№ 80
гр. Търговище , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира И. Колева
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело №
20203530101224 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове за установяване на вземане – за
абонаментни такси; за неустойка; за лизингови вноски и за разликата в цената на устройство
без абонамент и преференциална обща лизингова цена, по реда на чл. 422 ГПК, във връзка
с издадена заповед по чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 409/2020г. по описа на РСТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 181/24.04.2020 г. по Ч.гр.д. № 409/2020г. по описа на РСТ е разпоредено на
длъжника /ответника/ да заплати на ищеца: общо сумата от 298.84 лв., представляваща:
неизпълнено задължение по Договори за мобилни услуги с предпочетен номер от
06.07.2018г. и Договор за лизинг от 06.07.2018г., ведно със законната лихва, считано от
23.04.2020 год. до окончателното й плащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и
направените в производството разноски.
Заповедта е връчена на длъжника лично, по месторабота. Същият своевременно
подал писмено възражение, че не е използвал услугата и че цената на устройството не е
посочена в заявлението. С последващо определение № 260353/18.08.2020г. по Ч.гр.д. №
409/2020г. по описа на РСТ е указано на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането по реда на чл.422 ГПК.
Между длъжника /ответника/ и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги от 06.07.2018г. с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план Интернет 10,99 и стандартен месечен абонамент в размер на 10,99 лв..
Ответникът не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 21,49 лв.,
1
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 06.07.2018г. - 14.08.2018г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно чл. 11 от договора, мобилният оператор
начислява неустойка в размер на 30,45 лв.
Ответникът като лизингополучател и мобилният оператор като лизингодател , по
повод договора за мобилни услуги сключили на същата дата и Договор за лизинг от
06.07.2018г., с който лизингодателят предоставя за временно и възмездно ползване
устройство марка Tablet Huawei MediaPad Т2 7 4G Silver за обща лизингова цена в размер на
142,72 лв., дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 4,89
лв. и първоначална вноска от 30,25 лв.. По договора за лизинг М. дължи заплащане на сума
в общ размер на 114,17 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
06.07.2018г. - 14.10.2018г., посочени подробно в исковата молба в 4 бр. фактури.
Ответникът не заплатил лизингови вноски за отчетен период от 06.07.2018г. до 14.10.2018г.
в общ размер на 114.17 лв.
Вследствие на неизпълнението по договора за лизинг, М. дължи сума в размер на
132,73 лв., начислена във фактура №**********/15.10.2018г., представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е налице и обща
изискуемост, поради изтичане срока на договора за лизинг, посочен в чл. 2 от същия.
Към настоящия момент н въпреки неизплатената обща лизингова цена по договора,
предоставеното устройство не е върнато на мобилния оператор.
Ответникът е подписал на 06.07.2018г. договор за мобилни услуги предпочетен
номер ++359********* и договор за лизинг с мобилния оператор и не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги и лизингови
вноски, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е
заплатил.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявените
обективно съединени искове:
1.За установяване на вземане в размер на 21,49 лв. - абонаментни такси за отчетен
период 06.07.2018г. - 14.08.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********;
2.За установяване на вземане в размер на 30,45 лв. - неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
3.За установяване на вземане в размер на 114,17 лв. - лизингови вноски за отчетен
2
период 06.07.2018г. - 14.10.2018г. по Договор за лизинг за устройство Tablet Huawei
MediaPad Т2 7 4G Silver;
4.За установяване на вземане в размер на 132,73 лв. - сума за разлика в цената на
устройството Tablet Huawei MediaPad Т2 7 4G Silver без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
за които вземания е издадена заповед № 181/24.04.2020 г. по Ч.гр.д. № 409/2020г.
по описа на РСТ, , ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в
съда – 23.04.2020г. до окончателното изплащане.
Редовно призован ищецът няма упълномощен процесуален представител в открито
заседание. С писмено становище Вх.№ 1104/05.02.2021г. поддържа предявените искове.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, подаде в едномесечния срок и по
реда на чл.131 от ГПК писмен отговор. Счита , че исковете са неоснователни и моли да
бъдат отхвърлени. Твърди, че не е получавал и ползвал услугата по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359*********, тъй като изобщо не е получавал сим карта с
такъв номер и не е използвал такава. Признава, че действително е получил такова
устройство-таблет, но възразява, че го е заплатил веднага, в брой - при получаването му
лично на служителя на Теленор, който му го е предоставил. Възразява, че няма
доказателства по делото от кога е прекратен договора за мобилни услуги и договора за
лизинг, на какво основание от тях и ОУ и защо ищецът не е уведомен за прекратяването им.
Редовно призован в открито заседание ответникът не се яви лично и се представлява от
пълномощника си – адв. Диана Ж.С., която моли исковете за да бъдат отхвърлени, а в
случай, че бъдат уважени прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца. В случай на отхвърляне на исковете моли да и бъде
определено и присъдено адвокатско възнаграждение, тъй като договорът и за правна защита
и съдействие е сключен при условията на чл.38 от ЗА. Представи писмени бележки.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК 181/24.04.2020г. по Ч.гр.д. №
409/2020г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника – Х. А. М. да заплати на кредитора
– „Теленор България“ ЕАД: общо сумата от 298.84лв., представляваща неизпълнено
задължение по Договори за мобилни услуги с предпочетен номер от 06.07.2018г. и Договор
за лизинг от 06.07.2018г.,във връзка с който са издадени фактури с №
**********/15.07.2018г.; № **********/15.08.2018г.; № **********/15.09.2018г. и №
**********/15.10.2018г., ведно със законната лихва, считано от 23.04.2020 год. до
окончателното й плащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в
производството разноски в размер на 25лв. - държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 360 лв., на осн. чл.78, ал.1от ГПК. В заповедта е посочено, че вземането
3
произтича от следните обстоятелства: Неизпълнени парични задължения на длъжника,
произтичащи от по Договори за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и
Договор за лизинг на устройство- „Tablet Huawei MediaPad T2 7 4G,във връзка с който са
издадени фактури с № **********/15.07.2018г. на стойност 16.49лв.; №
**********/15.08.2018г. на стойност 14.78лв.; № **********/15.09.2018г. на стойност
1.70лв. и № **********/15.10.2018г., на стойност 265.87лв. Длъжникът получил заповедта и
подал в законния срок, чрез пълномощник, възражение. На заявителя е указано да предяви
иск по реда на чл.415 ГПК, което обуславя и правния му интерес да предяви иск. Ищецът е
подал искова молба в законния едномесечен срок за установяване на вземане – общо за
сумата от 298.84лв., като след разпореждане по чл.129 ал.2 от ГПК в уточняваща молба е
прецизирал искането си за установяване на вземане за сумите по размер и период, както
следва и както са диференцирани и по-горе: 21,49 лв. - абонаментни такси за отчетен
период 06.07.2018г. - 14.08.2018г. ; 30,45 лв. - неустойка ; 114,17 лв. - лизингови вноски за
отчетен период 06.07.2018г. - 14.10.2018г.; 132,73 лв. - сума за разлика в цената на
устройството Tablet Huawei MediaPad Т2 7 4G Silver без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг.
Безспорно е, че между ищеца-„Теленор България“ ЕАД, като оператор, и ответника
– Х. А. М. , като потребител, е сключен договор за мобилни услуги от 06.07.2018г., във
връзка с който ответникът е абонат с предпочетен мобилен № ++359********* с избран
абонаментен план Интернет 10.99лв. , със стандартен месечен абонамент: 10.99 лв., дата на
издаване на фактурата: на 15-и всеки месец; с първоначален уговорен срок на действие на
програмата – 24 месеца, считано от 06.07.2018г. до 06.07.2020г. В графа 5. “Условия на
избрния абонаментен план“ е записано: Брой СИМ карти към този договор:1. В графа 7 и 8
от договора е посочено: Мобилен апарат: марка: TABLET Модел: HUAWEI MediaPad T2
7 4G, СИМ карта № 89359050000107865985; Цена в брой или обща лизингова цена с
абонаментния план: 147.61 лв.; Стандартна цена за устройството /в брой, без абонамент/:
320.90 лв.; Отстъпка от стандартната цена: 173.29 лв. В чл.11. „Условия“ от договора е
регламентирано изрично: В случай на прекратяване на настоящия договор преди изтичане
на срока посочен в настоящия раздел по вина или инициатива на потребителя или при
нарушение на задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с
него, в това число приложимите Общи условия, последният дължи за всяка СИМ карта, по
отношение на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение на неустойката по предходното изречение,
потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в този
договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, Потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
4
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора. В края на договора е записано, че с
подписването на този договор са предоставени на потребителя 1 брой/броя устройства, след
което потребителят се е подписал.
Съгласно декларация-съгласие от 06.07.2018г., потребителят получил от
представител на оператора екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се е
задължил да ги спазва, като същите са приложими за всички СИМ карти/номера ползвани от
потребителя към момента на подписване на същата декларация, както и за бъдещи такива.
Съгласието на потребителя с ОУ е удостоверено с неговия подпис. След като са му били
предоставени и е изразил писмено съгласие с тях, ОУ обвързват потребителя, на осн.
чл.147а от ЗЗП. Освен екземпляр от ОУ потребителят е получил и ценова листа за
абонаментните планове на частни и корпоративни лица от дата 06.07.2018г.
Във връзка със същия мобилен номер и в същия ден на сключване на договора за
мобилни услуги, страните сключили и договор за лизинг от 06.07.2018 г. , като „Теленор
България“ ЕАД като лизингодател е предоставил на Х. А. М. като лизингополучател
мобилно устройство – марка: TABLET Модел: HUAWEI MediaPad T2 7 4G Silver, на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 4.89лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор. Лизингополучателят е декларирал
писмено , че е получил, запознат е изцяло, приема Общите условия на договора за лизинг на
устройство.
Правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор за мобилни
услуги е регламентирано в раздел ІІІ. „Индивидуални договори“, чл.19б. от ОУ за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги , а правото за разваляне
на договора и предсрочна изискуемост на лизинговите вноски са уредени в чл.12 от ОУ на
договора за лизинг на устройство.
На осн. чл. 26 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги, потребените от абоната-ответник услуги за мобилен № ********** за целия период
от 06.07.2018г. до 14.10.2018г. е издал 4 бр. фактури : 1. фактура №
**********/15.07.2018г. за отчетен период 06.07.2018г.- 14.07.2018г., срок за плащане —
30.07.2018г. издадена за сумата от 16.49 лв. с ДДС. представляваща, както следва: -11,60 лв.
абонаментна такса;-4,89 лв. лизингова вноска; 2. фактура № **********/15.08.2018г. за
отчетен период 15.07.2018г.-14.08.2018г., срок за плащане - 30.08.2018г.. издадена за сумата
от 14.78 лв. с ДДС. представляваща, както следва: -9,89 лв. абонаментна такса; -4,89 лв.
лизингова вноска; 3. фактура № **********/15.09.2018г. за отчетен период 15.08.2018г.-
14.09.2018г.. срок за плащане - 30.09.2018г.. издадена за сумата от 1.70 лв.. представляваща
неплатен остатък от лизингова вноска.; 4.фактура № **********/15.10.2018г. за отчетен
5
период 15.09.2018г.-14.10.2018г.. срок за плащане - 30.10.2018г.. издадена за сумата от
265.87 лв.. представляваща, както следва: -30,45 лв. неустойка; -132,73 лв. дължима сума за
мобилно устройство; -102,69 лв. лизингови вноски начислени накуп. Към всяка от
фактурите е показано като приложение- общо потребление за мобилен/фиксиран номер.
Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Няма доказателства от
ответника, че изобщо е платил посочената сума в указания срок или дори и след това, и към
настоящия момент.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 21.49лв.-абонаментни такси, на основание чл. 75. вр.с чл.
19б., б.“в“ от ОУ мобилния оператор за взаимоотношенията с потребители на мобилни
телефонни услуги, „Теленор България“ЕАД се е възползвал от правото си да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответника за ползвания абонамент, поради това, че
потребителят – не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по
индивидуални договор, съответно ОУ. Операторът е издал на дата 15.10.2018г. фактура №
**********/15.10.2018г. за отчетен период 15.09.2018г.-14.10.2018г.. срок за плащане -
30.10.2018г.. издадена за сумата от 265.87 лв.. представляваща, както следва: -30,45 лв.
неустойка; -132,73 лв. дължима сума за мобилно устройство; -102,69 лв. лизингови вноски
начислени накуп /общо 298.84 лв. – 32.97 лв.-задължения от предходен период с
ДДС=265.87 лв./. Тази крайна фактура е със срок за плащане на сумите до 30.10.2018г.
Доколкото потребителят не е спазил крайния срок за ползване на мобилните услуги-до
06.07.2020г. по силата на договора., то съгласно т.11 от договора за мобилни услуги, той
дължи неустойка за предсрочното прекратяване на абонамента. По делото няма писмени
доказателства, че потребителят е уведомен за едностранното прекратяване на договора от
оператора.
Съгласно чл.12 ал.2 от ОУ на договора за лизинг, месечните вноски и други
дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договор/договорите за предоставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени от
лизингополучателя, както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези
договори плащания. Видно от представените фактури, ответникът не е заплащал лизингови
вноски от 06.07.2018г., като договорът за лизинг е изтекъл на 06.06.2020г.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Основателността на предявения иск за установяване задължението на ответника да
заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги
на обща стойност 21.49 лв. за периода от 06.07.2018г. до 14.08.2018г., се обуславя от
предпоставките: валидно възникнало между страните облигационно правоотношение,
елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на определена парична сума;
настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение от страна на задълженото
6
лице. Представените договор за мобилни услуги от 06.07.2018г. и ОУ към него съставляват
и установяват юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните,
които са срочни и валидни за срок до 06.07.2020г. В този смисъл за претендирания от ищеца
период: от 06.07.2018г. до 14.08.2018г. , отразен във фактурите, страните са били обвързани
от облигационно правоотношение. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест да установи положителните факти, представляващи елементи от
правопораждащия претенцията му за реално изпълнение на конкретното облигационно
задължение, фактически състав. Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по
същността си отрицателен факт, за доказването на който е достатъчно твърдението на
претендиращия реално изпълнение. Задълженото лице носи доказателствената тежест да
установи факта на изпълнение на договорното си задължение, като при липсата на
ангажирани доказателства в този смисъл, съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение
за доказано. За да е елемент от правоотношението задължението на ответника да заплати
стойността на потребени далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното
им предоставяне за процесния период. Представените данъчни фактури и кредитни известия
не са подписани от получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват
частен удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл.
6, ал. 1 от ЗСчет., даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е
данъчна фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска
операция. Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява
данъчно събитие и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК.
Действително всяка от фактурите не установява осъществен факт на извършване на
облагаема доставка, което е основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид
обстоятелството, че фактурите са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и с
оглед всички обстоятелства по делото, съдът намира, че счетоводно отразените стопански
операции са извършени и съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността
им. По отношение на изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава,
съгласно т. 26 от Общите условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата
на издаването на съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите
претенции са с настъпила изискуемост. Наличието на всички конститутивни елементи от
фактическия състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е
задължение за заплащане на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от
ответника чрез далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на
последното, са налице, което обуславя извод за доказаност на иска за установяване на
вземането за стойността на месечни абонаментни такси на обща стойност 21.49 лв. за
предпочетен № ********** за визирания период.
Възражението на ответника, че той не е получавал и не ползвал мобилни услуги по
процесния договор, тъй като изобщо не е получавал СИМ карта с такъв номер и не е
използвал такава, е недоказано и неоснователно. Несъмнено се установи, че в текста на
7
договора /графи 5 и 8/ е посочено, че към него има СИМ карта 1 бр.; изписан е номера и; и
потребителят се е подписал. Мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора
за мобилни услуги, като е осигурил достъп на абоната до своята мобилна мрежа и
предлагани далекосъобщителни услуги. Фиксираните месечни абонаментни такси се дължат
по силата на самото сключване на договора за мобилни услуги, след като потребителят е
получил активна СИМ карта, даваща достъп до мрежата на оператора. Цената за месечните
абонаментни планове се дължи независимо от реалното потребление на услугите, включени
в абонамента, тъй като възникването на задължението за заплащането му е обусловено от
самото предоставяне от мобилния оператора на достъп на потребителя до мрежата му.
Ответникът не е оспорвал автентичността на подписа си в договора, няма нито твърдения,
нито доказателства , че е платил претендираните абонаментни такси за посочения период.
По отношение на претендираната неустойка в размер на 30.45лв., същата е дължима
и начислена на осн.чл.11, б.“а“ от договора за мобилни услуги. Съгласно визираната
разпоредба изрично е уговорено, че неустойката не може да надвишава три месечни
абонаментни такси. В неустоечната клауза е посочено, че неустойка се дължи при
прекратяването на договора за мобилни услуги преди изтичане на срока по вина на
потребителя или при нарушение на задълженията на потребителя, произтичащи от договора,
други документи свързани с него, в т.ч. и ОУ. Безспорно е, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора за мобилни услуги за заплащане на изискуемите абонаментни
такси в размер на 21,49 лв. за отчетен период 06.07.2018г.-14.08.2018г., поради което
мобилният оператор е начислил процесната неустойка, която не надвишава три месечни
абонаментни такси. В настоящия случай цената на стандартния месечен абонамент е 10,99
лв., а неустойката е в размер на 30,45 лв., т.е. не надвишава трикратния размер на
стандартния месечен абонамент. Съгласно трайната съдебна практика, неустоечна клауза, в
която изрично е уговорено, че размерът на неустойката не може да надвишава три месечни
абонаментни такси, не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, доколкото не
задължава потребителят да заплати необосновано висока неустойка. Ето защо и този иск е
основателен.
Досежно иска за сумата в размер на 114.17 лв. - дължими лизингови вноски, по
договор за лизинг от 06.07.2018 г. , като „Теленор България“ ЕАД като лизингодател е
предоставил на Х. А. М. като лизингополучател мобилно устройство – марка: TABLET
Модел: HUAWEI MediaPad T2 7 4G Silver, взето във връзка с предпочетен №
++359*********: Ищецът следва да докаже по иска с правна квалификация чл. 345 ТЗ вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД: извършена двустранна правна сделка – сключен договор за лизинг,
изпълнение на задължението си да предаде лизинговата вещ на лизингополучателя и
настъпила изискуемост на задължението на ответника да заплати уговорените лизингови
вноски. Безспорно е, че страните са сключили договор за лизинг от 06.07.2018г., който
ведно с ОУ на договор за лизинг за предоставяне на преносим компютър, телефонен апарат
или друго устройство, е източник на облигационно правоотношение със съдържание
задължението на лизингодателя да предостави за ползване движима вещ посоченото
8
устройство във връзка с мобилен номер на лизингополучателя срещу задължението на
последния да заплаща лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план.
Изискуемостта на задължението за заплащане на лизингови вноски е настъпила, тъй като
същото е уговорено като срочно, като покана от страна на кредитора не е необходима.
Доказано е и предаването на лизинговата вещ - с подписване на договора,
лизингополучателят декларирал, че лизингодателят му е предал устройството, предмет на
договора. Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава устройството във вид, годен за
употреба, функционира изрядно и съответства напълно на договорените технически
характеристики и е комплектуван с цялата документация, включително гаранционна карта.
Съдът, съобразявайки, че към момента на предявяване на иска - 01.10.2020г. всички
лизингови вноски по договора са с настъпил падеж /последната лизингова вноска е с падеж
– 06.06.2020г.. /, още повече че изобщо не се твърди лизингополучателят да е върнал
лизинговата вещ - предмет на договора, намира, че предявеният иск е доказан. В писмения
си отговор ответникът признава, че е получил мобилно устройство-таблет, като твърди, че
го е заплатил веднага, в брой, в момента на получаване, на служителя, който му го
предоставил и в негова доказателствена тежест бе доказването на факта на плащането.
Ответникът не представи никакви доказателства в подкрепа на тези си твърдения, за което
съдът му указа още в проекта за доклад с определението си по чл.140 ГПК. Претендираният
размер от 114.17 лв., видно от приложените фактури е формиран от сбора на вноска за
лизинг 4.89 лв. по фактурата , издадена на 15.07.2018г.; 4.89 лв. по фактурата, издадена на
15.08.2018г.; 1.70 лв.неплатен остатък /4.89-3.19/ по фактурата от 15.09.2018г. и 102.69 лв.
лизинговите вноски до края на срока на договора.
Относно сумата в размер на 132,73 лв., представляваща разлика в цената на
устройството Tablet Huawei MediaPad Т2 7 4G Silver без абонамент и преференциалната
обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг: В чл.7 от договора за мобилни
услуги е посочено, че: Цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план: 147.61
лв.; Стандартна цена за устройството /в брой, без абонамент/: 320.90 лв.; Отстъпка от
стандартната цена: 173.29 лв. В чл.1 ал.1 от договора за лизинг е записано, че
лизингополучателят се задължава да заплати обща лизингова цена в размер на 142.72 лв. с
ДДС /147.61 лв. – 4.89 лв. по чл.1 ал.2/. На осн. чл.11 б.“б“ от договора за мобилни услуги в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в
този договор или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа т.е.
320.90 лв. , и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора т.е. 147.61 лв.
Отстъпката от стандартната цена е в размер на 173,29 лв. , като ищецът претендира сума от
132,73 лв. която е в по-нисък размер от действително направената отстъпка, предвид
оставащия срок на договора за мобилни услуги. След като потребителят, нито е изпълнил
9
задължението си за плащане на абонаментните такси, нито е върнал мобилното устройство,
нито е заплатил в пълен размер лизинговите вноски, то без основание е тази значителна
отстъпка от пазарната цена на устройството, поради което е претендираната разлика в
цената не е неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ал.1 т.5 ЗЗП.
Съгласно указанията, дадени в т. 12 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В заповедното производство доказаните разноски представляват
внесена държавна такса в размер от 25 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.с
включен ДДС, което означава 300 лв.адвокатско възнаграждение и 60 лв. ДДС /20%/. В
исковото производство доказаните разноски на ищеца са довнесена държавна такса-175 лв.;
адвокатско възнаграждение-360 лв. с включен ДДС, също означава 300 лв.адвокатско
възнаграждение и 60 лв. ДДС /20%/. В договорите за правна защита и съдействие е
посочено, че сумата е платена в брой при подписване на договора. Пълномощникът на
ответника направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца,
на осн. чл.78 ал.5 от ГПК. Определеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ищеца е съобразено с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /при интерес до 1000 лв. –
адвокатско възнаграждение 300 лв./ и с §2а от ДР на наредбата. Съобразявайки изложеното,
възражението на осн. чл.78 ал.5 от ГПК се явява неоснователно.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във вр. чл.415
ал.1 от ГПК на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София ,
сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.Н.Ш. от
САК, съдебен адрес: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, против ХАЛИЛ
АЛИОСМАНОВ М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ******************, със
съдебен адрес-по месторабота: ***********************, ЕТ „МЕКС-ЙОЗДЖАН АРИФ“,
с упълномощен процесуален представител: адв. Д.Й. Ж.С., със служебен адрес: гр.
Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ет.2, к.220, за сумата в размер на общо 298.84 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по Договори за мобилни услуги с предпочетен
номер от 06.07.2018г. и Договор за лизинг от 06.07.2018г., като в т.ч. са: 21,49 лв. -
абонаментни такси за отчетен период 06.07.2018г. - 14.08.2018г. по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359*********, на осн. чл.79 ал.1 ЗЗД; 30,45 лв. - неустойка
по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, на осн. чл.92 ЗЗД;
10
114,17 лв. - лизингови вноски за отчетен период 06.07.2018г. - 14.10.2018г. по Договор за
лизинг за устройство Tablet Huawei MediaPad Т2 7 4G Silver, на осн. чл.79 ал.1 ЗЗД; 132,73
лв. - сума за разлика в цената на устройството Tablet Huawei MediaPad Т2 7 4G Silver без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението в съда –
23.04.2020г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед № 181/24.04.2020г.
по Ч.гр.д. № 409/2020г. по описа на РС-Търговище.
ОСЪЖДА ХАЛИЛ АЛИОСМАНОВ М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
******************, със съдебен адрес-по месторабота: ***********************, ЕТ
„МЕКС-ЙОЗДЖАН АРИФ“, с упълномощен процесуален представител: адв. Д.Й. Ж.С., със
служебен адрес: гр. Търговище, ул. „Преслав“ № 2, ет.2, к.220, ДА ЗАПЛАТИ на
“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София - 1766, район „Младост“, Ж.К. „Младост“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., действащи чрез пълномощник – адв.Н.Ш. от САК,
съдебен адрес: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, сумата от 385 лв., представляваща
направени в заповедното производство разноски по Ч.гр.д. № 409/2020г. по описа на РСТ и
сумата от 535 лв., представляваща направени в исковото производство разноски по гр.д. №
1224/2010г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд – Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11