№ 3109
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иван Ал. Стоилов
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от Иван Ал. Стоилов Административно
наказателно дело № 20241110206122 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С Електронен фиш (ЕФ) № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура”
(АПИ), на „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ, за това, че:
На 17.06.2021 г., в 05:59 часа, било установено нарушение №
C5C0DC93585952D7E053021F160A22AD, с ППС товарен автомобил „МАН ТГС“ с рег. №
ХХХХ, с техническа допустима максимална маса 42000, брой оси 4, екологична категория
ЕВРО 6С, без ремарке, в община Столична, за движение по път А-6 км 50+427, с посока
намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за
посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Собственик на горепосоченото ППС бил „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД.
С горното била нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което, на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на „ИНСА ЛОГИСТИК“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева,
като нарушението било установено с устройство № 10182, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, намиращо се на
път А-6 км 50+427.
ЕФ е обжалван от „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД, чрез управителя на дружеството,
който моли същият да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. В жалбата и в
писмени бележки, депозирани за с. з., се изтъкват допуснати процесуални нарушения,
изразяващи се в неясно описана фактическа обстановка, поради което не ставало ясно дали
1
бил изпълнен фактическия състав на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Нямало как да бъде ангажирана
административно-наказателната отговорност на ЮЛ за деяние, което можело да бъде
извършено единствено от физическо лице, съгласно чл. 139, ал. 7 и чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, за
което бил запазен съответния пътен лист към дата 17.06.2021 г. Недопустимо било
санкциониране на нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на ЕФ. Такава
възможност съществувала единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, за което
съдебната практика (цитира се) била категорична. Подчертава се, че с последния проект на
Закона за изменение и допълнение на ЗП се предвиждало изрично добавяне на чл. 179, ал. 3а
и ал. 3б от ЗДвП към хипотезите на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в които можело да бъде издаван
ЕФ. Последното било показателно, че законодателят бил наясно със законодателната липса.
Налице били основания за приложение на по-благоприятния закон по смисъла на чл. 3, ал. 2
от ЗАНН, а именно чл. 10б, ал. 7 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г. По същество се изтъква, че
процесното ППС било оборудвано с бордово устройство и генерираните от него данни се
отчитали пред АПИ от доставчика на услугата, въз основа на сключен договор с „КОНКОРД
СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД от 04.03.2020 г. Алтернативно се изтъкват аргументи за
„маловажност“ на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не се претендират разноски,
уточнени по размер.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли
атакуваният ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Същият съдържал
всички реквизити в чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, като се подчертава,че от текста на чл. 189е, ал. 8
и ал. 9 от ЗДвП следвало, че всички събрани от електронната система за събиране на пътни
такси доказателства се считали за верни до доказване на противното. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалвания ЕФ № **********, издаден от АПИ, Съдът намира, че
са налице съществени нарушения на процедурата и основанията по издаването му.
Аргументите на Съда са следните:
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП,
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са
изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. За да наложи имуществена санкция в размер на 2500 лева,
АНО се е позовал на санкционната разпоредба на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, предвиждаща
отговорност за юридическото лице, собственик на пътното превозно средство при
допускане движението му, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, и, по-точно, за нарушение на чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП („Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3
от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса
по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно
2
декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в
размер 2500 лв.“).
Същественият и основен въпрос в случая е дали АНО е имал право да издава ЕФ за
твърдяното нарушение или е следвало да предприеме общия ред по издаване на АУАН и НП
по съответните правила на ЗАНН. Следва да се има предвид, че издаването на ЕФ, като вид
специално улесняващо производство, е допустимо единствено в изрично предвидените
случаи. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. Отговор на този
въпрос, който е релевантен въобще за възможността да се издава ЕФ дава чл. 189ж, ал. 1 от
ЗДвП (в редакцията му към датата на твърдяното нарушение), съгласно който при нарушение
по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може
да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение. Видно е, че нормата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, предвиждаща възможност за
издаване на ЕФ, поради ненадлежно изпълнение на задължението за заплащане при
преминаване на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се отнася
единствено до нарушението по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, което има коренно различни субект
(водача при нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, а не юридическото лице, собственик) и
изпълнително деяние от нарушението по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за което е издаден
атакувания ЕФ. Този извод не се променя от текста на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, визиращ ЕФ
за нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б ЗДвП, доколкото същата единствено препраща към чл.
189, ал. 10 от ЗДвП, но от това не могат да се правят изводи за възможност от разширяване
на приложното поле на ЕФ, при положение, че липсва изрична законодателна воля в текста
на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП да се издават ЕФ за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Изричната законодателна воля е да се издават ЕФ за нарушения само на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, каквото нарушение не е процесното. В тази връзка следва да се добавят два
допълнителни аргумента: На първо място, в чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от
ЗДвП също не се предвижда изрична възможност за издаване на ЕФ за нарушения на чл. 179,
ал. 3б от ЗДвП, а се говори общо за издаване на ЕФ, както и на АУАН и НП за нарушения на
чл. 179 ал. 3 – 3б от ЗДвП. Освен това, видно от систематичното им място, тези две
разпоредби нямат административно-наказателен характер, а съдържат задължения на АПИ
по изграждане на информационна система. На второ място, едва с измененията на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., е посочено, че при нарушение по
чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да
се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган. Очевидно е, че законодателят е
отчел евентуалната неяснота относно това за кои нарушения се издават ЕФ и за кои – АУАН
и НП. При всички случаи обаче разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в редакцията й към
датата на твърдяното нарушение (17.06.2021 г.) не е предвиждала възможност за издаване на
ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а всеки опит за разширително корективно
тълкуване е недопустимо в санкционните производства по аргумент от чл. 46, ал. 3 от
ЗНА.
3.Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
С оглед горните аргументи и липсата на възможност за издаване на ЕФ за твърдяното
нарушение на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП към датата на осъществяването му (17.06.2021 г.),
обсъждането на правилното приложение на материалния закон се явява напълно
безпредметно.
Като допълнение следва да се посочи новата разпоредба на чл. 10б, ал. 7 от ЗП (ДВ,
бр. 14 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г., изм., бр. 13 от 2024 г. ), съгласно която в случай че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден
3
за пътно превозно средство от категорията по ал. 3, за което има действащ договор с
доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика или ползвателя се предоставя
възможност да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14
дни, считано от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока
по изречение първо не се образува административнонаказателно производство. Посочената
разпоредба действително се явява по-благоприятна по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН,
доколкото предвижда възможност за отпадане на административното наказание при
частично или пълно недеклариране на тол данни, в случай, че дължимата такса бъде
заплатена в определен срок от получаване на съответното уведомление за това. Тази
благоприятна разпоредба е приложима към конкретния казус, предвид неоспореното
обстоятелство (придружено с писмени доказателства – договор с „КОНКОРД СМАРТ
ИНФРАСТРУКТУРА“ АД от 04.03.2020 г.), че наказаното дружество е имало действащ
договор с доставчик на услуга за пътно таксуване. В тази връзка и по същество следва да се
допълни, че на самостоятелно основание остава недоказано по делото дали отчетеното
нарушение се дължи на неизправност в бордовото устройство (което покрива приложимата
хипотеза на „случайно деяние“), монтирано в процесното ППС, довело да не предоставяне
на данни или се касае за неизправност на използваното контролно устройство идент. №
10182, за което не се предоставят доказателства за характеристиките и изправността му.
Наказаното дружество не претендира разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура”, на „ИНСА ЛОГИСТИК“ ЕООД, ЕИК ХХХХХ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4