Определение по дело №2714/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№            /14.01.2019г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

ИВАНКА ДРИНГОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно частно гражданско дело № 2714 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

06.12.2018Образувано е по частна жалба вх. № 80900/15.05.2018г. по описа на ВРС от Ю.Н.Ф., ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Д. от ВАК срещу определение № 13863/28.11.2018г. по гр. д. № 17032/2018г. по описа на ВРС, XХХV-ти състав, с което е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Излага, че правния му интерес от провеждането на установителен иск произтича от обстоятелството, че в резултат на използване на процесния документ е образувано наказателно производство срещу него. Сочи, че в производството пред ВРС са събрани доказателства, чрез две тройни експертизи и разпит на двама свидетели, за извършена поправка в датата на документа, но съдът е постановил осъдителна присъда. Излага, че НПК липсва изричен процесуален ред за оспорване истинността на документ, който да завършва с годен съдебен акт. Намира също, че обжалваното определение е постановено при несъобразяване на задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 5/2012г.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 17032/2018г. по описа на ВРС, XХХV-ти състав е образувано по искова молба на Ю.Ф. ***, Районна Прокуратура – Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 57 и Окръжна Прокуратура – Варна, с адрес гр. Варна, пл. „Независимост“ № 2, ет. 3, с искане до съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че разписка за връчване на НП № 14–0445–001323/30.12.2014г. на Началника на РУ- Аксаково, инкорпорирана в самото НП, е неистински документ по отношение на датата, посочена като дата на връчване на НП, а именно – 16.01.2015 год., поради поправка в годината.

В исковата молба се излага, че на 02.11.2015 год. на ищеца е съставен АУАН, в резултат на което срещу него е образувано ДП № 315/2015г. по описа на РУ–Аксаково. От страна на ВРП е внесен обвинителен акт за това, че на 02.11.2015 год. по път 1-2, гр. Варна, в посока гр. Девня, до отбивката на фирма „Канотранс“, обл. Варна, ищецът е управлявал МПС – лек автомобил „Тойота Хайлукс“, рег. № В 9695 РР без съответно свидетелство за управление, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, наложено с НП № 14–0445–001323/30.12.2014г. на Началника на РУ–Аксаково, влязло в сила на 26.01.2015 год. Твърди се, че процесният документ е представен по образуваното НОХД № 3865/2016г. на ВРС и същият не е оспорен.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд като е констатирал липсата на правен интерес от провеждането на иска, е прекратил производството по делото.

Разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ГПК изрично допуска предявяването на иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Целта на иска е, преди да се стигне до съдебен процес, в който документът може да бъде използван, да се реши спорът дали той е истински или неистински. В рамките на висящ съдебен процес страната разполага с правото да оспори истинността на документа, като ако не стори това, то правото му да оспори документа в отделен исков процес се преклудира. В конкретния случай, ищецът не отрича, че в образуваното срещу него наказателно производство по НОХД № 3865/2017г. по описа на ВРС е оспорил датата на разписка за връчване на наказателно постановление от 30.12.2014г. По повод направеното оспорване са събрани доказателства, посредством провеждането на две тричленни съдебни експертизи и разпит на свидетели. Посочената установеност обуславя извод за липса на правен интерес от самостоятелно провеждане на специалния установителен иск по чл.124, ал.4 от ГПК, за наличието на който съдът следи служебно и при констатираната му липса следва да прекрати производството по делото. Несъстоятелен е довода, че съдебният състав при ВРС не е съобразил събраните доказателства при постановяване на акта си. Касае се за правилността на осъдителната присъда, която е предмет на въззивна проверка по образуваното ВНОХД № 254/2018г. по описа на ВОС.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13863/28.11.2018г. по гр. д. № 17032/2018г. по описа на ВРС, XХХV-ти състав, с което е прекратено производството по делото.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на частния въззивник при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: