Р Е Ш Е Н И Е № 40
гр.Враца, 26.03.2018 г.
Врачанският окръжен съд, търговско отделение,
в открито съдебно заседание на 06.03.2018 год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ХРИСТОВ
при
участието на секретаря ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от Съдията Христов т.д.№ 81 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид
следното:
„Инертстрой Калето” АД гр.Мездра, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление гр.Мездра, ул.*** представлявано
от изп.директор Т.Ц.Й., чрез пълномощника адв.Е.К. от САК, редовно упълномощен e депозирало в съда искова молба, вх.№ 6892 от
25.08.2017 год. срещу „Домен Сент Жорж” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление с.****, община Роман, ул.*** представлявано по пълномощие от адв.В.И.М.,
редовно упълномощен, със съдебен адрес ***. Предявеният осъдителен иск е с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266 ал.1 ТЗ и цена на иска 36 490 лева
с включен ДДС. Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде осъден
ответникът „Домен Сент Жорж” ООД да заплати на „Инертстрой Калето” АД исковата сума като се претендират още и направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
Предявеният осъдителен иск се основава на
твърденията на ищцовото дружество, че с договор от 31.08.2007 г., сключен между „Инертстрой Калето“ АД ЕИК ****,
в качеството на изпълнител, и ответното дружество като възложител, ответникът е
възложил на ищеца, а последният приел да изпълни строителството на обект
„Хангар в лозарски масив с.****” при договорен краен срок за изпълнение на
строежа: 15.04.2008 г. По силата на т. II. 1. от договора страните били уговорили заплащане на
възнаграждение в размер на 180 000 лв., без ДДС, платимо както следва: авансово плащане на 10.10.2007 г. - 60 000 лв.,
без ДДС, след изграждане на конструкцията на сградата - 60 000 лв., без ДДС, в
10-дневен срок, считано от приемането на етапа, и 60 000 лв., без ДДС, при
окончателно завършване на обекта в 10-дневен срок, считано от датата на
приемането на обекта. С анекс от 27.05.2008 г. срокът за изпълнение на
строителството е удължен до 15.07.2008 г. Ищецът отстоява разбирането, че е
изпълнил задълженията си по договора в срок и под контрола на ответника.
Извършените СМР са описани подробно в исковата молба, което се установявало от
приложените с исковата молба 18 броя актове обр.7 за приемане на извършени СМР
по нива и елементи на строителната конструкция, подписани от представител на
възложителя, строителя и консултанта, както и 19 броя актове обр.12 за
установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, подписани от
представители на страните и на консултанта, упражняващ строителен надзор което
водело според ищеца до обоснования извод, че строително - монтажните работи,
така както са уговорени в процесния договор, са осъществени от „Инертстрой
Калето“ АД.
Обектът бил завършен и предаден на ответника,
като последният не заплатил дължимото окончателно плащане по договора в размер
на 60 000 лв., въпреки отправени покани от 01.04.2009 г. и 12.04.2010 г. за
приемане на работата и заплащане на възнаграждението. От справка, извършена от
ищеца се установявало, че ответникът се е снабдил с акт обр.14 за приемане на
конструкцията от 05.05.2008 г., според който конструктивните елементи са
изпълнени в съответствие с одобрения проект и е направено заключение, че
носещата конструкция може да понесе последващи СМР и натоварвания при
експлоатация, като е разрешено изпълнението на довършителни работи. Ответникът
бил подписал и акт обр. 15 от 10.2008 г., с който е установена годността за
приемане на строежа и е посочено, че се извършва предаване на строежа от
строителя на възложителя. За строител на обекта се е подписало лицето Б.Р. в
качеството му на управител на „Каро Трейдинг“ ООД, дружество на което е било
възложено извършването на довършителни работи, но не и дейности, уговорени
между страните по настоящото производство с цитирания по-горе договор. С
подписване на акта строежът бил предаден от строителя на възложителя. Ищецът
твърди, че с цел избягване заплащането на
дължимата окончателна част от възнаграждението по договора за СМР ответното
дружество не го е канило да подпише протокола. Впоследствие ответникът се бил
снабдил и с Удостоверение № 3/12.10.2011 год., според което обектът е въведен в
експлоатация. Ищецът отстоява разбирането, че в цялата административна
процедура като строител е посочван „Каро Трейдинг“ ООД. Незаплащането на дължимата част от договореното
възнаграждение дало повод на ищеца да заведе частична съдебна претенция с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД пред Окръжен съд - гр.
Враца за заплащане на сума в размер на 25 920 лв. с ДДС, която представлява
част от окончателната вноска от дължимото възнаграждение по договора за
строително - монтажни работи. С Решение № 120 от 20.06.2017 г. на ВКС, ТО,
Първо отделение, по т. д. № 1032/2016 г. съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца претендираната сума по частичния иск, ведно с мораторната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба. От заключението на съдебно-техническата експертиза по горепосоченото дело,
съдът установил, че за процесната сграда е издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация № 3/12.10.2011 г. и същата се ползва за съхранение на техника и
вещи. От заключението на вещото лице се установявало, че КСС към процесния
договор включва общо 26 позиции /видове СМР/, като за СМР по позиции 17-26
нямало съставени протоколи по Наредба № 3 от 31.07.2003 г., включително и
такива, от които да се установява изпълнение на дейностите от друг строител.
При извършен оглед на място, вещото лице констатирало, че изпълнените работи по
позиции 17-27 съответстват на посочените по вид и количество в КСС. Ищецът отстоява
разбирането, че обектът бил завършен според
инвестиционния проект и се използвал по предназначение, следователно бил приет
с конклудентни действия. В подкрепа на твърденията си е цитирана задължителна
съдебна практика. Ищецът поддържа, че въз основа на установеното в съдебното производство по
частичния иск, падежът на задължението за заплащане на последната дължима
вноска от възнаграждението бил настъпил, тъй като по отношение на основанието и
изискуемостта на вземането е формирана сила на пресъдено нещо, доколкото спорът
бил разрешен по същество от касационната инстанция. От успешно проведено от
ответника насрещно доказване на фактите, пораждащи правото на възложителя по
чл.265, ал.1, т.2, предл. второ ЗЗД, съдът намалил възнаграждението на
изпълнителя с 9 520.00 лв. Ищецът счита, че за разликата над тази сума,
включително и над сумата, която била присъдена на ответника по частичния иск,
липсвало произнасяне на съда, поради което за ищеца бил налице правен интерес
от предявяване на осъдителен иск на основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД
вр. чл.124, ал.1, предл. второ ГПК и чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.124, ал.1, предл.
второ ГПК за заплащане на дължимата вноска по договор за СМР, ведно с
мораторната лихва от депозирането на исковата молба до окончателното заплащане
на главницата. В исковата молба са развити
съображения и доводи от правен характер, както и релевирано искане към съда при
положителен изход на делото да присъди на ищеца и всички направени разноски.
С отговора по чл.367, ал.1 ГПК, постъпил в
съда по куриер, под вх.№ 8929
от 13.11.2017 год. с дата на пощенското клеймо 10.11.2017 год. ответникът „Домен Сент Жорж”
ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.****, община Роман, ул.*** чрез пълномощника си адв.В.М.
от САК със съдебен адрес *** е заявил становище за недопустимост, погасяване по
давност на претендираните вземания, както и за неоснователност на иска като в
подкрепа на това си разбиране е описал цялото развитие на заведеното пред ВрОС
от ищеца т.д.№ 81/2009 год., проведеното пред САС и ВКС обжалване. В условията
на евентуалност е направено възражение за прихващане от ответника. В отговора
са изложени също така съображения и доводи от правен
характер. Претендират се и направените по делото съдебни и
деловодни разноски.
С допълнителна искова молба с вх.№ 9774 от 08.12.2017
год. пълномощникът
на ищеца е заявил, че оспорва изцяло подадения отговор от ответника, като същевременно
излага подробни съображения за допустимостта, основателността, яснотата на
исковата молба и пълната несъстоятелност, неаргументираност и недоказаност на
твърденията на ответника. Развил е съображения и е наведел доводи
от правен характер, подкрепени с цитирана практика на ВКС.
Препис от допълнителната искова молба
заедно с приложенията към нея е връчен на ответника, като в срока по чл.373,
ал.1 ГПК. Същия е упражнил правото си по чл.373, ал.2 ГПК, като е оспорил
допълнителната искова молба и отново е релевирал съображения от правен характер
за неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция. Изрично са оспорени цитираните в
допълнителната искова молба съдебни решения. Наведени са доводи за неотносимост
на тази практика към предмета на делото. Отново, както и в отговора на исковата
молба ответникът моли съда, ако прецени, че е установената
недопустимост на предявения иск, да върне исковата молба на ищеца и да прекрати
производството, алтернативно, ако бъде установена допустимост на предявения
иск, същият да бъде оставен без уважение като неоснователен и се претендират направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, както по отделно, така и в
тахната пълнота, намира за безспроно установено от фактическа и правна страна
следното:
С
предявената по делото искова молба ищеца „Инертстрой Калето” АД претендира да
му бъде присъдена частта от окончателна вноска от дължимото му възнаграждение
по договор за СМР от 31.08.2007 г. извън тази част от същото възнаграждение,
присъдена му с окончателно Решение № 120 от 20.06.2017 г. по т.д.№ 1032/2016 г.
на ВКС, ТК, I-во
отд.
Същият
се позовава на силата на пресъдено нещо на въпросното решение като счита, че
пределите на същата се простират спрямо цялото вземане, а не само по отношение
на съдебно предявената част от него.
Съдът
намира така застъпеното от ищеца схващане за неоснователно. Това е така, т.като
с Решение № 539 от 7.07.2010 г. по гр. д. № 635/2009 г., IV г. о.
е дадено тълкуване, че при уважаването на частичен иск ищецът може да предяви
нов иск за разликата. В този случай обаче със сила на пресъдено нещо се
установява само предявената част от спорното право. При предявен иск за
горницата над уважената част ищецът не може да се позовава на формираната по
другото дело сила на пресъдено нещо, а следва да проведе пълно доказване на
основателността на претенцията си.
Тълкуване, че решението по частичен иск формира сила на
пресъдено нещо по отношение на уваженото съдебно предявено право, включително
по неговия размер и при уважаване на частичен иск за горницата от сумата,
предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формираната сила на
пресъдено нещо по частичния иск е дадено и в Решение № 275 от 6.01.2016 г. по гр. д. № 2042/2015 г., III г. о.
По причина на изложеното по-горе ищеца е следвало в настоящето
производство да установи в условията на пълно и главно доказване както
основателността, така и размера на предявения от него осъдителен иск.
От страна на ответника обаче по делото е повдигнато възражение
за погасяване на претендираните вземания по давност, което настоящия състав на
съда намира за основателно.
Както е видно от исковата молба процесния осъдителен иск е за
останалата неразплатена част от окончателното плащане по договора за СМР от
31.08.2007 г. Съгласно раздел II „Цени и начин на плащане” от този договор
въпросното окончателно плащане е дължимо при завършването на обекта, в
10-дневен срок, считано от датата на приемането на обекта. От своя страна,
видно от приобщения като доказателство по делото Акт обр.15 – констативен акт
за установяване на годността за приемане на строежа от 22.10.2008 г., същия е
предаден от строителя на възложителя към същата дата – т.е. 22.10.2008 г.
Следователно, падежа на задължението за окончателно плащане по договора е
настъпил на 02.11.2008 г.
Според Решение № 610 от 09.12.2008
г. по т.д. № 391/2008 на Т.К., 1 Т.О. на ВКС, поставено по реда на
чл.290 ГПК, нормата
на чл.116 б.“б“ ЗЗД следва да се тълкува стеснително, защото въвежда изключения
от правилото за непрекъснато течене на давността и има изчерпателно изброяване.
Поради това предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не
прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на
делото. Съгласно мотивите на т.1 ТР 1/2001г. ОСГК на ВКС в предмета на частичния иск не се включва тази част от
твърдяното вземане, която надвишава размера, за който се отнася петитумът на
иска. Спиране и
прекъсване следва да има само относно спорното право, т.е. правото, с което
съдът е сезиран и за което трябва да се произнесе с решение. Именно относно
това спорно право носителят му е проявил активност, докато за непредявената
част е налице бездействие. Друг аргумент в тази насока е запазването на възможността ищецът да
предяви дори няколко частични искове и за останалата част от вземането. По този
начин обаче би се стигнало до хипотетично удължаване на давностния срок – към
срока на съдебния процес би се добавил и трансформирания 5г. давностен срок по
чл.117, ал.2 ЗЗД при евентуално уважаване на иска /или повече частични искове/.
Допускането на подобна възможност е в разрез със същността и функциите на
погасителната давност. Вярно е, че чл.113 ЗЗД обявява за недействително съглашението, с което
се удължават давностните срокове, но по аргумент за по-силното основание това
следва да важи и за едностранното им дерогиране по волята на ищеца.
Поради изложените по-горе
съображения ВКС в цитираното, задължително за съдилищата решение е приел, че предявяването
на частичен иск нито спира, нито прекъсва погасителната давност за останалата
част от цялото вземане.
Безспорно е при това
фактическо и правно положение, че общата погасителна давност по чл.110 ЗЗД за това
вземане (вкл. по отношение на частта от него, предявена в рамките на настоящето
производство) е изтекла на 02.11.2013 г.,т.е. близо четири години преди датата
на завеждане на процесната искова молба.
Предвид така изложените
съображения настоящия състав на съда намира, че процесния иск следва да бъде
оставен без уважение. При това положение, без уважение следва да бъде оставено
и искането на ищеца за присъждане на разноски по делото.
При този изход на делото
обаче изцяло трябва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на
съдебни и деловодни разноски (вкл. адвокатско възнаграждение) съобразно
представения от него по делото списък на разноските по чл.80 ГПК.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като
неоснователен предявения от „Инертстрой
Калето” АД гр.Мездра, ЕИК **** срещу „Домен Сент Жорж” ООД, ЕИК **** осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266 ал.1 ТЗ и цена на иска 36
490 лева с включен ДДС.
ОСЪЖДА
„Инертстрой Калето” АД гр.Мездра, ЕИК **** да заплати на „Домен Сент
Жорж” ООД, ЕИК **** сума в размер на 1 950.00 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: