№ 169
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20221100900401 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба с вх.№ 20220224130814, постъпила срещу Отказ с peг.№
20220214111852- 2/18.02.2022г., постановен по заявление с вх. №20220214111852, подадена
от А.С.Б. като управител на „Х.Х.“ ООД, ЕИК *******. Жалбоподателката счита, че
обжалваният отказ е неправилен и незаконосъобразен, защото е постановен в нарушение на
материалния закон и в противоречие със съдебна практика. Поддържа, че неправилно в
мотивите на отказа е прието, че писменото предизвестие и уведомление не били входирани
във входящия регистър на дружеството, като това не означавало, че не са редовно получени.
Описва предпоставките по чл. 141, ал.5 от ТЗ и чл. 125 ал.3 от ТЗ и сочи, че законът не
педвижда други. Твърди, че законът не е предвидил ред за получаване на предизвестието и
затова е допустимо това да стане с всички допустими от закона средства. Оспорва и довода,
че без решение на ОС относно капитала, не можело да се впише напускането на съдружник
по подробно изложените доводи, като се позовава на цитираната практика. С оглед горното
претендира отмяна на отказа и извършване на заявеното вписване.
АВ – ТР е представила подробен писмен отговор от 25.02.2022г., в който сочи, че
жалбата е неоснователна и претендира отхвърлянето й, както и присъждането на разноски.
В отговора са изложени подробни доводи и че съдружникът не бил легитимиран сам да
заяви напускането си, подкрепени с цитирана съдебна практика.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства намира следното:
Обжалваният отказ е постановен по заявление по образец, с вх.№20220214111852/
14.02.2022г., като е заявено искане за вписване на следните обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, а
именно: вписване зсличаване на управител и съдружник, чието участие е прекратено на
1
основание чл. 125, ал. 2 от Т3 и чл.141 ал.5 от ТЗ, а именно лице А.С.Б.. Към заявлението са
представени две предизвестия – по чл. 141 ал.5 от ТЗ, и по чл. 125, ал.3 от ТЗ и двете от
А.С.Б., като същите е отразено отдолу под тях, че са получени също от А.С.Б. като
управител на дружеството на 24.10.2021г.
Видно от справка по публичния ТР дружеството има двама управители – А.С. и Т.Н.
З., които го представляват заедно и поотделно.
Длъжностното лице от АВ-ТР е дало подробни указания по заявлението от
15.02.2022г., в които е посочило, че предизвестията няма данни да са входирани в
дружеството и не може да се направи извод, че са получени, както и че следва предвид
напускането на съдружника да бъде уреден въпроса с капитала на дружеството.
На 18.02.2022г. е постановен атакувания отказ, в който длъжностното лице е приело,
че предизвестията няма данни да са входирани в дружеството и не може да се направи извод,
че са получени, за да произведат целените правни последици, както и че макар прекратяване
на членственото правоотношение между дружеството и съдружника да настъпва незабавно в
отношенията между съдружниците и дружеството, когато е осъществен фактическия състав
на чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, горното не съставлява обаче самостоятелно основание
за вписване на промяна в подлежащи на регистрация обстоятелства, тъй като при
получаване на предизвестие от съдружник за прекратяване участието му в дружество с
ограничена отговорност по чл. 125, ал. 2 от ТЗ, Общото събрание следва или да вземе
решение за намаляването на дружествения капитал или да избере начин за запазване
покритието на капитала - чрез поемане на дела на съдружника от друг съдружник или
разпределение на дяловете между съдружниците или приемане на нов съдружник. ТЗ.
Независимо от предизвестието, последиците от напускането са обусловени от
необходимостта да се запази покритието на капитала. Длъжностното лице е посочило, че
общото събрание е длъжно да уреди въпроса с размера на капитала, като ако това не бъде
сторено или процедурата по евентуалното намаляване не бъде изпълнена, се стига до
конкуренция - между напускането от една страна и кредиторите на дружеството от друга,
ако те не са съгласни с намаляването. Следователно без решение на общото събрание на
съдружниците, което да уреди имуществените последици от напускането, като се запази
имущественото покритие на капитала, не можело да се впишат промени в членствения
състав на дружеството. С оглед горното е постановило своя отказ.
Съдът констатира, че жалбата, с която е сезиран е подадена в законоустановения
седмодневен срок от самото постановяване на отказа, подадена е от активно легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество:
Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ към заявлението се прилагат документите,
съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно чл.21 т.5 от закона длъжностното лице
по регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно
дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1 от закона, когато не е налице някое от предвидените в чл.21
2
изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ. Съгласно
чл. 125, ал. 2 от Търговския закон, съдружникът може да прекрати участието си в
дружеството с писмено предизвестие, отправено най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяването. Имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към
края на месеца, през който е настъпило прекратяването съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ. Законът
свързва напускането на съдружника с изтичане на срока на даденото предизвестие, като не
предпоставя като условие за осъществяване на фактическия състав на прекратяване на
участието на съдружника в ООД, уреждането на имуществените последици от горното,
които са последващи. Предвидената особена процедура за напускане на съдружника при
бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се
извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в
определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице
предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно
отправено писмено предизвестие от съдружника. За напускането на съдружник не се
изисква да са уредени имуществените последици от горното, а същото настъпва
автоматично с изтичане срока на предизвестието, в която насока има задължителна практика
на ВКС, обективирана в решение № 46/22.04.2010г. по т.д.№ 500/2009г., ІІ т.о., ВКС и много
други, част от тях цитирани в жалбата. Предвид горното за установяване на настъпването на
заявеното за вписване обстоятелство жалбоподателят следва да установи, че е отправил
надлежно предизвестие до дружеството и изтичането на законоустановения тримесечен
срок, евентуално друг срок, ако е предвиден по устава. Предвид горното мотивите на
длъжностното лице в тази част съдът не споделя. Независимо от това дали за капитала се
следи служебно или не, вземането на решение за съдбата на освободените дялове не е
предпоставка за осъществяване на фактическия състав по напускане на съдружника и няма
пречка, доколкото настъпването на този факт следва автоматично изтичане на срока на
предизвестието, същият да бъде вписан. Цитираната от длъжностното лице в отказа и в
отговора на жалбата практика основно на ОС и АС Варна и Бургас не съставлява
задължителна такава, а и е налице практика на САС и СГС в противния смисъл, както и
решения на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, които имат характер на задължителна такава, а
именно освен горецитираното в този смисъл са и решение по гр.д426/2003г.,2отд. и др.
Следователно мотивът на длъжностното лице, че нямало решение на ОС за уреждане
съдбата на капитала на дружеството е несъстоятелен, и не може да бъде споделен от
настоящия съд.
Същевременно съдът намира, че лично съдружникът не е оправомощено лице да бъде
заявител, в която насока споделя доводите по отговора на АВ. Съгласно чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ
вписване, заличаване и обявяване могат да се заявят от търговеца или от негов
пълномощник, от друго лице в предвидените от закона случаи или от адвокат с изрично
пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата, за
представителство пред Агенция по вписванията. Нормата има императивен характер и е
недопустимо нейното разширително тълкуване. Недопустимо би било вписване, което е
3
извършено по заявление на лице, което е извън кръга на посочените в чл. 15 ЗТРРЮЛИЦ
заявители. Нито в специалния закон, нито в ТЗ е предвидена легитимация на напускащия
съдружник сам да заяви заличаването си, като той не попада в нито една от хипотезите на
чл. 15 и не е оправомощен заявител. Съдът намира, че не е допустимо прилагане по аналогия
на разпоредбата на чл. 141 ал.5 от ТЗ, предвиждаща такава легитимация за напускащия
управител, тъй като се касае за специална правна норма. Ако законодателят е имал
намерение да даде такова правомощие и на съдружника е следвало да регламентира горното
в изрична разпоредба, за да може той да попадне в хипотезата на трето лице в изрично
предвидените от закона случаи по чл. 15, което не е сторено. Последицата от оставянето без
управител на дружеството за повече от 3 месеца е неговото прекратяване по реда на чл.155
от ТЗ. Напускането на съдружника не влече такива последици и по никакъв начин не
накърнява правата му, тъй като независимо от това дали това е вписано в ТР или не, това не
лишава напусналия съдружник от възможността да реализира правата си по чл. 125, ал. 2 и,
ал. 3 ТЗ, за реализиране на които, вписването на промени в ТР е ирелевантно. Действително
съдружникът може с едностранно волеизявление да прекрати участието си в дружеството,
съгласно дадената му с материалноправната норма на чл. 125, ал.2 от ТЗ възможност, но
същият не разполага с правото да иска нито сам - в лично качество, нито от името на самото
търговско дружество, ако той не е негов законен представител, да иска да бъде заличено
вписването му като съдружник по партидата на дружеството след напускането му,
независимо дали обективно са налице обстоятелства за уважаване на такова заявление / в
този смисъл е налице съдебна практика на САС, а именно решение № 790/13.05.2011г. по
т.д.№ 1372/2011г., на VІ-ти състав на САС, решение № 950/10.06.2011г. по т.д.№ 782/2011г.
на V-ти състав на САС и мн. др. В случая, обаче, заявителят, освен съдружник, се явява и
легитимиран и вписан управител на самото дружество, поради което същите са ирелевантни.
Те биха били относими, само ако заявителят е само съдружник, но не и управител, както е в
случая.
Съгласно чл. 141, ал.5 от ТЗ управителят може да поиска да бъде заличен от
Търговския регистър с писмено уведомление до дружеството, като в срок до един месец от
получаване на същото, дружеството следва да заяви за вписване освобождаването му в ТР,
ако не направи това, управителят може сам да заяви за вписване това обстоятелство.
Предвидената особена процедура за напускане на управителя по чл.141, ал.5 от ТЗ, при
бездействие на дружеството е изключение от общото правило, че освобождаването се
извършва по решение на Общото събрание и предполага бездействие на дружеството в
определения срок от получаване на изявлението, като за да се установи, че са налице
предпоставките за горното следва да е връчено надлежно уведомление, респ. надлежно
отправено писмено уведомление, но и изтичане на законоустановения едномесечен срок,
освен ако в Устава не е предвиден друг срок. Предпоставките са да се установи надлежно
упражняване на това потестативно право от лицето-управител с предизвестие до
дружеството и изтичане на срока. Отправянето на предизвестието за напускане на
управителя следва да е към самото дружество, а не към другите съдружници, дори и под
формата на ОС. Правен субект е самото търговско дружество и то в конкретната хипотеза
4
има двама законови представители. Смисълът на уведомлението е да се даде възможност на
дружеството да организира дейността си с оглед напускането на управителя и поради това,
макар за уведомлението да няма изискване за форма или съдържание по ТЗ, същото следва
да достигне до дружеството, за да може да се предприемат необходимите действия. Предвид
горното съдът намира, че получаването на уведомлението от самото лице, от което изхожда,
макар и същото да е един от управителите на ответното дружество, не изпълнява целта на
закона, тъй като на практика лицето уведомява само себе си. В конкретния случай
процесното дружество е с двама управители, които е посочено, че представляват
дружеството поотделно и заедно и за да се постигне целта на уведомлението по чл. 141 ал.5
от ТЗ и реално да може дружеството да реорганизира дейността си, е следвало
уведомлението да бъде връчено или на другия управител, или надлежно в деловодството на
дружеството, при спазване на изискванията на чл. 50 от ГПК, а именно на
работник/служител в офиса. Настоящият състав намира, че получаването на уведомлението
от самия напускащ управител, като самото уведомление и предизвестие също са адресирани
персонално само до самото лице, а имено до г-жа А.С.Б., не е надлежно и не реализира целта
на горепосочената хипотеза. Следва да се отбележи, че и законът, и практиката допускат
връчването на въпросното уведомление при фикция по чл.50, ал.2 от ГПК или чл. 50, ал.4 от
ГПК, но за целта следва да бъдат спазени изискванията на закона, а горното не се установява
от документите по делото. Няма данни по никакъв начин да е правен опит за връчване на
двете предизвестия по друг начин, освен от самия им подадел до него лично. Това, че г-жа
А.С. е и управител, не означава, че смисълът на закона е тя да уведоми сама себе си. В този
смисъл, а именно, че уведомяването на управителя сам себе си за напускането си не е
надлежно е налице и практика на САС, а именно решение по т.д.№ 3401/2016г. от
12.09.2016г., с което е потвърдено решението на СГС по т.д.№4287/2016г., Решение от
23.1.2019г. по Търговско дело 291/2019 Апелативен съд – София, с което е потвърдено
решение №2533/21.12.2018г. по т.д.№2692/2018г. на СГС, и много др. Трябва да се
отбележи, че цитираната от жалбоподателя практика е на равен по степен на настоящия съд
и не е задължителна, още повече, че е в противоречие с горецитираната, която е на горната
инстанция. Горните съображения важат и относно начина на оформяне и връчване и на
предизвестието за напускане на съдружника А.С., което отново изхожда от нея и е
адресирано и получено от самата нея, с което не се изпълнява целта на закона, да се даде
възможност на дружеството в срока да организира дейността си.
Предвид горното съдът споделя крайния извод на длъжностното лице за
неоснователност на искането за вписване поради ненадлежно оформени и връчени
предизвестие и уведомление, поради което отказът следва да бъде потвърден, а жалбата
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Съдът намира, че новата
разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда
разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на
охранително такова. В този смисъл е формирана и практика на горестоящата инстанция, а
именно решение №117/04.03.2021г. на САС, ТО, 5ти състав по т.д.№169/2021г. и мн. др.
5
Предоставянето на възможност за отговор на АВ не прави производството спорно и не
изменя характера му, за да се следват разноски на АВ. Предвид горното разноски не следва
да се присъждат.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата с вх.№ 20220224130814, постъпила срещу Отказ с peг.№
20220214111852- 2/18.02.2022г. на АВ-ТР, постановен по заявление с вх. №20220214111852,
подадена от А.С.Б. като управител на „Х.Х.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес –
гр.София, ул.“******* - адв. Т.В..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6