Р Е Ш Е Н И Е
№14/23.01.2020 г., гр. П.
ПАЗАРДЖИШКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на втори декември през две
хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
Секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 3 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по исковата
молба на „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Б., ул. „Ц.П.“ № *, ет. *, представлявано от управителя Г. Г.,
чрез адв. М.И. (ПзАК), с адрес: ***, кант. 21 против 1) „С. ОЙЛ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.С.“ № *,
представлявано от управителя Й.Г.С.; 2)
Й.Г.С., ЕГН **********, адрес: *** и 3) И.Х.Й., ЕГН **********, адрес ***.
Иска се от съда постановяване на
решение, с което да осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца по
силата на сключен между страните Договор № *******г. за покупко-продажба
на течни горива и други течни петролни продукти - сумата от 43 119,41 лв., представляваща незаплатена от
ответниците цена на закупено от тях гориво, както следва:
·
по Фактура № *****/***** г. – сумата от 6538,91
лв.;
·
по Фактура № ******/***** г. – сумата от 26 750,54 лв.;
·
по Фактура № ****/***** г. – сумата от 9829,96 лв.,
ведно
със законната лихва върху сумата от 43 119,41 лв., считано от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
Предявена е и
акцесорна претенция да се осъдят ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата
от 6 297,44 лв., представляваща дължимата неустойка по следните сметки
за неустойки:
·
по сметка №****/***** г. сумата от 2296.12 лв., начислени неустойки за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г.;
·
по сметка №***/***** г. сумата от 2539,76 лв., начислени неустойки за периода
от 01.01.2017 г. до 31.07.2017г.,
·
по сметка №****/****г. сумата от 371,38 лв. за
периода от 01.08.2017г. - 31.08.2017 г.
·
по сметка №****/*****г. сумата от 359,40
лв. начислени неустойки за периода 01.09.2017г. - 30.09.2017 г.,
·
по сметка
№****/**** г. сумата от 371,38 лв. за периода 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г.,
·
по сметка №***/****** г. сумата от
359,40 лв. начислени неустойки за
периода 1.11.2017г. до 30.11.2017г.,
ведно
със законната лихва върху сумата от 6
297,44 лв. от датата на предявяване
на иска до окончателното й изплащане.
Претендират се
и разноските по делото.
В исковата молба са изложени следните
обстоятелства:
Твърди се, че вземането на ищеца против
тримата ответници, произтича от сключен Договор №****** г. за покупко-продажба
на течни горива и други течни петролни продукти, по силата на който ищецът се
задължил по заявка на купувача „С. ОЙЛ“
ЕООД да продаде определено количество гориво, а последният - да заплати
съответната доставна цена в уговорения срок. Съобразно клаузите на договора
ответниците Й.Г.С. и И.Х.Й. се задължили да отговарят солидарно с
купувача за задълженията. Било договорено заявките да се извършват чрез имейл,
изпратен по електронна поща. Договорено било също автопревозът да се осигурява
от купувача за негова сметка.
Твърди се, че в изпълнение на договорните
задължения ищецът доставил на ответното дружество съгласно заявки на последното
от 14.11.2014 г., 28.11.2014 г. и 16.02.2015 г. гориво, като количеството и
цените били обективирани в издадените 3
броя фактури: Фактура № ***/**** г.; Фактура № *******г. и Фактура № ****** г. Освен
това ищецът подал данни и в Информационната система на НАП „Контрол по
горивата“ с информация за датата на данъчното събитие, видът, наименованието и
количеството на горивото, получателя на горивото, данни за превоза, вида на
транспорта и транспортното средство, както и регистрационния му номер. Във
връзка с извършените доставки на горивото от превозвачът, извършил доставките,
били съставени съответните товарителници за обществен автомобилен превоз в
страната със серия № ** № ***г.; ** №*****г. и *** № *****г.
Посочено е, че съгласно чл.10 от
сключения договор заплащането на доставените горива следвало да се извършва от
купувача до деветия ден от деня на експедицията, а плащането се считало за
осъществено на датата, на която средствата постъпили по банковата сметка на „ГИТЕКС“ ЕООД и банката е авизирала
продавача.
Твърди се, че по първата Фактура № ******г. в размер на 26846,44 лв. било
извършено частично плащане от 6 538,91 лв., а задължението по останалите две в
размер съответно на 26 750,54 и 9 829,96 лв. - въобще не е било заплатено
от купувача.
Според чл.14.1 от договора при забава в
плащането от страна на купувача по чл.9.1 за просрочените дни се начислявала
лихва, а именно за първите девет дни просрочие - законна лихва (ОЛП плюс 10
пункта годишна лихва), а след този срок - лихва за стоков кредит в размер на 20
пункта годишна лихва върху неизплатената част от задължението. Поради липса на
плащане на задълженията по описаните фактури продавачът издал сметки за
дължимите неустойки, начислени
въз основа на главницата от 43 119,41 лв. и съобразно уговореното в договора.
Твърди се, че с писмо за потвърждение от
09.03.2016 г., „С. ОЙЛ“ ЕООД признал размера на задължението към ищеца в размера от 43 119,41 лв., дължими към 31.12.2015 г.
Предвид на изложеното за ищеца бил
налице интерес от предявяване на обективно съединените искове с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 318 ТЗ и чл. 327, ал.1 ТЗ. във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл.
286, чл. 287 и чл. 288 ТЗ и по чл. 92 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК от ответника „С. ОЙЛ“ ООД не е постъпил писмен отговор. Съобщението е
връчено редовно на дружеството при условията на чл. 50, ал.2 ГПК и затова по
отношение на този ответник не е изпълнена процедурата по чл.372 и чл. 373 ГПК.
В законоустановения
срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника И.Х.Й., чрез
пълномощника му адв.А. П. (ПзАК), в който оспорва основателността на
претенциите.
Не се спори,
че същият е подписал процесния договор за доставка на горива в качеството си на
солидарен длъжник. Сочи обаче, че уговорката между страните в тази връзка
касаела единствено първата доставка на гориво. Изложени са съображения, че
между него и ответника - Й.С. имало договорка първият да стане съдружник в „С.“ ЕООД, заради което присъствал на преговорите с
ищеца и подписал договора като солидарен длъжник. В последствие обаче това не
се случило. Тъй като уговорката с ищеца касаела отговорността му за първата
доставка, той всеки ден „притеснявал“ ответника Й.С., докато същата не бъде
изплатена. След като според него гарантираната от И.Й. първа доставка била
платена, ответникът изобщо не се е интересувал от работите на дружеството.
В законоустановения срок по чл.367, ал.1 ГПК от ответника Й.Г.С., чрез
назначеният му особен представител адв. М.Н. (ПзАК) е постъпил писмен отговор,
в който се оспорва основателността и размера на претенциите.
Поддържа се, че в договора липсвали
клаузи за неустойка. С чл. 14, т.1 от договора била уговорена единствено
договорна лихва при изключително неизгодни условия, но не и неустойка. На това
основание изрично е поискано прекратяване на производството по отношение на
иска за неустойка.
Прави се възражение и за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните главница и неустойка, тъй
като в случая било уговорено плащането на тези задължения да става периодично и
същото се погасявало с изтичането на 3-годишен давностен срок. Поискано е
прекратяване на делото, базирано и на възражението за изтеклата погасителна
давност.
Възразява се, че ищецът не направил
необходимото след забава на първото плащане, за да прекрати договора, а
продължил да приема и изпълнява поръчките на купувача.
Възразява, че не следва да се кредитира
представеното по делото писмено уведомление изх. № 22/27.01.2018 г., за което
липсвали данни от кого е подписано, а отделно главния счетоводител не е законен
представител на дружеството и като такъв не може да признава и оспорва
вземания.
В постъпилата в срока по чл.372 от ГПК допълнителна искова молба вх. №
4896/29.05.2018 г. от ищеца се оспорват обстоятелствата, изложени в писмения
отговор на ответника И.Х.Й..
Възразява се, че изложените
обстоятелства във връзка с развилите се лични и финансови отношения между
ответниците са ирелевантни за разрешаване на настоящия спор.
В постъпилата в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба вх. №
4252/13.05.2019 г. от ищеца се оспорват обстоятелствата, изложени в писмения
отговор на ответника Й.Г.С..
Неоснователно
било твърдението, че в договора не е предвидена клауза за неустойка. Това
следвало от анализа на отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една
в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта му, обичаите в
практиката и добросъвестността. В конкретния случай, чл.14.1 от договора, имала
за предмет неустоечно задължение, уговорената неустойка не била прекомерна, а
договорът не е подписан при неизгодни за ответниците условия.
Неоснователно се искало от съда
прекратяване на делото поради изтекла погасителна давност, тъй като същото е от
значение за основателността на претенцията, а не за допустимостта й.
Поддържа се, че изявлението на главния
счетоводител на дружество търговец съставлява писмено, еднозначно волеизявление
за признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а" ЗЗД.
В срока по чл.373 ГПК от ответниците не е
подаден отговор на ДИМ.
Настоящият съдебен състав като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
Съобразно заявеното от страните в
процеса относно предмета на спора, както и приетите по делото относими писмени
доказателства, съдът намира за безспорно, че между ищеца и първия ответник „С. ОЙЛ“ ЕООД е сключен Договор №******4
г. за покупко-продажба на течни горива и други течни петролни продукти. По
силата на постигнатите уговорки в
договора ответниците Й.Г.С. и И.Х.Й. се задължили да отговарят солидарно
с купувача за задълженията. Дали и какви отделни от договорните уговорки са
съществували между страните по него е факт ирелевантен към настоящия спор
доколкото същите не касаят неговата действителност и затова съдът приема за
неотносими направените от ответника възражения в този смисъл.
От процесния
договор се установява, че е договорено заявките да се извършват чрез имейл, изпратен
по електронна поща. Автопревозът да се осигурява от купувача и е за негова
сметка.
Установи се по категоричен начин, както от
приетите писмени доказателства – Фактура № ****** г.; Фактура № ******г. и
Фактура № ******** г., така и от приетата СИЕ – основно и допълнително
заключение, която като компетентно изготвена и непротиворечива с останалия
доказателствен материал съдът изцяло възприема, че ищецът е доставил на
ответното дружество съгласно заявки на последното от 14.11.2014 г., 28.11.2014
г. и 16.02.2015 г. гориво, като количеството и цените били обективирани в посочените процесни фактури.
Доставките на заявеното количество се установяват от съставени съответните
товарителници за обществен автомобилен превоз в страната със серия № *** № *****г.;
** №*****г. и *** № *****г. Посочените писмени доказателства са
представени с исковата молба и не са били оспорени в срока за отговор, поради
което следва да се приемат за автентични и като такива се ползват с формална
доказателствена сила. Доколкото са подписани от ответника без забележки, същите
представляват частни свидетелстващи документи с материалната доказателствена
сила, която обвързва съда да приеме за установени удостоверените в тях
неизгодни за ответника факти и по-конкретно факта, че е получил точно в
количествено, качествено и времево отношение изпълнение по договора. От друга
страна с извършеното частично плащане по фактура № ****** г., което се установява
и от СИЕ, ответникът фактически е потвърдил получаването на доставката.
Признание относно съществуването на задълженията по договора обективирани в
процесните фактури и техния размер се съдържа и в представеното по делото
писмо за потвърждение от 09.03.2016 г., с което „С. ОЙЛ“ ЕООД е признал размера
на задължението към 31.12.2015
г. - 43 119,41 лв.
И още,
съдебната практика е константна по въпроса, че отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване, а в случаят тези обстоятелства се установяват от СИЕ.
Предвид така установеното съдът намира
за безспорно доказано ищцовото дружество да е изправна страна по процесния
договор.
От друга страна съдът приема за
безспорно и че ответниците, като не представиха доказателства за престиране в
договорения срок на дължимата продажна цена в претендираните размери, а
установяването на този факт е в тяхна тежест, то същите се явяват неизправна
страна по договорното задължение.
Поради така изложените съображения съдът
приема, че главният иск с правно основание чл.327 от ТЗ е основателен в
предявения му размер от 43 119,41 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
От ответника Й.С. е направено възражение
за погасяване по давност на процесното вземане, което съдът при съобразяване
разпоредбата на чл.116 б.“а“ от ЗЗД намира за неоснователно. Съдебната практика
е категорична, че погасителната давност се прекъсва с признание на задължението
от длъжника, адресирано до кредитора. Предвид горното и съобразно приетото по
делото писмо за потвърждение от 09.03.2016 г., с което „С. ОЙЛ“ ЕООД е признал
размера на задължението към 31.12.2015
г., както и установеното за включване на вземането, респ. задължението в
съответните данъчни декларации, се
налага извод, че погасителната давност на задължението е прекъсвана с всяко
едно от тях, поради което доводите за
погасяване по давност на същото се явяват неоснователни.
Поради липса на плащане на задълженията
по процесните фактури продавачът е издал сметки за дължимите неустойки, начислени въз основа на уговореното в чл.14.1
от договора върху главницата от 43 119,41 лв. Съгласно допълнителното
заключение на СИЕ общият размер на това задължение е 6 297,44 лева и затова и предявеният
иск по чл.92 от ЗЗД като основателен в пълния му размер ще следва да се уважи.
Предвид, че ответникът Й.С. е възразил, че на първо място в договора липсва
предвидена неустойка, а е уговорена лихва при изключително неизгодни условия
съдът прилагайки разпоредбата на чл.20 от ЗЗД намира, че и това възражение е
неоснователно, тъй като съгласно чл.92 ал.1 от ЗЗД неустойката представлява
отнапред уговорено обезщетение, което неизправната страна ще дължи. Именно
такава е и постигната в чл.14 от договора уговорка между страните. Следователно
в случаят ответникът – купувач като не е престирал в уговорения срок продажната
цена дължи неустойка за забавата и затова и искът по чл.92 от ЗЗД съдът приема
за основателен.
Относно
възражението за прекомерност на неустойката и искането за нейното намаление
следва да се има предвид, че Й.С., макар и в качеството му на физическо лице, е
подписал процесния търговски договор като съдлъжник т.е. поел е задължение
такова, каквото е поето от главния длъжник – търговско дружество. Ето защо
съдът при условията на чл.287 от ТЗ приема, че по отношение на него действат
правилата за търговската продажба и по конкретно правилото на чл.309 от ТЗ, че
търговската неустойка не може да бъде намалявана поради прекомерност. Отделно
от това, уговореният размер на неустойката е в рамките на съществуващата в
търговските отношения практика. И още, уговореният размер не е прекомерен и не
нарушава принципа за справедливост и на добрите нрави, тя е уговорена да
обезщети ищеца за понесените от него вреди от забавата на длъжника и в същото
време да служи като обезпечение за изпълнението в срок на поетото договорно
задължение. А няма спор, че възразилият ответник не представи доказателства за
това, че действителния размер на претърпените от кредитора вреди е по – малък
от размера на дължимо уговорената неустойка, което е една от предпоставките за
приложение разпоредбата на чл.92 ал.2 предл.1 от ЗЗД.
На основание чл.78, ал.1 ГПК при този
изход на спора и съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, ответниците дължат на ищеца и
стойността на направените от последния разноски в общ размер на 6481,67 лв., представляващи платена държавна такса, адвокатски
хонорар за особен представител и адвокатски хонорар за процесуалния
представител на ищеца, платено възнаграждение на вещо лице.
В процеса на
основание чл.47 ал.6 от ГПК е назначен особен представител на ответника Й.С. адв.М.Н.
от Пз АК, на която е определено възнаграждение в размер на 2 012,50 лева,
внесено от ищцовото дружество по сметка сметка на съда. Ето защо и с оглед
приключването на спора пред настоящата инстанция същото ще следва да й се
изплати в определения от съда размер.
Воден от горното и на основание чл.236
от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С. ОЙЛ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Х.С.“ № **, представлявано от управителя Й.Г.С.; 2)
Й.Г.С., ЕГН **********, адрес: *** и 3) И.Х.Й., ЕГН **********,
адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ НА „ГИТЕКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Ц.П.“ № *, ет. *,
представлявано от управителя Г. Г., сумата от 43 119,41 лева, представляваща
незаплатена от ответниците цена на закупено от тях гориво съгласно Договор № *****г.
за покупко-продажба на течни горива и други течни петролни продукти, както
следва:
·
по Фактура № ******* г. – сумата от 6538,91 лв.;
·
по Фактура № ********** г. – сумата от 26 750,54 лв.;
·
по Фактура № ******* г. – сумата от 9829,96 лв.,
ведно със законната лихва върху
сумата от 43 119,41 лв., считано от датата на предявяване на иска – 11.01.2018г.
до окончателното й изплащане; сумата от 6 297,44 лв., представляваща дължимата
неустойка по чл.14.1 от Договор № *******г. за покупко-продажба на течни горива
и други течни петролни продукти по следните сметки за неустойки:
·
по сметка №****** г. сумата от
2296.12 лв., начислени неустойки за периода от 01.01.2016 г. до 30.09.2016 г.;
·
по сметка №******* г. сумата от
2539,76 лв., начислени неустойки за периода от 01.01.2017 г. до 31.07.2017г.,
·
по сметка №******г. сумата от
371,38 лв. за периода от 01.08.2017г. - 31.08.2017 г.
·
по сметка №******г. сумата от
359,40 лв. начислени неустойки за периода 01.09.2017г. - 30.09.2017 г.,
·
по сметка №******* г. сумата от
371,38 лв. за периода 01.10.2017 г. - 31.10.2017 г.,
·
по сметка №****** г. сумата от
359,40 лв. начислени неустойки за периода 1.11.2017г. до 30.11.2017г.,
ведно със законната лихва върху
сумата от 6 297,44 лв. от датата на предявяване на иска – 11.01.2018г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 6 481,67
лева, представляващи сторени по делото разноски от ищеца
- платена държавна такса, адвокатски
хонорар за особен представител и адвокатски хонорар за процесуалния
представител на ищеца, платено възнаграждение на вещо лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат М.Н. ***, вписана в Националния регистър за правна помощ под
№1173 възнаграждение за особен
представител в размер на 2 012,50 лева, внесени по сметка на Пазарджишкия
окръжен съд.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред
Апелативен съд гр. Пловдив.
СЪДИЯ: