РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Нова Загора, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20202220101046 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 във вр.с чл.415,ал.1 във вр.с чл.79,ал.1,пр.1 от
ЗЗД.
Съдът в настоящото производство е сезиран с искова молба от „Теленор България“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и *********** на управление - гр.София, ж.к.„Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв.В.П. Г. от САК против С.А.Х. с
ЕГН **********, с ***********: **********, за установяване на вземането, произтичащо от
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 666/2020 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора в размер на 1391.47 лв., представляваща 586.13 лв. - дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги и 805.34 лв. –
незаплатени лизингови вноски.
Ищцовата страна сочи, че във връзка с връчването на заповедта за изпълнение на парично
задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК предявява на основание
чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за
изпълнение за посочените суми.
Излага се, че по повод Договор за мобилни услуги от дата 30.07.2016 г., сключен с мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът е бил абонат на дружеството доставчик
на мобилни услуги с клиентски номер № ********* и титуляр на мобилен номер ********
по избраната абонаментна програма Нонстоп 29,99 със срок на действие 24 месеца до
30.07.2018 г.
По силата на Допълнително споразумение от дата 25.09.2017 г. абонатът предпочел
нова абонаментна програма - Тотал 30,99 със срок на действие 24 месеца до 25.09.2019 г.
1
При
възползване от преференциални условия на Оператора, абонатът сключил и Договор за
лизинг от
същата дата 25.09.2017 г., по силата на който на абоната било предоставено за ползване
мобилно
устройство HUAWEI Р10 Plus Black за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна
лизингова
вноска в размер на 49.49 лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Като лоялен абонат на дружеството, ответникът се възползвал от възможността да ползва
повече от една услуга и сключил Договор за мобилни услуги от дата 20.11.2017 г. за
мобилен номер +359********* с избрана абонаментна програма Тотал 24,99 със срок на
действие 24 месеца до 20.11.2019 г. При възползване от преференциални условия на
Оператора, абонатът сключил и
Договор за лизинг към мобилен номер +359********* от същата дата 20.11.2017 г., по силата
на който
на абоната било предоставено за ползване мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black
за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 50.99 лв.,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Разяснява се, че въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилни номера ******** и
+359********* се фактурирало под клиентския номер на абоната № *********.
Посочва се, че съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за датата от
месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.“.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 15.10.2018 г. до 14.02.2019 г. Теленор
България ЕАД издал:
- Фактура № **********/15.11.2018 г. за отчетния период на потребление от 15.10.2018 г. -
14.11.2018 г. с дължима стойност 190.14 лв., от които:
за мобилен номер +359*********: 20.82 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 24,99;
лизингова вноска в размер на 50.99 лв. и потребление, фактурирано извън месечния
абонамент, изразяващо се в: 0.19 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS);
0.02 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за клиента“;
за мобилен номер ********: 25.82 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 30,99; 1.24
лв. без ДДС за временно възстановяване на изходящия трафик; 49.49 лв. за месечна
лизингова вноска; и потребление, фактурирано извън месечния абонамент, изразяващо
се в: 8.33 лв. без ДДС за Допълнителни Услуги Мобилен Интернет; 17.08 лв. без ДДС
2
за Роуминг таксуване (общо).
Дължимата сума била платима в срок 30.11.2018 г., а към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера.
Фактура № **********/15.12.2018 г. за отчетния период на потребление от 15.11.2018
г. - 14.12.2018 г. с дължима стойност 158.90 лв., от които:
за мобилен номер +359*********: 20.82 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 24,99;
лизингова вноска в размер на 50.99 лв. и потребление, фактурирано извън месечния
абонамент, изразяващо се в: 0.32 лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS);
0.20 лв. без ДДС за Гласова поща; 0.02 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за
клиента“;
за мобилен номер ********: 25.82 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 30,99; 49.49
лв. за месечна лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок 30.12.2018 г., а към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера и била прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 190.14 лв., при
което общо дължимото задължение възлизало на сума в размер на 349.04 лв.
- Фактура № **********/15.01.2019 г. за отчетния период на потребление от 15.12.2018
г. - 14.01.2019 г. с дължима стойност 156.47 лв., от които:
за мобилен номер +359*********: 20.82 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 24,99;
лизингова вноска в размер на 50.99 лв.
за мобилен номер ********: 25.82 лв. без ДДС за абонаментен план Тотал 30,99; 49.49
лв. за месечна лизингова вноска и 0.02 лв. без ДДС за Разговори към „Грижа за
клиента“.
Дължимата сума била платима в срок 30.01.2019 г., а към фактурата било приложено
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера и била прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 349.04 лв., при което
общо дължимото задължение възлизало на сума в размер на 505.51 лв.
Кредитно известие № **********/15.02.2019 г. за отчетния период на потребление от
15.01.2019 г. - 14.02.2019 г. с дължима стойност 80.62 лв., от които:
за мобилен номер +359*********: била върната пропорционална начислена сума при
сключване на процесния абонамент в размер на - 7.39 лв. без ДДС; лизингова вноска в
размер на 50.99 лв.
за мобилен номер ********: била върната пропорционална начислена сума при
сключване на процесния абонамент в размер на - 9.16 лв. без ДДС ; 49.49 лв. за
месечна лизингова вноска.
Дължимата сума била платима в срок 02.03.2019 г., а към фактурата било приложено
3
извлечение от потреблението на ползваните мобилни номера и била прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 505.51 лв., при което
общо дължимото задължение възлизало на сума в размер на 586.13 лв.
Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не изпълнил задължението
си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти, съобразно
използваните от него услуги в общ размер на 586.13 лв., като към всяка от фактурите имало
приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Посочва се, че поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 586.13 лв. ангажирало договорната
отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с
чл. 19б, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер № *********
на дата 15.03.2019 г. крайна фактура № **********.
Поради прекратяване на договора за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните
услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори,
дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства били
обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно договореното между страните в т.3.2 от договорите за лизинг, месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя
в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор
за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД, а именно:
на 5-то число от месеца.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от
Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, били
обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от месец 03/2019 г. когато
била издадена крайната фактура № **********, съгласно уговорения погасителен план,
както следва:
По Договор за лизинг от 25.09.2017 г. за устройство HUAWEI Р10 Plus Black, се дължи
цената в размер на 346.43 лв., която представлява 6 бр. лизингови вноски на обща
стойност в размер на 296.94 лв., дължими за периода от месец 03/2019 г. до месец
08/2019 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за
изкупуване на устройството в размер на 49.49 лв. /чл.1, ал.2 от Договора/;
По Договор за лизинг от 20.11.2017 г. за устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black, се
дължи цената в размер на 458.91 лв., която представлява 8 бр. лизингови вноски на
4
обща стойност в размер на 407.92 лв., дължими за периода от месец 03/2019 г. до
месец 10/2019 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска
за изкупуване на устройството в размер на 50.99 лв. /чл.1, ал.2 от Договора/;
Сочи се още, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния
оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ответникът се съгласил и приел Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги и съгласно
чл.49 от тях, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от
потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят
е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т.27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-
късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от
Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на
Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника на
дата 11.03.2019 г. При неспазване на което и да било задължение по част XIII от тези Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на
потребителя, Теленор имал право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или
при условията на т.19б, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя
или да откаже сключване на нов договор с него“.
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения,
описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част
към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на
подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор били в сила
общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Визира се чл.20 от Общите условия сочещ, че всички услуги се заплащат в зависимост от
техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно
чл.23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от
потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождавало
потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и
дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани
със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл.27 от Общите
условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока,
потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден
закъснение.
Твърди се, че в конкретният случай ответникът подписал договор за услуги с мобилния
оператор, ползвал процесните мобилни номера и не изпълнил задължението си по договор
5
да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение изпаднал в
забава. Издадени били фактури и в срок не ги заплатил. Изпълнен бил фактическият състав
на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си.
Представените фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-
ответник бил сключил договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил
се да заплаща цената на предостовеното усторойство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Ищцовото дружество моли съда да постанови Решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника С.А.Х. с ЕГН **********, с *********** ****, ***********, че
към него съществува изискуемо вземане на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и *********** на управление в гр.София, район „Младост“, ж.к.„Младост 4“,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, в
размер на 586.13 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги, за периода от 15.10.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от
ГПК до окончателното плащане на сумата.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника С.А.Х. с ЕГН **********, с *********** ****, ***********, че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* в
размер 805.34 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски, както следва:
- 346.43 лв. по Договор за лизинг от дата 25.09.2017 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ********;
- 458.91 лв. по Договор за лизинг от дата 20.11.2017 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер +359*********;
Моли съда, да осъди ответника за разноските, положени в настоящото исково производство,
представляващи доплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
В условията на евентуалност, в случай, че искът бъде отхвърлен и ответната страна направи
искане за присъждане на разноски, то моли същите да бъдат съобразени с разпоредбите на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, като бъдат присъдени такива в
минимален размер.
Отправя доказателствени искания да бъде приложено ч.гр.д № 666/2020 г. по описа на
Pайонен съд - Нова Загора.
Тъй като препис от исковата молба и приложенията към нея са били връчени на ответника
по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, съдът на основание чл.47, ал.6 от ГПК е назначил на
ответника С.А.Х. особен представител, а именно определения за целта от АК - Сливен -
адв.Р.П. А..
Ответната страна, в срока по чл.131 от ГПК на 08.06.2021 г. е представила писмен отговор
6
на исковата молба, чрез адв.П.А. от АК – Сливен, преупълномощен от адв.Р.П. А. с който
заявява, че счита иска за допусим, но недоказан от приложените към исковата молба
доказателства, а и неоснователен що се касае до размера на дължимите суми.
Сочи, че не било ясно как и по какъв начин били определени сумите за които в исковата
молба се твърди, че С.А.Х. дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. От приложените към
исковата молба писмени доказателства било видно, че Х. имал няколко сключени договори
и записа на заповед с ищцовото дружество, правил плащания и не било ясно как се е
образувала сумата посочена в исковата молба.
Моли предявения срещу ответника иск, да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На 09.09.2021 г. в Районен съд – Нова Загора е постъпило становище от адв.Г., с което се
поддържа предявения иск и е направено доказателствено искане за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза. Разяснява аналитично параметрите на всеки от сключените между
страните Договори за мобилни услуги, както и условията им, с които съгласно подписаната
от ответника Декларация-съгласие е запознат, приел е и се е задължил да ги спазва.
Разяснява подробно условията за покупко-продажба на устройствата, взети на лизинг, като
сочи че не намира доказателства за заплатени вноски на претендираните от ищеца оставащи
дължими лизингови вноски, нито ответника да е върнал предоставените му от оператора
устройства.
С оглед изясняване изясняване на спора и размера на конкретните задължения съдът е
назначил изготвянето на съдебно-счетоводна екзпертиза.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
За установяване на вземанията си ищеца е представил следните писмени доказателства:
заверени копия от пълномощни, Договор за правна защита, Договор за мобилни услуги №
********* от 20.11.2017 г., Договор за лизинг на SAMSUNG S8 Black с IMEI ********,
Общи условия към Договор за лизинг, Запис на заповед за сумата 1172.77 лв., Декларация-
съгласие от 20.11.2017 г., Приложение с ценова листа за абонаментни планове за частни
лица от дата 20.11.2017 г., Доп.споразумение към ДМУ/ДФУ с мобилен/фиксиран номер
+******** от 25.09.2017 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 30.07.2016 г.,
Декларация-съгласие от 30.07.2016 г., Приложение с ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от дата 30.07.2016 г., Договор за лизинг на HUAWEI P10 Plus Black с IMEI
**********, Общи условия към Договор за лизинг, Запис на заповед за сумата 1138.27 лв.,
Декларация-съгласие от 25.09.2017 г., Приложение с ценова листа за абонаментни планове
за частни лица от дата 25.09.2017 г., Общи условия на Теленор България ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, Платежни
нареждания, Фактура № **********, Фактура № **********, Фактура № **********,
7
Фактура № **********, Фактура № **********, ч.гр.д. 666/2020 г. по описа на Районен съд
– Нова Загора, както и приобщената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от приетите доказателства по делото, между ищеца „Теленор България“ ЕАД, с ЕИК
********* и ответника С.А.Х., ЕГН ********** е бил сключен договор за мобилни услуги
от дата 30.07.2016 г. за мобилен номер ********* по програма Нонстоп 29.99 лева за
уговорения срок на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до
30.07.2018 г., а от 25.09.2017 г. правоотношението било новирано с допълнително
споразумение по програма Тотал 30.99 лева с уговорен срок на действие 24 месеца до
25.09.2019 г.
Като лоялен абонат на оператора и при възползване от преференциални условия да ползва
повече от една услуга ответникът по делото сключил и Договор за лизинг от същата дата и
му било предоставено за ползване мобилно устройство HUAWEI P10 Plus Black с IMEI
********** на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 49.49 лева
всяка, съгласно уговорения погасителен план.
Като лоялен абонат на Оператора, ответника сключил и Договор за мобилни услуги от
20.11.2017 г. за мобилен номер ********** по програма Тотал 24.99 лева за уговорения срок
на действие 24 месеца на предпочетената абонаментна програма до 20.11.2019 г., и взел
мобилно устройство SAMSUNG Galaxy S8 Black с IMEI ********, на изплащане
посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 50.99 лева всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилните номера ********* и ********** е
фактурирано под клиентския номер на абоната *********.
За потребените от абоната – ответник в производството услуги за периода 15.10.2018 г. до
14.02.2019 г. са издадени: Фактура № **********/15.11.2018 г. за отчетния период на
потребление 15.10.2018 - 14.11.2018 г. на стойност 190.14 лв., Фактура №
**********/15.12.2018 г. за отчетния период на потребление 15.11.2018 - 14.12.2018 г. на
стойност 158.90 лв. и към фактурата е прибавена и незаплатената стойност от предходния
отчетен период в размер на 190.14 лв., при което общодължимото задължение възлиза на
сума в размер на 349.04 лв., Фактура № **********/15.01.2019 г. за отчетния период на
потребление 15.12.2018 - 14.01.2019 г. на стойност 156.47 лв. и към фактурата е прибавена и
незаплатената стойност от предходния отчетен период в размер на 349.04 лв., при което
общодължимото задължение възлиза на сума в размер на 505.51 лв., както и Кредитно
известие № **********/15.02.2019 г. за отчетния период на потребление 15.01.2019 -
14.02.2019 г. на стойност 80.62 лв. и към него е прибавена и незаплатената стойност от
предходния отчетен период в размер на 505.51 лв., при което общодължимото задължение
възлиза на сума в размер на 586.13 лв.
Абонатът е потребил, но не е заплатил горепосочените суми за посочените периоди, поради
което и съгласно договореностите между страните операторът – ищеца в производството му
8
начислил в крайната издадена Фактура № ********** и 346.43 лв. за лизинговото
устройство HUAWEI P10 Plus Black и 458.91 лв. за лизинговото устройство SAMSUNG
Galaxy S8 Black.
Ответникът не е изпълнил задълженията си по договор да плаща стойността на
предоставените продукти и услуги и изпаднал в забава.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България” ЕАД на 08.09.2020 г. е било депозирано
заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Нова Загора, въз основа на което е образувано
частно гражданско дело № 666/2020 г. по описа на съда и е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение № 363/09.09.2020 г. за претендираните главница в размер 1391.47
лв., от които 586.13 лв. - дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги и 805.34 лв. – незаплатени лизингови вноски, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на
296.02 лв.
Заповедта е връчена на ответника по настоящото производство при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. Предвид това, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за „Теленор България” ЕАД е
възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу нея.
С оглед изясняване на делото съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза.
Вещото лице инж.М. Ил. Анг. представи заключението си по експертизата, съгласно което:
1. Общо предоставените услуги от ищеца на ответника за процесния период са:
- Минути към международна Зона 1,2 и Балкани, минути - 993.33
- Мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС, МВ – 50000
- Мобилен интернет на максимална скорост в БГ, MB - 58550
2. Общо ползваните услуги /потребление/ от ответника за процесния период са:
- Минути към международна Зона 1,2 и Балкани, мин -15
- Мобилен интернет на максимална скорост в зона ЕС, МВ - 14695.85
- Мобилен интернет на максимална скорост в БГ, MB - 408.3
3. Стойността на ползваните услуги от ответника за процесния период е 744.13 лева.
Страните са приели заключението на вещото лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
9
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По същество съдът намира претенциите на ищцовото дружество за основателни по следните
съображения:
Безспорно установено по делото е, че между страните съществуват облигационни
взаимоотношения. „Теленор България” ЕАД, в качеството си на мобилен оператор, продава
продукти и услуги на клиентите си при публично известни общи условия.
Не е спорно, че ищеца е изпълнявал поетите ангажименти по посочените договори, докато
ответника не е изпълнил задълженията си по него, като е просрочил погасяването на
паричните си задълженията. Ответника е допуснал забава в плащанията на главница по
издадените му фактури над 18 дни, което съгласно приетите от страните условия е довело до
предсрочна прекратяване на сключените договори.
При възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото
дружество бе да да докаже обстоятелствата,на които се основава претенцията му,както и
размера на дължимите от ответника суми.
В тежест на ответника бе да докаже изплатил ли е задължението си изцяло или частично за
посочения период.
Съдът е приел събраните писмени доказателства, които счита за относими, допустими и
необходими.
С оглед така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Теленор България” ЕАД и С.А.Х. са били
обвързани от валидно облигационно отношение, съгласно което дружество му предоставило
мобилни продукти и услуги, а той се е задължил да ги заплати, ведно с дължимите лихви, в
договорените срокове, потвърдено и от назначената от съда съдебно–счетоводна експертиза,
която съдът и страните кредитират.
Съдът счита, че иска е допустим и основателен и намира възраженията на особения
представител на ответника за неоснователни и недоказани.
Видно от експертизата на вещото лице и писмените доказателства, ясно и точно са
определени и образувани сумите, претендирани от ищеца в исковата му молба.
Предвид гореизложеното предявеният иск по отношение на главницата следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за
забавата. Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Съдът счита, че предявения иск в тази му част също следва да бъде уважен.
10
Относно разноските:
При този изход на делото съдът намира искането на ищеца за присъждане на съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с оглед на
представените доказателства за реално извършени такива и при спазване на правилата на
чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в размер на 935.00 лв. общо, от
които 25.00 лв. държавна такса, 300.00 лв. възнаграждение за особен представител, 430.00
лв. възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар 180.00 лв.
Съгласно съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в зависимост от
резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от спорното исково
производство, дължи на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер
общо на 296.02 лв., от които 27.83 лв. държавна такса и 268.19 лв. адвокатски хонорар.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и *********** на управление: гр.София, район Младост, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК ********* и С.А.Х. с ЕГН **********, с
***********: **********, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК *********,
за СУМА в общ размер 1391.47 лв. /хиляда триста деветдесет и един лева и четиридесет и
седем стотинки/, представляващи 586.13 лв. /петстотин осемдесет и шест лева и тринадесет
стотинки/ за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на
мобилни услуги за периода от 15.10.2018 г. до 14.02.2019 г., ведно със законната лихва за
забава от 08.09.2020 г. - датата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на
вземането, както и 805.34 лв. /осемстотин и пет лева и тридесет и четири стотинки/ за
незаплатени лизингови вноски, от които 346.43 лв. /триста четиридесет и шест лева и
четиридесет и три стотинки/ по Договор за лизинг от дата 25.09.2017 г. с мобилен номер
******** и 458.91 лв. /четиристотин петдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/ по
Договор за лизинг от дата 20.11.2017 г. с мобилен номер +359*********, СРЕЩУ С.А.Х. с
ЕГН **********, с ***********: ********** по ч.гр.д.№ 666 по описа на Районен съд –
Нова Загора за 2020 г., СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.А.Х. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на „Теленор България“ЕАД с ЕИК *********, СУМАТА от 935.00 лв. /деветстотин
тридесет и пет лева/ съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, съобразно
приложения по реда на чл.80 от ГПК списък.
ОСЪЖДА, С.А.Х. с ЕГН **********, в качеството му на длъжник на „Теленор
11
България“ЕАД с ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“ЕАД с ЕИК
*********, направените от него разноски в размер на 296.02 лв. /двеста деветдесет и шест
лева и две стотинки/ по ч.гр.д.№ 666 по описа на Pайонен съд – Нова Загора за 2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
12