№ 18967
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20221110169844 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
срещу В. З. Д. искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д.№ 50869/2022 г. на Софийски районен съд, а именно: за
сумата от 6500,28 лв., представляваща непогасена главница по месечни погасителни вноски
за периода от 01.08.2018 г. до 01.06.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението - 29.07.2022 г. до окончателното изплащане, за сумата от 1299,66 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 18.02.2019г. и сумата
от 3609,90 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 02.08.2018г. до 28.07.2022г., както и предявява при условията на евентуалност
обективно съединени осъдителни искове за вземанията за главница и възнаградителна
лиухва за същите суми и период и за вземане за сумата от 6 282,25 лева, представляващо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за главница за периода
от 02.08.2018г. до 22.12.2022г. /съгласно уточнителната молба с вх. № 11261/16.01.2023г./.
Ищецът твърди, че на ......... г. бил сключен Договор за потребителски кредит № .......
между В. З. Д. и „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който била
предоставен потребителски паричен кредит в размер на 20 000 лв., като сумата била
преведена на сметка на ответника на 05.01.2017 г., който се задължил да я върне по посочен
погасителен план към договора на 120 броя анюитетни месечни вноски, всяка в размер на
293,49 лв., първата с падеж на 01.02.2017 г., а последната с падеж на 01.01.2027 г. Сочи се,
че страните постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в
общ размер на 13 609,94 лв., при което общата сума за връщане била в размер на 35 219,14
лв. Навежда, че кредитополучателят бил уведомен за предсрочната изискуемост на
вземанията по договора за потребителски кредит на 24.01.2022г. Ищецът твърди, че на
18.02.2019 г. бил подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.11.2018 г. сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по
силата на който вземането срещу ответницата, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № ......., сключен на ......... г. било прехвърлено от цедента „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД на цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди се, че
1
длъжникът бил уведомен от цедента за прехвърляне на вземането.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
исковите претенции се оспорват като нередовни и неоснователни. Възразява, че договорът
за кредит е недействителен на основание чл. 22 и чл. 23 вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Поддържа,
че не е уведомен за предсрочната изискуемост на вземанията по договора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено
следното от правна и фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК, чл.
240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, както и при условията на евентуалност обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 ЗПК ,чл. 240, ал.
2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. дело 50869/2022 г. по описа на Софийски районен съд по
същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
В. З. Д.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок
по чл. 414 ГПК депозира възражение срещу нея. В указания от съда едномесечен срок
заявителят е предявил установителни искове в хипотезата на чл. 415, ал.1 т. 1 ГПК, предвид
което за ищеца е налице правен интерес от предявените установителни искови претенции и
същите са процесуално допустими.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК:
За основателността на предявените установителни искови претенции в тежест на
ищеца е да докаже валидно сключен договор за цесия, уведомяване на длъжника за цесията,
съществуването на твърдяното прехвърлено вземане, произтичащо от правоотношение по
договор за потребителски кредит с твърдяното от ищеца съдържание, т.е. валидно сключен
договор за потребителски кредит, който отговаря на изискванията на чл. 9 до чл. 14 ЗПК с
индивидуално уговорени клаузи (вкл., че договорът отговаря на изискванията на чл.10, ал.1
ЗПК във връзка с възражението за нищожност поради неспазен шрифт и формат;), в т.ч.
възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от ответника като кредитополучател,
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на
предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че кредитодателя е
упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което е
уведомил кредитополучателя.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
претендираните вземания.
По делото е представен Договор за паричен заем № ......./......... г., сключен между В. З.
Д. /заемател/ и „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД /заемодател/, заедно с погасителен
план и общи условия към него. По силата на договора заемодателят предал на заемателя
сумата от 20 000 лева, която последният се задължил да върне на 120 месечни вноски в
размер на 293,49 лева. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 10,99 %
и ГПР в размер на 13,16 %. Общата сума, която ответницата ........ следвало да върне била в
размер на 35 219,14 лева.
Приет като доказателство по делото е и Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2019 г., Приложение № 1 към него от същата дата
и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на които договор
заемодателят „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД, в качеството му на продавач,
прехвърля на ищеца по делото – "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството му
на купувач, процесното вземане към ответника в общ размер от 20073,57 лв., състоящо се от
главница към датата на цесията в размер на 18 732, 11 лева и остатък в лихви – 1341,46 лева.
По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът
"Агенция за събиране на вземания" ЕАД е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3
ЗЗД всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия /л. 39 по
2
делото/.
Приложено към исковата молба е Уведомително писмо за извършено прехвърляне на
вземания (цесия), изпратено от ищеца до ответника, за което няма данни да му е връчено
преди образуване на делото.
По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза. От
същото се установява, че кредитополучателят е усвоил сумата в размер на 20 000 лева по
договора на 05.01.2017 г., като е погасил суми в общ размер от 5313,43 лева, както следва:
1867,89 лева - главница, 3264,60 лева - възнаградителна лихва, и 37,97 лева - лихва за забава
върху главницата за процесния период, изчислена от датата на забава на съответната вноска
до датата на плащане, или съответно до подаването на заявлението в съда /29.07.2022 г. /.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът приема, че е налице
валидно възникнало заемно правоотношение, по силата на което за кредитополучателя е
възникнало задължението да върне заетата сума съобразно условията и реда, предвидени в
договора.
С исковата молба цесионерът - кредитор е представил уведомление, адресирано до
ответника, с което му се съобщава извършената цесия. Следва да се посочи, че уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр.
първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК – в този
смисъл напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело № 1711/2013 г. на I т. о. на ВКС. В
случая уведомлението за извършената цесия изхожда от цедента „УниКредит Консюмър
Файненсинг“ ЕАД чрез неговия пълномощник – цесионера "Агенция за събиране на
вземанията" ЕАД. С Решение № 78 от 09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ТК, II т.
о., Решение № 109/13.07.2016 по дело № 1050/2015 на ВКС, ТК, I т. о., съставите на
касационната инстанция са приели, че е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. В случая по делото е
представено пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, прехвърлени
с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.02.2019 г. Ето защо съдът
следва да приеме, че уведомяването е извършено от цесионера, който е изрично овластен от
цедента за това.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си на
падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да
иска обезщетение за неизпълнение.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да
върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
реален договор и предаването на дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на
сделката - договорът се смята сключен от момента на предаването на заемната сума,
респективно на заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото,
не е достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне.
Съдът приема, че от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по безспорен
начин се установява, че кредиторът е изпълнил задълженията си по процесния договор за
кредит, в срок и съобразно условията на договора. От своя страна и при условие на точно и
своевременно изпълнение от ищеца, ответникът не е изпълнил насрещното си задължение за
връщане на сумата в пълен размер. Както съдът е посочил в доклада по делото, погасяването
на претендираните вземания, като положителен факт, подлежи на доказване от ответника.
До приключване на съдебното дирене ответникът не е представил доказателства /вносна
бележка, платежно нареждане и т.н./, от които да се установи погасяване на дълга му.
По отношение на направените от ответника оспорвания, че договорът за потребителски
кредит е недействителен на основание чл. 22 и чл.23 вр. с чл. 10 и чл. 11 ЗПК, както и че
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави,
3
съдът намира следното:
Сключеният между „УниКредит Консюмър Файненсинг“ ЕАД и В. З. Д. договор е
такъв за паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и
валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в
самия договор) и възнаградителна лихва. Договорът съдържа минимално изискуемото
съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С
оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да
следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези
норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС/.
В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо дължимите
суми от потребителя, годишния процент на разходите, който по размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК - годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В тази
връзка следва да се посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния
характер при определянето на годишния процент на разходите, дори при законово
установената граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от Решение по дело
C-779/18 на Съда на ЕС, а в същия смисъл е също Решение от 21 април 2016 г. по дело C-
377/14 – вж. § 87-89 - формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от
проверка на действителния размер на ГПР по процесните договори – в този смисъл.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно т.
2 "обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя.
С оглед релевираното от ответника в отговора на исковата молба възражение за
недействителност на договора поради непосочване начина на формиране на ГПР и ГЛП в
него, съдът намира следното: В раздел „Характеристики и условия на потребителския
паричен кредит“ от договора е посочен размерът на приложимия годишен лихвен процент,
определен като абсолютна величина, а именно 35 %, и на приложмия годишен процент на
разходите – 13,16 %. Същите са уговорени като фиксирани за целия период на действие на
договора, което води до извод за липса на други съставни компоненти, включени в лихвата.
Това от своя страна изключва необходимостта от посочване на референтен лихвен процент,
както и периодите, процедурите и условията за промяната му, предвид което съдът намира
клаузите за ясно и разбираемо формулирани и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК за
4
спазено.
Несъстоятелно се явява и възражението на ответника, че не е посочена общо
дължимата сума от потребителя в договора, тъй като в раздел „Характеристики и условия на
потребителския паричен кредит“ изрично е посочено, че общата сума дължима от Д. възлиза
на 35 219,14 лева.
Въз основа на ангажираните доказателства съдът приема, че клаузата за
възнаградителна лихва е валидно уговорена, поради което и е дължима. Съгласно
кредитираната от съда като професионално изготвена и обоснована експертиза, размерът на
непогасената от ответника възнаградителна лихва, уговорена в договора, възлиза на 1 299,66
лева, както следва: просрочена лихва в размер на 1206,53 лева и редовна лихва в размер на
93,13 лева.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените установителни искове се явява
основателни за търсената главница в размер на 6500,28 лева, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –29.07.2022 г., до
окончателното й плащане, както и по отношение на търсената възнаградителна лихва в
размер на 1299,66 за периода от 01.08.2018 г. до 18.02.2019г.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на главния иск за главница прави основателна и предявената
акцесорна претенция по чл. 86 ЗЗД, която съгласно допуснатата по делото съдебно -
счетоводна експертиза възлиза в размер на 1444,04 лева за периода от 02.08.2018 г. до датата
на подаване на заявлението – 29.07.2022 г. Ищецът е претендирал сума в по-голям размер, а
именно - 3609,90 лева, с оглед на което за горницата над 1444,04 лева до пълния предявен
размер искът му се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед уважаване на главните установителни искови претенции, съдът не дължи
произнасяне по предявените осъдителни такива.
По разноските:
При този изход на спора по делото разноските се разпределят по правилата на чл. 78,
ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Право на разноски има ищецът съобразно уважената част от исковете. Сторените от
него разходи по водене на делото са в общ размер на 978,19 лева за настоящото исково
производство, от които 228,19 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за вещо лице, и 350
лева – юрисконсултско възнаграждение, и 278,20 лева за заповедното производство, от
които 228,20 лева – държавна такса, и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. От тях в
тежест на ответника се възлага сумата от 1017,90 лева, съобразно уважената част от
исковата претенция, от които 225,39 лева по ч. гр. д. № 50869/2022 г. на СРС, 113 състав, и
792,51 лева – в настоящото производство.
Право на разноски има също и ответникът. Представен е договор за правна защита и
съдействие, сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, поради което съдът намира, че
дължимото на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение следва
да бъде определено в размер на 400 лева, като се вземе предвид неговата процесуална
активност по делото, както и броя на проведените открити съдебни заседания. Съобразно на
отхвърлената част от исковите претенции, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на адв. О. сумата в размер на 75,93 лева.
По отношение на претендираното от адв. О. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в заповедното производство, съдът намира следното:
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК , е
пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск,
производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този
случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за иницииране
на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до
5
молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и
двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този смисъл -
Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от длъжника,
чрез процесуален представител се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т. 5 от Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на 50 лв. / в този смисъл
Определение № 1821/23.08.2021 г. на СГС, постановено по гр. д. № 7006/2021 г./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД вр.
чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД от
“АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* срещу В. З. Д. с
ЕГН **********, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 28355 от 07.10.2022 г. по
ч. гр. д. № 50869/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, а именно - сумата в
размер на 6500,28 лева, представляваща непогасена главница по месечни погасителни
вноски за периода от 01.08.2018 г. до 01.06.2022 г. по Договор за потребителски паричен
кредит № ......./......... г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
29.07.2022 г. до окончателното изплащане, за сумата в размер на 1299,66 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 18.02.2019г. и сумата
в размер на 1444,04 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 02.08.2018г. до 28.07.2022г., като ОТХВЪРЛЯ ЧАСТИЧНО
предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата за горницата над
1444,04 лева до пълния предявен размер от 3609,90 лева за периода от 02.08.2018 г. до
датата на подаване на заявлението – 29.07.2022 г., обективирана също в процесната заповед
за изпълнение, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. З. Д. с ЕГН **********, да заплати
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 225,39
лева за разноските в заповедното производство, и сумата от 792,51 лева за разноски по
настоящето дело.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА „ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на адв. О., сумата от 50 лева за
процесуално представителство в заповедното производство, и сумата от 75,93 лева за
процесуално представителство в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6