Р Е Ш Е Н И Е
№260000/5.1.2022г. 05.01.2022 година град
Ямбол
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ
граждански състав
На десети
декември
две хиляди двадесета и първа година
В
публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев
при
секретаря Е. В.,
като
разгледа докладваното от съдията Георгиев
гражданско дело № 257 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба, предявена от С.П.К. ***,чрез пълномощник адвокат, със съдебен адрес ***, чрез
адв. Ч.- САК против „ЗД Бул Инс“
АД-гр.София , с която са предявени осъдителни искове по КЗ за
осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от по 5000,00 лв.,частичен иск от 25 000,00 лв., за претърпени от нея неимуществени вреди, в
следствие причиняване смъртта на баща й П. К. К. от водач на МПС, със сключена
застраховка „ГО“ при ответното дружество,в следствие на ПТП настъпило на ***
г.,както и присъждане на компенсаторна
лихва в размер на законната такава по чл.86,ал.1 ЗЗД от 21.09.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
Претенцията си ищцата основава, като твърди, че на
14.04.2018 г., на второкласен път на
автомагистрала- ***, при км. ***+*** м. в посока гр. С., лек автомобил марка и
модел „Форд Транзит“, с рег. номер ***, управляван от В. И. Й., поради нарушение на правилата за
движение, като с поведението си създал опасност и пречки за движението и
поставил в опасност живота и здравето на хората, както и неконтролирал
непрекъснато превозното средство, което управлявал и се движил със скорост
несъобразена с пътната обстановка и предизвикал ПТП, в резултат на което е
причинена смъртта на П. К. К.. За ПТП било образувано ДП № *** г. по описа на
РУ- С..
Ищцата
твърди, че починалия е нейн баща, като смъртта му
била внезапна, а болката от загубата му незаличима. Същия бил баща на десет
деца и били многодетно семейство, като загубили своята опора и стожер на
семейното щастие и хармония. Баща й П. и майка й С., отгледали децата си с
любов и топлина. Всичките се обичали и се разбирали, въпреки всички трудности и
битови проблеми. Животът им бил труден, но прекрасен защото били заедно и били
обградени от любовта на децата си. Връзката на ищцата с баща й била силна,
въпреки, че към датата на ПТП имала свое семейство и самостоятелен живот, като
запазила силните си отношения с него, изразяваща се в чести срещи, споделяне в
добро и лошо, взаимопомощ и утеха. На *** г. светът на ищцата С. рухнал, тя
загубила баща си и приятел, а спомена за катастрофата,в която едва не загубила
и двамата, щял да я преследва до края на дните й, защото в семейния дом щял да
липсва обичания си татко. С. била изключително привързана към баща си и когато
научила за смъртта на обичания си баща , изпаднала в шок, прераснал в тежка
депресия, остра стресова реакция и душевно разстройство. Животът й вече никога
нямало да бъде същия, защото била загубила обичания си родител. Последиците в
емоционален и психологически план не били отшумели и нямало да отшумят никога.
В дома на ищцата били са се възцарили
скръб, отчаяние и безнадежност. Смъртта поставила край на живота, като най ценно човешко благо,
което правило вредите от настъпването й, от една страна невъзратими,
а от друга най-големи. В конкретния случай се касаело за смърт на баща, при
изключително тясна поддържана емоционална връзка, както и при взаимно
разбирателство и ежедневна подкрепа помежду им. За ищцата смъртта на баща й
била внезапна и неочаквана, а като такава била съпроводена и с изживяване
различно от посрещане на смъртта на близък човек, след негово продължително
боледуване. Твърди се, че внезапната смърт причинила на ищцата неописуема мъка,
душевни страдания и болки, които продължавали и ще продължават, като загубата
на най-близкия човек била непрежалима. За ищцата светът се преобърнал и тя
развила остра стресова реакция и душевно разстройство. Болката от загубата на
толкова близък човек била неизмерима. Въпреки това , имайки предвид степента и интезитета на причинените неимуществени вреди, като душевни
страдания, дълбока болка и мъка, както и обстоятелството, че същите щели да
бъдат търпени продължително време, както и изискването на закона обезщетението
за неимуществени вреди в следствие смъртта на П. К. К. в размер на 200 000 лв. би било
справедливо, като предявява частичен иск за сумата от по 5 000
лв., включително претендира лихва за забава от датата на ПТП и разноски в
производството . Твърди се, че предявили пред застрахователя извън съдебна
претенция за заплащане на обезщетение, но получили отказ от ответното
застрахователно дружество, с оглед на това, че не били налице основания за
определяне на сума, като към момента на завеждане на исковата молба не бил
определил и заплатил обезщетение на ищцата, което пораждало правния им интерес
от предявяване на настоящите искове.
В депозирания отговор ответното дружество, счита
исковете за допустими, като се оспорва претенцията изцяло, по основание и
размер. Не се оспорва факта на смъртта на П. К. К., настъпила при ПТП на ***
г., както и факта, че ищцата е негова законна наследница. Не се оспорва и
наличието на валидно застрахователно правоотношение между застрахователното
дружество и водача на лекия автомобил „Форд Транзит“, с рег. *** В. И. Й. към
датата на ПТП- *** г. Оспорва се твърдението, че ответното дружество отказало
да плати доброволно обезщетение на ищцата. Твърди се, че същата била обезщетена
за причинените неимуществени вреди. С договор за цесия от 08.05.2018 г.
прехвърлила вземането си на цесионера, за което
уведомила ответното дружество на 18.07. 2018 г. От момента на получаване на
уведомлението за цесия, ответното дружество не дължало плащания на ищцата, а на
цесионера с който било постигнато и подписано извън
съдебно споразумение, като на 27.08.2018 г. било платено обезщетение в размер
на 160 000 лв. на правоимащото лице, като
исковете се явявали напълно неоснователни.
Иска се отхвърляне на обективно съединените искове и
присъждане на съдебно деловодни разноски за настоящата истанция.
В о.с.з. по същество ищецът С.П.К. не се явява, но
чрез процесуалния си представител –адвокат поддържа иска така, както е предявен
и моли за уважаването му изцяло по
изложените в исковата молба съображения. Поддържа и заявената претенция за
присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК, в т.ч. и
адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител на осн. чл.38, ал.2 ЗА. Допълнителни съображения са изложени в
представените писмени бележки.
В о.с.з. по същество ответникът „ЗД Бул Инс“ АД, не
изпраща законен предсавител, но чрез процесуалния си
представител-адвокат поддържа заявеното в писмения отговор становище по иска и
моли за отхвърлянето му изцяло по изложени в отговора съображения. Заявена е и
претенция за присъждане на направените по делото разноски, съобразно договор за
правна помощ.
Ямболски районен съд,след като обсъди становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
От доказателствата по
делото се установява, че на *** г. е
възникнало ПТП на второкласен път на
автомагистрала- *** при км. ***+*** м. в посока гр. С., като при управление на
лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** В. И. Й., насочил автомобила косо
надясно, в резултат на което изпаднал в режим на аварийно безконтролно
движение, след което напуснал платното за движение и се преобърнал. В резултат
на настъпилото ПТП била причинена смъртта на П. К. К., за които обстоятелства
страните не спорят. Също така не е спорно между страните и съдът, приема за
установено, че процесния лек автомобил с който е причинено процесното ПТП, е
имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
ответника „ЗД Бул Инс“ АД, по застрахователна полица
№ ***, валидна от 15.04.2017 г. до 14.04.2018 г., т.е. към датата на
настъпилото ПТП, гражданската отговорност на водача В. И. Й. е била
застрахована при ответното дружество. Съгласно изискванията на чл.380 КЗ, с
молба вх. № *** г., ищцъа предявил извънсъдебна
претенция пред „ЗД Бул Инс“ АД за определяне и изплащане
на обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени вреди.
Безспорно е по делото, а и от
представеното удостоверение за наследници се установява, че ищеца С.П.К. е
дъщеря на починалия П. К. К.. От представения КП за ПТП с постадали
лица *** г., се установява, че същото е посетено от служител на полицията при
РУ-С., като било образувано ДП № *** г. по описа на РУ-С., като са загинали
двама пътника, единият от който П. К. К., като осем пътника са с телесни
увреждания.
От страна на ответното застрахователно
дружество е представен договор за цесия от 08.05.2018 г. от който се
установява, че ищцата С.П.К. в
качеството си на цедент е цедирала
на „Източна Консултанска Компания“ АД в качеството си
на цесионер правото си на вземане за неимуществени
вреди, заедно с всички акцесорни вземания, срещу „ЗД
Бул Инс“ АД, произтичащо от настъпилата смърт на П. К.
К.- баща на цедента, в следствие претърпяно на ***
ПТП, за което имало сключена застрахователна полица по застраховка „ГО“, като в
чл.2 на договора е предвидено, че цесионетърт се
задължавал да заплати за прехвърленото вземане цена в размер на 60 000
лв., платими в срок до 15.10.2018 г. С уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД от
18.07.2018 г. ответното застрахователно дружество било уведомена от ищцата С. П.К.
за извършената цесия.
По делото е представено споразумение от
20.08.2018 г. сключено между „ЗД Бул Инс“ АД в
качеството им на заснтраховател и „Източна Консултанска
Компания“ АД, в качеството им на бенефициент и цесионер
по сключен договор за цесия със С.П.К., с което застрахователното дружество се
задължавало да заплати на бенефициента сума в размер на 160 000 лв.,
представляващи обезщетение за претърпените от бенефициента имуществени и
неимуществени вреди, възникнали от посоченото по-горе ПТП или по повод на него,
включително такива за лихва за забава, пропуснати ползи и въоще
всякакви вреди, които били пряка и непосреддствена
последица от ПТП, в срок от един месец, по банковата сметка на бенифициента, като същото е изплатено на 27.08.2018 г.
видно от представеното платежно нареждане. От страна на третото неучастващо в
делото дружество„Източна Консултанска Компания“
АД по искане на ответното дружество са
изискани и приети като писмени доказателства молба от 22.08.2018 г. от С.П.К. с
която уведомява посоченото дружество, че във връзка с договор за цесия от
08.05.2018 г. да й бъде изплатена уговорената в договора сума, по банкова
сметка *** „ОББ“ АД с титуляр А. Т. Г., платежно нареждане за кредитен превод
от което е видно, че по посочената банкова сметка ***.08.2018 г. по посочената
сметка е преведена сумата от 60 000 лв. и извлечение по разплащателна
сметка № *** г. от „Уни Кредит Булбанк“ от което е
видно за превеждане на посочената по-горе сума на контрагент А. Т. Г. по
договор за цесия.
На основание чл.176, ал.1 ГПК съдът
изслуша ищцата С.П.К., като първоначално заяви, че не е получавала плащания от
„Източна Консултанска Компания“ АД, по сключения
договор за цесия от 08.05.2018 г. за смъртта на баща й П. К. К.. Никакви пари
не била получавала, като А. Т. Г. и била свекърва. М. Г. им дал 10 000 лв.
на ръка и 60 000 лв. на банкова сметка, ***шли
на свекърва й тези 60 000 лв. които им били пуснати. Тези 70 000 лв.
ги били взели от М. Г..
Съдът предяви на С.П.К. молба намираща
се на стр.137 по делото, като същата отговори, че си спомняла, че М. Г. и дал
някакви документи и била полагала палец, като не можела да каже дали този полец в молбата бил нейния.
На въпроси на пълномощника си С.К.
отговори, че М. Г. им се бил представил като застраховател, като не била чувала
за „Източна Консултанска Компания“ АД, а само за М.Г..
Той отишъл само веднъж в гр. Я., в центъра до пощата ибила
сама когата се видяла с него.
При тази фактическа обстановка , съдът прави
следните правни изводи :
Предявения в производдството иск е такъв с превно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.52 ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахования е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията по чл.380 КЗ.
Съгласно чл.380, ал.1 КЗ лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжен да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като е длъжно с предевяването на
претенцията да представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да
се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на зъстановяване в натура.
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, а според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито елементи при условията
на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността, както на прекия причинител, осъществил деликта, така и на обвързания с гаранционно-обезпечителна
отговорност правен субект, а именно : деяние, противоправност,
вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина, независимо от
нейната форма- умисъл или непредпазливост. Следователно, основателността на
иска по чл.45 ЗЗД, предполага установяване в съдобното
производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната, твърдяна от ищеца фактическа обстановка. Съгласно чл.51, ал.1 ЗЗД
обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, което правило задължава съда да изследва наличието на пряка причинна връзка между
увреждането и вредоносния резултат.
В тази насока в тежест на ищеца е да докаже изпълнението на посочения
фактически състав, с всички допустими доказателствени средства, като в случая,
настоящия съдебен състав приема за сторено. В тази връзка страните не спорят
относно противоправното поведение и вината на В. И. Й.,
като водач на лек автомобил „Форд Транзит“ с рег. № *** за причиняване на съмртта на П. К. К., като резултат от инкриминираното
деяние. С доклада по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване обстоятелства, факта на смъртта на П. К. К., настъпила при ПТП на ***
г., че ищцата е негова законна наследници и наличието на видно застрахователно
правоотношение между застрахователното дружество и водача на леикая автомобил „Форд Транзит“, с рег. № *** В. И. Й. към
датата на ПТП.
Пред настоящия съд единствения спорен между страните въпрос дали е
налице плащане на обезщетение за вредите от страна на застрахователното
дружество. В тази връзка ищеца, чрез полномощника си
са направили оспорване, че същата е неграмотна, като представеното уведомление
по чл.99, ал.3 ЗЗД, подписала след поставянето на „палец“, оспорили са
верността на сключения договор за цесия от 08.05.2018 г., като антидатиран и са направили възражение, че същия е нищожен
на осн. чл.26, ал.2 ,пр.3 ЗЗД, като при условията на
евентуалност същия бил сключен в условията на измама, чрез умишлено въвеждане в
заблуждение на ищцата, като при условията на чл.33 ЗЗД бил унищожаем.
В настоящия случай следва да се
отбележи, че цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права(
вземания), по силата на коята настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотоншение-кредитор
става цесионерът, на когото цедентът
е прехвърлил, вземането си по силата на сключен между тях договор. Като всеки
договор, цесията трябва да отговаря на всички условия за действителност на
договорите, като няма спор в докторината и съдебната
практика по въпроса, че могат да бъдат цедирани както
вземания, така и права, чиято прехвърлимост е
допустима от закона и следва от тяхното естество- чл.99, ал.1 ЗЗД. От
правилото, установено в ал.2 на посочената норма, според което вземането
преминава върху цесионера в обема, в който цедентът го е притежавал, следва, че предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Този извод следва и от каузалния характер на цесионния договор, чиято валидност се преценява с оглед
валидността на нейното конкретно правно основание. Незовисимост
от разнообразието на основанията, на които цесията се извършва, определеността,
респ. определяемостта, на съдържанието на престацията е изисване за
действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание.
В настоящия случай с договор за цесия от 08.05.2018 г. е прехвърлено
едно съществуващо вземане, което ищцата е имала към застрахователя, което
произтича от друго правно основание, а именно –отговорността на застрахователя
да обезщети увреденото от деликвента лице, в
следствие на настъпило на *** г. ПТП. В настоящия случай ответникът „ЗД Бул Инс“ АД е заплатил
на 27.08.2018 г. на цесионера „Източна Консултанска Компания“ АД сумата от 160 000, 00 лв. , след като е бил уведомен
по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия на 18.07.2018 г. Следва да се има предвид, че когато длъжникът
знае за извършената цесия и въпреки това изпълни на цедента,
изпълнението няма да има погасителен ефект, като предоставено на некредитор. В
тази връзка следва да се има предвид, че след цесията новия кредитор- цесионера, заявява пред третото лице длъжник, в настоящия
случай ответното застрахователно дружество свои самостоятелни права, които той
е придобил по силата на цесия- чл.99, ал.1 и ал.2 ЗЗД. В тази връзка законът
изключва възможността стария кредитор.цедента по цедираното вземане да притежава и представителна власт по
това вземане. Договорът за прехвърляне на вземане-цесия поражда действие в
отношенията между цедента и цесионера
от момента на постигане на съгласие между тях. Това е двустранен договор, който
не е формален, тък като представлява продажба на
вземане, като следва да се има предвид и разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД при сключен договор за цесия,
прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от
предишния кредитор. Посочената
разпоредба не съдържа изискване за срок за съобщаване и форма на съобщаване.
Смисълът на съобщението е да се пресече възможността длъжникът да престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до
знанието му за извършената цесия, като формата на извършеното съобщение, не е
условие за валидност. В настоящия случай са представени доказателства, че
ответното застрахователно дружество е уведомено за извършената цесия на
18.07.2018 г. Изходящото от цедента уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, представлява
надлежно съобщаване на цесия, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника на основание чл.99,
ал.4 ЗЗД. Уведомлението изхожда от стария кредитор С.П.К., каквото е
изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД, съдържа всички данни, необходими за
индивидуализиране на прехвърленото вземане и на данните на новия кредитор,
което е достигнало да знанието на ответника-длъжник. С връчването на
уведомлението, цесията е породила действие в отношенията между новия кредитор и
ответника длъжник, съгласно изричната разпоредба на чл.99, ал.4 ЗЗД. В тази
връзка, следва да се има предвид, че прехвърлянето на вземането му е противопоставимо и има действие спрямо него. В тази връзка настоящия съдебен състав
не споделя становището на пълномощника на ищеца, че уведомлението по чл.99,
ал.3 ЗЗД е подписано само от ищеца, чрез полагане на пръстов отпечатък от десен
палец, като същото следвало да се удостовери в присъствието и подписите на
двама свидетели. Както беше посочено и по-горе смисъла за извършеното
съобщаване на цесията е да се пресече възможността длъжника на престира на лице, което не е кредитор, като се доведе до
знанието му за станалата цесия и е без значение формата на извършеното
съобщение, защото тя не е условие за валидност, както и че не е налице
оспорване на ищцата, че положения под документа пръстов отпечатък не е положен от
ищцата, а напратив направено е признание в тази
връзка.
Относно възражението на ищеца, че договора за цесия е нищожен на
основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД, настоящия съдебен състав счита, че посоченото
оспорване на договора за цесия не беше доказано. В тази връзка следва да се
отбележи, че наличието или липсата на достоверна дата, не се отразява на
автентичността на документа. Неавтентичен е подправения документ и той не се
ползва с формална доказателствена сила. Формалната доказателствена сила на
документа се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото
авторство. Тя не обхваща датата и мястото на съставянето на документа, поради
което и чл.181 ГПК постановява, че посочената в частния документ дата е непротивопоставима на третите лица. Като достоверна дата
спрямо тези лица се счита денят, към който е съставянето е доказано по несъмнен
начин-деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от деня, в който
съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в
който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го
съставяне. В случая следва да се отбележи, че дори и договора за цесия да няма
достоверна дата, за такава следва да се приеме датата на изпращането на
уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД до длъжника. С връчването на уведомлението
цесията е породила действие в отношенията между новия кредитор и
ответника-длъжник, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Относно
възражението, че лицето положило подписа си под договора за цесия като свидетел
М. А. В. се е легитимирало с лична карта, която е била издадена четири месеца
след съставянето на договора за цесия. В тази връзка следва да се отбележи, че
от удостоверението издадено от ОДМВР- Я. се установява, че лична карта № *** е
издадена на посоченото лице на *** г. от
Дирекция Български документи за самоличност, като същата е била валидна до ***
г., като е отбелязано, че е невалидна, като договора за цесия е с дата
08.05.2018 г. В тази връзка обаче не бяха събрани никакви други доказателства,
като самия ищец се отказа от разпита на посоченото лице в качеството му на
свидетел. Само на факта, че в договора за цесия е отбелязано лице, което към
момента на сключването му са записани данни от лична карта, която не е била
издадена към него момент, не може да се направи извода, че договора за цесия е
нищожен. Още повече този договор е дописан и от още едно лице, като свидетел за
което не се спори, че е присъствало и е удостоверило с подписа си, че
съдържанието му е разяснено на цедента. В тази връзка
следва да се отбележи и последващите действия на
ищеца, като е отправила молба до третото неучастващо в делото лице, а именно цесионера да и заплати уговорената сума в договора за
цесия, като е посочила банкова сметка ***, както и направеното признание в
о.с.з., че е получила сумата от 60 000 лв., за което са представени и писменни доказателства в тази насока.
С оглед на това посочените възражения касаят отношенията между страните
по сключения договор за цесия, като страните по него следва да уредат отношенията си в друго производство, а не в
настоящото, с оглед на това, че цесията е породила действие спрямо ответното
застрахователно дружество, като посочените по-горе възражения от ищеца, чрез
пълномощника му се приемат от съда за неоснователни.
Относно
наведените възражения при условията на евентуалност за унищожаване на договора
за цесия, сключен поради измама, поради накърняване на добрите нрави и с правно
основание чл.33 ЗЗД, се преценят от съда като неоснователни. Съгласно
разпоредбата на чл.29 ЗЗ измамата е основание за унищожение на договора, когато
едната страна е била подведена от другата да го сключи, чрез умишлено въвеждане
в заблуждение. В настоящия случай от страна на ищеца не бяха представени и не
бяха поискани никакви доказателства за установяване на посоченото по-горе
основание. Със събраните по делото доказателства
не е доказано въвеждане в заблуждение на ищцата относно
последиците от подписването на процесния договор за цесия, а именно че те
няма да настъпят, като в тази насока е цялостното по-горе
посочено поведение на ищцата в процеса, с оглед развилата се цесия с
подписването на договора. Съдът не споделя и възражението в условията на
евентуалност, че договора за цесия е нищожен, поради накърняване на добрите
нрави и поради нееквивалентност на престациите. В
тази насока следва да се отбележи, че съгласно чл.9 ЗЗД, страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави. Същото се отнася и за
претенцията по чл.33 ЗЗД. Съгласно чл.33, вр. чл. 27, пр.6 ЗЗД и практиката на ВКС , унищожаем е договорът, сключен поради крайна нужда
при явно неизгодни условия, като правото да
се иска унищожение
се погасява в едногодишен срок от сключването на договора. Тези разпоредби на закона целят да
се премахнат последиците от неизгодността на сделката, която се заключава в разликата в стойностите на разменените престации. Едната страна е дала престация с по-голяма стойност в сравнение със стойността на получената и по тоя начин
е претърпяла щета, като за премахването
на тази щета
законът е създал възможност за потърпевшата
страна да иска унищожение на договора. Освен това, тази еквивалентност
на престациите следва да е мотивирана
от изпадането на продавача в състояние на крайна
нужда, което да е причина за
сключване на неизгодната сделка. С оглед посочените по-горе разяснения по
настоящото производство се събраха доказателства за имущественото състояние на
ищцата, но предвид това, че възражението е направено в условията
на евентуалност на 09.08.2021 г., а договора за цесия е сключен през 2018 г. срока по чл.33, ал.2 ЗЗД е
изтекъл, поради което искането е погасено по давност.
С тълкувателно решение №
1/30.01.2017 г., по т.дело №1/2016 г. на ОСГТК на ВКС е прието разрешението, че пострадалият няма право да получи
обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение , в което увреденият е заявил, че е напълно
обезщетен за съответната вреда.
Според разясненията, дадени в
посоченото тълкувателно решение притезателното имуществено право на увреденото лице
спрямо застрахователя на делинквента по прекия иск
по чл. 432, ал.1 КЗ, респ. чл.226, ал.1 КЗ(отм.), е уредено в съотношение
на алтернативност с деликтното право на пострадалия по чл.45 ЗЗД, срещу
носителя на гражданската отговорност. Възприети са разясненията,
дадени в т. 1 от тълкувателно решение № 2/06.06.2012
г., по тълкувателно дело № 1/2010 г. на ВКС, ОСТК, според които прякото
и деликтното право на пострадалия възникват едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически
състав, съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват
в един и същи момент, но след
окончателното удовлетворяване
на увреденото лице. Прието е, че въпрос на преценка на
носителя на тези права е от
кого да потърси
репариране на претърпените
вреди. Когато застрахователят удовлетвори
пострадалия, последният няма основание да търси повторно
обезщетение и от причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от осъществения
застрахователен риск е еднакво по своето
съдържание и за застрахования делинквент, и за неговия застраховател.
Възприети са разясненията в мотивите към т. 1 на
тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, според които, когато обхватът
и размерът на вредите са едни
и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение. Въпреки че отговорността
на застрахователя и тази на делинквента
произтичат от различни правоотношения, същите са функционално
свързани, тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното
събитие.
С тълкувателното решение
е прието, че при сключено извънсъдебно споразумение между
пострадалия и застрахователя
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с което те са постигнали
съгласие за изплащане на обезщетение
за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло,
увреденото лице няма основание да търси репариране
на същите вреди отново
по съдебен ред както от
застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, респ. чл.226, ал.1 КЗ( отм.), така и от
делинквента по чл.45 и сл. ЗЗД. Валидно сключеното
споразумение е израз
на волята на страните за
уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. Функционалната връзка на деликта с основанието
за плащане на застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането
от застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение , се погасява както
прякото право на увредения срещу
застрахователя, така и деликтното му право
срещу причинителя на вредата.
За погасяване на материалното право на пострадалия да получи допълнително
обезщетение от делинквента е без значение обстоятелството, че последният не
е участвал в споразумението
и че спогодбата има действие само
между страните, които са я сключили. Меродавно в случая е, че увреденото
лице като страна по спогодбата
е обвързано от даденото от него
извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено
напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на обезщетението. С получаването на
уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и предназначението на предоставеното на пострадалия с чл. 432, ал.1 КЗ , респ. чл.226, ал.1 КЗ (отм.) , пряко право на иск срещу
застрахователя на делинквента.
При удовлетворяване на увреденото лице
с изплащане от страна на застрахователя
на уговореното в споразумението обезщетение в пълен размер претенцията
на пострадалия против делинквента по чл.45 ЗЗД, се явява неоснователна, но не и недопустима,
тъй като основателността на иска не е процесуална
предпоставка за надлежното му упражняване.
Увреденото
лице може да получи обезщетение
само за вредите,
които са останали неудовлетворени, а това са вредите,
които не са били предмет
на споразумението - други по вид
и/или новонастъпили вреди, както
и когато споразумението е ограничено от лимита
на застрахователната сума по сключената
застраховка. В тези случаи, както и когато споразумението е недействително, отговорността на делинквента може да бъде
ангажирана за разликата между полученото обезщетение до размера на
действително претърпените вреди .
Настоящият съдебен състав споделя изцяло посочената практика на ВКС по поставения
правен въпрос. В настоящото производство както бе
установено, ищеца е цедирал вземането си на цесионера „Източна Консултанска
Компания“ АД, която от своя страна на 20.08.2018 г. е сключила споразумение с
ответното застрахователно дружество. Сумата по сключеното споразумение е
изплатена на цесионера с платежно нареждане от
27.08.2018 г., който пък от своя страна е изпълнил задължението в предвиденото
в чл.2 на договора за цесия, като е платил на ищцата предвидената сума в
същото.
С оглед на това иска се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Поради
неоснователност на главния иск и претенцията за лихви се явява изцяло
неоснователна.
При
този изход от делото искането на ответника за разноските е основателно и следва
да се уважи .
Ето
защо ЯРС
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.П.К., ЕГН ********** ***, ,
чрез пълномощник адвокат Ч.- САК, срещу „ЗД Бул
Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер" № 87, представлявано от
изп. директори С. С. П. и К. Д.
К. –да бъде осъдено дружеството да заплати на ищцата сумата от 5000,00 лв., частична
претенция от 200 00, 00 лв., представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на настъпило на
*** г.
пътнотранспортно произшествие,
довело до
смъртта на баща й П. К. К. на
*** г.,
ведно със законната лихва върху тази сума,
считано
от 21.09.2018 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.П.К., ЕГН **********,
чрез пълномощник адвокат Ч.- САК, да заплати на„ЗД
Бул Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер" № 87, представлявано от
изп. директори С. С. П. и К. Д.
К. направените по делото разноски в размер на 6720, 00 лв.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването пред ЯОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: