№ 756
гр. В., 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20243100100316 по описа за 2024 година
Производството е с правно осноавние чл.155 ал.2 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба В. М. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. В., ул. „****" № ***, чрез адвокат З. Ж. от
АК- В., съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа: гр. В.,
****, ПРОТИВ З. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. В., ***
правно основание: чл. 155, ал.2 ЗЗД и цена на иска: 145 447,28 лева.
В исковата си молба ищеца твърди, че с ответницата З. Р. Г. и Г. Р. Н. са
били съсобственици на недвижим имот, представляващи: самостоятелен обект
в сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. В., находящ се в гр. В., ****, представляващ Кафе-бар с площ
от 242.20 кв.м., с открита тераса с площ 38.50 кв.м. и самостоятелен обект в
сграда с идентификатор ***.1.41 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. В., находящ се в гр. В., ****, за търговска дейност с площ от
45.71 кв.м. с прилежащите им идеални части от общите части и от правото на
строеж в поземления имот.
С Нотариален акт № 76 том 66 дело 13978/2016г. вх. рег. 24996 на СВ
ищеца е продал притежаваните от него идеални части в описаните по-горе
самостоятелни имоти, със съгласието на съсобствениците си - ответницата и Г.
1
Н., за общата сума от 370 000 /триста и седемдесет хиляди/ лева, която е била
платена от купувачите по начина, описан в нотариалния акт. Част от покупната
цена в размер на 175 447.28 лв. /сто седемдесет и пет хиляди четиристотин
четиридесет и седем лева и двадесет и осем стотинки/ е платена от купувачите
директно по банкова сметка в Обединена Българска банка за погасяване на
вземанията на банката по договор за кредит **** от 28.09.2007 год., отпуснат
на ответницата З. Г., обезпечен с договорна ипотека върху продаваните
идеални части от имота.
Плащането е извършено, за да може да се изпълни изискването за
прехвърляне на имота на купувачите без никакви вещни тежести.
Между страните по делото било договорено ответницата да върне
парите в срок от два месеца, която сума от 175 447.28 лв. не му е била върната.
След изтичане на двумесечния срок ищеца е поканил ответницата писмено да
му върне парите, но плащане не е било извършено нито на цялата, нито на
част от сумата.
На 29.09.2020 год. В. Д. е предявил частичен иск срещу З. Г. за
заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща част от полагащата му се
продажна цена в размер на 175 447.28 лв., за продадените от него идеални
части от съсобствените им недвижими имоти. Решение № 84 от 15.0**022 г.,
постановено по в.г.д. № 20223000500064 по описа за 2022 г. на Апелативен
съд-В., влязло в законна сила на 02.05.2023 г., съгласно Определение №
932/02.05.2023 г. по гр.д. 4245/2022 г. на ВКС, III ГО и на основание чл.296 от
ГПК, с което съда не е допуснал касационно обжалване на решението е
уважен иска.
Ищеца твръди, че има качеството кредитор по отношение на
ответницата за сумата размер на 145 447,28 лв., с която ищеца в качеството на
ипотекарен гарант по договор за ипотека - акт № 30, том XXIV дело 24368, вх.
рег.3139**2.10.2007 г. на СлВп -В., е погасил задължението на З. Р. Г. по
договор за кредит **** от 28.09.2007 год. с ОББ АД. Претендира и законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
С исковата молба ищеца е завил следния петитум, с който моли съда да
постанови решение, с което:
ОСЪДИ ответницата З. Р. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.
2
В., *** ДА ЗАПЛАТИ на ищеца В. М. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес
в гр. В., ул. „****" № ***, сумата в размер на 145 447,28 лв. (сто четиридесет
и пет хил. четиристотин четиридесет и седем лв. и 28 ст.), с която В. М. Д., в
качеството на ипотекарен гарант по договор за ипотека - акт N030, том XXIV
дело 24368, вх. рег.3139**2.10.2007 г. на СлВп -В., е погасил задължението на
З. Р. Г. по договор за кредит **** от 28.09.2007 год. с ОББ АД, на осн. чл. 155,
ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане и представляваща
останалата като дължима до 175 447.28 лв, разлика между присъдената с
частичния иск в размер на 30 000 лв. и първоначално дължимата.
Претендира направените съдебно-деловодни разноски, включително и
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебно зседание ищеца редовно призован не се явява и не ес
предсавлява.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил от отговор от ответника, по делото,
с който оспорва предявения иск като неоснователен.
Оспорва въведените от ищеца фактически твръдения. Оспорва, че
процесната сума в размер на 145 447,28 лв, като частична от цялото вземане.
се дължи .
Твърди, иска е неоснователен, тъй като задължението е погА.о по
давност по давност. Според ответника и Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК, „Решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до
пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.“
Според ответника ищеца има качеството кредитор за сума в размер на
145 447,28 лв., в качеството си на ипотекарен гарант по договор за ипотека -
акт № 30, том XXIV дело 24368, вх. рег.3139**2.10.2007 г. на СлВп -В..
Ищеца е погасил задължението на ответницата по договор за кредит ***
от 28.09.2007 год.с ОББ АД, на осн. чл. 155, ал.2 ЗЗД. Не се оспорва и факта,
че между страните е налице влязло в сила Решение № 84 от 15.0**022 год.,
постановено по в.г.д. № 20223000500064 по описа за 2022 г. на Апелативен
съд-В., влязло в законна сила на 02.05.2023 год., след като с Определение №
3
932/02.05.2023 г. по гр.д. 4245/2022 г. на ВКС, III ГО, не е допуснало същото.
Според ответника Решението на съда по частичния иск влязло в законна сила
на 02.05.2023г., но същото се отнася само за вземането, което е предявено
частично т.е. за сумата от 30 000 лв., представляваща част от полагащата се на
ищеца продажна цена в размер на 175 447.28 лв. Частичният иск е заведен на
29.09.2020г., като за сумата от 30 000 лв. давността е прекъсната с
предявяването на иска.
По отношение на останалата част от 145 447.28 лв.. предмет на
настоящият иск, давността НЕ Е прекъсната. Същата е започнала да тече от
датата на поканата, която е била на дата 0**2.2016 год. и е изтекла на дата
20.01.2021 год. като се вземе в предвид и сроковете в Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение. Т.е. спрямо тази сума е
настъпила пет годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която към
датата на предяваване на настоящата искова претенция е изтекла.
Моли съда да постановите решение, с което да отхвърлите изцяло иска
като неоснователен и недоказан.
Претендира развноските по делото и тези за адвокатско възнаграждение.
В отговора не са направени доказателствени искания.
В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява, но се
представлява от процесуален предсттавител по пълномощие, който поддържа
отговора и моли съда да постанови решение, с което отхвърли иска.
Претендира направените по делото разноски, като е представил списък, с
който предендира разноски 9500 лева, адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Страните по делото, В. М. Д., З. Р. Г. и лицето Г. Р. Н. са съсобственици
на недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор **** по КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед № РД-18-
98/10.11.2008г. на изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със
Заповед № КД-14-03-1212/14.05.2013г. на началник на СГКК В.,
самостоятелен обект с адрес гр. В., ****, който се намира в сграда № 6,
разположена в поземлен имот иденф. № *** с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, с брой нива на обекта 1, с площ
4
242,20 кв.м., заедно с открита тераса с площ 38,50 кв.м., по документ за
собственост 314 кв., стар идентификатор № ***.**, ведно с отстъпено право
на строеж, при съседи на обекта: на същия етаж: ***.**, под обекта няма, над
обекта няма, заедно с прилежащите му части представляващи покрит
английски двор, при права на ищеца в размер на ½ идеална част за ищеца и
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *** по КК и КР на гр.
В., одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008г. на изпълнителен директор
на АГКК, последно изменение със Заповед № КД-14-03-1118/25.08.2010г. на
началник на СГКК В., самостоятелен обект с адрес гр. В., ****, който се
намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот иденф. № *** с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, с брой нива на
обекта 1, с площ 45,71 кв.м., заедно с 1,5221 % идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху поземления имот, стар идентификатор
***, при съседи : на същия етаж – *****, под обекта няма, над обекта -*** при
права за ищеца 3**1/137,71 идеални части видно от Нотариален акт за покупко
продажба № 22 том.II, дело № 357 от 03.10.2016 год. на нотариус П. С. с Рег.
№ 335 на НК и район на действие РС-В..
Ответницата З. Р. Г. е сключила Договор за кредит № *** от 28.09.2007
год., който е обезпечен с ипотека обективирана в Нотариален акт №30 том
XXIV дело 24368, вх. рег.3139**2.10.2007г., върху описаните по-горе имоти.
За сключване на ипотеката ищеца е подписал нотариалния акт като
ипотекарен длъжник.
С договор обективиран в Нотариален акт за покупко продажба № 22
том.II, дело № 357 от 03.10.2016 год. на нотариус П. С. с Рег. № 335 на НК и
район на действие РС-В. ищеца, със съгласието на своите съсобственици е
продал на трети лице В. Й. Й., И. В. Г. и И. К. Р., извън кръга на
съсобствениците притежаваните от него идеални части. В описания
нотариален акт ответницата и третия съсобственик са дали изрично
съгласието си за продажбата
В договора като клауза е заложено, че поради тежест - наличието на
ипотека върху имота, част от продажната цена в размер на 175 447.28 лева,
купувачите по договор, следва да преведат по сметка на ответницата в ОББ, и
да погасят задължението й по кредита в ОББ, който е обезпечен с ипотеката, за
да могат купувачите да придобият имота необременен с тежести.
5
Сумата от 175 447,26 лева е постъпила на 05.10.2016 год. по сметка на
ответницата, с три отделни платежни нареждания от по 58 482,42 лева, с които
е погА.о задължението на ответницата към ОББ изцяло на 14.10.2016 год.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото
писмени доказателства, които кредитира.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание чл. 155 от ЗЗД.
Спорез закона, ако длъжникът е прехвърлил заложената или
ипотекирана вещ на трето лице и приобретателят плати или претърпи
принудително изпълнение, той встъпва в правата на удовлетворения кредитор
срещу длъжника, срещу поръчителите и срещу лицата, които по-късно от него
са придобили от длъжника собствеността на други вещи, заложени или
ипотекирани за същото задължение.
По силата на алинея втора на същия законов текст, същите права има и
собственикът, който е заложил или ипотекирал своя вещ за чуждо задължение.
В случая, ищецът се легитимира като ипотекарен гарант и към датата на
нареждането (уговорката с купувачите за начина на плащане на продажната
цена) за плащането на обезпеченото с ипотеката върху имота му задължение
на ответницата по договора за кредит, той е бил собственик на идеалните
части от ипотекирания имот. Част от дължимата му от купувачите (съгласно
посоченото в договора за продажба) продажна цена той е уговорил да му се
плати чрез превод по сметка на ответницата за погасяване на задължението й
по договора за кредит. т.е. доказано е плащането от него на чуждото
задължение, за което е гарантирал с имота си. Това изпълнение предпоставя и
правото му да се суброгира в правата на удоволетворения кредитор, на
основание чл. 155, ал. 2 ЗЗД, без да е необходимо да доказва интерес по см. на
чл. 74 ЗЗД. Суброгацията настъпва по силата на закона с факта на плащане на
чуждия дълг от ипотекарния гарант.
Суброгаторното право е предназначено да гарантира и улесни
реализирането на регресните права на третото лице във вътрешните му
отношения с длъжника във връзка с изпълнението от него към кредитора,
поради което и с оглед принципа за забрана на неоснователното обогатяване,
регресното право е предпоставка за суброгаторното право, а последното има
6
акцесорен и обезпечителен характер по отношение на правото на регрес.
По въведеното възражение за това че задължението е погадено по
давност.
В отговора на исковата молба ответницата е въвела възражение, че
задължението е погадсено по давонст и поради тази причина предявения иск е
неоснователен.
Възражението е основателно.
Ищеца е погасил задължението на ответницата по договор за кредит ***
от 28.09.2007 год.с ОББ АД, на осн. чл. 155, ал.2 ЗЗД.
С влязло в сила Решение № 84 от 15.0**022 год., постановено по в.г.д. №
20223000500064 по описа за 2022 г. на Апелативен съд-В., влязло в законна
сила на 02.05.2023 год., недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 932/02.05.2023 г. по гр.д. 4245/2022 г. на ВКС, III ГО, е
уважане частичен иска за сумата от 30 000 лв., представляваща част от
полагащата се на ищеца продажна цена в размер на 175 447.28 лв.
С предявяване на частичния иск не се прекъсва давността за разликата
до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право
По отношение на претендираната част от вземането в размер на 145
447.28 лв.. предмет на настоящият иск, давността НЕ Е прекъсната и началния
момент от който тече е 0**2.2016 год., срокът е пет годишен по смисъла на
чл.110 от ЗЗД и е изтекъла на дата 20.01.2021 год. като се вземе в предвид и
сроковете в Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение.
С изтичане на предвидения в закона пет годишен давоностен срок по
чл.110 от ЗЗД, се погасява правото на ищеца да търси съдебна защита на това
си вземане, а искът се явява неоснователен, по изрично въведено възражение.
По делото не са установени основания по чл.115 ЗС и чл.116 ЗС за
спиране или прекъсване на давностния срок, а и такива възражевния не са
направени.
По отношение претенцията за законната лихва.
В исковата си молба ищеца е претендирал и присъдждане на законната
лихва върху главницат, считано от датата на предявяване на иска.
Предвид неоснователност на главното вземане,у то искането за лихва,
7
като акцесорни също се явява неоснователно.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора съдът следва да присъди в тежест на ищеца да
заплати на ответника сумата 9 500 лева, разноски представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като ПОГА. ПО ДАВНОСТ предявения от В. М. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. В., ул. „****" № *** против З. Р. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. В., ***, иск за сумата в размер на 145
447,28 лв. (сто четиридесет и пет хил. четиристотин четиридесет и седем лв. и
28 ст.), с която В. М. Д., в качеството на ипотекарен гарант по договор за
ипотека - акт № 30, том XXIV дело 24368, вх. рег.3139**2.10.2007 г. на СлВп -
В., е погасил задължението на З. Р. Г. по договор за кредит **** от 28.09.2007
год. с ОББ АД, на осн. чл. 155, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане
и представляваща останалата като дължима до 175 447.28 лв, разлика между
присъдената с частичния иск в размер на 30 000 лв. и първоначално
дължимата, като ПОГА. ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА В. М. Д., ДА ЗАПЛАТИ на З. Р. Г., сумата от 9500 лева,
разноските по делото представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му
връчване на страните с въззивна жалба, чрез първоинстанциония съд пред
Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
8