Решение по дело №484/2017 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

                                             Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   №577

                                     гр.Пловдив, 21.10.2019 година

 

                                       В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,Ігр.с.,в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година ,в състав:

                                                           Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Елена Калончева, като разгледа докладваното т.д.№484 по описа за 2017 г. ,за да се произнесе ,взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по искова молба, подадена от А.Д.П. ,ЕГН **********, с адрес: ***, чрез упълномощения процесуален представител адв. Д.Б., против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-***.

В исковата молба са изложени обстоятелства, че на ** г. в землището на **, на главен път **, километър **, е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ с рег. № ***, управляван от А.В.П.,ЕГН **********, от гр. **, и лек автомобил , марка „Ланчия“ ,с рег. **, управляван от М.К.Б.– Г.. Ударът между насрещно движещите се автомобили е бил челно-страничен и в резултат произшествието е починал съпругът на ищцата В.А.П.с ЕГН **********. По случая е водено нохд № 792/2016г. по описа на ОС- **, по което с присъда, влязла в законна сила на 09.01.2019г., е призната вината на водача А.В.П. за настъпилото ПТП. Към датата на произшествието гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното дружество по застрахователна полица № **. Твърди се ,че загубата на любимия й съпруг е била огромен удар за ищцата. Двамата имали съвместна семейна фирма, съпругът й бил здрав, трудоспособен и смъртта му се отразила много зле на П.. Твърди се ,че в резултат на увреждането ищцата е претърпяла и имуществени вреди в размер на 2000лв. , представляващи направени от нея разходи за погребение и християнски обичаи.

Ето защо, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответния застраховател да заплати на ищцата сумата от 200 000 лв. /с определение от 15.04.2019г. е допуснато изменение размера на предявения иск/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й, както и сумата от 2 000 лв. – обезщетениe за имуществени вреди, изразяващи се в разходи по погребението на загиналия и за християнски обичаи, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на увреждането- ** г. до окончателното им изплащане.

В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез пълномощника -гл. юрк. Б.А., с който се оспорват изцяло предявените искове по основание и размер. Ответникът признава факта на сключена застраховка „ГО“, обективирана в полица № **. Оспорва изцяло отразеното в Констативен протокол за ПТП от **г. и поддържа, че същият не доказва вина или виновно поведение или нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на МПС “Рено Канго“,ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия с твърдение, че същият е пътувал без поставен обезопасителен колан- в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП. Освен това ,ответникът счита размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди за прекомерно завишен и некореспондиращ на критерия за справедливо обезщетяване по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика. Оспорва претенцията за лихви с твърдение, че приложение намира разпоредбата на чл. 497 от КЗ. Предвид гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените против застрахователното дружество искове ,като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Направено е от ответника възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.

В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК ищцата не е подала допълнителна искова молба.Съображения по спора са развити в писмени бележки на адв. Б.-пълномощник на ищцата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не се спори между страните и се установява от представеното удостоверение за наследници №146660/02.12.2014г. ,издадено от Община **, че ищцата е съпруга на В.А.П., починал на **.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който е видно ,че на **. около 23,15ч. ,на главен път **, километър **, е станало пътно-транспортно произшествие с участници- М. К.Б.- Г., управлявала лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ рег.№**, и А.В.П., управлявал лек автомобил  „Рено Канго“ с рег. № **.

От приложеното нохд №792/2016г. на ПОС се установява, че с присъда № 2 от 13.01.2017 г. подсъдимият А.В.П.е признат за виновен в това ,че на **. в землището на **, на главен път **, километър **, при управлението  на МПС -лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, рег. № **, е нарушил правилата за движение по пътищата –чл.16,ал.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на едно лице- В.А.П. и телесни повреди на повече от едно лице-две лица- М.К.Б.-Г. и В.В.В.,поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“ вр. с ал.1, вр. с чл.342,ал.1 от НК вр. чл.54, вр. с чл.343г и чл.37, ал.1,т.7 вр. с чл.49, ал.2 от НК е осъден на три години лишаване от свобода ,като изтърпяването на наложеното наказание е отложено на основание чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от пет години. Присъдата е била обжалвана пред ПАС и с решение №176/19.06.2018г. по внохд №189/2018г. е изменена в наказателно-осъдителната й част, като подсъдимият П. е признат за невиновен в това при извършеното престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ вр. с ал.1 вр. с чл.342,ал.1 от НК да е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДвП ,поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл, а в останалата част- потвърдена. С решение №274/09.01.2019г.,постановено по н.д.№966/2018г. на ВКС, решението на ПАС е оставено в сила.

В подкрепа на твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- Е.В.Я./без родств. връзки/ и С.И.С. /майка на ищцата/.

Свидетелката Я. твърди,че ищцата и съпругът й били сплотено семейство, живеели в разбирателство, отношенията им се основавали на обич и взаимно уважение. В.П. бил много организиран и отговорен човек, стълба в семейството, а в бизнеса си /производство **/ - много креативен и коректен .Ищцата много тежко изживявала загубата му, била съсипана, драмата в семейството била още по-голяма, защото синът –А. бил обвинен, че е причинил смъртта на баща си. След произшествието животът на А.П. се преобърнал, тя се променила ,изглеждала сломена, неугледна, затворила се в себе си ,а преди инцидента била слънчев и усмихнат човек. След смъртта на съпруга си ищцата поела бизнеса ** ,подпомагана от майка си и сина си ,обслужвала кредитите, заплащала наемите, но се справяла много трудно. Свидетелката депозира показания и по отношение на понесените от ищцата имуществени вреди. Сочи,че последната е поела всички разходи /възлизащи на повече от 2000лв./ по погребението на В.П., на което присъствали много хора- около 80-100 човека.

Свидетелката С. С. твърди, че дъщеря й и съпругът й В. били семейство за пример, разбирали се, имали разкошни отношения, работели заедно, имали съвместен бизнес, В. бил грижовен съпруг и баща. След смъртта му ищцата се „срутила“, започнали неприятностите й, детето й било в болница, а съпругът- в моргата. От притесненията се влошило здравословното й състояние, вдигала високо кръвно налягане, дори веднъж припаднала на улицата. Свидетелката сочи, че А. се постарала да направи погребението на съпруга си както трябва, платила за всички траурни ритуали.

По делото е допусната  /по искане на ответника/ комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, с в.л. д-р М.Б. и инж. С.М., чието заключение съдът кредитира, като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните. Според експертите, в процесния случай не може с категоричност да се определи дали пострадалият В.П. е бил с или без поставен предпазен колан. При починалия не се установява наличието на характерни наранявания, които да са вследствие използването на обезопасителен колан, няма обаче и удар в главата, което би било показател, че същият е бил без колан. Посочено е, че при коментираното ПТП обезопасителният колан е нямал влияние за ограничаване на травмите на пострадалия. В. П. е бил пътник на предна дясна седалка, получил е несъвместима с живота инерционна травма и коланът, при положение че е бил поставен, не би могъл да я предотврати. В заключението е посочена скоростта на движение на двата автомобила към момента на удара-76 км/ч на лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ и около 89 км/ч -на лек автомобил „Рено Канго“, като по делото няма данни за ограничаване на скоростта в участъка ,където е настъпило пътно-транспортното произшествие. 

Според изслушаното в хода на производството допълнително заключение на вещото лице инж. М., най-вероятният от техническа гледна точка механизъм на ПТП е следният- водачът А.П. е управлявал лек автомобил „Рено Канго“ по платното за движение по пътя-гр. ** - гр. ** в посока от изток на запад. През това време М.Б. -Г. е управлявала лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ по платното за движение на същия път ,в посока от запад на изток срещу лекия автомобил “Рено Канго“. В един момент водачът П. е навлязъл в лявата /южна/лента и така е настъпил неизбежен удар между двата автомобила .Видно от заключението, ударът между двата автомобила е станал върху лявата /южна/ лента на платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която се намира приблизително - по дължина на около 14-15м източно от ориентира ,приет в протокола за оглед, и по ширина – на около 1,2-1,8 м северно от южния край на платното за движение.

С оглед изясняване на обстоятелството дали пострадалият е бил с поставен предпазен колан, по делото са изслушани и показанията на свидетеля Т.П.С.. Свидетелят знае за ПТП, при което е починал съпругът на ищцата, бил е в автомобила, който пътувал няколко коли след лекия автомобил „Рено Канго“, последният с водач-А.П. и пътник на предна дясна седалка-В.П.. Твърди, че след като видели катастрофиралия автомобил„Рено Канго“, спрели, извадили от колата А., който бил с наранявания, след това се върнали за В. П., но установили ,че той нито диша, нито има сърдечна дейност. В.бил с поставен предпазен колан, който свидетелят отрязал, защото устройството било блокирало.

Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица №**, към датата на настъпване на събитието .

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

            Според чл.223, ал.1 от КЗ /отм./, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора за застраховка „ГО” застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по реда на чл.226,ал.1 от КЗ /отм./, е необходимо да се установи наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД ,пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането съществува валидно застрахователно правоотношение.

В настоящия случай между страните не е спорно, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” за увреждащия автомобил- „Рено Канго“, рег. № **.

На базата на събраните по делото доказателства се установи и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Доказа се ,че на **г. в землището на **, на главен път **, километър **, при управление на лек автомобил „Рено Канго“ с рег. № ** А. П. е нарушил правилата за движение по пътищата /чл.16,ал.1 от ЗДвП/ и по непредпазливост е причинил  смъртта на В.П.. За така извършеното престъпление по чл.343, ал.3, б.“б“ вр. с ал.1 вр. с чл.342,ал.1 от НК  ,с влязла в сила присъда по нохд №792/2016г., на подсъдимия е наложено съответното наказание.

Предвид горното и съобразявайки разпоредбата на чл.300 от ГПК, съгласно която, присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът приема за доказани факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено от А. П., вината на последния, както и причинения вредоносен резултат-смъртта на съпруга на ищцата .По категоричен начин се установи, че станалото на **г. ПТП е настъпило в резултат от действията на водача на лекия автомобил  ”Рено Канго”, който е навлязъл в лявата /южна/лента на платното за движение, когато там насрещно се е движил лекият автомобил „Ланчия Ипсилон“. Ето защо, несъстоятелни се явяват доводите на ответника, свързани с липсата на доказателства, удостоверяващи виновно поведение на А. П.

Освен това, въз основа на показанията на Е.Я. и С.С. /на последната, преценени с оглед нормата на чл.172 ГПК/, които съдът кредитира, като логични, убедителни и основаващи се на непосредствените впечатления на свидетелките от преживяванията на А.П., следва да се приемат за доказани и търпени от ищцата тежки и интензивни вреди от внезапната загуба на нейния съпруг. Същата е била съкрушена, почувствала се е психически и емоционално срината, затворила се в себе си , животът й се променил завинаги.

При така установените обстоятелства се налага извод, че са налице предпоставките, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на ищцата по реда на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ за причинените й вреди.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,  съдът следва  да се съобрази с критериите за справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, и  да отчете конкретните факти за случая- тежката загуба, която е понесла ищцата, и наличието на близки, хармонични отношения между нея и съпруга й.

Въз основа на ангажираните свидетелски показания, които са еднопосочни и категорични, се установи, че ищцата е приела много тежко загубата на съпруга си, към когото е била силно привързана. Стана ясно, че в семейството са съществували отношения на обич, взаимно уважение и разбирателство. Пострадалият е бил на ** години към датата на инцидента, работоспособен, деен, грижовен съпруг и баща. Загубата му се отразила негативно върху психическото и емоционалното състояние на ищцата, която била съсипана, а и понастоящем болката й не е отшумяла. Смъртта на В.П. е настъпила внезапно, което е предизвикало силен стрес у съпругата му, довело е до промяна в поведението й и начина й на живот. С оглед на така установените обстоятелства и съобразявайки конкретните икономически условия в страната към правнорелевантния момент /**./,чийто обективен белег са и лимитите на застраховане, съдът счита, че за обезщетяване на болките, страданията и другите нематериални последици ,възникнали от неправомерното деяние, на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 130 000 лв. До този размер предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 200 000лв. –ще се отхвърли.

При определяне на дължимото обезщетение следва да се обсъди и релевираното от ответника възражение по чл.51,ал.2 от ЗЗД- за съпричиняване на вредните последици в резултат на неизползването от страна на пострадалия на предпазен колан в нарушение на разпоредбата на чл.137а от ЗДвП.

Преценката относно приноса за настъпване на вредоносния резултат следва да се изгражда въз основа на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които увреденото лице обективно е способствало за настъпване на този резултат или чрез които е създало условия за настъпването му или го е улеснило. В случая не се доказа от ответната страна такова поведение на пострадалия. Не се даде от вещите лица, включени в състава на КСМАТЕ, еднозначен отговор на въпроса дали починалият е бил с обезопасителен колан, тъй като в материалите по делото няма обективна информация в тази посока. Отчитайки вида и характера на причинените на В.П. травматични увреждания, както и предвид изяснените обстоятелства относно механизма на процесното ПТП, експертите са формирали извод, че смъртта на пострадалия е могла да настъпи независимо дали той е бил с или без предпазен колан. При тези данни и с оглед изслушаните показания на свидетеля Т. С., които съдът няма основание да не кредитира, следва да се приеме, че не се доказа възражението за съпричиняване на вредните последици от пострадалия, което да дава основание за редуциране на определения  размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Що се отнася до предявения от А.П. иск за обезщетение за имуществени вреди, съставляващи извършени разходи по осъществяване на траурна церемония, съдът намира, че същият следва да се уважи изцяло.

По делото не са представени писмени доказателства, установяващи направени разходи по организация за погребение, но от показанията на свидетелките Я. и С. стана ясно, че разноските за погребението на съпруга й са поети от ищцата и възлизат на над 2000 лв. ,при което съдът счита, че сума в претендирания размер следва да се определи като необходима за посрещане разходите за такъв ритуал.

С оглед уважаването на главните искове, ще бъде уважено и акцесорното искане на ищцата за присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди, считано от датата на деликта. Тъй като застрахователят следва да покрие изцяло отговорността на деликвента, застрахован при него, то на основание чл.86 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД същият дължи лихва върху обезщетението от датата на непозволеното увреждане. Ето защо и предвид обстоятелството, че застрахователното събитие е настъпило при действието на отменения КЗ, върху определените на ищцата обезщетения ще се присъди законната лихва, считано от **. до окончателното им изплащане.

С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, на ищцата следва да се присъдят разноски по делото. Същата е заявила своевременно искане за разноски и е депозирала списък по чл.80 от ГПК ,според който, сторените от нея разноски възлизат в  размер на 9060лв. -за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Б. /ДПЗС от **./.

Ответното застрахователно дружество е направило възражение по чл.78, ал.5 от ГПК  –за прекомерност на платеното от ищцата адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно. В случая, предвид защитавания материален интерес -200 000лв. и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско възнаграждение по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за една инстанция е 5530лв.  По иска за имуществени вреди адвокатският хонорар, съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, е в размер на 370лв. Доколкото заплатеното от ищцата възнаграждение надвишава минималното адвокатско възнаграждение /общо 5900лв./, то съдът счита ,че същото е прекомерно ,с оглед действителната и правна сложност на делото и обема на събрания доказателствен материал, поради което са налице предпоставки за намаляването му на основание чл.78, ал.5 от ГПК до размер на 5900лв.  След редуциране размера на адвокатското възнаграждение, разноските за производството, които следва да бъдат присъдени на ищцата, на основание чл.78, ал.1 ГПК, възлизат на 3855лв.

Ответникът има право на разноски и юрисконсултско възнаграждение , съразмерно на отхвърлената част на исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, същият е направил разноски в размер на 550лв. за КСМАТЕ, като се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.  Вземайки предвид ,че  делото е с материален интерес ,че същото не е с фактическа и правна сложност и по него са проведени две съдебни заседания, съдът намира ,че следва да се определи по реда на чл.37 от ЗПП във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Или от общия размер на разноските на ответника -850лв., на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищцата ще бъде осъдена да заплати, съобразно отхвърлената част на претенцията, сума в размер на 295лв.

Тъй като ищцата е била освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 5280лв., както и сумата от 52,28лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по допуснатата АТЕ, изчислени съобразно уважената част на исковете.

По изложените съображения ,съдът

 

                                              Р      Е      Ш       И :

 

 ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- **, да заплати на А.Д.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата  130 000 /сто и тридесет хиляди/лв. ,представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №**, за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния съпруг- В.А.П.с ЕГН **********, починал на **. при пътно-транспортно произшествие, станало в землището на **, на главен път **, километър **, причинено противоправно и виновно от А.В.П., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“, с рег. № **; сумата  2000/ две хиляди/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото увреждане и изразяващи се в обичайните разходи по извършеното погребение и траурни ритуали, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения, считано от датата на увреждането- **. до окончателното им изплащане, както и сумата от 3855лв. /три хиляди осемстотин петдесет и пет/лв.-разноски по делото, изчислени по съразмерност, като ОТХВЪРЛЯ  предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 130 000лв. до пълния предявен размер от 200 000лв., като неоснователен. 

ОСЪЖДА А.Д.П. ,ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- **, сума в размер на 295лв.- разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част на исковете.

ОСЪЖДА ЗАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-**, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, сумата 5280 / пет хиляди двеста и осемдесет/лв. –дължимата за производството държавна такса, както и сумата 52,28 /петдесет и два лв. и двадесет и осем ст./лв.,  представляваща депозит за вещо лице по допуснатата АТЕ, изплатен от бюджета на съда и изчислен съобразно уважения размер на претенцията.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                

                                                                                                 Съдия: