РЕШЕНИЕ
№ 650
гр. Плевен, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, шести състав, в публично съдебно единадесети ноември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Десислава
Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 356 по
описа за 2021 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно -процесуалния кодекс (АПК) .
Административното дело е образувано по жалба на М.В.И.,***Р.
от ПлАК, съдебен адрес *** срещу заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0293-000049/19.04.2021
г. на началник на РУ Л., с която е прекратена регистрация на ППС.
В жалбата
се посочва, че издадената заповед е незаконосъобразна,
издадена при съществени нарушения на
административно –производствените правила. Намира, че не са налице
предпоставките на чл. 171, ал. 1, б. „б“, пр. второ от ЗДвП, тъй като не е
налице отказ за проба за употреба на наркотични вещества, тъй като И. не е бил
водач на автомобила ,който е управляван от И.З.. Посочва се, че и извършена проверка от служители на
жандармерията, при която е изисквано от
оспорващия да каже, къде са наркотиците, като И. и З. са отведени в РУ гр.Л., като и до
управлението, автомобилът се управлява от З., който е бил водач на същия.
Съставен е АУАН, че като водач на МПС е
отказал да даде проба за наркотици, но И. не е управлявал автомобила, като
е подал в срок възражения срещу
съставения акт. Намира, че заповедта следва да бъде отменена, като бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание оспорващият - М.В.И.,***, не се явява, представлява се от адв Р.Р. от ПлАК, която поддържа жалбата и
намира, че не е ясно място на управление на МПС, дата и час, тъй като в АУАН е
посочено 18.40 ч. , а от протокола за проверка на лични вещи се посочва, че
проверка е направена в 18.00 час и по този начин управлението на МПС се явява,
че е осъществено след извършване на проверка. Посочва, че с оглед решение на РС
Л. е отменено НП и следва и заповедта да бъде отменена, като претендира
присъждане на разноски в минимален размер.
В съдебно
заседание ответникът – началник на РУ Л. не се явява, не се представлява.
Административният съд - Плевен, шести състав, като
обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка
на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното от фактическа
страна:
На 19.04.2021 година е
съставен акт за установяване на административно нарушение, серия GА №305484 /лист 14 по делото/, тъй като на 19.04.2021
година М.В. *** на кръстовище на ул. „М.“
и ул. „В.Л.“ с посока на движение към ул. „Н.В.“ като водач управлява собствен
лек автомобил *** с рег. № ***и отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер
Дръг Тест 5000 с фабр. номер ARHJ-0005 с
тестови комплект, като е издаден талон за медицинско изследване.
На л. 16 по делото
е приложен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества от 19.04.2021 година от който се установява че М.И. е
отказал да му бъде извършена проверка, и Талон за изследване от 19.04.2021г.,
издаден на И., като не е дадена проба.
Оспорващият с оглед протокол за доброволно предаване
на л. 18 по делото е предал СУМПС № *********.
По делото е приложена и заповед № 316з-27/03.01.2018
год. на директора на ОД на МВР-Плевен /лист 19 по делото/ за компетентност на длъжностни
лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по
чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП.
Приложена е справка
за нарушител/водач.
Представени са
план за специализирана полицейска операция от с рег. № 293р-2663831.2021 година по описа на
РУ Л., график за времето на разположение на служители от ПП КАТ за месец април
2021 година, възражение на оспорващия по издадения АУАН. От така представения
план за СПО се установява, че от 10.00 ч
до 22.00 ч. на 19.04.2021 г. дежурни са
били П.Х.С. и Р.С.Р. ***, като това се потвърждава и от разпореждане за ППД на МВР за разстановка на
силите и средствата, изпълняващи ППД в обслужваната от ЗЖУ Плевен територия за
времето от 08.30 ч. на 19.04.2021 г. до 08.30 ч на 20.04.2021 г, като
горепосочените служители са на смяна от 10.00 ч до 22.00 ч на 19.04.2021 година
с маршрут РУ Л..
По делото е
представено НП №21-0293-000236 от 26.04.2021г. на началник на РУ Л., с което на М.И. за
отказ за бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества и техните
аналози е наложено наказание - глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и както и
две глоби в размер всяка по 10 лева затова, че не носи свидетелство на СУМПС и
талон и свидетелство за регистрация на МПС. НП е отменено от РС Л.
и решението е влязло в сила на 23.08.2021 година.
Със заповед за прилагане на ПАМ № 21-0293-000049/19.04. на началник на РУ Л. на основание чл.
171, т. 2А, б. „б“ от ЗДвП, е прекратена
регистрация на ППС за срок от шест месеца.
В съдебно заседание на 01.07.2021 година като свидетел
е разпитан И.З. И., който е посочва, че
на 19.04.2021 година е управлява автомобила, който е бил спрян и тогава са
пристигнали от жандармерията и са извършили проверка, която по отношение на
него и другият присъстващ е приключила бързо, но по отношение на М.И. е била
наредено да се събуе и са търсени наркотици. Твърди, че при спиране на
автомобила са си разменили местата и именно И. е седнал на място на водача, а в
действителност не е бил той водач, а такъв е бил свидетелят. Съдът не кредитира
свидетелските показани като обективни, тъй като свидетелят е заинтересован като
близък приятел на оспорващия, а и неговите показания са в противоречие с тези
на двамата служители на жандармерията и
не кореспондират с писмените доказателства по делото.
В съдебно заседание на 14.10.2021 година като свидетел
е разпитан Г.К.Г., който е съставил АУАН
и същият посочва, че е повикан от служителите на жандармерията за съдействие и
изпробване на лицето за наркотични вещества, като оспорващият е отказал
проверка и е съставил акта. Посочва, че служителите на жандармерията са
посочили именно М.И. като водач на
автомобила.
По делото като свидетел на 16.12.2021 година е разпитан П.Х.С., който е служител на ЗЖП –Плевен.
Същият посочва, че на 19.04.2021 година са се разминали със служебениая
автомобил с автомобила на М.И. и свидетелят непосредствено е възприел, че
именно И. е управлявал автомобила. Посочва, че са последвали МПС и са спрели
непосредствено след него, представили са се и са поискали документи за
проверка, като оспорващият е бил на мястото на водача. Съдът кредитира
свидетелските показания като обективни и кореспондиращи с доказателствата по
делото и приема, че именно оспорващият е бил водач на проверявания автомобил.
Свидетелят Р.С.Р.,*** е бил в служебния автомобил,
последвал оспорващия и споделя, че са се разминали с автомобила на М.И. и са го
последвали и са спрели, като в същия е имало и други лица , като посочва, че
именно И. е управлявал автомобила. Посочва, че при извършване на проверката
лицата са били в автомобила. Съдът кредитира свидетелските показания на Р.,
като кореспондиращи с писмените
доказателства по делото и приема, че именно оспорващият е управлявал
автомобила.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а" и т. 6 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица, съгласно заповед №
316з-27/03.01.2018 г. на директор на ОД
на МВР Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да
прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.5 от ЗДвП, началниците на РУ са оправомощени да издават заповеди за ПАМ.
Съдът намира,
че заповедта е издадена в установената форма и при спазване на
административно-производствените правила и при правилно прилагане на закона.
Съгласно чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП ,в приложимата
редакция, прекратява се на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му
бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Обстоятелството, че оспорващият е управлявал моторното
превозно средство, се установява от съставения АУАН , който като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно неговата вярност до доказване на противното по аргумент от чл.
189, ал. 2 ЗДвП, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите в АУАН и
доводът на оспорващия за неправилно отразена фактическа обстановка е
неоснователен. В случая същият е управлявал автомобила и е налице обективиран
отказ за тест за употреба на наркотични вещества, като не е налице и даване на
проба по издадения талон за медицинско изследване. Фактът, че именно
оспорващият е управлявал автомобила се
доказва и с разпита на двамата служители на жандармерията, които са възприели
при разминаване с автомобила на М.И., че именно той управлява същия, като
свидетелските показания на И. И., че той управлява автомобила и при спиране са
си разменили местата, съдът намира за защитна теза, а и разпитаните С. и Р. са
категорични, че проверката е извършена непосредствено след спиране на
автомобила, като служебният автомобил на Жандармерията е последвал автомобила
на оспорващия, с който преди това са се разминали на ул. „М.“ в гр.Л.. В този
смисъл е неоснователен доводът на оспорващия,
че не е ясна фактическата обстановка, като по отношение на часа на установяване
на нарушението и посочване на 18.40 ч. като час на управление на автомобила,
който не кореспондира с часа, посочен в протокол за извършена проверка на лични
вещи, превозни средства на л. 34 по делото , съдът намира, че именно в 18.40 ч.
е налице обективиран отказа на И. за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, за
което е съставен АУАН и съответно е издадена процесната заповед. Това
обстоятелство се установява и от разпит на актосъставителя Г., който посочва, че е извикан от
служителите на Жандармерията и е пристигнал след спиране на автомобила т.е.
същият не е свидетел на управление на автомобила, като в АУАН се обективира
отказа за проверка за употреба на наркотични вещества, който отказ М.И. заявява
пред Г.Г. именно в 18.40 ч.
Неоснователен е доводът, че издаденото НП по така
установените факти е отменено, което прави и процесната заповед
незаконосъобразна. Съгласно чл.142 ал.1 от АПК съответствието на
административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото
издаване и към 19.04.2021г. са били налице предпоставките за прилагане на ПАМ,
като отмяната на НП не води до основание
за незаконосъобразност на заповедта, тъй като налагането на ПАМ не е обвързано
с ангажиране на административно-наказателната отговорност на оспорващия.
Настоящият състав намира, че наложената принудителна
административна мярка съответства и с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка не
цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети лица, а чрез неблагоприятни
последици за адресата да се постигане правно определен резултат – подобряване
на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на
пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените при пътни инциденти
участници в движението. С прекратяване на регистрация на ППС за определен срок
се препятства възможността за водача да управлява МПС по пътищата, респ.
възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение. Предвидената
мярка е израз на държавната политика за ограничаване и преустановяване
управлението на МПС след употреба на наркотици, което е и обществено значима цел
с оглед значителния брой жертви и пострадали. Предвид установените факти по
делото и с оглед представената справка за извършените от оспорващия нарушения
на ЗДвП съдът намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие
с целта на закона.
С оглед изложеното съдът счита, че оспорената заповед
е постановена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса
на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материално-правни разпоредби, като е
съобразена и с целта на закона и жалбата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 ,
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав
РЕШИ:
Отхвърля жалба на М.В.И.,***Р. от ПлАК, съдебен адрес ***
срещу заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-0293-000049/19.04.2021 г. на началник
на РУ Л., с която е прекратена регистрация на ППС за срок от 6 месеца.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/