РЕШЕНИЕ
№ 1001
гр. Велико Търново, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110103082 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Й. А. Б., в която се излагат твърдения, че *
между ответника и * е възникнало трудово правоотношение, по силата на което последният
е назначен на длъжността *. Изтъква се, че * изпълнявал трудовите си задължения в
горепосочения отдел като обслужвал и контролирал работата на шлайфмашината. Твърди
се, че при опит да премахне счупена плоча при автоматичен режим на работа на машината,
същата го притиснала между платформата и укрепващата конструкция, което довело до
причиняване на множество фрактури на ребра и на гръбначен прешлен. Навеждат се доводи,
че независимо от проведеното лечение на травмите са последвали усложнения, *са
причинили смъртта на работника. Изтъква се, че внезапната загуба на близък е причинила
силен стрес и неудобства за ищеца, които продължават и към настоящия момент. Навеждат
се твърдения, че уврежданията са резултат от трудова злополука, поради което
работодателят следва да покрие причинените неимуществени вреди. С оглед изложеното се
отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
на предявения иск. Признава наличието на трудово правоотношение с починалото лице и
възникналата при изпълнение на служебните му задължения трудова злополука. Заема
становище, че смъртта на работника е настъпила в лечебно заведение, поради което не е
1
установена по безспорен начин причинната връзка между увреждането и трудовата
злополука. Алтернативно излага доводи, че работникът е допуснал груба небрежност и е
допринесъл за злополуката като не е изпълнил задължението си преди да започне
почистване на машината да се убеди, че тя е изключена и обезопасена. Оспорва твърденията
за размера на претърпените вреди от ищеца предвид липсата на близки отношения с
пострадалото лице. С оглед изложеното се отправят искания за отхвърляне на предявения
иск или за частичното му уважаване както и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 200 от КТ.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Ищецът е брат на *.. Последният * започнал работа по трудово правоотношение при
ответника на длъжността *. Съгласно длъжностната характеристика работникът имал
задължения да следи за правилността на настройките на шлайф-линията, да отговаря за
експлоатацията й както и за локализирането и отстраняването на елементарни повреди по
нея при спазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд. Според
издадената от работодателя инструкция за безопасна работа на шлайф-линията, ремонтните
дейности и отстраняването на аварии или технологични задръствания следвало да се
осъществяват само при спрени съоръжения, обезопасени чрез сваляне на електрическите
предпазители и поставяне на предупредителни табели на пулта за управление. На *бил
нощна смяна като обслужвал и контролирал работата на шлайф-линията, когато една от
подадените по нея ПДЧ-плочи се счупила при падане в клетката за събиране. Парчетата от
плочата задействали датчик, който подал сигнал за сваляне на клетката към нИ.то на
ролките за опаковане. Работникът спрял подаването на плочи по линията, след което слязъл
до намиращата се в крайно долно положение клетка. Той започнал да отстранява счупените
парчета, прокарвайки ръце през укрепващите винкели на конструкцията й. Действията му
довели до задействане на датчик, който подал сигнал за повдигане на платформата с
клетката към горния край на шлайф-линията. При издигане на платформата * заклещил
ръцете си между укрепващите винкели на клетката и започнал да се изкачва нагоре заедно с
нея. Постепенно работникът успял да освободи ръцете си, но загубил опора и паднал от
височина над два метра на пода на производственото помещение, в резултат на което
получил закрита гръдна травма със счупване на ребра, гръдна кост и гръден прешлен.
Уврежданията наложили спешно болничното лечение на *., но въпреки положените
интензивни медицински грижи настъпили усложнения от травмата, * довели до смъртта му
*. Заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза потвърждава
констатираната причина за смъртта на работника, която е настъпила от усложнения от
получените травматични увреждания, а не от неправилно лечение. За инцидента е
извършено разследване от съответното ТП на НОИ, в резултат на което с разпореждане *, на
основание чл. 60, ал. 1 от КСО, злополуката е приета за трудова. От събраните гласни
доказателства се установява, че ищецът е поддържал много близки отношения с *,
2
изразяващи се в ежедневни контакти, взаимопомощ, поддържане на наследствен имот,
споделяне на празници и почивки. След инцидента Й. Б. бил притеснен за състоянието на
брат си като ежедневно го посещавал при болничното лечение и му оказвал морална
подкрепа, а след неговата смърт се затворил в себе си, често плачел, отказвал да се храни и
преустановил да се среща с приятели.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По делото не се оспорват, че *между ответника и *е съществувало трудово правоотношение
като по време на работа последният е претърпял трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.
1 от КСО. Злополуката е довела до увреждане здравето на работника, предизвикала е
неговата смърт и е приета за трудова по предвидения в закона ред. С оглед на това и на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ, за ответника е възникнало задължение да обезщети
наследниците на пострадалия за претърпените от злополуката неимуществени вреди.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, такова
обезщетение за причинена смърт на близки на лица, извън кръга на тези посочени в
Постановление №4 от 25.05.1961г. и в Постановление №5 от 25.11.1969г. на Пленума на
ВС, се присъжда само по изключение, при създадена особено близка връзка между
починалия и претендиращия обезщетението, и при действително претърпени
неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално
присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е
налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия
и претендиращия обезщетението е станала изключително силна по подобие на
предполагаемата привързаност между починалия и най-близките му, които са активно
легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно
постановленията на Пленума на ВС. Посочените предпоставки следва да са осъществени за
всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в
постановленията, включително и за братя, сестри, баби, дядовци и внуци. При преценка за
наличието им, обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит
отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между
изброените роднини е налице особено близка връзка е необходимо освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства, които да са способствали за възникването на по-голяма близост от
тази, считана за нормална за съответната родствена връзка – например отглеждане на внуци
от баба и дядо или самостоятелно израстване на братя и сестри като деца поради заболяване
или смърт на родител, поради работа в чужбина или поради дезинтересиране от
предоставяне на родителска грижа. В разглеждания случай е установено, че между ищеца и
пострадалия са съществували взаимоотношения на близост, задружност, доверие,
взаимопомощ, морална и финансова подкрепа и споделяне на общи преживявания.
Посочената близост, обаче е нормална с оглед традиционните отношения, поради което не
се отличава като изключителна и надхвърляща като дълбочина и интензивност обичайното
3
съдържание на родствената връзка между двама братя по смисъла на горепосоченото
тълкувателно решение. Поради изложеното се достига до извод, че в случая липсва
предпоставка за присъждане на претендираното обезщетение и само на това основание
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 400 лв., представляващи направени по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от Й. А. Б. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по
чл. 200 от КТ за заплащане на сумата от 10000 лв. /десет хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на *с ЕГН:
**********, настъпила на * от трудова злополука на*, ведно със законната лихва считано от
* до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда Й. А. Б. с ЕГН: ********** *, да заплати на*, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4