№ 1189
гр. С., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С. П. Г.
при участието на секретаря Д. ИВ. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Административно наказателно дело
№ 20211110217667 по описа за 2021 година
Производството е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано
въз основа на жалба на „С.ИНЖ.”ЕООД, чрез управителя К.И.С., чрез адв.
Ал. М. срещу наказателно постановление (НП) № 23-2100058/17.11.2021 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда”, С. област (Д „ИТ”СО), с което
е наложена, в качеството му на работодател, на основание чл.416, ал.5 във вр.
с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ) имуществена санкция в размер на
2 000 (две хиляди лева) лв. за нарушение на чл. 275, ал.1 от КТ, във вр. с
чл.215м от Наредба №7/1999 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места при използване на работното
оборудване (Наредба №7/1999 г.).
С жалбата се моли за изцяло отмяна на наказателното постановление като
се твърди изцяло нарушена законова процедура по установяване на
административното нарушение и налагане на административно наказание,
претендирайки, че са допуснати съществени процесуални нарушения и
неспазване на формалните изисквания на закона довели до ограничаване
правото на защита на дружеството, като по данни на техническия ръководител
Х. на пострадалия И. сщата сутрин е лир проведен инструктаж по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и му е дали
изрични указания да не работи прав, поради нестабилността на скелето,
следвало да се има предвид, че дадените предписания на дружеството в
1
протокол за извършена провера от 12.10.2021 г. са изпълнени в срок и акта
бил издаден преждевременно. . Претендира се присъждане на сторените в
хода на съдебното производство разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител,
който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на атакуваното НП
като незаконосъобразно, неоснователно ои постановено при нарушение на
процесуалните правила, като за едно и също нарушение били съставени
няколко НП, касаело се за демонтаж на скеле, което от технологична гледна
точка касае такова за едно ниво, свързано с технологичната дейност по
фасадата, поради което се претендира, че същото е немотивирано и
постановено в противоречие с материалния закон. Претендира се присъждане
на сторените разноски по списък, който се прилага.
За наказващия орган се явява процесуален представител, който оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на процесното НП, тезата на
санкционираното лице е изцяло защитна и не се докавала, като се твърди, че с
едно деяние могат да се извършат различни противоправни нарушения, като
бъде потвърден размера на имуществената санкция с оглед вредоносвия
резултат, който е причинена смърт. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, с оглед сложността на правния въпрос и се
прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от
жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът установи следното:
Във връзка с постъпил сигнал на 14.09.2021 г. в инспекцията по труда за
настъпила смъртан злополука със служител на „С.ИНЖ.“ ООД на проверка на
място се отправили инспектори при Д „ИТ“СО, сред които и свидетелката В.,
която заемала длъжност началник отдел „БТКД“ в същата дирекция.
Строителният обект, където била настъпила трудовата злополука била
многофамилна жилищна сграда с подземен гараж и допълващо застрояване
изгребан яма, УПИ XXVI553, 154, 153, кв. 96, м. „Драгалевци“ – разширение
Север, гр. С.. На място бил управителят на дружеството, който не е бил пряк
свидетел на злополуката. Лицето, което било пряк очевидец било в шоково
състояние и нямало как да обясни на проверяващите какво точно се е
случило. Установено бил в разговор с управителя и по следите останали след
2
падането на работника от скелето, че се касае за скеле, което е в процес на
демонтаж от външна фирма и работници на дружеството не са извършвали
демонтаж на скелето, като предвид прекратяване на дейността от външната
фирма се търсела друга, която да продължи демонтажа. Демонтажът на
скелето започнал от горе на долу, тъй като се монтирали фасадни панели и
това не можело да стане без да се демонтира скелето. Пострадалият работник
не е извършвал демонтаж на скелето. Установено било, че долните нива на
скелето били обезопасени, но липсвала инструкция за последователността на
монтиране на декоративните фасадни елементи. Също така било усатновено
на място, че не е означено със съответни знаци за безопасност и липсва
ограждане по подходящ начин със средства за физическа защита, която да
възпрепятства достъпа до опасната зона на скелето, а именно ограждане с
парапет, междинен парапет и бордова дъска, каквито липсвали поставени на
горното ниво, отъкдето работникът И. И. е паднал. Проверката продължила
по документи в периода 16.09.2021 – 12.10.2021 г. Приложена е
идентификационна карта за работещите на обекта, трудов договор от
05.11.2019 г. между дружеството и С. Х. Х. – технически ръководител на
обекта, както и трудов договор от 08.12.2020 г. между дружеството и И. В. И.
работник на обекта. Приложена е одобрена от управителя на дружеството
инструкция №2 за работа със строително скеле. Снети са писмени сведения от
С. Х. за инцидента на обекта на 22.09.2021 г. Приложен е протокол за
предадените на 09.12.2020 г. на работника И. ЛПС и СРО.
По време на инцидента на строителния обект, но не на самото място, където е
станал същия, бил свидетелят С., който работел заедно със свои колеги от
„Е.АЙ.К.“, монтиране на декоративни фасадни панели. Същият бил работил
на процесното скеле, което било обезопасено. Монажа на същите ставал по
технология отгоре на долу и след като се монтирал горния ред се
освобождавало място от скелето, за да може да се мине на долно ниво, като се
демонтира нивото, на което са поставени панелите и се подготвя долтото
ниво. Същият не е очевидец на инцидента. На същия е бил само Х., който е
технически ръководител на обекта.
На работника И. му е бил проведен ежедневния инструктаж. Налице е
приета за конкретния строителен обект инструкция за монтаж на фасадни
панели, както и инструкция за монтаж на парапети и инструкция за демонтаж
на фасадно скеле.
3
По време на физическата проверка на място на обекта бил съставен акт за
спиране използването на строителното скеле от свидетеля В..
За извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка №
ПР2130246 от 12.10.2021 г. В същия се съдържат предписания. Връчен е на
12.10.2021 г. на управителя на дружеството К.С..
Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на
12.10.2021 г. от К. В. – началник отдел „БТКД“ при Д „ИТ”СО за нарушение
на чл.275, ал.1 от КТ, във вр. с чл.215м от Наредба №7/1999 г. Актът е връчен
срещу подпис на К. С. – управител на „С.ИНЖ.“ ООД на 12.10.2021 г., т.е. в
деня на съставянето му.
Срещу АУАН на 15.10.2021 г. са депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН на 17.11.2021 г. е издадено обжалваното наказателно
постановление (НП) от директора на Дирекция „ИТ”- С. област, който се
явява съответното оправомощено въз основа на Заповед №З-0058/11.02.2014
г. на ИД на ИА „ГИТ” длъжностно лице – директор на Д „ИТ“СО. Приложени
са Заповеди №З-0025/08.01.2019 г. и №З-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ” за определяне обхват за дейност. НП е връчено с
обратна разписка на 01.12.2021 г.
След проверката били приети и допълнителни инструкции, касаещи работата
с конкретни работни средства, като напр. ъглошлайф, шмиргелов апарат и др.,
както и за БЗР при работа на височина на обекта.
Дружеството-жалбоподател възложило демонтаж на скелето, за което са
налице доказателства, а именно дневна карта на обект №000562 и фактура от
20.09.2021 г.
Срещу „С.ИНЖ.“ ОООД били издадени от директора на Д „ИТ“ СО също
НП № 23-2100060/17.11.2021 г. „за използване на помощни средства, вкл и
тези, които са елемент от стационарни съоръжения да отговарят на
установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа“ и
НП № 23-2100059/17.11.2021 г. за липса на „лично предпазно средство за
падане от височина – защитен колан (сбруя), определен за защита от падане
от височина“.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства, както и от гласните - показанията на
4
разпитаниге в хода на производството свидетели В. и С., които са пълни и
непротиворечиви.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирано
лице, имащо правен интерес от обжалване, като по своята същност е
неоснователна, поради следното:
Съдът като съобрази съставения АУАН и издаденото въз основа на него
НП № 23-2100058/17.11.2021 г. на директора на Д „ИТ“ СО намира, че същите
са съставени от оправомощени длъжностни лица, в кръга на компетенциите
им, в кръга на компетенциите им, това е така, защото:
Дирекциите „Инспекции по труда” са специализирани администрации
към ИА „ГИТ”, съгласно Устройствения правилник на ИА „ГИТ”. Установява
се от представената по делото Заповед №З-0058/11.02.2014 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, че директора на Д „ИТ” СО издава
наказателни постановления, когато актовете са съставени от контролните
органи в съответната Д „ИТ”, т.е. в случая директора на Д „ИТ” СО е
компетентен да издаде обжалваното наказателно постановление, въз основа
на горепосоченото оправомощаване. АУАН е съставен от контролен орган
при Д „ИТ”СО. Приложени са Заповеди №З-0058/11.02.2014 г., №З-
0025/08.01.2019 г., №З-0024/08.01.2019 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ” за определяне обхват на дейност. Поради което съдът счита, че както
АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени/съответно издадени от компетентни длъжностни лица.
Не се констатираха изложените в жалбата процесуални нарушения.
Отразеното в акта и НП е обстоятелствено и пълно. Налице е словесно
описание на нарушението, което съответства на посочената в акта и НП
правна квалификация на същото.
В настоящото производство не се събраха доказателства, които да оборят
изложените обвинителни факти в акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление.
В АУАН са описани писмените материали, които са неразделна част от него.
Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение и
5
след съобразяване на подаденото възражение е издадено обжалваното НП, с
което жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 413,
ал.2 от КТ за нарушение на чл. 275, ал.1 от КТ, във вр. с чл.215м от Наредба
№7/1999 г.
В разпоредбата на чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е предвидено, че
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв.
Съгласно чл.14, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд
(ЗЗБУТ) юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат
работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи,
предоставени им от предприятие, което осигурява временна заетост, както и
лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни
да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи,
свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица,
които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения,
площадки или места. В ал.2 е посочено, че лицата по ал. 1 носят отговорност
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд независимо от
задълженията на работещите по този закон, както и от това дали тази дейност
се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни
служби или лица.
С оглед гореизложеното и предвид цитираните разпоредби е видно, че
задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд
тежи върху лицето, което има качеството „работодател” и това лице в случая
е „С.ИНЖ.“ ООД. Той като работодател е длъжен да осигури здравословни и
безопасни условия на труд.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда,
съгласно която работодателят е длъжен да осигури здравословни и безопасни
условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или
служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени.
От представените по делото писмени доказателства, както и от
показанията на разпитаната по делото свидетелка В. безспорно се установява,
че работодателят „С.ИНЖ.“ ООД не е осигурил здравословни и безопасни
6
условия на труд, като не е означено със съответни знаци за безопасност и
липсва ограждане по подходящ начин със средства за физическа защита,
която да възпрепятства достъпа до опасната зона на скелето, каквито
липсвали поставени на горното ниво, откъдето работникът И. И. е паднал.
Това несъмнено представлява нарушение на разпоредбите на чл.275, ал.1 от
КТ, във връзка с чл.215м от Наредба №7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване.
Безспорно при посещението на обекта, непосредствено след инцидента от
проверяващите на Д „ИТ“СО е констатирано липсата на поставени знаци за
безопасност и ограждения на самото скеле, които да обезопасяват. Като не
може да се приеме, че такива е имало, но са били свалени, предвид падналия
работник, за който е усатновено, че е бил паднал на земята и не е било
необходимо отстраняване на заграждения, за да бъде изваден от скелето. На
следващо място независимо от начина, по който се демонтира конкретното
скеле, а именно отгоре на долу, то същото не следва да създава опсанст по
време на работа, а ако има налични предпоставки за такава опасност при
работа на него да се отстранят и не се допускат работниците да го ползват.
Несъмнено по делото от събраните доказателства, включително писмените
сведения от Х., който е бил технически ръководител на обекта се установява,
че стабилността на скелето е била компроментирана и работата върху него е
съставлявала опасност за работещите, а именно с оглед наличие на риск за
здравето и живота на същите. Като в случая без значение е дали работникът
ще е в право или седнало положение, доколкото се установява, че същото не
притежава преградни и предпазни парапети, които да опазят здравето и
живота на ползващите го работници. С това безспорно не са били спазени
изискванията на чл. 215м от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места
и при използване на работното оборудване, каквото в случая се явява
строителното скеле.
Съгласно чл. 215м от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. „Части на скелета, които
не са готови за използване (например по време на монтиране, демонтиране
или реконструкция), се означават със съответните знаци за безопасност и се
ограждат с подходящи средства за физическа защита за предотвратяване на
7
достъпа до опасната зона“.
От събраните по делото доказателства може да се направи категоричен
извод, че работодателят „С.ИНЖ.“ ООД не е осигурил здравословни и
безопасни условия на труд и с това е осъществил административно
нарушение по чл. 275, ал.1 от КТ, във вр. с чл.215м от Наредба №7/1999 г.
като по време на проверката от инспекторите при Д „ИТ“СО са били
констатирани и други нарушения, за които са били съставени АУАН, а
впоследствие издадени НП. Не може да се приеме в процесния случай, че е
налице налагане на административна санкция за едно и също нарушение
няколко пъти. Приетите в съдебно заседание две НП, които са издадени също
на 17.11.2021 г. касаят друг по вид административни нарушения, едното е „за
използване на помощни средства, вкл и тези, които са елемент от
стационарни съоръжения да отговарят на установените за тях изисквания и да
осигуряват безопасност при работа“ (НП № 23-2100060/17.11.2021 г.), а
другото за неползване по време на работа на „лично предпазно средство за
падане от височина – защитен колан (сбруя), определен за защита от падане
от височина“ (НП № 23-2100059/17.11.2021 г.).
В настоящия случай правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на дружеството - жалбоподател, тъй като именно
то се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и
безспорен начин, че е налице нарушение на чл. 275, ал.1 от КТ, във вр. с
чл.215м от Наредба №7/1999 г.
За да е съставомерно нарушението по тази разпоредба, е необходимо да са
изпълнени следните признаци, отнасящи се до обективната и субективната
страна на деянието: на първо място, от обективна страна, изпълнителното
деяние се изразява в бездействие – „не е означено със съответните знаци за
безопасност и не е оградил с подходящи средстваза физическа защита, за да
предотврати достъпа до опасната зона на фасадното скеле, което е в процес на
демонтаж“.
Субектът на нарушението е лицето – работодател.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и безспорен
начин, че жалбоподателят е този, който самостоятелно наема работници или
8
служители по трудово правоотношение, като в случая той отговаря на
посочените в КТ изисквания за работодател (по см. на § 1, т.1 от ДР на КТ).
Като в процесния случай работодателят „С.ИНЖ.“ ООД е този, който е
нарушил разпоредбите, които са визирани в разпоредбите на на чл. 275, ал.1
от КТ, във вр. с чл.215м от Наредба №7/1999 г.
Не е налице друг правен субект освен жалбоподателя, след преценка на
събраните в хода на производството доказателства, отговорен в конкретния
случай за допускане на работа на посоченото лице при нарушение
разпоредбите на чл. 275, ал.1 от КТ, във вр. с чл.215м от Наредба №7/1999 г.,
който да носи отговорност.
Съдът счита, че правилно е квалифицирано от
административнонаказващия орган административното нарушение,
осъществено от жалбоподателя. Също така е наложеното административно
наказание на основание чл.413, ал.2 от КТ.
Касае се за обективна безвиновна отговорност на дружество (чл. 83 ЗАНН).
Санкцията наложена дружеството-жалбоподател е съобразена с
обстоятелствата предвидени в разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и това, че
липсват данни за други нарушения, по влезли в сила наказателин
постановления, преди това на трудовото законодателство от дружеството.
Размерът на имуществената санкция предвидената в санкционната норма
чл.413, ал.2 от КТ е в размер от 1500 лв. до 15000 лв. Адиминстративно-
наказващият орган е приел, че размерът на санкцията, наложена на
дружеството следва да бъде определена над минимума, предвид факта, че се
касае за административно нарушение довело до вредоносен резултата – смърт
на работник, поради което обществената опасност на конкретното
административно нарушение се явава завишена. Предвид което размера на
имуществената санкция посочен в процесното НП, а именно 2 000 (две хиляди
лева) лв. е съобразена с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и са отчетени
всички обстоятелства във връзка с конкретното нарушение, както и че то е
първо от този вид. Като съдът счита, че с така определеното по вид и размер
административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1 и ал.2
от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване
предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Съдът приема, че в настоящото администранивно-наказателно
9
производство не следва да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Следва да се отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ
на „маловажно“ административно нарушение по чл. 415в КТ изключва
приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за
маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. „Маловажните“ нарушения, установени по КТ,
съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е
отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са
настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид
административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък
размер /ТР № 3/10.05.2011 г. на ВАС/. С измененията на КТ /ДВ бр.7 от
24.01.12 година/ в разпоредбата на чл. 415в от КТ е въведена нова ал. 2, в
която са изведени изключения от общата правило по ал. 1, а именно: „Не са
маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 23 от
КТ“. Посочената нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване
на деянието - 19.05.2021 година. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от
ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт,
който е бил в сила по време на извършването му, който в процесния случай е
новата разпоредба на чл. 415в, ал. 2 от КТ.
В случая нарушението е установено и действително е отстранимо. Съдът
приема, че не е налице другото кумулативно условие, а именно да не са
произтекли за работника вредни последици. Съдът намира, че такива вредни
последици за работника са настъпили, а именно трудова злополука с летален
изход. Поради това, не би могло да се приеме, че е налице възможност за
преквалифициране на правното основание, на което е наложено
административното наказание и приложимостта на чл. 415 в от КТ, уреждащ
отговорност за маловажно нарушение.
Горното води до извод, че не е налице маловажност на нарушението,
предвид и което правилно е било издадено от наказващият орган НП. Съдът
намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на чл.63, ал.2,
т.2 от ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на обществена опасност
10
от останалите от същия вид.
По тези съображения наказателното постановление като акт по чл.58д, т.1
от ЗАНН следва да бъде потвърдено на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
като са налице предпоставките на чл.63, ал.9 от ЗАНН, а именно не са налице
основания за неговата отмяна или изменение.
С оглед изхода на производството претенцията на процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на разноски се явява
основателна по същността си, но не и относно размера на претенцията.
Същият се е представлявал от юрисконсулт на Д „ИТ“ СО, който се е явил в
проведеното съдебно заседание, но самото дело се преценя, че не такова с
фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание,
поради което съгласно чл.63д, ал.5, във вр. с ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл.37,
ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определи размер на юрисконсултско възнаграждение от 90 (деветдесет лева)
лв. за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по делото.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-2100058/17.11.2021 г.
на директора на Дирекция „Инспекция по труда”, С. област, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА „С.ИНЖ.”ЕООД, с ЕИК --------, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Х.С.“№74А, ет.1, ателие едно, да заплати в полза на
ИА „ГИТ“ сумата от 90 (деветдесет лева ) лв., представляващо
юрисконсултско възнаграждение за процесуалното им представителство пред
СРС по делото.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН, подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – С. град на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11