ОПРЕДЕЛЕНИЕ№
Гр.Варна, …………………… 2019г.
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в закрито заседание на първи
юли през двехиляди и деветнадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело
№ 369 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на Д.О.Е. от с.Бяла
Река, малолетна, действаща чрез нейната майка и законна представителка Нурджан М.
Ахмед, Д.Н.И. ***, малолетен, действащ чрез неговата майка и законна
представителка Н.М.М. и Е.Н.И. ***, малолетен, действащ чрез неговата майка и
законна представителка Н.М.М., срещу определение № 146 от 15.05.2019г. по
търг.дело № 142/18г. по описа на Окръжен съд – Шумен, в частта му, с което
молбите им за освобождаване от държавни такси са оставени без уважение.
В
частната жалба се твърди че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят че към искането за освобождаване от държавни такси
са приложили декларации за материално и гражданско състояние, както от тяхно
име чрез законните им представители, така и от техните родители. Сочат че от
тези декларации е видно, че ищците не притежават никакво имущество, нямат
източници на доходи и парични влогове.Родителите на Д. получават общо
1 000лв. на месец от приходи, получавани от бащата чрез дялово участие в
търговски дружества, бащата притежава три МПС и 15 дка земя в с.Бяла река, от
които не получава наеми, рента, пенсия. Сочат че с приходи от 1 000лв. на
месец се осигурява издръжката на двете малолетни деца и съпругата. Родителите
на Д. и Е. получават доход малко над средния за страната, но тези доходи се
получават в Холандия, където и издръжката на четиричленно семейство с две
малолетни деца е в пъти по-скъпа. Твърдят че съдът следва да съобрази само
имущественото и гражданското състояние на ищците, а не и на техните родители.
Излагат, че дори и да се вземат предвид доходите на техните родители, съдът не
е отчел, че доходите им са недостатъчни за заплащане на необходимите средства
за издръжка. Позовава се на стойността на необходимите средства за издръжка,
която по данни на Института за синдикални изследвания на КНСБ за 2018г. е
минимум 585лв. на човек. Твърдят че притежаваните от семействата леки
автомобили и земеделски имоти не може да бъде преценено като възможност за
получаване на доходи.
С оглед
на обстоятелството, че се касае за молба от ищци за освобождаване от държавна
такса и производството по делото е още на фаза проверка на редовността на
исковата молба и на ответника още не е връчен препис от исковата молба, размяна
на книжа по частната жалба не следва да се извършва.
Частната жалба е подадена от надлежни страни
в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 142/18г. по
описа на ШОС е образувано по осъдителни искове на Д.О.Е.
малолетна, действаща чрез нейната майка и законна представителка Нурджан М.
Ахмед, Д.Н.И., малолетен, действащ чрез неговата майка и законна представителка
Н.М.М. и Е.Н.И., малолетен, действащ чрез неговата майка и законна
представителка Н.М.М., срещу
Гаранционен Фонд със седалище гр.София за сумата по 100 000лв. за всеки от
ищците, претендира като обезщетение за претъпени от всеки от тях неимуществени
вреди от смъртта на дядо им М. Исмаил Хасан, причинена виновно при пътно-транспортно
произшествие на 07.12.2015г. от водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДК
№ Н 3440 ВМ, без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законна лихва, считано от19.11.2016г.
С исковата молба е направено искане до
първоинстанционния съд за освобождаване от държавна такса на основание чл.83
ал.2 от ГПК поради липса на средства за внасянето и. С обжалваното определение
съдът е отхвърлил молбата като неоснователна.
Принципно на основание чл.3 от ЗДТ и чл.71 от ГПК страната, която сезира
съда с иск или жалба дължи във всички случаи внасянето на държавна такса за
това, а освобождаването става само по изключение и след щателна преценка за
всеки случай поотделно, дали страната - физическо лице има възможност за
заплащане на конкретната по размер сума. Съдът следва да извърши преценка
налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна
такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и
всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на
законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за производството по
делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите
относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с цената на
иска/исковете, респективно претенцията по заявлението и пълния размер на
държавната такса. Ищците са малолетни и преценката за възможността за
изпълнение на законоустановеното задължение следва да бъде направена след
анализ на доходите и имущественото състояние както на децата, така и на техните
родители, които по закон имат задължение за тяхната издръжка.
В настоящия случай държавната такса е в размер на 4 000лв. за всеки
от малолетните ищци, съответно на 12г. – Д. и Д. и на 7г. – Е., живеещи със
своите родители.
При съвкупен анализ на множеството декларации, представи по делото
въззивният съд приема, че семейството на Д. е четиричленно с две малолетни
деца. Притежават 15 дка земя в с.Бяла Река, три броя леки автомобили
„Фолксваген“ година на производство 1994г., „Ауди“ – 2002г. и „БМВ“ – 2007г.
Доходите на бащата са в размер на 1 000лв. на месец от участие в търговски
дружества. Здравословното състояние на членовете на семейството е добро.
Представена е служебна бележка от Агенцията по заетостта за регистрация на
майката.
Семейството на Д. и Е. е четиричленно с две малолетни деца. Постоянно
живее в Холандия Доходите им са в размер на 900 евро за майката и 1 700
евро за бащата. Притежават „Фолксваген“ бус, година на производство 1999, както
и недвижими имоти – къща и апартамент, като едното е жилище в гр.Шумен с площ
от 74 кв.м. Здравословното състояние на членовете на семейството е добро.
Служебна справка, извършена от съда в търговския регистър, установи, че майката
е регистрирана като ЕТ „Нурдждан М. – Д.“ с ЕИК *********.
Въззивният съд намира, че при преценка на възможността за заплащане на
дължимата по делото държавна такса следва да бъде направена за всяко от
семействата на малолетните ищци поотделно.
С оглед на така събраните данни за имущественото
състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова
заетост, въззивният съд намира, че за ищцата Д.Е. е налице невъзможност за
изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на
дължимата по делото държавна такса.
Посочените в декларацията доходи на семейството са 1 000лв.,
получавани от бащата, майката считано от 11.01.2019г. е регистрирана като
търсещо работа лице в Бюрото по труда. Семейството е четиричленно и родителите
имат задължение за осигуряване на издръжка на две малолетни деца. Но
притежаваните от семейството на ищцата земеделски земи, и три леки автомобила,
съставът на въззивния съд намира, за достатъчни да обосноват възможност за
плащане на част от дължимата държавна такса, която съдът определя в размер на 1
000лв., доколкото съществува възможност да се реализира доход от тях. На
следващо място при липсата на доказателства за влошено здравословно състояние и
предвид възрастта на родителите, съдът намира, че същите са в трудоспособна
възраст, даваща им възможност за работа и осигуряване на средства.
С оглед на така събраните данни за имущественото
състояние, семейното положение, възраст, здравословното състояние, трудова
заетост, въззивният съд намира, че за ищците Д. и Е. Исмаилови е налице невъзможност
за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на пълния размер на
дължимата по делото държавна такса.
Посочените в декларацията доходи на семейството са общо 2 600 евро,
което е много близко до размера на обявените от НСИ данни за общите разходи
средно на лице от домакинството през първото тримесечие на 2019г., поради което
и съдът намира, че тези доходи, ако се харчат в България, позволяват да се
покриват и задоволяват всички нужди на семейството. Съдът отчита и
декларираното обстоятелство, че родителите живеят в Холандия, която е
сравнително скъпа страна в сравнение с други страни в ЕС. Притежаваните от
семейството два недвижими имота, съставът на въззивния съд намира, за
достатъчни да обосноват възможност за плащане на част от дължимата държавна
такса, която съдът определя в размер на 2 000лв. за всеки от ищците, доколкото
съществува възможност да се реализира доход от тях. На следващо място при
липсата на доказателства за влошено здравословно състояние и предвид възрастта
на родителите, съдът намира, че същите са в трудоспособна възраст, даваща им
възможност за работа и осигуряване на средства. Следва да се отбележи и
недекларираната от майката регистрация като едноличен търговец, създаваща
възможност за извършване на търговска дейност.
Предвид на така изложеното, обжалваното
определение следва да бъде отменено частично за разликата над 1 000лв. за
Дилен, и за разликата над 2 000лв. за Д. и Е. и вместо него постановено друго, с която
молбите на ищците за освобождаването им от държавна такса на основание чл.83
ал.2 от ГПК да бъдат уважени за тези размери.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 146 от 15.05.2019г. по търг.дело № 142/18г. по описа на Окръжен съд - Шумен, в частите
му, с които са оставени без уважение молбите на Д.О.Е., малолетна, действаща
чрез нейната майка и законна представителка Нурджан М. Ахмед за освобождаване
от внасяне на дължима по делото държавна такса за разликата над 1 000лв.
до 4 000лв., на Д.Н.И., малолетен, действащ чрез неговата майка и законна
представителка Н.М.М. за разликата над 2 000лв. до 4 000лв. и на Е.Н.И.,
малолетен, действащ чрез неговата майка и законна представителка Н.М.М. за освобождаване от внасяне на дължима по
делото държавна такса за разликата над 2 000лв. до 4 000лв. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА
ищцата Д.О.Е., малолетна, действаща чрез нейната майка и законна представителка
Нурджан М. Ахмед от внасяне на дължима по делото за първа инстанция държавна
такса за разликата над 1 000лв. до 4 000лв. на основание чл.83 ал.2
от ГПК.
ОСВОБОЖДАВА
ищеца Д.Н.И., малолетен, действащ чрез неговата майка и законна представителка Н.М.М.
от внасяне на дължима по делото за първа инстанция държавна такса за разликата
над 2 000лв. до 4 000лв. на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
ОСВОБОЖДАВА
ищеца Е.Н.И., малолетен, действащ чрез неговата майка и законна представителка Н.М.М.
от внасяне на дължима по делото за първа инстанция държавна такса за разликата
над 2 000лв. до 4 000лв. на основание чл.83 ал.2 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 146 от 15.05.2019г. по търг.дело № 142/18г. по описа на
Окръжен съд - Шумен, в частите му, с които са оставени без уважение молбите на Д.О.Е.,
малолетна, действаща чрез нейната майка и законна представителка Нурджан М.
Ахмед за освобождаване от внасяне на дължима по делото държавна такса до
размера на сумата 1 000лв., на Д.Н.И., малолетен, действащ чрез неговата
майка и законна представителка Н.М.М. за освобождаване от внасяне на дължима по
делото държавна такса до размера на сумата 2 000лв. и на Е.Н.И.,
малолетен, действащ чрез неговата майка и законна представителка Н.М.М. за освобождаване от внасяне на дължима по
делото държавна такса до размера на сумата 2 000лв.
Определението в частта му, с която е
потвърдено определението на първоинстанционния съд подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящето определение. В останалата му част
определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: