Р
Е Ш Е
Н И Е №
103
гр. Габрово, 29.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Весела Килифарева
като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 121 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 431 от 19.12.2018 г. по гр. д. № 798
по описа за 2018 г. на Районен съд – град Габрово, съдът е осъдил „Е. строй" ЕООД, ЕИК203126892, със
седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „Д." № 1, ет. 4, ап. 8,
представлявано от Управителя Е.П. Г., ЕГН ********** да заплати на "Б.Г."
ЕООД, ЕИК103541300, седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Р.", № 1, ет. 1, ап. офис № 2, представлявано от Управителя А.К.Г., ЕГН
**********, чрез адв. Н.Н.С. ***, сл. адрес: гр. Варна, ул. „К.М.", № 17
сумата от 19653.97 лв. - възнаграждение
за извършени строително-монтажни работи по фактури № 1962/26.06.2017 г. и №
1967/29.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба- 27.04.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, и обезщетение за забавено плащане в размер на
1646.58 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 25.04.2018 г., на основание чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД, и 2652,02 лв. /две хиляди шестстотин петдесет и два лева и 2
ст./- разноски по делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Против посоченото
решение е постъпила въззивна жалба от „Е.строй"
ЕООД, чрез адв. С.. Счита
постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила
/в частта обосноваване на мотиви, съгласно разпределената доказателствена
тежест в процеса/, поради което моли за неговата отмяна и постановяване на
друго такова, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове от "Б.Г." ЕООД. ГРС е постановил решение, изцяло
пренебрегвайки разпоредбите на чл. 258 и сл. ЗЗД, които уреждат императивно
начина на изпълнение на договора за изработка, отчитане на извършената работа и
нейното приемане от възложителя, както и назачитайки договорната воля на
спорещите страни, обективирана систематично и изчерпателно в подписания между
тях договор за изпълнение на СМР, тълкувайки неправилно и превратно
действителните договорки. Съдът се е позовал на експертиза, извършена от вещо
лице, което не притежава необходимата компетентност по специалност. Като е
обосновал решението със СТЕ, съдът е постановил решение без мотиви, което прави
решението неправилно и незаконосъобразно.
На следващо място
твърди, че липсва мотив защо кредитира показанията на двамата свидетели и защо
те кореспондират с общия доказателствен материал. Съдът не е следвало да
допуска до разпит свидетели, тъй като това представлява нарушение на
разпоредбата на чл. 164 ГПК. Това възражение е било направено още с отговора на
исковата молба и като е допуснал свидетелите, съдът е нарушил принципа на
равенство между страните и на състезателното начало, като на недопустимо е дало
на ищеца възможност да преодолява неизпълнението на законовото и договорното
задължение да отчита изпълнената работа, съгласно разпоредбите на ЗЗД и на
подписания между страните договор.
Моли въззивната
инстанция, ако приеме че свидетелските показания са допустими да обърне
внимание на тях по отношение на изложените от свидетелите Е. Е. и Н. Н. факти.
На следващо място
счита, че изцяло необоснован и извън законовите разпоредби, практиката на ВКС и
добрата строителна практика е заключението на ГРС, че изпълнените работи,
предмет на исковата претенция били предприети с конклудентни действия, чрез
"подписването на издадена от изпълнителя фактура или осчетоводяването на
такава, включването й в дневника за
"покупко-продажби" по ЗДДС и ползването на данъчен
кредит". В становището си по същество на спора пред първата инстанция са
възразили, че ищецът не е представил подписани протоколи обр. 19, а същите са
цитирани в издадените от него фактури, поради което липсва основание за
издаване на фактурата, което е в разрез с основните принципи на счетоводството.
Първоинстанционният съд е приел, че завеждането на данъчните фактури в дневника
за покупки на възложителя е достатъчно, за да се докаже приемането на работата,
а в същото време е разпределил в доказателствената тежест на ищеца да докаже
изпълнението и приемането.
Моли при
постановяване на въззивното решение да се вземе предвид становището изложено в
отговора на исковата молба.
Предвид горното,
твърди,че всички дължими суми по изпълнени и приети СМР във връзка с процесния
договор са изцяло платени на ищцовото дружество, като претендираните с настоящата искова молба такива са
неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Оспорва и присъденото
адвокатско възнаграждение на ответната страна, което е направено своевременно.
Моли да се отмени изцяло обжалваното решение на ГРС и да се постанови нов акт,
с който да се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание
поддържа подадената въззивна жалба.
В срок от ответникът по жалбата не е подаден
писмен отговор. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника по
жалбата взема становище, че я оспорва. Моли да се постанови решение, с което да
се потвърди изцяло първоинстанционното решение. Твърди, че няма спор и е
безспорно установено наличие на договор за строителство, изпълнението от страна
на ищеца и приемането на СМР без възражение. Няма спор, че по издадените
фактури от страна на доверителя му няма плащане на извършените и приети СМР.
Фактурите са осчетоводени, описани са в дневниците за продажби и за тях е
ползван данъчен кредит. Всичко това обуславя правилността на извода на
първоинстанционния съд за дължимост на претендираните суми в пълен размер.
Претендира разноски.
Габровски
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.
269 ГПК, намира следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Пред районен съд – гр. Габрово е образувано гр.д.
№ 798/2018 г. по искова молба на "Б.Г." ЕООД против „ Е.строй" ЕООД, с
искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 19653,97 лв.,
явявяща се уговорено, но незаплатено възнаграждение за извършени
строително-монтажни работи по фактури № 1962/26.06.2017 г. и № 1967/29.06.2017
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, както и обезщетение за забавено плащане в размер
на 1646,58 лв. за периода 30.06.2017 г.-25.04.2018 г., на основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски. Направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба от „
Е.строй" ЕООД, чрез адв. С. ***.
Изцяло оспорва подадените искове като неоснователни и недоказани, като моли да
се отхвърлят и излага подробни съображения. Не спори подписването между
страните на договор за строителство от 23.07.2017 г. по повод изпълнение на СМР
на обект: външни басейни на хотел "Доростор" в КК Албена. Прави
разграничение между режима на приемане на скрити работи от една страна и от
друга отчитане и приемане на извършени СМР. Посочва, че е налице последователна
и константна съдебна практика, че в същината си приемането на извършената
работа обхваща както едно фактическо действие-размествана на фактическата власт
върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора,
което всъщност е израз на одобряването му. Посочва съдебна практика. Твърди, че
всички дължими суми по изпълнени и прието СМР във връзка с процесния договор са
изцяло платени на ищцовото дружество, като претендираните с настоящата искова
молба такива са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Взема
становище по направените доказателствени искания, като се противопоставя на
назначаването на съдебно-счетоводна експертиза, съдебно-техническа експертиза и
допускането на гласни доказателства. Моли да се отхвърли предявения иск и да се
присъдят направените по делото разноски.
Съдът е изготвил предварителния доклад с
Определение № 3517 от 05.07.2018 г., дал е правната квалификация на предявения
иск и е разпределил доказателствената тежест. Насрочил е откритото съдебно
заседание.
За да постанови обжалваното решение, районният съд
е приел, че искът е с правна квалификация чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 258-266 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за изработка и по чл. чл. 86, ал.
1 ЗЗД за претендираното обезщетение за забавено плащане. Приел е, че ищецът е
изпълнил възложената работа съобразно поръчката на възложителя и работата е
приета от него, въпреки че не са представени изискуемите от договора двустранно
подписани Окончателен приемо -предавателен протокол и Протокол 19. Приел е, че
с конклудентни действия е налице подписването на издадена от изпълнителя
фактура или осчетоводяването на такава, включването й в дневника за
покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит. Приемането с
конклудентни действия е налице и когато възложителят е започнал да ползва
построеното по предназначение без да се е противопоставил на недостатъците.
При отказ от подписване от възложителя
на съответния акт и по този начин да се удостовери предаването, респективно
приемането на работата, без да изложи изрични възражения за неправилност на
изпълнението, отказът му не поражда в негова полза изгодни правни последици. В
този случай е налице необосновано неприемане на работата и макар да няма
формално приемане на изработеното, съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД, работата се
счита за приета без възражение и за възложителя
възниква задължението по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати възнаграждението.
Съдът е приел, че категорично се е установило,че възложените на ищеца СМР са
изпълнени съобразно договора по качество, количество и срок от подписаните от
представителя на възложителя по процесния договор Е.Е. актове за установяване
на скрити работи - обр. 12 /установяване на всички видове СМР, подлежащи на
закриване, удостоверяващ, че са постигнали изискванията на проекта/ от
16.06.2017 г. - 4 бр. Позовал се е на заключението на вещото лице и
свидетелските показания, че работата е приета с конклудентни действия, както и
от това че възложителят е включил в дневника за покупко-продажби по ДДС за м.
юни 2017 г. фактурите № 1962/26.06.2017 г. и № 1967/29.06.2017 г. и е ползвал
данъчен кредит. Възложителят "Албена" АД е започнал да ползва
построеното по предназначение без да се е противопоставил на недостатъци, а
ответникът като възложител на ищеца, н като подизпълнител спрямо своя
възложител е предал ползването на построеното по процесния договор. Било е
издадено разрешение за ползване на целия
обект Хотелски комплекс "ПАРАДАЙЗ БЛУ" на 30.08.2017 г. За значението
на фактурата като доказателство и доказателствената им сила за неговото
съществуване е посочила съдебна практика на ВКС. В този смисъл е направил
извод, че е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи,
дори и ако не е подписан двустранен приемо-предавателен протокол.
От представените
по делото доказателства се очертава следната фактическа обстановка:
Производството е образувано, по изложени в
исковата молба фактически твърдения на ищеца за неизпълнение на договорно
задължение за заплащане на възнаграждение за извършени строително-монтажни
работи, както и за обезщетение за забавено плащане. С исковата молба се иска да
се осъди ответника да заплати уговореното между страните възнаграждение. Не се
спори между страните, че е сключен Договор за извършване на строително-монтажни
работи от 27.03.2017 г.
Предмет на договора е извършването на
хидроизолационни работи, общо наричани СМР, за обект на възложителя -
"Външни басейни хотел "Доростор" к.к. "Албена". В чл.
4.1. от договора е уговорена ориентировъчно цената на договорените СМР в размер
на сумата от 71 120,13 лв., като страните са се споразумели за авансово плащане
на 60% от сумата по чл. 4.1, а именно сума в размер на 42 672,00 лв. без ДДС -
чл. 5.1. Окончателното плащане е договорено в чл. 5.3., като то е в размер на
разликата между действително извършените и приети от възложителя дейности и
размера на получения аванс. Авансовото плащане се извършва след издаването на
фактура от изпълнителя съгласно Закона за счетоводството. Предвидена е
неустойка в договора, като страните също така са се споразумели, че
договорените видове работи са изпълнение и приети без забележки, с подписването
на Окончателен Приемо-предавателен протокол и Протокол 19.
По делото са приети писмени и гласни
доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест.
От ищеца по делото са представени заверени копия
на Протокол обр. 19/1 за установяване завършването и разплащането на натурални
видове СМР, Протокол Обр.19/2 и Протокол Обр. 19/3, които са подписани само от
изпълнителя.
Представени са фактура № **********/18.05.2017 г.
за сумата от 11319,44 лв., фактура № **********/26.06.2017 г. за сумата от
9349,31 лв. и фактура № **********/29.06.2017 г. за 12804,66 лв.
По направеното искане за допускане на обезпечение,
съдът се е произнесъл с Определение № 2326 от 02.05.2018 г., като го е уважил и
е издал заповед № 2327 от 02.05.2018 г.
По допуснатата съдебно-техническа експертиза е
било изготвено заключение от вещото лице Б.И., в което същото дава отговор на
поставените му въпроси. Според вещото лице,
подобект "Открити басейни на хотел "Доростор" в к.к.
"Албена" са въведени в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в
експлоатация № СТ-05-1007/30.08.2017 г. издадено от ДНСК София и подписано от
инж. Е. Й.- зам.началник на ДНСК София. Подобект: "Открити басейни - 3 бр.
на хотел "Доростор" /сега "Парадайз блу"/, находящ се в
к.к. "Албена", собственост на възложителя "Албена" АД са
използвани през лятото на 2017 г. Уговорените в договора между " Й.
строй" ЕООД и "Братя Г." строително-монтажни работи са били
необходими за изграждене на обект: Външни басейни хотел "Доростор" в
к.к. "Албена", тъй като са предвидени в техническия инвестиционен
проект част "Конструктивна" за обекта. Според вещото лице не е било възможно приемането и въвеждането в
експлоатация на външните басейни без извършването на посочените в договора и в
приложените приемо-предавателни протоколи и СМР. Надзорната фирма за обекта е
задължена да извършва контрол по изпълнението на предвидените в проекта
дейности. Договорените СМР съответстват на тези описани в приемо-предавателните
протоколи. Има издадени фактури за изпълнените СМР.
В съдебно заседание, вещото лице поддържа даденото
заключение и го допълва. На 28.08., когато е посетила обекта, басейните са били
пълни с хора. Дъната на трите басейна са били под нивото на морето. При
посещението си на басейните е водила със себе си хидроинженер. Вещото лице е
установило, че има пълна идентичност между приложените по делото протоколи и
цялата офертна документация, която е представена. Работните протоколи, по които
е работило вещото лице ги има представени по делото. Установила е, че тези
работи няма как да не бъдат изпълнени, защото ако не са изпълнени водата ще се
смесва с морската. Счита, че няма как един обект втора категория да бъде
въведен в експлоатация, ако ги няма тези документи - акт Обр. 12. Ако го няма
обекта, не може да бъде приет от ДНСК. Не е могла да установи коя е надзорната
фирма, защото от "Албена" не са я допуснали до документацията.
Сравнила е проектите, предоставени от ищеца с тези, които се намират в
Общината. Там е била пълната преписка. От нея е видяла информацията за
конфигурацията на басейните. На мястото на огледа не е могла да види
хидроизолацията на басейните-преливници, защото е скрита изцяло. Застъпва се с
част, която е водобранна. Преливникът го захлупва, за да може да не се мокри
отдолу. Хидроизолацията е скрита от повърхности довършителни работи. Вещото
лице е установило, че на този обект има изпълнител и подизпълнители за
различните видове дейности по договора. Подизпълнителите не фигурират в
крайните документи. Акт обр. 15 не е бил представен на вещото лице, както и Акт
обр. 12, в който трямла да има количествата на извършените скрити работи.
Обектът е висока категория, поради което документацията следва да е в ДНСК София.
Възложителят следва да има доклада на надзора, защото се прави в два
екземпляра.
С оглед осъществяването на извършените СМР от
"Албена" АД е била представена документацията, съдържаща приложение
Обр. 16 за строеж на Хотелски комплекс "Парадайс блу" /Доростор/ от
21.08.2017 г. - 106 стр., разрешение за ползване № СТ-05-1007/30.08.2017 г. на
ДНСК - 106 стр. и 4 бр. Приложение Обр. 12/16.06.2017 г., всяко от 1 стр.
Преписката е била докладвана и приета с протоколно определение от 11.12.2018
г., т.е след изслушването на вещото лице.
Видно от представения протокол за установяване на
годността за ползване на строеж в:
- точка 5.670 е приел Обр. 12 - акт за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта за монтаж на Мрежа от фибровлакна за
вграждане в хидроизолационния слой; Еластична хидроизолация MAPELASTIK /Italy/двукомпонентна
хидроизолационна мембрана от 16.06.2017 г.
- точка 5.671 е приел Обр. 12- Акт за установяване
на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са постигнати
изискванията на проекта за монтаж на Еластичната хидроизолация MAPEI -Mapelastic-двукомпонентна;
Мрежа от фибровлакна за вграждане в хидроизолационния слой от 16.06.2017 г.
- точка 5.676 е приел Обр. 12 - Акт за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на поректа за монтаж на Мрежа от фибровлакна за
вграждане в хидроизолационния слой от 16.06.2017 г. и
- точка 5.677 е приел Обр. 12 - Акт за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващ, че са
постигнати изискванията на проекта за монтаж на мрежа от фибровлакна за
вграждане в хидроизолационния слой; еластична армирана хироизолационна лента
ИЗОМАТ от 16.06.2017 г.
С
Разрешение за ползване № СТ-05-1007/30.08.2017 г. ДНСК е разрешила ползването
на строеж "Хотелски комплекс "Парадайз Блу"
/"Доростор"/: "Сектори" "А", "В" и "С",
"D"
и "Е"; "Обществен сектор", "Открити басейни бар басейн,
детски клуб сцена за анимации"; "Открити басейни към Сектор
"В"; "Открити басейни към Сектор "Е" и
"Евакуационно стълбище към Сектор "Е". Според разрешението,
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените и съгласувани инвестиционни
проект, протоколи за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия, ниво за строежа и констатации от извършени проверки при
достигане на контролираните проектни нива.
Във
връзка с така установената фактическа обстановка въззивият съд прави следните
правни изводи.
От представените доказателства по делото е видно,
че между „ Е. строй" и "Б.Г." ЕООД има сключен договор за изпълнение
на СМР на обект: външни басейни на хотел "Доростор" в КК Албена. Ответникът по делото е подизпълнител на главния
изпълнител "Елинор" ЕООД за доставка и монтаж на плувни съоръжения и
за изграждане на плувни басейни между "Албена"
АД и "Елинор" ЕООД.
Технически ръководител на обекта е бил Е.И.Е., притежаващ диплома за средно
специално образование с рег. № 1290/04.07.1976 г., издадена от Техникум по
строителство - гр. Добрич на основание заповед № 10/06.03.2017 г. и Заповед №
33/17.03.2017 г. на Управителя на "Виас инженеринг" ООД- басейни
/стр.6 от Протокол за установяване на годността за ползване на строеж/.
Видно от чл. 13 от Договора, ищцовата страна не е представила
Окончателен Приемо-предавателен протокол и Протокол 19, които да са подписани
от възложителя и изпълнителя по договора, т.е не е налице приемане на
извършената работа, съгласно предвидения от договора ред. Това обаче не води до
извода, че работата не е изпълнена в съответствие с договора, включително и че
същата не е приета. Именно с приложения по делото Протокол за установяване на
годността за ползване на строеж и по конкретно в точки 5.670, 5.671, 5.676 и
5.677 се доказва извършването и приемането на работа.
Също така, следва да се отбележи, че основен елемент от договора за
изработка е приемането на извършената работа, като условията, редът и правните
последици на това фактическо и правно действие са регламентирани в чл. 264 от ЗЗД. С нормата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД за
поръчващия е създадено законово право и задължение да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на извършената работа обхваща както едно
фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното,
чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание,
че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност е израз на
одобряването му - ал.2. Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл. 264 от ЗЗД е: или онова
изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни
действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от последния за
такова одобрение.
В тази насока от значение е спецификата на
възложената и извършена работа. Ако в общата законова разпоредба - чл. 264
от ЗЗД не е предвидена форма за приемане на работата, то съществува законов
и подзаконови нормативни актове със специален характер, които регламентират
реда за приемане на изпълнени строителни дейности и реда за съставяне на актове
и протоколи по време на строителството - ЗУТ, Наредба № 2/31.07.2003
г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и
минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти и Наредба № 3/31.07.2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. По
смисъла и според хронологичния ред, определен с чл.
7, ал.3, т.16 от Наредба № 3/31.07.2003 г. /съставяне на протокол за
установяване годността за ползване на строежа (приложение № 16) от определените
лица от началника на ДНСК или от упълномощено от него лице/; чл.
17, ал.1 от Наредба № 2/31.07.2003 г. /началникът на ДНСК или упълномощено
от него лице в срок до 5 работни дни от представянето на протокол обр. 16 на
ДПК издава разрешение за ползване/; чл.
177, ал.2 от ЗУТ, съгласно който строежите от първа, втора и трета
категория се въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване,
издадено от органите на ДНСК, при условия и по ред, определени в наредба на
министъра на регионалното развитие и благоустройството - Разрешението за
ползване е крайният акт, удостоверяващ пълното изпълнение на възложени
строителни работи.
Безспорно е установено, че е било издадено
Разрешение за ползване № СТ-05-1007/30.08.2017 г. от ДНСК с възложител "Албена" АД, с
което е разрешено ползването на строеж "Хотелски комплекс "Парадайз
Блу" /"Доростор"/: "Сектори" "А",
"В" и "С", "D" и "Е"; "Обществен сектор",
"Открити басейни бар басейн, детски клуб сцена за анимации";
"Открити басейни към Сектор "В"; "Открити басейни към
Сектор "Е" и "Евакуационно стълбище към Сектор "Е",
представляващ целия обект и предмет на възложените СМР с процесния договор - външни басейни на хотел "Доростор" в КК Албена, което безспорно включва и възложената на
подизпълнителя работа - изпълнение на хидроизолационни работи за обекта на
възложителя.
Този акт - разрешение за ползване, съставен и
оформен съгласно изискванията на нормативната уредба и имащ доказателствена
сила при установяване на обстоятелствата, свързани с изпълнение и въвеждане в
експлоатация /приемане/ на строежа, удостоверява по безспорен и категоричен
начин факта на изпълнение от страна на изпълнителя /както на главния
изпълнител, така и на подизпълнителя по процесния договор/, факта на приемане
на извършената работа от страна на възложителя, без възражения.
Според задължителната съдебна практика, след като
изработеното функционира по предназначение без да има възражения за недостатъци
от страна на възложителя, експлоатира се по предназначение от възложителя и
възложителят е във фактическа власт на изработеното, следва да се приеме, че
възложителят чрез конклудентни действия е приел изработеното /Решение №
250/11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г., ІІ т.о. на ВКС; Решение №
48/31.03.2011 г. по т.д. № 822/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290
от ГПК, както и Решение № 20 от 26.01.2017 г. на ПАС по в. т. д. № 766/2016
г./. При това положение и при необорената презумпция на чл.
264, ал.3 от ЗЗД, за възложителя се поражда задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение
Приемането на възложената работа, съответно възникването на
задължението за заплащане на уговореното възнаграждение се извежда и писмо на НАП за
включването в дневника за покупки от „ Е. строй" за м. Юни 2017 г. на фактури № **********/26.06.2017 г. и №
**********/29.06.2017 г., за което е начислено ДДС с право на пълен данъчен
кредит /л.98 от гр.д. 798/2018 на ГРС/.
Издаването на процесните фактури от изпълнителя, записванията в
търговските книги, съвпадащи като отразяване на търговски сделки в счетоводствата
на двете дружества, включването им в дневниците за покупки по ЗДДС на
възложителя, при валидно договорно правоотношение, установяват приемане на
възложена работа /Решение № 138/17.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 728/2010 г., II
т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и др./.
Във
връзка с горното, претендираното с исковата молба възнаграждение по договора се
явява дължимо и първоинстанционнито решение следва да бъде потвърдено в тази му
част.
По
отношение на искането за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер
на 1646,58 лв. за периода 30.06.2017 г.-25.04.2018 г. За да се дължи и
заплащане на лихва-обезщетение за забавено плащане върху така дължимата главница,
то следва длъжникът да е изпаднал в забава в някоя от хипотезите на чл. 84,
ал.1 или ал.2 от ЗЗД. В случая фактура № **********, по която се дължи плащане
е с дата 29.06.2017 г., т.е длъжникът по нея изпада в забава в деня следващ
деня на фактурата, поради което това искане е основателно и в тази си част
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По
отношение на разноските.
С
оглед изхода на делото на въззиваемата страна се дължат разноски в размер
на 750,00 лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, за което има представен списък на разноските по чл. 80 ГПК и
Договор за правна защита и съдействие.
Водим от
изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 431 от 19.12.2018 г. по
гр. д. № 798 по описа за 2018 г. на Районен съд – град Габрово.
ОСЪЖДА „Е. строй" ЕООД, ЕИК203126892, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. „Д." № 1, ет. 4, ап. 8, представлявано от
Управителя Е.П. Г., ЕГН ********** да заплати на "Б.Г." ЕООД, ЕИК103541300, седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Р.", № 1, ет. 1, ап. офис № 2, представлявано
от Управителя А.К.Г., ЕГН ********** сумата от 750,00 лв. /седемстотин и
петдесет лева/, представляващи адвокатско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.