РЕШЕНИЕ
№ …………………/28.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на трети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 6086 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Р.И С.“ СД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, със законен представител ***, с
пълномощник адвокат Д.С. ***, срещу Л.Г.Х., ЕГН:**********,
с адрес: ***, Е.Л.Ф., ЕГН:**********,
с адрес: ***, в качеството
на наследник на починалия
си съпруг *** – наследник на починалите преди него родители ***, ЕГН:**********
и ***Ф., ЕГН:**********; Г.Ф.Ф., ЕГН:**********, с адрес: ***, ***, в качеството на
наследник на починалия
си баща *** – наследник на починалите преди него родители ***, ЕГН:********** и
***Ф., ЕГН:**********; П.К.Р., ЕГН:**********,
с адрес:г***, Д.Р.Д., ЕГН:**********,
с адрес: ***, в качеството си на нов собственик, чрез договор за дарение от П.К.Р.,
М.Р.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***,
в качеството си на нов собственик, чрез договор за дарение от П.К.Р. и А.К.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, в
качеството на наследник на починалата си майка ***К., ЕГН:**********, с правно
основание чл. 422 от ГПК вр чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, за приемане на установено на задължението на ответниците
ДА ПРЕДАДАТ на ищеца държането /правото на ползване/ на следната вещ: 70% /седемдесет процента/ от незастроената площ на Поземлен имот с идентификатор ***,
образуван от имоти с предходни номера: парцел II, включен в имот с планоснимачен номер 525 в кв.54 целият с площ 625 кв.м. и парцел III, включен в имот с планоснимачен номер ***в кв.54, целият с площ 420 кв.м., находящи се в ***, съгласно Договор за групов строеж
сключен със собствениците на дворни места в *** - ***К., ЕГН:**********, П.К.Р.,
ЕГН:**********, ***, ЕГН:**********, ***Ф.,
ЕГН:********** и Л.Г.Х., ЕГН:**********, с нотариална заверка на подписите на
участниците в него, регистрационен №21416/06.11.1994 г. на нотариус Д.С. при Нотариата на Районен съд Варна, за което е издадена Заповед за изпълнение № 9020/03.12.2018 г. по
ч.гр.д. №16697/2018 г. по описа на ВРС, 43 състав.
В исковата молба се излага,
че въз основа на договор за групов строеж от 06.11.1994 г. страните са
договорили прехвърлянето на правото на строеж и ползването на 70% от имота, находящ се в ***. С нотариален акт от
06.11.1994 г. в полза на дружеството ищец било учредено право на строеж,
съобразно постигнатите с договора за групов строеж договорености. Сочи се, че
съобразно постигнатите между страните договорености, обезщетените собственици
получавали 30 % от максималната РЗП на сградата, а дружеството – строител 70%
от максималното РЗП на сградата. Сочи, че ищецът е реализирал в цялост правото
на строеж, учредено с нотариалния акт от 06.11.1994 г., като лицата са
придобили самостоятелните обекти в сградата. Правото му на владение и ползване
било придобито въз основа на договора, евентуално въз основа на упражнявано
давностно владение в периода м. ноември 1994 г. до м. май 2018 г. Подробно
обосновава пасивната легитимация на ответниците. Твърди се, че от м. май 2018
г. ответниците завзели цялата незастроена част от двора в т.ч. ползваните 70%
от него чрез поставяне на заграждения, с което препятствали ползването на
дружеството ищец и по този начин не изпълнявали поетите с договора задължения.
Заключвали входа на паркинга, не предоставяли ключ, недопускали ползване на
отредената част от терена. Били предприети неуспешни опити да се разреши спора,
като подали и множество жалби до МВР и прокуратурата. Подчертава, че дворното
място не е престанало да бъде самостоятелен обект на ползване и не представлява
обща част по предназначение към сградата, тъй като не е съсобствено
на всички етажни собственици. Настоява
се за уважаване на така предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците
Л.Г.Х., П.К.Р., Д.Р.Д., М.Р.Д. и А.К.Н., всички чрез адв. Г., с който оспорват
исковете като неоснователни. Счита се, че в полза на ищеца не е възникнало
право на ползване върху процесните идеални части от
имота, тъй като не била спазена формата по чл. 18 от ЗЗД за учредяване на това
право, поради което договорът бил нищожен. Отделно от това, след 2006 г. ищецът
не притежавал собственост в построената в имота сграда и не е ползвал
незастроената част от имота, договорът не бил вписан и не е декларирано правото
на ползване в местни данъци и такси към Община *. В евентуалност при конверсия на договора в предварителен такъв релевират възражение за изтекла давност за сключване на
окончателен. Намират, че правото на ползване не е индивидуализирано в достатъчна степен в
договора за групов строеж и не било ясно към коя дата е учредено правото. Не
била ясна волята на договарящите. Сочи се, че волята на договарящите била да се
окаже съдействие при изграждане на обекта, поради което правото имало действие
до въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди, че правото не е ползвано след
2006 г. и е погасено по давност през 2011 г. Сочи, че договорът не вписан,
поради което не може да бъде противопоставен на ответниците.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Г.Ф., в който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Намира, че в полза на ищеца не е учредено
вещно право на ползване, а е учредено единствено право на строеж върху 70% от процесния имот. Евентуално прави възражение за погасяване
по давност на правото на ползване, поради неупражняването му в срок от пет
години. Поддържа, че сключения между страните договор не съдържа договорка за
учредяване на вещно право на ползване, като договор от 10.11.1994 г., сключен
между страните не съществувал. Уредено
вещно право на ползване не било вписано в службата по вписванията, поради което
били непротивопоставимо на ответницата като
правоприемник на ***. За ищеца не било възникнало и облигационно право на ползване. Подчертава,
че договорът за групов строеж има облигационен характер и не е налице конверсия
на документ, тъй като няма опорочаване на формата. Страните са договорили
единствено учредяване на право на строеж. В условие на евентуалност заявява, че
правото за обявяване на предварителния договор за окончателен е погасено по
давност. Подчертава се, че правото на строеж е реализирано, поради което е
отпаднала необходимостта от осигуряване на достъп до имота. Договорката в
подобен смисъл имала характер на заем за послужване и имала действие за срок до
построяване на сградата. Релевира изявление за
прекратяване на договора. Намира, че не са налице и предпоставките за
придобиване на правото на ползван по давност, доколкото ищецът не е владелец на
процесния имот, като упражняването на фактическата
власт се основавало на облигационна връзка, отделно, не е манифестирано
намерение за промяна на държането във владение. Намира, че представеният
документ от 18.07.2003 г. е неавтентичен, отделно създаден за целите на
процеса. Настоява се, че незастроената част се ползва от собствениците на
гаражи в сградата. Формулира искане за прекратяване на делото, поради
предявяване на иска след срока по чл.
415 от ГПК, в евентуалност за отхвърляне на исковата претенция.
В срока по чл.131 от ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Е.Л.Ф., с която оспорва
предявения иск. Намира, че производството е недопустимо, поради предявяване на
иска след изтичане на срока по чл. 415 от ГПК, който започвал тече от узнаване
на указанията на съда за предявяване на иск, станало по-рано от получаване на
разпореждането. По същество намира, че в полза на ищеца не е учредено вещно
право на ползване върху 70% от процесния имот и
незастроената му част,като съобразно НА
от 06.11.1994 г. било учредено единствено вещно право на строеж. Релевира възражение за погасяване по давност на правото на
ползване. В допълнение излага идентични по съдържание доводи срещу иска,
развити в отговора на исковата молба депозиран от Г.Ф.. Също оспорва автентичността на представения документ
от 18.07.2003 г. Формулира искане за прекратяване на делото, поради предявяване
на иска след срока по чл. 415 от ГПК, в
евентуалност за отхвърляне на исковата претенция.
В открито
съдебно заседание искът се поддържа от процесуалния представител на ищеца и се
моли за уважаването му. Подчертава, че предметът на делото е да се предаде
ползването върху процесната незастроена част от
имота. Развира подробни съображения в писмена защита за установяване
предпоставките за уважаване на иска. Настоява, че договорките между страните са
за учредяване на право на ползване, което от анализа на показанията се намирало
за доказано, че е възпрепятствано от насрещните страни след м.май 2018г.
В открито
съдебно заседание ответниците чрез процесуални представители поддържат депозираните отговори и молят за
отхвърляне на иска. С писмена защита ответниците Л.Х.,
Е.Ф. и Г.Ф., чрез адв. Г. поддържат, че
клаузата, предвиждаща право на ползване
не индивидуализира в достатъчна степен постигнатите уговорки, поради
което не е ясен предмета на сделката, респ. същата е нищожна. Намира, че
договорът е развален автоматично, доколкото сградата е построена в над 70% от
свободната площ. Отделно с поведението си ответниците манифестирали намерението
си за получаване обратно на вещта след 2018г., което следвало да бъде
съобразено. Подчертава, че е недопустимо в хода на настоящото производство да
се обсъжда въпроса за придобиване на вещни права. С писмена защита ответниците П.К.Р.,
Д.Р.Д., М.Р.Д. и А.К.Н. изразяват становище за неоснователност на предявените
искове. Настоява се, че договорът за групов строеж не е сключен в изискуемата
от закона форма. Намира се, че не е доказано
основанието, от което се черпят права, в т.ч. включен договор за наем,
заем за послужване или друг договор,а освен това ищецът не е бил изправна
страна. Настоява, че посочените 70% от терена е волята на собствениците да
осигурят достъпа до строителната площадка, за да може да се реализира
строителството и само за тези цели. Настоява, че е недопустимо разглеждане на
твърденията за придобиване на правото на ползване по давност, поради
ненадлежното му заявяване в процеса.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приобщеното по делото ч.гр.д.
№16697/2018 г. по описа на ВРС, 43 състав, със Заповед за
изпълнение № 9020/03.12.2018 г. е разпоредено длъжниците да предадат правото на ползване на 70% /седемдесет процента/ върху незастроената площ на Поземлен имот с идентификатор ***,
образуван от имоти с предходни номера:
парцел *, включен в
имот с планоснимачен
номер * в кв.54
целият с площ 625 кв.м. и парцел III, включен в имот с планоснимачен номер ***в кв.54, целият с площ 420 кв.м., находящи се в ***, съгласно Договор за групов строеж
сключен със собствениците на дворни места в *** - ***К., ЕГН:**********, П.К.Р.,
ЕГН:**********, ***, ЕГН:**********, ***Ф.,
ЕГН:********** и Л.Г.Х., ЕГН:**********, с нотариална заверка на подписите на
участниците в него, регистрационен №21416/06.11.1994 г. на нотариус Д.С. при Нотариата на Районен съд Варна.Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжниците.
Видно от раздел.І, чл.1 от представения
по делото договор за групов строеж с нотариална заверка на
подписите на участниците в него, от
10.11.1994 г. на нотариус Д. С. при Нотариата на
Районен съд Варна, ответниците в качеството на възложители са уговорили с ищеца
в качеството на изпълнител, че срещу учредяване на право на строеж върху 70% от
парцела, находящ се на административен адрес гр.***,
както и срещу отстъпване на 70% от правото на ползване върху незастроената площ
на гореописаните имоти възлагат на изпълнителя да извърши необходимите действия
за изграждане на жилищна сграда, в
т.ч. да изгради със свои сили и
свои средства цялата сграда в имотите на възложителите в срок до 26месецаот
даване на строителна линия, да построи и предаде безплатно на възложителите или
на посочени от тях лица 30%максималната РЗП на сградатабез
избените помещения във вид на апартаменти и гаражи, като правото на строеж за
тези обекти възложителите си запазват, а учредяват на изпълнителя право на
строеж за останалите 70%. В т. 8 , раздел 5 е договорено,че изпълнителят
заплаща и за негова сметка всички разходи по проектирането и строителството на
сградата, вкл. тези по учредяване на право на строеж и по прехвърляне на
собствеността на апартаментите на възложителите.
Не е спорно между страните, а и от приложения по
делото нотариален акт № ***. по описа на нотариус С. при Варненски районен съд,
се установява, че ответниците и техните праводатели са учредили на заявителя „***" СД (с
предишно наименование КФ „*") с ЕИК ***право на строеж
върху 70% върху процесния недвижим имот, която ще
се построи съобразно предварителния
договор за групов строеж от 10.11.1994г. видно от договора всеки от
съсобствениците учредява правото на строеж срещу задължение на ищеца да построи
сградата, предвидена в имотите по застроителния и
регулационен план, виза за проектиране и архитектурен проект със средства при
условия и в срок подробно регламентирани между страните с договор от
10.11.1994г.
От протокол от 18.07.2003г., оспорен по реда на чл.
193 от ГПК, на общото събрание на съдружниците в „***"
СД се установява, че съдружниците са взели решение
относно ползването на 70% ид.ч. от незастроеното част
от двора на ул. „***, като са решили да предоставят на * правото да ползва едно паркомясто в най-южната част на двора, съдружникът ***да
ползва останалата част до ореха в същия двор на
север, съдружникът ***да упражнява всички права на дружеството във
връзка с правото да се ползват 70% ид.ч.от
незастроената част от вътрешния двор на посочения адрес лично или чрез пълномощник при условия,
каквито прецени и да предоставя права на трети лица по свое усмотрение и да
упълномощава трети лица за това.
Видно от представените доказателства на 15.08.2006г.
е издаден акт обр. 15 за установяване годността за
приемане на строеж на Жилищна сграда с 34бр. апартаменти, 1 бр. ателие и 10 бр.
гаражи, находящи се в гр.***.
Съгласно нотариален
акт № 16/2017 г. П.К.Р. е дарила на М.Р.Д. и *
½ ид,.ч. от с.о.с. апартамент №9, с
идентификатор ***.* находящ се в
гр.***.
С нотариален акт № * са дарили на М.Р.Д. с.о.с.
магазин и склад, с идентификатор ***.*, находящ се в гр.***.
Видно от скица №15-181102/21.04.2017 г. имот с
идентификатор ***, с номер по предходен план кв.*, парцел *, е с площ от 1096кв.м., в който
е изградена сграда със самостоятелни жилищни апартаменти.
Със споразумение от 25.06.2018г. между Етажната
собственост на жилищна сграда, представлявана от управителя М.Д. и Г.Ф., Л.Х., П.Р.,
М.Д., Д.Д., А.Н. в качеството им на собтсвеници на ПИ с ид. №***, са уредили
реда за ползване на описания имот, като са приели, съгласно чл. 3, че паркоместата ще се ползват само и единствено от
собствениците на поземления имот, като собственици на гаражи имат право на ключ
от входа към незастроената част от поземления имот откъм ул. Драгаш.
По молба на ***е изготвена оценка на пазарната
стойност на правото на ползване на 70% от незастроената част от процесния имот, която възлиза на 8348лв.
От допуснатата по делото съдебно-графологична
експертиза се установява, че подписите, положени в протокол от 18.07.2003г.
принадлежат на * и ***.
По делото са ангажирани гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите * и *, водени от ищеца и * и *, водени от ответниците.
От показанията на * и * се установява, че вътрешният
двор на процесния недвижим имот се ползвал от строителя
„***" СД и собствениците на парцела за паркиране на автомобилите им.
Установява се, че до месец май 2018 г. строителят е паркирал автомобилите по
време на строителството и след това, докато не били създадени пречки за това от
Радушеви и дворът бил заключен. Управителят на
фирмата ***и * паркирали автомобилите в имота
до възникване на конфликта между тях и собствениците на имота. Във вътрешния
двор не е имало разчертани паркоместа и автомобилите
спирали свободно. В част от двора имало разположени строителни материали по
време на строителството. През целия период автомобили на фирмата спирали
последователно в дворното място, но по-късно били препятствани.
От показанията на * се установява, че в дворното
място има възможност за паркиране на около 8 автомобила. Свидетелката * разказва, че е виждала * да паркира в двора, но
автомобилите на *** паркирали отвън на улицата. Когато искали някой да паркира
в двора се обръщали за разрешение към съпруга на Л.Х., защото те били
собственици на поземления имот. От показанията на свидетеля * се установява, че грубия строеж
на сградата бил завършен около 1999г., като по време на строителството имотът
бил ползван от строителя, за да извършва строежа на сградата. През това време
влизали и автомобили на различни лица. Сочи, че след 2018 г. се взело решение
от собствениците за ограничаване на достъпа на други лица освен собствениците
на дворното място. В двора се съхранявали материали на собствениците.
Предвид така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Легитимацията на страните
съответства на твърденията за издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение
за парично притезание във връзка със задължение за
предаване на вещ. Нормата
на чл. 417, т. 3 от ГПК предвижда за три вида задължения, уговорени в нотариален
акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите, възможност
за заявителя да поиска издаване на заповед за изпълнение - задължения за
заплащане на парични суми, задължения за заплащане на други заместими
вещи и задължения за предаване на определени вещи. За последния случай
законодателят не е предвидил изрично ограничение, поради което - под вещи -
следва да се разбира общото понятие, включващо както движими, така и недвижими такива (в този смисъл Определение № 309 от 18.06.2010 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 325/2010 г., III г. о.). Макар
и некоректно формулирано в самата заповед за изпълнение със заявлението се
търси предаване на ползването (т.е. държането/фактическата власт) върху 70 % от
незастроената площ от имота, което се основава на право на ползване на върху
70% от незастроената част от имота. В този смисъл е произнасянето и на
заповедния и въззивния съд при осъществена проверка
на искането за спиране на изпълнението по заповедта по реда на чл. 420 от ГПК.
Възраженията
срещу заявената претенция, поради непредявяване на иска в срок е неоснователно.
Видно от материалите на приобщеното ч.гр. дело указанията на заповедния съд за
предявяване на иска по чл. 422 от ГПК са редовно връчени на заявителя на
19.03.2019 г., съответно на 26.03. 2019г. Съобразно правилата на чл. 60, ал. 3
от ГПК срокът за предявяване на иска срещу А.Н. и Г.Ф. изтича на 19.04.2019 г.,
а срещу останалите ответници Л.Г.Х., П.К.Р.,
Д.Р.Д., М.Р.Д. и Е.Л.Ф. на 26.04.2019 г. Доказателства за
предявяване на иска са представени на 18.04.2019 г., т.е. преди изтичане на
срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК . Ирелевантно за срока
е обстоятелството кога заявителят е узнал за указанията, като същият тече от
връчване на съобщението с указанията на съда за предявяване на иска по чл.422
от ГПК по аргумент от изричната разпоредба на чл. 415, ал. 5, че срокът тече от
съобщението. Ето защо съдът намира, че установителният
иск е предявен в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 16697/2018 г. на ВРС, 43 състав.
Основателността на
исковата претенция е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а
именно: съществуване на валидно облигационно
отношение между страните по делото, в това число и постигната между страните уговорка за
ползване на процесния имот в твърдяния
обем; изправността на
ищеца по договора.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени
и гласни доказателства, се установява, че с договор за групов строеж от
10.11.1994г. страните са постигнали съгласие за застрояване на поземлен имот,
собственост на ответниците и техните праводатели, съобразно постигнати между страните
договорености. Договорено е задължение за учредяване на право на строеж и право
на ползване 70
% от терена в имота, а ищецът се е задължил да извърши описани в договора
правни и фактически действия, свързани със застрояването на имота със собствени
сили и средства. Право на строеж върху 70% от имота е учредено в полза на
строителя по силата на Нотариален акт № ***. по описа на нотариус С..
Тълкувайки волята на страните по договора на
основание чл. 20 от ЗЗД съдът приема, че с договора за групов строеж,
собствениците на терена са учредили облигационно право на ползване (фактическо
ползване върху 70% от незастроената част от процесния
имот) в полза на „***“ СД. В чл. 9 от ЗЗД е регламентирана свободата на
договаряне между страните като последните са ограничени единствено от императивните забранителни норми на закона и
добрите нрави. В случая подобна уговорка в договор за групов строеж – за
представяне право на ползване върху процент от незастроена част от терена не
противоречи на посочения принцип, поради което е напълно действителна и обвърза
страните по нея. Не е налице и твърдяната от ответниците недействителност,
поради липса на предписа от закона форма по чл. 18 от ЗЗД, тъй като волята на
страните не е за учредяване на вещни права върху процесния
имот, а учредяване на облигационни такива по предоставяне на право на ползване
върху част дворното място. Така сключения договор за предоставяне на право на
ползване носи характеристиките на заем за послужване, който е неформален по
своя характер, т.е. за неговата действителност не се изисква специална форма,
като писмената такава е само за доказване на съдържанието му. В тази връзка
неоснователни се преценяват и доводите на ответниците, че договорът не поражда
действие между страните, поради липсата на вписване в службата по вписванията,
недеклариране на същия и незаплащане на данъчните задължения за имота,
доколкото в закона няма предвидени подобни изисквания за действителността му.
Неоснователни са възраженията на ответниците, че
правото за сключване на окончателен договор е погасено по давност, поради което
не може да се търси изпълнение по договора. В случая със сключване на договора
за групов строеж страните са постигнали съгласие за предаване на правото
ползване срещу насрещното задължение на ищцовата
страна да реализира със собствени сили и средства процесната
жилищна сграда. Видно от представените по делото писмени доказателства - акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строеж на
Жилищна сграда, скица и нотариални актове за собственост, в изпълнение на тези
уговорки е започнало строителството, издадените са съответните разрешения за
експлоатация, сградата е завършена и собствениците са приодобили
вещни права върху самостоятелни обекти в сградата. Т.е. предприети са всички
фактически действия по ползване на процесния имот. Предвид
на това не може да се приеме, че е налице предварителен договор, по който потестативното право на изправната страна да поиска
обявяването му за окончателен се е погасило по давност.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответниците, че договорът е недействителен, тъй като правото на ползване не е
индивидуализирано. В договора за групов строеж, в който е обективирано
и правото на ползване е отразено, че се касае за 70% от незастроената част от
поземлен имот, който е подробно индивидуализиран.
С оглед изложеното съдът намира, че между страните е
налице валидно сключен договор за ползване на 70 % от незастроената част от процесния недвижим имот, находящ
се на ул. Драгаш №15 и 19.
За упражняване на правата по така сключения договор
и неговото действие във времето са противопоставени показанията на две групи
свидетели, които частично си противоречат. Съдът кредитира показанията на
свидетелите като последователни и вътрешнологични,
кореспондиращи на събраните по делото доказателства в частта, в която сочат за
постигнати договорки между страните по делото относно предоставяне ползването
на част от дворното място на строителя по време на строителството. Действително
за осъществяване на фактическите действия по строителството е било необходимо
да се ползва терена, но това право е вътрешноприсъщо
за изграждане на строежа и не е необходимо да има учредено специално право, за
да се осъществява строежа. Намерението на страните и действителната им воля
сочи за предоставяне на облигационни права за ползване на част от незастроеното
дворно място срещу задължението на строителя да изгради сградата при определени
в договора за групов строеж условия. За това сочи и факта, че страните не са
определили краен срок за упражняване това право. Ако страните имаха намерение
да ограничат строителя да ползва имота до определен срок, биха уговорили това
изрично – до изграждане на сградата и снабдяване на собствениците с нотариални
актове, но подобна уговорка не се съдържа. Ищецът е обективирал
намерението си да се ползва от правата по договора за представяне на ползване
от собствениците на терена във връзка с което на общо събрание на съдружниците е приел решение за ползване на процесните 70 % от незастроената площ, чиято автентичност
на документа – протокол от ОС от 18.07.2003г.
се установи безспорно от приетата по делото съдебно-графологична
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективна и компетентно
дадена. Това се потвърди и от
показанията на свидетелите Германов и Атанасов, от които се установи, че до
месец май 2018 г. част от имота е ползван за паркиране на автомобили на ищцовото дружество и такива с негово съгласие. По тези
съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля Радушев,
че уговорката между страните е ползване на част от терена само до завършване на
сградата и след това не е ползван от ищеца, доколкото същите преценени по реда
на чл. 172 от ГПК сочат за заинтересованост на свидетеля от изхода на делото,
предвид възникналия конфликт между страните за ползване на процесния
имот. Показанията на свидетеля Кирова от своя страна са откъсачни,
пресъздават впечатления на трети лица, вътрешнопротиворечиви,
както и не кореспондират на другите събрани доказателства относно ползване на
терена, доколкото свидетелката заяви, че не разпознава видовете автомобили, не
знае кой автомобил на кого е и едновременно с това е категорична, че автомобили
на ищеца или с негово съгласие не са паркиране в дворното място.
Липсва спор, а от гласните доказателства, събрани
посредством разпита на четиримата свидетели, се установи, че от месец май
2018г. фактическото ползване на имота от ищеца е ограничено от ответниците чрез
заключване на подхода към сградата. Ето защо съдът приема, че правото на
облигационно ползване на незастроената част от имота е препятствано
неоснователно и поради наличието на валидна облигационна връзка се дължи
предаването ѝ. Едва с писмената защита ответниците
са релевирали изявление за прекратяване на договора,
но доколкото това изявление не е достигнало до насрещната страна, не са
ангажирани доказателства за наличие на предпоставките за прекратяване на
договора, не може да се приеме, че облигационната връзка е валидно прекъсната.
По изложените съображения искът се преценява за
основателен и следва да бъде уважен.
Не следва да се обсъждат възраженията за придобиване
на процесната част по давност, тъй като от една
страна – облигационни права не могат да бъдат придобивани по давност, респ.
фактическата власт, основана на облигационен договор сочи за държане, а не за
давностно владение, а от друга страна, е недопустимо съединяване на такъв иск и
разглеждането му по реда чл.422 от ГПК, доколкото по този ред могат да се
упражнява защита на облигационни права, но не и вещни такива.
Съгласно
дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски за заплатена държавна
такса от 41,74лв. и адвокатско възнаграждение от 300лв., които възлизат общо на
341,74 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят разноски за настоящата инстанция за заплатена държавна
такса от 41,74лв., адвокатско възнаграждение
от 150лв. и депозит за СГЕ от 200лв. по списъка по чл. 80 от ГПК, които
възлизат в общ размер на 391,74 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО между страните задължението на ответниците
Л.Г.Х., ЕГН:**********, с адрес: ***, Е.Л.Ф., ЕГН:**********, с адрес: ***, в качеството на наследник на починалия си съпруг *** – наследник
на починалите преди него родители ***, ЕГН:********** и ***Ф., ЕГН:**********; Г.Ф.Ф., ЕГН:**********,
с адрес: ***, ***, в качеството на наследник на починалия си баща *** – наследник на починалите
преди него родители ***, ЕГН:********** и ***Ф., ЕГН:**********; П.К.Р., ЕГН:**********, с адрес:г***, Д.Р.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, в
качеството си на нов собственик, чрез договор за дарение от П.К.Р., М.Р.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, в
качеството си на нов собственик, чрез договор за дарение от П.К.Р. и А.К.Н., ЕГН:**********, с адрес: ***, в
качеството на наследник на починалата си майка ***К., ЕГН:**********, ДА ПРЕДАДАТ на ищеца „Р.И С.“ СД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, със законен представител ***, държането /ползването/ на следната
вещ: 70% /седемдесет процента/ от незастроената площ на Поземлен имот с идентификатор ***,
образуван от имоти с предходни номера: парцел II, включен в имот с планоснимачен номер 525 в кв.54 целият с площ 625 кв.м. и парцел III, включен в имот с планоснимачен номер ***в кв.*, целият с площ 420 кв.м., находящи се в ***, съгласно Договор за групов строеж
сключен със собствениците на дворни места в *** - ***К., ЕГН:**********, П.К.Р.,
ЕГН:**********, ***, ЕГН:**********, ***Ф.,
ЕГН:********** и Л.Г.Х., ЕГН:**********, с нотариална заверка на подписите на
участниците в него, регистрационен №21416/06.11.1994 г. на нотариус Д.С. при Нотариата на Районен съд *, за което е издадена Заповед за изпълнение № 9020/03.12.2018 г. по
ч.гр.д. №16697/2018 г. по описа на ВРС, 43 състав, на основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 79,
ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Л.Г.Х., ЕГН:**********,
с адрес: ***, Е.Л.Ф., ЕГН:**********,
с адрес: ***; Г.Ф.Ф.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, ***; П.К.Р.,
ЕГН:**********, с адрес:г***, Д.Р.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, М.Р.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, и А.К.Н.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплатят на „Р.И С.“ СД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, със законен представител ***, сумата от 341,74
лева (триста четиридесет и един лева
и седемдесет и четири стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство, както и сумата от 391,74 лева (триста деветдесет и един лева и седемдесет и четири
стотинки), представляваща сторени
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: