Присъда по дело №217/2024 на Районен съд - Мездра

МОТИВИ по НЧХД № 217/2024 година
Р. К. К. от с. К., общ. М. е предаден на съд по частно
обвинение от И. Х. Д. от гр. М., за извършено престъпление по чл.148
ал.2, вр. с ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл.147 ал.1 НК.
Тъжителят се представлява на съдебното следствие от адв. Д.
К. от ВАК, който взема становище, че по делото безспорно е доказано
извършено деяние, а именно клевета от страна на подсъдимия Р. К.,
която е разпространена по кабелна телевизия на „И. С.“ М.
Подчертава се, че по делото не са събрани никакви доказателства,
които да подкрепят тезата на подсъдимия, че последният е бил бит и
са му били нанесени удари по главата от И. Д., който е тъжител по
настоящето дело. Иска се постановяване на осъдителен акт, като по
отношение на подсъдимия бъде наложено наказание Глоба в размер на
5000 лева, както и „Обществено порицание“. Иска се присъждане на
направените по делото разноски в размер на 612 лева плюс сумата от
750 лв. представляващи допълнителни разноски на основание чл. 14
ал.2 от по Наредба №1 за минималните размери на адвокатското
възнаграждение.
Тъжителят И. Д. изцяло поддържа така внесената тъжба и
изложеното от неговия процесуален представител.
На съдебното следствие подсъдимия се представлява от адв.
Н. П. от ВАК, който взема становище, че тъжителят И. Д. също е
извършил престъплението клевета по отношение на подсъдимия, тъй
като го е обвинил, че краде вафли и захар от магазина. Акцентува се,
че подсъдимия не е действал умишлено и не е целял да причини вреда
на тъжителя. Иска се присъждане на направените съдебни разноски.
Подсъдимият не се признава за виновен, като е дал обяснение
по делото и излага своя версия за случилото се. В обясненията си
същият признава, че е влязъл в магазина да пазарува около 17.00 часа
, когато си е платил , сложил си е в торбата нещата, привел се е и
когато си е вземал рестото тъжителят изведнъж го е ударил по главата
през тезгяха. Подсъдимия излязъл от магазина, обадил се е на
полицията, пред която е обяснил какво се е случило. Твърди, че в
магазина е имало камери , както вътре, така и отвън, като в магазина
са били освен подсъдимия, тъжителя, свидетелят К. К. и още двама
свидетели. В правото си на последна дума подсъдимият подчертава,
че в продължение на една година всички са се занимавали с глупости,
като подсъдимият много пъти е помагал на тъжителя и поради тези
1

негови услуги е получавал безплатно вафли, кафе и захарчета.
Подчертава, че не е откраднал нито една стотинка и иска да бъде
прекратено делото като неоснователно образувано. Подсъдимият е
категоричен, че не е откраднал нищо и не дължи нищо, а от своя
страна тъжителят му дължи извинение.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: Заверен препис от прокурорска
преписка №3359/2024г. по описа на РП В., ТО-М. съдържаща 13 бр.
листа, Заверен препис от прокурорска преписка №3360/2024г. по
описа на РП В., ТО-М. съдържаща 13 бр. листа, Характеристична
справка под вх. №3131/02.07.2024г. издадена от Началника на РУ М.,
Актуална справка за съдимост касателно подсъдимия и заверен
препис от трудов договор от 01.03.2024г. касателно подсъдимия,
заверено копие от Удостоверение на Агенция по вписванията под изх.
№20161128143948/28.11.2016г., Удостоверение за сключен граждански
брак под №032489/11.12.1994г. и Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №165, Том 5, регистър 3851, дело №499/2016г. и
Декларация за имотно и семейно положение касателно подсъдимия,
Актуална справка за съдимост касаеща тъжителят И. Х. Д. и Анекс
№2 към договора за охрана на обект с технически средства
№1437/17.01.2017г. Съотвтено са разпитани свидетелите Б. В. Н., Д.
Б. К., К. Б. К., В. С. В., С. С. П. и П. И. Д.. Прието е и е приложено
като веществено доказателство по делото 1 бр. флаш памет EMTEC J.
Анализирайки събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното от фактическа страна: Тъжителя И. Х. Д. и неговата съпруга
П. И. Д. притежавали магазин за хранителни стоки находящ се в с. К.,
общ. М. Подсъдимият Р. К. К. бил един от клиентите, който пазарувал
в него. На 25.04.2024 г. подсъдимият Р. К. посетил в качеството си на
клиент магазина в селото, като около 17.30 часа зад тезгяха и
обслужващ клиентите бил тъжителя И. Д.. Между подсъдимият и
тъжителят се завързал разговор, в който тъжителят Д. обвинил
подсъдимият, че при предишни негови пазарувания, взима почти
всичката захар за кафето,а така също плащайки за 2 бр. вафли взима
три или четири, тъй като същите не били на пряк контрол от
продавача. Тъжителят казал на подсъдимия да престане да взима
вафли и захар, като му казал, че ако няма пари ще му даде 1 кг. захар
и да престане да прави тези работи. От своя страна подсъдимият казал
на тъжителя дали знае с кого разговаря и дали знае, че неговия син е
полицай. Повишавайки тон тъжителят, казал на подсъдимия да
2

напусне магазина и да не влиза повече в него. Подсъдимият излязъл
заедно със свидетеля К. К., след което се обадил на полицията.Около
18.00 часа патрулна кола на РУ М. посетила местопроизшествието,
като служителите на реда заявили пред тъжителя, че са получили
сигнал за нанесен побой на подсъдимия от страна на тъжителя.
Дежурният полицейски екип снел сведение от тъжителя, подсъдимия
и свидетеля К. К. сочен като свидетел на инцидента. От своя страна
била подадена жалба до Началника на РУ М. относно възникнал
скандал в с. К., общ. М. и от страна на тъжителя И. Д.. Въз основа на
така подадените жалби от страна на тъжителя и подсъдимия били
образувани 2 бр. преписки с вх. №3360/2024г. и преписка с вх. №3359
и двете от 2024г. по описа на ТО-М. След няколко дни преди обяд в
магазина на тъжителя пристигнал представител на студио „М. П.“,
който се поинтересувал от случилото се на 25.04.2024 г. Сигналът,
който бил получен в медията е, че тъжителят е нанесъл побой на
подсъдимия в качеството му на работник в кметството и по този
начин му е било попречено да разнася помощи от червения кръст на
трудно подвижните хора. Посочената информация е дадена на медията
от временно изпълняващ длъжността Кмет на с. К. В. Н. На
29.04.2024 г. медията изнесла посочената информация във вечерният
си новинарски блок, в който подсъдимия разказал как тъжителят го е
ударил два пъти по главата отзад и съответно го е изгонил от
магазина. По преписката заведена по жалба от подсъдимия Р. К. за
посегателство на телесната му неприкосновеност прокурор в ТО-М.
при РП гр. В. се произнесъл като приел, че не са налице данни за
престъпление от общ характер или друго основание за намесата на
прокуратурата. Отказано е да се образува досъдебно производство и
е прекратена преписката. Препис от постановлението е изпратено на
подсъдимия, който не е атакувал приетото за установено от
представителя на РП гр. В., ТО-М. От така изложеното в
постановлението на прокурор Н. Г. се установява, че не са събрани
доказателства, от които да се установи,че подсъдимият е удрян от
когото и да било. На подсъдимият е бил съставен предупредителен
протокол по чл. 65 от ЗМВР, като такъв протокол е съставен и на
тъжителя И. Д. във връзка с така депозираната от него жалба. Както
бе отбелязано във връзка с подадената жалба от тъжителя е била
образувана преписка с вх. №3359/2024 г. по описа на ТО- М., като с
нея е прието, че на 25.04.2024 г. по повод подадена жалба от тъжителя
в с. К. по-рано същия ден в неговия магазин подсъдимият е
предизвикал скандал като е отправил обиди и закани към тъжителя. И
този представител на прокуратурата на база събраните материали към
3

преписката е приел, че не са налице достатъчни категорични данни за
извършени престъпления от общ характер и е отказал да образува
досъдебно производство и е прекратил преписката. И това
постановление не е атакувано пред Окръжна прокуратура гр. В.
Безспорно от всички събрани по делото доказателства се
установява по един категоричен, безспорен и непротИ.речив начин, че
тъжителят И. Д. не е употребявал физическа сила или някакъв друг
вид насилие по отношение на подсъдимия Р. К.. По почин на
тъжителят и неговият процесуален представител по делото бяха
допуснати в качеството на свидетели и разпитани съответно лицата Б.
Н., Д. К. и К. К. От показанията на посочените свидетели се
установява, че на инкриминираната дата в магазина собственост на
семейство Д. са били подсъдимият, тъжителя, свидетелите Н., К. и К.
И тримата свидетели са в добри отношения както с тъжителя така и с
подсъдимия, като от своя страна и тримата установяват факта, че
подсъдимият взима от магазина вафли, респективно взима три плаща
две, както и обира захарчетата като това става ежедневно.Пряк
очевидец на това поведение на подсъдимия е свидетелката Б. Н.
Преките впечатления на свидетелката Нецова се подкрепят от
показанията на свидетелите К. и К., които констатират това поведение
на подсъдимия, като постоянна практика и оплакване от страна на
другите жители на селото. Както свидетелката Н. така и свидетелите
К. и К. са категорични, че тъжителят не е удрял подсъдимия и не е
имало насилие по отношение на него. Категоричен в своите
показания е свидетеля Д. К., който е бил в магазина
непосредствено след подсъдимия и подчертава, че тъжителят не е
посягал на подсъдимия. Подчертава, че между подсъдимият и
тъжителя има пререкания именно заради това, че подсъдимия взима
вафли и не ги плаща. Видно от показанията на свидетеля К. К., който
се сочи в преписката на РП гр. В., ТО-М. като свидетел очевидец
също се установява безспорният факт, че тъжителя не е посягал на
подсъдимия, той е повишил тон именно във връзка с дребните кражби,
които подсъдимия е осъществявал в магазина на тъжителя. По почин
на подсъдимия и неговия процесуален представител бяха допуснати в
качеството на свидетели и разпитани В. В. и С. П.. От своя страна
свидетелката В. като жителка на с. К. подчертава, че познава двамата,
но не знае изобщо защо е допусната, като свидетел. Последната
подчертава, че е с влошено здравословно състояние и постоянно ходи
по болници, нищо не знае и не е чула. Категорична е ,че не е
пазарувала на дата 25.04.2024 г. и не е ходила в магазина. За
4

заличената свидетелка П. Х., свидетелката В. подчертава, че тя
постоянно е в чужбина, като както тя, така и нейната снаха не знаят
нищо и че на тази дата не са били в магазина и в с селото.В качеството
си на полицейски инспектор в РУ М. свидетеля С. П. е посетил
сигнала във връзка с така подадените жалби от страна на тъжителя и
подсъдимия. Същият описва твърдението на подсъдимия, а именно,
че е ударен по врата, докато е бил в магазина в с. К. от тъжителя, а от
своя страна по жалбата на тъжителя, че подсъдимият е бил обиждал
него както и че е взимал вафли и захарчета без да плаща. Както бе
отразено и в по-горните абзаци снети са сведения от тъжителя и
подсъдимия и са съответно предупредени от свидетеля П. с Протокол
по чл. 65 от ЗМВР, съответно да не отправят обиди и закани един
към друг. Пред свидетеля П., свидетеля К. К. също е потвърдил
заявеното на съдебното следствие, че тъжителят не е удрял и не е
докосвал подсъдимия, а само са се карали вербално.На съдебното
следствие бе поставен въпрос от страна на подсъдимия и неговия
процесуален представител, че в магазина към момента на
инкриминираното деяние е имало камери.В тази насока бе разпитана
свидетелката П. Д., която е съпруга на тъжителя и собственик на
процесният магазин. От представените по делото писмени
доказателства, а именно Удостоверение с изх.
№20161128143948/28.11.2016 г. на Агенцията по вписванията се
установява, че в Търговския регистър е налице партида на ЕТ „П. Д. –
2012“ със седалище и адрес на управление гр. М. и с предмет на
дейност търговия на дребно предимно с хранителни стоки. Безспорно
физическото лице търговец е свидетелската П. Д., а видно от
удостоверение за сключен граждански брак такъв е допуснат на
11.12.1994 г. между тъжителя и свидетелката П. Д..От представения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижи имот се
установява, че след сключване на гражданския брак, а именно на
05.12.2016 г. тъжителя и неговата съпруга са придобили едноетажна
търговска сграда /за сладкарница/ в с. К., общ. М. В качеството и на
собственик и съпруга на тъжителя свидетелката Д. конкретизира, че в
инкриминирания период е била налична 1 бр. камера, която не е била
работеща.В магазина и прилежащите му части никога не са били
монтирани камери, а е наличен само СОТ. В тази насока е
депозираната по делото Молба от И. Т. под вх. №50/06.01.2025г., от
която се установява, че между молителят И. Т. и възложителя
свидетелката П. Д. никога не са били монтирани камери, а само СОТ.
Договорът между управляваната и представляваната от И. Т. фирма а
именно ЕТ „А. – 13-Д-24-А. Т.“ и възложителя, свидетелката Д. е бил
5

прекратен на 28.02.2024 г. Молителят е посочил, че никога не е ходил
в с.К., общ. М. и не са слагани камери за наблюдение, а СОТ, като
същият не е регистрирал за периода на договора влизане с взлом. В
подкрепа на молбата са представени Анекс №2 към договор за охрана
на обект с техническо средство, който договор е прекратен на
28.02.2024 г. Както бе отразено в по-горните абзаци с така внесената
тъжба тъжителя и неговия процесуален представител са приложили и
съответно съда е приел, като веществено доказателствено средство 1
бр. флаш памет EMTEC J, която е била предоставена от „М. П.“ във
връзка с излъчено предаване за процесния случай. С Определение на
съдебния състав бе допусната Съдебно компютърно-техническа и
фоноскопна експертиза, която бе приета без възражения от всички
страни по делото. От експертното заключение се установява, че
записът от флаш паметта е автентичен, т.е. създаден е тогава и
впоследствие дообработен в студиото на „М. П.“. От отговор на
студио „ М. П.“ се установява, че първоначалният запис е с
времетраене 2 минути и 45 секунди. Видеоматериала е обработен
впоследствие със специализиран софтуер , като излъченият материал
е с продължителност 2 минути и 31 секунди. На МРС е предоставено
копие от репортажа като след предоставяне на записа не са правени
промени в него от създателите му.Вещото лице е категорично, че няма
прекъсване на характерния околен шум от което може да се направи
изводът, че записът не е манипулиран с друг софтуер впоследствие.
От така представеното заключение се установява, че репортажът е
сниман в с. К. на 29.04.2024 г. като са интервюирани две лица,
подсъдимия и В. Н. Разговора хронологично във времето е представен
по следния начин.Оператора на студио „М. П.“ посочва , че е налице
сигнал за насилие над служител в Кметство с. К. получен в редакцията
на студио „М. П.“, като случаят е от 25.04.2024 г., когато подсъдимия
Р. К. е отишъл да пазарува в местния хранителен магазин в селото. По
негови думи той е нападнат от собственика, а причината била, че през
деня разнасял хранителни пакети дарени от БЧК.От своя страна
подсъдимия в така снетото интервю е посочил, че в четвъртък е
отишъл да пазарува в селския магазин. Пазарувал е там неща, платил
си е и след плащането си прибрал нещата и се бил привел така да си
ги слага в торбата, рестото и изведнъж в главата е получил два удара
и съответно тъжителя е започнал да вика:“ Ти ли, ти кае какви кае
вършиш, сега кае, предизборни, ша си платиш“.Подсъдимия посочва,
че е извикал полиция, че си е написал молба, подписал се и си е
заминал защото си имал работа в гр. В. Снети са сведения и от В. Н.,
която е служител в Кметството в с. К. и заявила, че същият ден
6

подсъдимия я е спрял и и казал, че бил нападнат в магазина.
Оператора на студио „М. П.“ констатира, че екипа се е срещнал и с
тъжителя, който е споделил, че във въпросния ден е изгонил
подсъдимия, тъй като имал сведение, че краде стока. От така
изложената фактология по един безспорен и категоричен начин се
установява, че на 29.04.2024 г. в предаване излъчено по кабелна
телевизия „И. С.“ ООД „М. П.“ гр. М. публично чрез средство за
масово уведомяване / телевизия/ подсъдимия е приписал
престъпление на тъжителя изразяващо се в това, че И. Х. Д. от гр. М.
го е ударил два пъти в главата. Безспорно по делото са събрани
категорични доказателства, че тъжителя И. Д. не е удрял подсъдимия.
Налице са достатъчно и категорични доказателства, че
подсъдимия е осъществил състава на чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 и т.2
вр. с чл. 147 ал.1 от НК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са безпротИ.речиви и взаимно
допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до
единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда по
следните правни съображения:Като прецени всички доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият е
извършил възведеното с частната тъжба и поддържано от
процесуалния представител на частния тъжител обвинение и с това си
деяние е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението от частен характер, наказуемо по чл. чл. 148 ал.2 вр. с
ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл. 147 ал.1 от НК , защото:Обект на
престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на
положителната оценка за личността му.Субект на престъпленията е
пълнолетно вменяемо физическо лице. От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението клевета въз основа
разпоредбата на чл. 147, ал. 1, предложение първо и предложение
второ от НК се определя като умишлено разгласяване на неистинско
позорно обстоятелство за другиго или приписването му на
неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до
знанието на трето лице на несъществуващо позорно обстоятелство,
което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорно
обстоятелство е твърдението за съществуването на определен факт,
свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естеството да
накърни неговото добро име в обществото.За да е налице
7

осъществено престъпление „клевета“ при тази форма на
изпълнително деяние, от обективна страна деецът следва да разгласи
не само обстоятелства, които са неистински, но и същите да са
позорни. Позорното обстоятелство е такъв твърдян факт, свързан с
личността на засегнатия, който е от естеството да накърни доброто му
име в обществото. За да бъде едно разгласено обстоятелство, позорно
за другиго, е необходимо то да сочи извършено от визираното лице
действие, проявено поведение или негово качество, които да могат да
се отразят отрицателно на мнението за лицето в обществото и да
доведат до изграждане на негативна обществена оценка за него. За да
е налице клевета в тази форма, трябва фактите и съпровождащите
обстоятелства да са ясно казани, те не трябва да се подразбират или да
се тълкуват по някакъв начин, който да сочи на нещо позорящо, т. е. да
се стига до извода за опозоряване въз основа на тълкуване. Те трябва
пряко и директно да са такива. В противен случай и, ако за
определени думи и изрази се стига до извода, че са позорящи въз
основа на тълкуването им, то е възможно те да се тълкуват в
зависимост от ситуацията по различен начин, а в този случай да се
приеме, че е налице клевета, е недопустимо. Освен това, позорящите
изрази следва да са принципно приети за такива от обществото, да
имат трайна обществена оценка като такива, а не да се касае за
субективната им преценка в този смисъл от страна на отделни лица.
Не на последно място, опозоряващите изрази трябва да са насочени
към конкретен адресат.Предмет на клеветата могат да бъдат твърдения
с конкретно съдържание, което носи информация за точно определено
обстоятелство, което е позорно, т. е. да е недостойно от гледна точка
на общоприетите морални разбирания и да предизвика еднозначна
негативна оценка на обществото. Тези факти трябва да са обективно
съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.
Фактите следва да бъдат конкретизирани по време и място. Именно в
това се състои и една от разликите между престъплението обида и
клевета – при обидата се обективира едно лично оценъчно мнение за
личността на пострадалия и до определени негови качества, което е
оскърбително и унизително, докато при клеветата се разгласява
невярна информация за определени позорни факти и обстоятелства,
свързани с личността на пострадалия. За разлика от обидата,
средствата на клеветата не е квалификация, епитет, оценка, твърдение,
а факт /обстоятелство/, т. е. нещо, което се е случило в
действителността и може да бъде доказано.
8

В конкретния случай, подсъдимият е осъществил втората
форма на изпълнителното деяние на състава на престъпление по чл.
147, ал. 1 от НК - умишлено приписване на неизвършено от тъжителя
престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето
лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление,
което той в действителност не е извършил. Престъплението винаги и
без изключение е деяние, укримо от гледна точка на господстващия
морал, което винаги характеризира отрицателно личността на
извършителя. Поради това, че твърдението, че дадено лице е
извършило конкретно престъпление, винаги се отразява отрицателно
на доброто име и честта на този, на когото се твърди, че е извършил
престъпление. От обективна страна изпълнителното деяние на
престъплението се осъществява чрез приписване на пострадалия на
неизвършено от него престъпление, като деецът твърди пред трето
лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление –
в настоящия случай по чл. 130 ал.2 от НК изразяващо се в нанасяне на
два броя удари в областта на главата, което в действителност
тъжителят не е извършил. Клеветата е резултатно престъпление и се
счита за довършено, когато поне едно трето лице е узнало твърдението
на дееца за приписаното на тъжителят престъпление, когато това
твърдение е възприето от адресата. Освен това, не е необходимо
последния да е повярвал на дееца или да са настъпили каквито и да
било други последици. В настоящия случай твърдението, че
тъжителят е извършил престъпление е било възприето пряко от много
хора гледали излъченото предаване по кабелната телевизия, като
средство за масово осведомяване. В настоящия случай клеветата е
била нанесена в отсъствието на тъжителя, доколкото приписването на
неизвършеното от тъжителят престъпление е станало първоначално в
негово отсъствие, но впоследствие това обстоятелство е станало
достояние и на тъжителя . Подсъдимият е бил наясно с
обстоятелството, че клеветническите твърдения ще бъдат възприети от
трети лица.От изложеното може да се направи категоричния извод, че
от материалите по делото не се доказва тъжителят да е извършил
престъпление по чл. 130 ал.2 от НК и да има някаква съпричастност
към него, поради което не се доказва и истинността на приписаното от
страна на подсъдимия престъпление. От субективна страна
престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че изричайки тези думи, същите са едновременно и
позорящи и неистински, както и деецът е бил сигурен, че
приписваното престъпление не е извършено от пострадалият, но е
целял твърденията му да стигнат до знанието на посочените по-горе
9

лица.
Категорично по настоящето дело е налице извършена от страна
на подсъдимия, втората форма на изпълнителното деяние клевета, а
именно приписване на престъпление, като безспорно тъжителя не го
е извършил. При тази форма подсъдимият твърди пред трети лица, че
тъжителят е извършил няколко конкретни престъпления, което той в
действителност не е извършил. Трябва да се подчертае, че тази форма
представлява особен случай на първата форма, а именно разгласяване
на позорящо обстоятелство и когато е осъществена не се налага да
бъде изследван въпросът дали извършеното се е отразило на доброто
име и честта на пострадалия, в каквато насока са възраженията на
подсъдимия. В конкретния случай не се изисква престъплението,
което се приписва да е правно формулирано. Напълно е достатъчно
да се съдържат в твърденията конкретни данни за значимите
характеристики на приписваното престъпление. В конкретния случай
твърдението на подсъдимия съдържа достатъчно описателни
елементи на даденото престъпление , а именно, че тъжителят му е
нанесъл два пъти удари в главата. Като по този начин тъжителя е
характеризиран, като престъпник поради което това твърдение
винаги се отразява отрицателно на доброто му име и чест.
Категорично по делото е установено, че приписваното престъпление
не е извършено от тъжителя. Тук е мястото да се отбележи, че не е
необходимо приписваното престъпление да бъде установено, чрез
влязла в сила Присъда за да не е налице престъплението клевета. Във
връзка с това ЕСПЧ посочва в решението си по делото Касабова
срещу България: Поразително е, че по настоящето дело националният
съд приема, че единственият начин да се подкрепи твърдението, че
някой е извършил престъпление е да се докаже, че той е осъден за
него. ЕСПЧ не може да оправдае това становище. Съдилищата, които
разглеждат дела за клевета не могат да очакват от подсъдимите по
такива дела да действат, като прокурори, нито да допуснат съдбата им
да зависи от това дали прокуратурата е решила да образува
наказателно производство и да повдигне обвинение срещу лицето
спрямо, което те са посочили твърденията си като успеят да получи
осъдителна присъда срещу това лице.При конкретната форма на
инкриминираното деяние клевета чрез приписване на престъпление
подсъдимият безспорно съзнава, че частният тъжител в
действителност не е извършил такова. Той е наясно, че изнесените от
него факти свързани с конкретната проява на пострадалия са от
естество да накърнят неговата репутация и добро име в обществото,
10

както и да формират негативна обществена оценка за него. В
конкретния случай е налице квалифициран случай на клевета, като
квалифицираната клевета е по-тежко наказуема. Клеветата е нанесена
публично съгласно изискванията на чл. 148 ал.1 т.1 от НК, тъй като тя
е била възприета от множество лица като в този случай е без значение
дали мястото е публично по своя характер.Подсъдимият е съзнавал, че
клеветата се възприема от множество лица. Клеветата е
разпространена по друг начин съгласно критериите на чл. 148 ал.1 т.2
от НК, тъй като съдебната практика е възприела, че това могат да
бъдат аудио-визуалните средства за масово осведомяване каквато се
явява и телевизията, тъй като чрез тях се стига клеветническите
твърдения да станат достояние на множество лица.В конкретния
случай не може да се приеме, че подсъдимия с приписването на
престъплението на тъжителя е упражнил правото си да изразява
мнение и да го разпространява чрез слово гарантирано от
Конституцията на РБ и Европейската конвекция за защита правата на
човека и основните свободи доколкото, това право не е абсолютно.В
този смисъл разпоредбата на чл. 1 параграф 2 от Конвенцията
допуска,а Конституцията на РБ в разпоредбата на чл. 39 ал.2 въвежда
ограничение, че това право не може да се използва за накърняване на
правата и доброто име на другиго. Настоящият съдебен състав
намира, че с деянието си подсъдимия е надхвърлил границите на
допустимост на засягане на доброто име на тъжителя, поради което и
е осъществил обективния състав на престъплението клевета.
Разгласяване на позорящите обстоятелствата и приписаните
престъпления се цели именно накърняване на добро име на тъжителя
в обществото и създаване на отрицателно обществена оценка за
личността му.Безспорно подсъдимия съзнава, че осъществява
деянието публично и разпространява твърденият по друг начин.
Причини за извършване на деянието са ниската правна култура
на подсъдимия и несъобразяването и незачитането на защитената от
закона непрекосновеност на честта, достойнството и доброто име.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното
от него престъпление, съдът прецени следните обстоятелства:
степента на обществената опасност на конкретното деяние, която
съдът преценява като сравнително висока – касае се за нанесена
клевета, с която подсъдимия е приписал на тъжителя престъпление, с
което е било засегнато неприкосновеността на доброто име на
тъжителят в обществото и на положителната оценка за личността му.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът
11

преценява с оглед данните за личността му. В тази връзка следва да се
отбележи, че към датата на извършване на деянието подсъдимият е
бил с чисто съдебно минало.Тук е мястото да се отбележи, че
тъжителят е неосъждан – реабилитиран, тъй като видно от
приложената по делото Актуална справка за съдимост се установява,
че по НОХД №142/1992г. по описа на МРС за извършено
престъпление по чл. 325 ал. 2 вр. с ал.1 от НК е осъден е на 8 месеца
Лишаване от свобода, което наказание е отложено за изтърпяване за
срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Последната е влязла
в законна сила на 02.12.1992 г. По отношение на това осъждане е
налице абсолютна реабилитация по смисъла на чл. 88а ал.1 вр. с чл.
82 ал.1 т.4 от НК към 02.12.2000 г. Обсъждайки личността на
подсъдимия съдът констатира добросъвестното поведение на
подсъдимия в процеса, неговата пенсионна възраст и добрата
характеристика, които приема като смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.Както и
подбудите за извършване на престъплението – незачитане на
обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на
доброто име на пострадалия в обществото и на положителната оценка
за личността му.Изложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл. 36 от НК могат да
бъдат постигнати по отношение на подсъдимия като наказанието бъде
определено при отчитане на смекчаващите отговорността
обстоятелства. Съобразно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК за всяко
престъпление се прилага онзи закон, който е бил в сила по време на
извършването му. За престъплението по чл. 148 ал.2 вр. с ал.1 т.1 и т.2
вр. с чл. 147 ал.1 от НК се предвижда наказание Глоба в размер от
1000 до 15 000 лева, както и Обществено порицание. Съобразно
разпоредбата на чл. 78а от НК, в сила към момента на извършване на
деянието, пълнолетно лице се освобождава от наказателна
отговорност от съда и му се налага административно наказание
“Глоба” в размер от 1 000 лв. до 15 000 лв., когато: за престъплението,
извършено умишлено се предвижда наказание “Лишаване от свобода”
до 3 /три/ години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението
имуществени вреди са възстановени. В настоящия случай за
престъплението, извършено от подсъдимия се предвижда наказание
„Глоба“ от 1 000 лв. до 15 000 лв. и “Обществено порицание”.
Освен това, видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият
не е осъждан-реабилитиран и няма отбелязани налагани мерки по чл.
12

78а от НК, а от деянието няма преки и съставомерни имуществени
вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице
предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 от НК и да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание “Глоба”. С
оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че
подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и
намира за справедлИ. да му бъде наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 1 000 лв. Така определеното наказание
и така определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив
и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително
и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от
страна на осъдения. Освен това, съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще му
се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това
ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.Размерът на глобата бе съобразен и с
обстоятелството, че подсъдимият е пенсионер, получаващ ниски
доходи, макар и да притежава налични движими и недвижими вещи.
С присъдата си съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на МРС
направените по делото разноски в размер на 295.82 лв. във връзка с
назначената по делото Съдебно техническа-фоноскопна
експертиза.При този изход на делото, както и факта, че подсъдимият е
осъден за извършеното от него престъпление, то той дължи на
тъжителя направените по него разноски по делото.Ето защо съдът
осъди подсъдимия да заплати на тъжителя направените по делото
разноски в размер на 1362 лв., които представялват направени разходи
за завеждане на делото и адвокатски хонорар.
Със своя съдебен акт съдът постанови на основание чл. 301
ал.1 т.11 от НПК след влизане на Присъдата в сила вещественото
доказателство па делото, а именно: 1 бр. флаш памет EMTEC J да бъде
върнато на неговия собственик И. Х. Д. от гр. М.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
13

Номер на акта:	8
Дата:	24 март 2025 г. (в сила от 9 април 2025 г.)
Съдия:	Анелия Димитрова

Дело:	20241450200217
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	16 май 2024 г.

Присъда по дело №217/2024 на Районен съд - Мездра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите