№ 549
гр. Кърджали, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Анелия Янчева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20235140100456 по описа за 2023 година
Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М. К. Ч. твърди, че на 11.04.2023г. през деня около 18:30ч. в гр.Кърджали, в
парк „Арпезос“, в близост до т.нар.мост „Пасарелката“, докато разговаряла по телефона с
малката си сестра, внезапно била нападната и ухапана на няколко места по тялото, основно в
областта на краката от бездомно и безстопанствено куче. Сочи, че кучето се нахвърлило
върху нея без причина и когато се развикала, то я пуснало и избягало в неизвестна посока.
При нападението изпаднала в паника и започнала да вика за помощ, а свидетели на
случилото се станали няколко човека, които се разхождали в парка, в това число и нейната
позната А.Б. Ч.. След ухапването ищцата не знаела как да реагира, затова започнала да
крещи от ужас и болка и да вика за помощ, когато кучето я пуснало и побягнало в
неизвестна посока. За случилото се съобщила на родителите си, които веднага решили да я
закарат до бърза помощ-Кърджали, а тя през цялото време плачела от страх и болка. Била
приета в „Спешно отделение“, където медицинските служители обработили раните й и
направили инжекция- ваксина против бяс. Същата вечер не успявала да заспи и родители й
били принудени цяла вечер да я успокояват. На следващия ден 12.04.2023г. родителите
решили да я заведат на съдебен лекар, който издал Съдебномедицинско удостоверение, в
което подробно описал множеството телесни наранявания и увреждания, причинени й от
безстопанственото куче. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община
Кърджали да й заплати сумата от 3 000 лв., представляващи обезщетение за причинените й
неимуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането - 11.04.2023г. до
окончателното изплащане па сумата. Претендира направените разноски за процесуален
представител.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Община Кърджали оспорва
1
предявения иск при възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за
които в исковата молба са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствени
кучета, както и наличието на причинно-следствена връзка. Счита, че ответникът Община
Кърджали не носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като
сам ответникът е положил дължима грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с
безстопанствени кучета, за което излага конкретни твърдения и съображения по отношение
на приют за кучета и сключен договор в тази връзка за намаляване на популацията на
бездомни кучета, и съответните свързани с това дейности, като счита и че по своя характер
претендираните неимуществени вреди не са установени от представените от ищеца
доказателства, претендира за отхвърляне на иска, а в случай, че същият е основателен, прави
възражение за неговата прекомерност. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Чрез
процесуалния си представител и в представена по делото писмена защита поддържа
депозирания отговор.
Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:
Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.
/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за
присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е
установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт -
противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с
което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на
възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на
вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти,
чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.
/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.
За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно
да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка
между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица
и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на
една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.
Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест
на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки
конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.
В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от
виновното бездействие на Община - Кърджали да упражни задълженията си по
осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.
В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване
надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или
други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от
2
ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен
надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни
задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така
организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50
т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да
осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и
грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за
залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях
приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при
доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за
изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по
чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни
противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва:
бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на
необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче
към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране
животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината;
причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на
общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи
от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К.Ц.Ч. и А.Б. Ч., както и от
неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на описаното в
обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на 11.04.2023г. през деня около
18:30ч. в гр.Кърджали, в парк „Арпезос“, в близост до т.нар.мост „Пасарелката“, докато
разговаряла по телефона с малката си сестра, ищцата внезапно била нападната и ухапана на
няколко места по тялото, основно в областта на краката от бездомно и безстопанствено куче.
Установи се, че кучето се нахвърлило върху нея без причина и когато се развикала, то я
пуснало и избягало в неизвестна посока. При нападението изпаднала в паника и започнала
да вика за помощ, а свидетели на случилото се станали няколко човека, които се разхождали
в парка, в това число и нейната позната А.Б. Ч.. След ухапването ищцата започнала да
крещи от ужас и болка и да вика за помощ и тогава кучето я пуснало и побягнало в
неизвестна посока. За случилото се съобщила на родителите си, които веднага решили да я
закарат до бърза помощ-Кърджали, а тя през цялото време плачела от страх и болка. Била
приета в „Спешно отделение“, където медицинските служители обработили раните й и
направили инжекция- ваксина против бяс. Същата вечер не успявала да заспи и родители й
били принудени цяла вечер да я успокояват. И до настоящия момент изпитвал страх от
кучета, вследствие на нападението. От съдебномедицинско удостоверение № **/2003г. се
установява, че на ищцата са били причинени следните увреждания: на лявата подбедрица, в
3
долната й трета има синкови-мораво кръвонасядане с размери 5 см. В областта на
кръвонасядането са установени хоризонтално разположени ивицовидно охлузване на
кожата с размери 5/0,2 см., покрито от тъмночервена корица, разположена над нивото на
околната кожа. На 4 см под него е установено второ подобно охлузване на кожата,
успоредно с описаното , с размери 4/0,2 см.. В заключение – на ищцата е причинено
кръвонасядане и охлузвания на кожата на лявата подбедрица, като са й били причинени
болки и страдания.
От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е
безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото
твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което
съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК,
ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице
се намира животното. Такива доказателства Община Кърджали не представи по делото.
Фактът, че ищеца е била нападната от куче на улицата, и за което е безспорно установено,
че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода,
че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност,
възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори
чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае
се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано
бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община Кърджали във връзка с
изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната
власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за
защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола
върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е.
контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и
от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи
носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са
налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Кърджали.
Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По
отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да
го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно
понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и
т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези
обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по
който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца
/по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у
пострадалия/, както и съобразно съдебната практика, съдът приема, че за обезщетяване на
неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 3 000.00 лева. Този размер
би възмездил по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян
4
стрес и уплаха, които доказа, че са продължили в продължение на три седмици. Сумата
следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане-
11.04.2023г. до окончателното й изплащане.
При този изход на делото , следва ответника да заплати на ищеца направените по
делото разноски от които: 120.00 лева – платена държавна такса и 700.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Кърджали с Булстат ********* , гр.Кърджали, бул.“България“
№41 ДА ЗАПЛАТИ на М. К. Ч. с ЕГН ********** от гр.Кърджали, кв. В., бл.***,
вх.,,**", ет.**, ап.*** сумата от 3 000.00 лева- главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ухапване от безстопанствено куче на
територията на Община Кърджали на 11.04.2023г. около 18.30 часа в парк „Арпезос“,
близо до „Пасарелката“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на
непозволеното увреждане- 11.04.2023г. до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски от 120.00 лева – платена държавна такса и 700.00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5