РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Перник, 17.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Антония П. Стоева
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20241720104569 по описа за 2024 година
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от
ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства Йеттел България ЕАД (предходно
наименование Теленор България ЕАД), ЕИК *********. със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4. Бизнес парк София, сграда 6, е
поискало да бъде установено по отношение на ответник Е. Д. С. с ЕГН **********, че
дължи сумите, както следва: 712,72 лв. (седемстотин и дванадесет лева и седемдесет и две
стотинки), представляващи сбор от неплатена цена на ползвани мобилни услуги и дължими
суми за неустойки вследствие на предсрочно прекратяване на договорите за мобилни
услуги, по следните договори: Договор за мобилни услуги № ********** от ****г. и
Договор за мобилни услуги № ********** от **********г. по които са издадени следните
,
фактури, а именно: фактура № ***********/***********г. фактура №
,
***********/***********г.фактура № ***********/***********г. и фактура №
,
***********/***********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.02.2024г., до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в настоящето
производство, съгласно приложените списъци по реда на чл.80 ГПК.
Ответника, чрез назначения му особен представител, е подал отговорна исковата
молба, като оспорва исковете само по основание, съобразно направено уточнение в
проведено съдебно заседание от 14.01.2025г. .
1
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, чл. 92,
ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ по сключени договор за доставка на електронни съобщителни
услуги .
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да
влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това
исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното
производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното
производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в
рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е
процесуално допустим.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да
докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание (включително
клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне
на услугите/предал е вещите, поради което неговото вземане е възникнало по основание и
размер. По отношение на иска за присъждане на неустойка следва да докаже, че е
възникнало правото му на същата, като надлежно е развалил/ прекратил договора.
Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй
като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които
е търговец и е свързано с упражняването от него занятие - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор
е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД),
които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, съгласно приложената
по делото допълнителна декларация, озаглавена „Декларация - съгласие“.
Видно от представените по гр.дело №****г. по описа на ПРС, приложено към
настоящето дело, писмени доказателства от ищцовата страна, се установява, че между Е. Д.
С. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишни наименования „Космо България Мобайл“ ЕАД и
„Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги № ********** от **** г.
Договор за мобилни услуги № ********** от **********г.
По делото не се спори, че договорите между страните се били прекратени
2
едностранно от ответника.
Ищцовото дружество твърди, че поради неизпълнение на задълженията за плащане
от страна на ответника, вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените
договори, сключени между него и клиента, са както следва:
1. По Договор за мобилни услуги № ********** от ****г., с който се предоставя мобилен
номер ***********, са начислени и се претендират следните задължения в общ размер
на 362,34 лв., от които:
45,41 лв. - незаплатени задължения за потребени услуги (месечни абонаментни такси
и други услуги), начислени за периода 10/12/2021 - 09/03/2022г,
неустойка в размер на 316,93 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по инициатива на потребителя.
2. По Договор за мобилни услуги № ********** от **********г., с който се предоставя
мобилен номер **********, са начислени и се претендират парични задължения в общ
размер на 350,38 лв., от които:
54,47 лв. - незаплатени задължения за потребени услуги (месечни абонаментни такси
и други услуги), начислени за периода 10/12/2021 - 09/04/2022г.
неустойка в размер на 295,91 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойки при предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги за мобилни номера *********** (преди
26.10.2023г.) и ********** (преди 23.11.2023г.), по вина или инициатива на потребителя, са
били уредени от страните в изрични клаузи, а именно: за номер *********** в т. 9 от
Договор за мобилни услуги № ********** от ****г., за номер ********** в т. 9 от Договор
за мобилни услуги № ********** от **********г.
Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като така опредЕ.та неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължи и: 1) част от
стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на
оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните);
2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства,
съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката за
номер *********** следва да е 316,93 лв. Сумата представлява сбор от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 30,82 лв. всяка), а именно: 92,46 лв.,
3
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 16,42 лв, и с добавена
разликата в размер на 208,05 лв. между стандартната цена на мобилно устройство **** без
отстъпка съгласно актуалната към ****г. ценова листа на оператора и преференциалната му
цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до
края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката за номер ********** следва да е 295,91 лв. Сумата
представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 14,62 лв. всяка), а именно: 43,86 лв., ведно с добавена разликата в размер на 252,05 лв.
между стандартната цена на мобилно устройство ******** ********* без отстъпка съгласно
актуалната към **********г., ценова листа на оператора и преференциалната му цена при
сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги.
Въз основа на горното, настоящият състав приема за установено, че страните по
делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключените
между тях договори за мобилни услуги и лизинг. Това е така, защото представените и приети
като писмени доказателства договори носят подписа на ответника, чиято формална
доказателствена сила не е оборена от него по надлежен ред. При тези обективни данни,
удостоверени в представените по делото писмени доказателства следва извода, че „Теленор
България“ ЕАД е задължило да предостави: електронни съобщителни услуги и вещи на
промоционална цена, а ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените услуги,
съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта.
Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши
задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право
да прекрати едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в размер на
дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС. с добавени: 1) част от стойността на ползваните
отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на
договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до
края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на
лизинг или срещу заплащане в брой).
С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на
дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги и абонаментни такси е
основателна. Съдът приема, че ищецът е доставял услуга тъй като е налице системното
заявяване за ползване на поредица от мобилни услуги, като няма данни същите електронни
услуги да не се предоставяни до мемента на прекратяване на договора.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Характерът на неустойката
4
позволява на страните да я уговорят свободно, но това правило не може да се абсолютизира,
тъй като то не може да противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави -
арг. чл. 9 ЗЗД. Настоящият състав намира, че тази клауза е валидна, тъй като не противоречи
на изискването за добросъвестност по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
При извода за доказаност на другите претенции в своето основание, съдът следва да
определи и размера - арг. чл. 162 ГПК. Относно размера им съдът кредитира издадените от
„Теленор България“ ЕАД фактури. Съдът съобрази, че представените по делото,
неподписани фактури, се ползват с „производна“ доказателствена стойност, произтичаща от
чл. 55, ал. 1 ТЗ, че те обвързват съда само ако е водено редовно счетоводство. Вярно е, че те
са формално оспорени от ответника, но по правилото на чл. 182 ГПК при тяхното
съпоставяне с другите доказателства по делото, съдът приема, че те пряко кореспондират със
задълженията на ответника, тъй като в тях са посочени личните му данни, телефонни
номера, за които се установи, че са сключени договори и отчетни периоди. Ето защо, както и
с оглед установената валидна облигационна връзка между страните, съдът приема, че
задълженията са в размер съгласно издадените фактури, както както бе посочено този
размер изрично не се оспорва от ответната страна.
С оглед на изложеното, настоящият състав приема, че предявените искове
абонаментни такси и услуги, неустойка и разликата между промоционална и стандартна
цена са доказани в заявения размер и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл. 78, ал.
1 такива следва да му бъдат присъдени съразмерно с уважената част от иска. Съгласно т. 12
от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Ищецът е доказал разноски в общ
размер на 1010,00 лева в исковото производство и заповедно производство.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД че в полза на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк,
сграда 6 ЕИК №*********, че съществува изискуемо вземане срещу Е. Д. С. с ЕГН
**********, от гр. П., кв. "Н.Б." ** ** ** както следва: сумата от 712,72 лв. (седемстотин и
дванадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляващи сбор от неплатена цена на
ползвани мобилни услуги и дължими суми за неустойки вследствие на предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги, по следните договори: Договор за мобилни
услуги № ********** от ****г. и Договор за мобилни услуги № ********** от **********г.
,
по които са издадени следните фактури, а именно: фактура № ***********/***********г.
,
5
фактура № ***********/***********г.фактура № ***********/***********г. и фактура №
,
***********/***********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 06.02.2024г., до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Е. Д. С. с ЕГН **********, от гр. П., кв. "Н.Б." ** ** ** да заплати на
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, със седалище град София, жк. „Младост” № 4, Бизнес парк,
сграда 6 ЕИК №*********, сумата от 1010.00 лева, направени разноски общо, в рамките на
исковото производство и разноски в рамките на заповедното производство, по частно
гражданско дело №****г. по описа на ПРС.
След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №****г. по описа на
ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила
решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6