РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Бургас, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100502013 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по повод въззивна жалба от ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.,,Младост 4“ Бизнес Парк
София, сграда 6, чрeз адв. Васил Ничев, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Шандор Петьофи“ №10, против Решение №261117/04.10.2021г., постановено
по гр. дело №323/2020г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е
приел за установено, че Р. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ,,Р. А.“
№ *, дължи на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД сумата от 22 лева – сбор от
неплатени лизингови вноски, дължими по сключен между страните договор
за лизинг от 14.09.2018г., както и законната лихва върху горната главница,
начиная от 01.10.2020г. до окончателното й плащане, за които вземания по
ч.гр.д. №6051/2020г. на БРС е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, като съдът е отхвърлил изцяло, поради неоснователност, исковете за
дължимост на месечни абонаментни такси и стойност на предоставени
мобилни услуги, а също и на договорни неустойки по сключения между
страните договор за мобилни услуги с номер+359********* от 15.08.2018г.,
1
договор за мобилни услуги с номер+359********* от 14.09.2018г. и договор
за лизинг от 14.09.2018г.
Със същото решение съдът е осъдил Р. Н. АТ., ЕГН ********** да
заплати на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД деловодни разноски, направени в
исковото производство в размер на 27.74 лева, както и за производството по
ч. г. д. № 6051/2020г. на БРС в размер на 22.49 лева. Жалбоподателят изразява
недоволство от така постановеното съдебно решение в отхвърлителната част,
като намира същото за неправилно. На първо място се навеждат доводи във
връзка с отхвърлените искови претенции за вземания за абонаментни такси и
използвани услуги в общ размер на 167.25 лева. Счита, че изводите на съда в
тази насока били в противоречие с трайната съдебна практика (Решение
№270/03.08.2021г. по в.гр.д.№678/2021г. на БОС; Решение №V-
148/09.10.2020г. по в.гр.д.№579/2020г. на БОС; Решение от 01.02.2021г. по
гр.д.№16527/2019г. по описа на РС-Варна; Решение №20118825/18.05.2021г.
по гр.д.№33790/2020г. по описа на СРС; Решение №20269513/07.12.2020г. по
гр.д.№58230/2019г. на СРС; Решение №490/08.03.2021г. по в.гр.д.
№3594/2020г. на Окръжен съд - Варна. Посочва, че месечният абонамент
осигурявал достъп до услугите, за които бил сключен индивидуален договор
и включвал разходите за поддръжка на мрежата (т.23,б,,б“ от ОУ).
Подчертава, че с отговора на исковата молба ответната страна изрично
признавала процесните вземания за абонаментни такси и използвани услуги.
Пояснява, че в т.3 от ОУ на мобилния оператор, се предвиждала процедура, в
шестмесечен срок, потребителят да оспори месечната сметка и операторът да
преразгледа фактурата. Твърди, че въззиваемата не се е възползвала от тази
възможност. В подкрепа на изложеното се позовава на съдебна практика.
Развива подробни съображения по отношение отхвърлените претенции
за неустойка в общ размер от 94.95 лева. Посочва, че неустойката била
предварително определена, тъй като базата за нейното формиране се явявала
месечната абонаментна такса. Излага аргументи във връзка с вземането за
разлика в цената на мобилното устройство в размер на 92.48 лева. Намира, че
съдът неправилно изчислил дължимите на ищцовото дружество разноски,
приемайки, че депозита за особен представител бил в размер на 150 лева.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Претендира се присъждане на направените съдебно- деловодни разноски в
2
производството пред заповедния и районния съд, с оглед тяхното реално
извършване, както и сторените пред настоящата инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата Р.Н. Ц., чрез назначения особен представител - адв.
Цонева - БАК, с който същата се оспорва изцяло. Въззиваемата намира
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.
Излага съображения за неоснователност и недоказаност на предявените
искови претенции. Иска се потвърждаване като на първоинстанционното
решение и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК.
Пред Районен съд – Бургас са предявени искови претенции с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначално производството по делото е започнало по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като
заповедния съд със заповед № 260220/02.10.2020 г. по ч.гр.д. №6051/2020 г.
на БРС е разпоредил длъжникът Р.А. да заплати на „Теленор България“ ЕАД
следните суми: 376,68 лв. – дължими и неизплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 01.10.2020 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 385 лв. – разноски по делото, от които 25 лв. –
държавна такса и 360 лв.- платено адвокатско възнаграждение. След като
длъжникът не е бил открит на адреса при връчване на заповедта за
изпълнение, съдът, на основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК е указал на заявителя,
че може да предяви иск за вземането си.
За да постанови обжалвания по делото резултат районният съд е счел,
че въззивникът не е ангажирал доказателства установяващи предоставянето
на мобилните услуги и осигуряване на достъп до мобилната мрежа за срока
на действие на договора. Установил е, че изходящите от ищеца фактури и
справки за потребление не носят подписа на длъжника, поради което не
притежават материална доказателствена сила относно предоставянето на
посочената в тях услуга. По отношение на претенциите за неустойка намира,
3
че същите са неоснователни, тъй като не е доказано виновното неизпълнение
на договорите от страна на потребителя и съответно развалянето им по реда
на чл.87 ал.1 от ЗЗД, като съдът е изложил становище, че неустоичните
клаузи са нищожни. Позовал се е на §13 т.1 от ДП на ЗЗП като е счел, че
сключения договор е бланков и поради тази причина потребителят не е могъл
да влияе върху съдържанието му. Счита, че са налице уговорки във вреда на
длъжника, което е в противоречие с изискването за добросъвестност и води
до значително неравноправие между страните.
Настоящата съдебна инстанция намира решението в обжалваната му
част за неправилно, което налага отмяната му. Претенцията е за сумата от
167,25 лева, представляваща абонаментни такси и използвани услуги, които
длъжникът не е изплатил; вземания за неустойки в общ размер на 94,95 лева
по сключените два договора за мобилни услуги с предпочетен номер и сумата
от 92,48 лева, представляваща разлика в цената на закупено мобилно
устройство.
Сумата от 167,25 лева представлява сбор от абонаментни такси и
използвани услуги, включваща 121,47 лева по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* и абонаментни такси и използвани услуги
в размер на 45,78 лева по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********. На 15.08.2018 г. между страните номер ++359*********, за
който се дължи сумата от 121,47 лева, представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.09.2018 г. – 19.11.2018
г. В следствие на неизпълнението и съобразно т.11 от договора мобилния
оператор е начислил неустойка в размер на 52,47 лева. На 14.09.2018 г. между
страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, по който длъжникът не е заплатил сумата от 45,78 лева –
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.09.2018 г. –
19.11.2018 г. А по т.11 от договора на страната е начислена неустойка в
размер на 42,48 лева.
На 14.09.2018 г. мобилният оператор е сключил договор с въззиваемата
А. за лизинг, по силата на който лизингодателят е предоставил за временно и
възмездно ползване мобилно устройство на длъжника, за което се дължи
сумата от 22 лева. В следствие неизпълнение на договора за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* въззиваемата дължи сумата от 92,48 лева,
4
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг.
Няма спор по делото, че между страните е налице облигационно
правоотношение по повод предоставяне на мобилни услуги. Предоставените 2
броя фактури и справки са едностранно издадени от мобилния оператор, но
липсата на подпис от страна на въззиваемата страна не означава, че те не
могат да се ползват с материална и доказателствена сила. Същите не са
оспорени от страната и по отношение на тях има частично признаване на
вземането. Неподписването на фактурите от страните не е основание да се
твърди, че задължението не е възникнало, още повече, че чл. 114 от Закона за
счетоводството не е предвидил задължително подписване на фактурите.
Съгласно подписаните между страните договори месечните абонаментни
такси се дължат независимо дали абоната ползва услугите по договорите или
не. Съгласно т. 23, б „б“ от Общите условия на въззивника месечният
абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален
договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размер съгласно избрания абонаментен план, т.е.
дължимостта на месечните абонаментни такси става по силата на
сключването на договор. В този смисъл настоящата съдебна инстанция
намира, че БРС неправилно е отхвърлил претенциите за сумата от 167.25 лв.
Неоснователно е отхвърлена претенцията за заплащане на неустойка в
общ размер на 94.95 лв., включваща неустойка в размер на 52.47 лв. по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и неустойка
в размер на 42.48 лв. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********. Съгласно т. 11 от двата договора, неустойка се дължи „ В
случай на прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя
или при нарушаване на задълженията му по настоящия договор или други
документи свързани с него“, което сочи на дължимост на претендираните
суми. Това е така, тъй като от една страна е налице неизпълнение водещо до
задължение за заплащане на неустойка, а от друга страна договорената
неустойка не надвишава трикратния размер и това е уговорено в самите
договори. Поради това неустойката не е прекомерна и не излиза извън
присъщите й функции, което налага отмяна на решението и в тази му част.
По отношение на претенцията в размер на 92.48 лв., представляваща
5
разликата в цената на получено мобилно устройство, съгласно сключения
договор между страните и издадената фактура № 72837224113 от 20.01.2019 г.
настоящата инстанция намира същата за дължима. Тя не е неустойка по
договора, а представлява разлика в цената при облекчени условия и
заплащане според договора и действителна стойност без преференции. С
оглед получаването на мобилното устройство от въззиваемата и
неизпълнението по договора претенцията се явява основателна. Това налага
отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на
установителен диспозитив досежно претендираните суми.
Що се отнася до направените разноски съдът намира, че въззиваемата
следва да бъде осъдена да заплати на въззивното дружество дължими
разноски за заповедно производство, пред БРС и БОС в общ размер на
1434,77 лв. От общо дължимите 1485 лв. следва да се отчетат присъдените от
БРС разноски от 50.23 лв. Що се отнася до възнаграждението за особен
представител пред БРС, то размерът му е определен на 150 лв./ виж
определение № 748/19.07.2021 г. по ч. гр. д. № 1158/ 2021 г., поради което не
са на лице обстоятелствата за определянето му в по- висок размер.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение №261117/04.10.2021 г., постановено по гр. дело
№ 323/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас в отхвърлителната му
част, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес:
гр. К., ул. ,,Р. А.“ № *, дължи на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост4“,
Бизнес Парк София, сумата 167.25 лв., представляваща сбор от абонаментни
такси и използвани услуги, включваща 121,47 лева по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* и абонаментни такси и
използвани услуги в размер на 45,78 лева по договор за мобилни услуги с
6
предпочетен номер ++359*********, неустойки в общ размер на 94.95 лв. и
сума за разликата в цената на мобилно устройство в размер на 92.48 лв., ведно
със законната лихва считано от 01.10.2020 г.
ОСЪЖДА Р. Н. АТ., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. ,,Р. А.“ № *
да заплати на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост4“, Бизнес Парк София, сумата
от 1434.77 лв.- разноски направени в заповедното и в исковото производство
пред Районен съд- Бургас и Окръжен съд- Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7