№177
гр.Силистра,
13.05.2019 год.
Силистренският
окръжен съд, гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети май две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Пламен Неделчев
Членове:
Виолета Александрова
Кремена
Краева
като
изслуша доклада на съдия П. Неделчев по в.ч. т. д. № 100 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство
по чл. 418, ал. 4 от ГПК.
Производството
е образувано по частна жалба на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, район „Люлин“, № бул.
„д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда, „Лабиринт“, ет. 2 оф. № 4, в
качеството на трето лице помагач, срещу Разпореждане № 409/2019 год. на Силистренски районен съд,
по ч.гр.д. № 163/2018 год., с което частично е отхвърлено искането за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу В.И.И., за сумата 667.84 лв.
представляваща договорна, възнаградителна лихва по договор за потребителски
паричен кредит № CREX
15374860 от 24.10.2017 год. Начислена върху главница от
1988 лв. за времето от 20.11.2017
год. до 20.12.2017
год.;
както и за присъждане на държавна такса за сумата над 83.20лв.
Жалбоподателят
развива оплаквания за неправилност на разпореждането в тази му част, което
обосновава с довода, че според организационната си форма неговия праводател - „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД гр. София, ЕИК- *********, е търговско дружество,
а не банкова институция съгласно чл. 3 от ЗКИ. В тоз смисъл според процесуалния
представител на жалбоподателя процесното правоотношение няма характер на
договор за банков кредит поради, което не попада в нито една от хипотезите на т.р.
№ 4/2013г. на ВКС. Развиват се доводи за недопустимост на прилагането на
специална правна норма спрямо субект, който не попада сред нейните адресати и
се цитира съдебна практика от 2011г. по сходен казус. Предвид изложеното
въззивникът намира, че предсрочната изискуемост на цялото задължение настъпва
по силата на договора, щом са налице уговорените предпоставки без да е
необходимо нарочно уведомяване на длъжника, като от този момент изискуеми
стават и лихвите върху непадежиралите до тогава анюитетни вноски – предмет на
жалбата.
Предвид
изложеното въззивника моли съда да отмени разпореждането и да разпореди да бъде
издадена заповед за изпълнение за сумите, предмет на жалбата.
ОС,
като взе предвид данните по делото и изложените доводи на частния жалбоподател
за отмяна на разпореждането, прие за
установено следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Въззивният
съд не констатира нарушения, водещи до неправилност в обжалваната част на
атакуваното първоинстанционно определение. ОС споделя мотивите на районния
съдия и препраща, към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Относно
позоваването на мотивите по Решение № 99/13г. по т.д. №610/2011г. на ВКС. По
коментираните в жалбата въпроси касателно размера на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит е налице противоречива съдебна
практика.
Настоящият
съдебен състав, споделя становището изразено в Определение на ВКС по ч.т.д. №
797/2010 г., II т.о., и считайки, че крайният срок, до който се дължи
възнаградителна лихва по кредита, е настъпването на предсрочната му
изискуемост. Бъдещите договорни лихви, които кредитополучателят би платил, ако
кредита не беше обявен за предсрочно изискуем, не са част от предоставената в
заем сума по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, поради което и няма как да станат
предсрочно изискуеми в хипотезата на чл. 432 от ТЗ/, чл. 71 ЗЗД.
Подобно
становище е застъпено по в.т.д.№ 66/2017 год. на ВнАС. Там е посочено, че
кредиторът има право да претендира договорни лихви единствено за просрочените и
изискуеми месечни анюитетни вноски до датата на предсрочна изискуемост.
Ето
защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради което
жалбата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането в обжалваната му
част- потвърдено.
Предвид
гореизложеното, ОС
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Разпореждане № 409/2019
год. на Силистренски районен съд, по ч.гр.д. № 163/2018 год.
Определението
е окончателно.
Председател:
Членове:
1. 2.