402 от 20.06.2023г., издадено от директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл. 210в, предл. 1 от ЗЗП, като е намален размерът на наложената на дружеството имуществена санкция от 30 000лв. на 3000 лв.

Касаторът твърди, че оспорваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с изводите на районния съд. Оспорва размера на наложената имуществена санкция и счита, че определеният размер от 3000 лева също е несправедлив. Иска отмяна на решението и отмяна на НП изцяло, претендира направените по делото разноски.

Ответникът-Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита решението на РС за правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата, направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, намира за установено следното:

На касатора е издадена, влязла в сила Заповед № 135/20.02.2017г. на председателя на КЗП, с която на ЮЛ е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно да предоставя невярна и подвеждаща информация относно цена на предлагани от него стоки.

По процесната проверка в търговски обект, стопанисван от касатора в [населено място] на 21.03.2023г. и след извършена от проверяващите контролна покупка на няколко продукта, сред които и мъжки чорапи (2 бр.), било констатирано, че въпросните чорапи се предлагат за продажба на потребителите с обявена цена върху етикета от 2,79 лв., несъответстваща на маркираната във фискалния бон цена от 2,99 лв. Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К 2711608 от 21.03.2023 г.

Съставен е АУАН № 003402/07.06.2023 г. срещу „Максима България“ ЕООД, в който се приема, че в нарушение на издадената Заповед № 135/20.02.2017 г. с продажбата на мъжки чорапи (2 бр.) с цена на етикета от 2,79 лв., несъответстваща на маркираната във фискалния бон цена от 2,99 лв., дружеството е извършило заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68в ЗЗП, с което е нарушило разпоредбата на чл. 210в ЗЗП.

Съдът е посочил, че Заповед № 135/20.02.2017 г. на председателя на КЗП е публикувана на интернет- страницата на КЗП и следователно е общоизвестна, а на страницата на ВАС е публикувано и решението по адм. д. № 12657/2017 г., с което посочената заповед е оставена в сила.

За да измени и потвърди НП, районният съд е приел, че не са допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и дружеството правилно е санкционирано за нарушение на чл. 210в, предл.1 от ЗЗП, предвид издадената и влязла в сила към датата на проверката заповед № 135 /20.02.2017 г., отнасяща се за нарушение на чл.68д , ал.1 връзка чл.68г, ал.4 вр. чл.68в от ЗЗП. Според ПРС, със заповедта на председателя на КЗП от 20.02.2017г., за „Максима България“ ЕООД е била въведена забрана да представя невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите от него стоки, т.е. на търговеца е било забранено да прилага изобщо в търговската си дейност нелоялна търговска практика, състояща се в представяне на потребителите на невярна и подвеждаща информация досежно цената на стоките, чрез отпечатване върху етикетите им на цена, различна от продажната, като забраната не е обвързана с конкретен вид стока или конкретен времеви период.

Предвид на това районният съд е приел, че ЮЛ е извършило административното нарушение, като е допуснал същата нелоялна търговска практика, като тази, която му била е забранена с влезлия в сила административен акт на председателя на КЗП. Според ПРС наложената за така извършеното административно нарушение имуществена санкция е необосновано висока, предвид надценената от АНО обществена опасност на деянието, неотносимото възприемане на инфлацията върху стоките, нарушената заповед и издадените срещу търговеца други наказателни постановления като отегчаващи обстоятелства. Поради това ПРС е намалил размера на наложената на дружеството имуществена санкция от 30000лв. на 3000 лв. и е оставил в сила НП в останалата му част.

В рамките на проверката, която касационната инстанция дължи на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав приема следното:

Така постановеното решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.

Районен съд Пловдив при установяване съставомерността на нарушението е обсъдил разпоредбите на чл. 210в, във връзка с чл. 68, ал. 1 от ЗЗП и издадена Заповед № 135/20.02.2017г., която е влязла в сила към деня на проверката, както и установяванията във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Дружеството правилно е санкционирано за нарушение на чл.210в, предл. 1 от Закона за защита на потребителите, тъй като фактическият състав на процесното нарушение включвало два факта – един предхождащ факт, а именно издаването на Заповед по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП (или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 от ЗЗП), и един следващ факт, а именно – неизпълнение на издадената заповед. Посоченото в НП административно нарушение е именно, че търговецът не изпълнява издадената му от Председателя на КЗП Заповед № 135/20.02.2017г., влязла в сила след решение на Върховен административен съд № 5367/10.04.2019г.

С оглед на горното е обоснован изводът на административния орган, че в конкретния случай налице е невярна и подвеждаща информация относно цената на предлаганите стоки, който правилно е споделен и от РС.

Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 210в от ЗЗП. Съгласно посочената разпоредба "Който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв. ".

 

Съгласно разпоредбата на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 от ЗЗП "Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща". В тази връзка РС е намерил, че нарушението, за което е издадено обжалваното наказателно постановление, е квалифицирано правилно от административно-наказващия орган, тъй като търговецът е извършил именно нарушението, забранено със Заповед № 135 от 20.02.2017 г. – предоставил е невярна и следователно подвеждаща информация за стоките в търговския обект, и съответно прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предложение 1 от ЗЗП.

В случая не е налице явна несправедливост на наложеното наказание. Няма спор, че дружеството осъществява значителна по обем дейност, изразяваща се в продажба на стоки на потребители. Използването на заблуждаваща търговска практика се отразява на значителен брой потребители. Освен това се касае за повторно извършено нарушение и то след издаване на заповед, с която е забранено на дружеството да извършва точно същото нарушение.

Не може да се приеме, че санкция в по-нисък размер би могла да повлияе върху дружеството в посока при организацията на работа на служителите му да не се позволява използването на заблуждаващи търговски практики.

Фактът, че в АУАН е допусната грешка и е посочено, че Л. Б. е свидетел при установяване на нарушението, не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като не води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Константна е съдебната практика, че въпросът дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН и предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва изводът, че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или препятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, могат да доведат до отмяна на НП.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема фактите, установени от Районен съд – Първомай в обжалваното решение, както и счита същите за изцяло кореспондиращи с доказателствата по делото. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Установената по делото фактическа обстановка е основана в достатъчност и относимост на доказателствата, същата е възприета след обсъждане както на релевантните факти и обстоятелства, така и на доводите на страните, а съдебният акт е постановен след пълен, точен и обективен анализ на приобщените доказателства.

Предвид това извършената касационна проверка не установи в хода на производството пред районния съд да са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 3 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд - Пловдив, ХХI състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2 от 30.01.2024г., постановено по АНД № 135 по описа за 2023 г. на Районен съд – Първомай.

Решението е окончателно.