№ 1259
гр. Перник, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № 20221720104173 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по предявени от Н. И. С. срещу „Топлофикация-
Перник“ АД, обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение
ищецът не дължи на ответното дружество сумите по изпълнителен лист от 25.11.2013
г., издаден по ч.гр.д. № 7369/2013 г. на ПРС, както следва: сумата в размер на 2793,85
лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2009 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението-31.10.2013 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 670,24 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г., както и направените по делото
разноски за държавна такса в размер на 69,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело №
2036/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..
Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, в срока по чл. 131
ГПК, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че са предприемани изпълнителни
действия, с които течението на давността многократно е прекъсвано. Претендират се
разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
В полза на „Топлофикация Перник“ АД е издаден срещу Н. И. С. изпълнителен
лист от 24.11.2013 г. по ч.гр.д. № 7369/2013 г. по описа на РС-Перник въз основа на
влязла в сила заповед да изпълнение за сумата в размер на 2793,85 лева,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2009 г. до
30.04.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
подаване на заявлението-31.10.2013 г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 670,24 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания
за периода от 30.11.2009 г. до 30.08.2013 г., както и направените по делото разноски за
държавна такса в размер на 69,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева
Установява се от приложено копие на изп. дело също, че въз основа на
посочения изп. лист по молба от 11.12.2013 г. на взискателя „Топлофикация Перник“
АД е образувано изп. дело № 779/2013г. при ЧСИ Е.Д.. Извършвани са действия по
проучване имуществото на длъжника. Със съобщение от 17.03.2014 г. до „****“ ЕООД,
получено на 24.03.2014 г., е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника.
С писмо от 24.03.2014 г. „****“ ЕООД уведомява ЧСИ, че длъжникът работи на
4 - часов работен ден в дружеството и след приспадане на месечните осигуровки
получава месечно възнаграждение в размер на 152, 17 лв. Има наложени предходни два
запора, единият от които се изпълнява до сумата от 50, 00 лева месечно.
С молба от 29.06.2016 г. взискателят е поискал извършване на нови справки и
налагане на запор върху установено вземане за трудово възнаграждение на длъжника
или друг приравнен доход
С постановление от 14.01.20 г. ЧСИ е констатирал прекратяването на
производството на осн. чл. 433, ал.1 ,т. 8 ГПК
Въз основа на молба на взискателя от 25.08.21 г. със същия изп. лист е
образувано изп. дело № 2036/21 г. по описа на ЧСИ С.Б. срещу длъжника.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият
съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като независимо от това
дали е налице висящо изп. производство искът е предявен за установяване
недължимостта на вземането, като се основава на факти, настъпили след съдебното му
установяване.
В тежест на ответника е да докаже, че е предприел действия по принудително
събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да
докаже прекъсване или спиране на давностния срок.
Към 11.12.2013 г. - датата на образуване на производство по изпълнително дело
2
№779/2013 г. е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР №
2/26.06.2015 г., се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на
обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай./в същия
смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС/.
В разглеждания случай, след като изпълнителният лист е издаден въз основа на
заповед за изпълнение на парични задължения, настоящият съдебен състав счита, че
погасителната давност за вземанията на взискателя е петгодишна, независимо от това
каква е давността с оглед характера на самото вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на
съдебното решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изразеното становище относно
приложимия давностен срок е застъпено и в актуалната съдебна практика на ВКС -
решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. 1722/2021 г., IV г. о..
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. / т. 10 от ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
В ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК е посочено, че в изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и
с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В
случая до постановяване на тълкувателното решение давността е била спряна и нова
давност е започнала да тече от 26.06.2015 г..
Налагането на запор или възбрана в изпълнително производство, съгласно т. 1
ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК съставлява насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника. То прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи
ограничение в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават
3
непротивопоставими на първоначалния и присъединените кредитори. Докато
вследствие на изпълнителния способ успешно се осъществява изпълнението,
кредиторът няма защо да иска прилагане на нов и съответно бездействието му не може
да влече изтичане на давност. В случая давността е прекъсната с молбата от 27.06.16
г., с която е поискано налагане на запор и срокът е изтекъл на 28.06.2021 г., а молбата
за образуване на ново изп. дело, съдържаща искане за прилагане на изп. способ е
подадена след тази дата, поради което предявените искове са основателни и следва да
се уважат.
Следва да се посочи, че след образуването на изп. дело № 779/2013 г. по описа на
ЧСИ Е.Д. в продължение на 2 години взискателят не е проявил активност. Още повече
след като е станало ясно с писмото от 24.03.2014 г. на „****“ ЕООД, че поисканият
способ не може да се реализира и 12.12.2015 г. е настъпила перемция.
Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни
искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у
него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. /
Решение № 37 от 24.02.21 г. по гр.д. № 1747/20 г. на ВКС, Четвърто г.о./. В този смисъл
съдът съобразява като надлежно извършено действие, макар и в рамките на прекратено
по силата на закона изп. производство, искането, направено с молба от 17.06.2016 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът имат право на разноски
за ДТ в размер на 153, 33 лв., такса за копия на изп. дела 48 лв. и адв. възнаграждение в
размер на 500,00 лв. чието заплащане е удостоверено в представения договор за правна
защита и съдействие или общо 701,33 лв..
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Н. И. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ***** НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ
“Република”, поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
сумата в размер на 2793,85 лева, представляваща главница за неплатена топлинна
енергия за периода от 01.10.2009 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на заявлението-31.10.2013 г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 670,24 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.11.2009 г. до
30.08.2013 г., както и направените по делото разноски за държавна такса в размер на
69,28 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изп. дело № 2036/2021 г. по описа на ЧСИ А.В..
ОСЪЖДА „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република” ДА ЗАПЛАТИ на
Н. И. С., ЕГН **********, с адрес гр. ***** сумата в размер на 701,33 лева,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението да се върне заповед № 6073 от 31.10.2013 г. по
ч.гр.д. № 7369/2013 г. на Служба „ Архив“, като по делото остане копие.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5