Решение по дело №145/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Постъпила е частна жалба, депозирана от А. И. в качеството му на пълномощник на „Ю.” Е., със седалище и адрес на управление Г., У.В. А. № *, с която се обжалва определение № 5572/ 24.09.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 411/12 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение, с което КРС е обезсилил изцяло издадената заповед № 2619/15.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 411/12 г. по описа на същия съд, е неправилно, защото неправилно съдът бил приел, че жалбодателят не изпълнил процедурата по чл.415, ал.2 от ГПК и не предявил в едномесечен срок от подаденото в заповедното производство възражение, иск за установяване на вземането си. Изтъква съображения, че такъв иск е предявен в указания срок, а именно на 15.08.2012 г. Прилага към частната си жалба доказателства в тази насока. С оглед изложеното моли настоящата инстанция да отмени атакуваното първоинстанционно определение, с което КРС е обезсилил издадената в негова полза в производство по чл.410 от ГПК, заповед за изпълнение.

В надлежния ±рок отговор на частната въззивна жалба не е депозиран от ответника по същата „П.” Е., Г..

Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното :

По повод депозирано на 15.03.2012 г./п.к./ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, компетентният Кърджалийски районен съд след поправяне нередовностите в депозираното заявление, е издал Заповед № 2619/ 15.06.201232 г., с която е разпоредил длъжникът „П.” Е. да заплати на жалбодателя в настоящото производство „ Ю.” Е. сумата в общ размер от 9 390.39 лв., съставляваща сбор от подробно описани суми- главници по фактури и лихви за забава върху отделните главници, ведно със законна лихва върху общата главница, считано от 15.03.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 198 лв. за внесената държавна такса и 1 790 лв. за адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника на 21.06.2012 г. и същият в срок – на 03.07.2012 г. е депозирал възражение с правно основание чл.414 от ГПК. На 06.08.2012 г. на заявителя-кредитор „Ю.” Е. е връчено надлежно чрез процесуалния му представител по посочения съдебен адрес, съобщение за подаденото от длъжника възражение срещу издадената заповед за изпълнение и му е указано, че може в едномесечен срок да предяви относно вземането си, предмет на заповедта за изпълнение, иск и довнесе дължимата се държавна такса за същия. След изтичане на дадения едномесечен срок , а именно след 06.09.2012 г., съдът по заповедното производство като е констатирал, че заявителят не е представил по делото доказателства за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, с определение № 5572/ 24.09.2012 г., предмет на настоящия въззивен контрол, на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилил изцяло издадената заповед № 2619/15.06.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 411/12 г. по описа на КРС. Определението като подлежащо на обжалване е връчено на заявителя- жалбодател в настоящото производство на 05.11.2012 г. Жалбата, стояща в основата на това въззивно производство е депозирана в срок - на 09.11.2012 г. /п.к./

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище.Намира депозираната частна жалба за допустима, но неоснователна. И това е така защото макар и приложените към частната жалба писмени доказателства, в частност искова молба, заведена от „Ю.” Е. против „П.” Е. с правно основание чл.422 от ГПК с цена 9 390.39 лв., призовка за страна, ведно с определение по чл.140 от ГПК, да навеждат на мисълта за своевременно заведен иск по смисъла на чл.415, ал.1 от ГПК, фактът само на завеждане на исковата претенция не е достатъчен. Разпоредбата на ал.2 на същия член предписва задължение на заявителя да представи доказателства за предявения иск пред надлежния съд по заповедното производство. Представянето за първи път пред въззивния съд на тези доказателства определено не води до изпълнение на задължението на заявителя по смисъла на чл.415, ал.2 от ГПК. И приетата по реда на чл.290 от ГПК, ръководна съдебна практика приема, че определено в тежест на заявителя е да представи доказателствата именно пред съда, издал заповедта за изпълнение, и че не е достатъчен само фактът, че такъв иск е предявен в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, дори когато е налице и съвпадение между съда по заповедното производство и съда по исковото такова. Именно за да се осуети обезсилването на заповедта за изпълнение, следва точно пред съда, издал заповедта за изпълнение, да се представят доказателствата за предявяване в законовия срок на иска за установяване на вземането на заявителя. Така изложеният извод не може да бъде разколебан и от обстоятелството, че частният жалбоподател действително установява пред въззивният съд, че е предявил съответния иск в указания му срок. След като той е проявил небрежността да не уведоми съда по заповедното производство за изпълнението на задължението си, следва да понесе и последиците от това си поведение. За спазването на неговите задължения съдът по заповедното производство не е задължен да следи служебно. В аспекта на изложеното: определение № 942/16.12.2010 г., пост. по т.д. № 682/ 2010 г. на І т.о. на ТК на ВКС; определение № 123/27.01.2010 г., пост. по ч.т.д. № 736// 2009 г. на І т.о. на ТК на ВКС и определение № 247//18.05.2009 г., пост. по ч.гр.д. № 166/ 2009 г. на ІV г.о. на ГК на ВКС.

Формулираният в предходния абзац извод обуславя правилността на обжалваното в производството първоинстанционно определение, с което Кърджалийският районен съд е обезсилил изцяло Заповед № 2619/ 15.06.201232 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по негово ч.гр.д. № 411/12 г., с която е разпоредено длъжникът „П.” Е. да заплати на кредитора „Ю.” Е. сумата в общ размер от 9 390.39 лв., съставляваща сбор от подробно описани суми- главници по фактури и лихви за забава върху отделните главници, ведно със законна лихва върху общата главница, считано от 15.03.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 198 лв. за внесената държавна такса и 1 790 лв. за адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от „Ю.” Е., ЕИК *, със седалище и адрес на управление Г., У.В. А. № *, частна жалба против определение № 5572/24.09.2012 г., постановено по ч.гр.д. № 411/12 г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е обезсилена изцяло Заповед № 2619/ 15.06.201232 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 411/12 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: Членове:1. 2.