Решение по адм. дело №272/2025 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на  чл.145 и сл. АПК.

Образувано по жалба на П.А.Л., депозирана чрез * А.И., срещу РЕШЕНИЕ №328605-132/05.06.2025г. на Зам. директор на ГД “Национална полиция“–София относно  заявление рег. №328605-186/17.12.2024г., в частта с която е отказано  изтриването на лични данни на П.Л. по ЗМ №4022/13.11.2006г. на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл.131,ал.1,т.12 НК и по ЗМ №2/05.01.2009г. на РУ-Сандански към ОДМВР-Благоевград, за деяние по чл.129 НК. Иска се отмяна на решението в тази му част и се върне преписката на органа за ново произнасяне, по  подробни съображения изложени в жалбата. Претендират  се  разноски.

В с.з. жалбоподателят не се явява. От процесуалния представител на същия * А.И. е депозирана молба по хода на делото и съществото на спора. Претендират се разноски, съгласно представен списък. 

Ответникът не ангажира становище по делото.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление вх. №328605-186/17.12.2024г. по описа на ГДНП жалбоподателя е поискал изтриване на лични данни обработвани в информационните фондове на МВР по няколко ЗМ, подробно описани в заявлението. По така подаденото заявление е образувана преписка, по която е изготвена справка с рег.№ 3286р-27808/03.06.2025г. /л.59/. В справката, изготвена от началник отдел КИАД-ГДНП, в резултат на установеното  при проверката, за което са посочени подробни факти и обстоятелства е предложено да бъдат изтрити личните данни на П.Л. по съответните ЗМ, които са подробно посочени в справката, вкл. и по ЗМ/ДП №4022/13.11.2006г. на 06 РУ-СДВ, за деяние по чл.131,ал.1,т.12 от НК. Единствено по ЗМ/ДП №2/05.01.2009г. на РУ-Сандански, ОДМВР-Благоевград  за престъпление по чл.129 от НК е прието, че не са налице основния за заличаването им, съгласно Инструкция рег.№8121з-748/20.10.2014г., тъй като има влязла в сила присъда и лицето е осъдено. Посочени са и описани съответните присъди.

Във вр. с извършена проверка за завеждане на ЗМ от 2009г. в  РУ-Сандански, относно ЗМ №2/2009г. и ЗМ №478/2009г. от Началника на РУ-Сандански  е изготвена справка рег.№ 339р-1041/15.01.2025г. до ГДНП-София, в която по отношение на ЗМ №2/2009г.  и ЗМ №478/2009г. е посочено какво е установено при проверката. Дадено е становище  от  Началник РУ-Сандански  да се извърши заличаване на лични данни на лицето П.Л./л.127/. Към същото са приложени 4 бр. разпечатки.

Видно от представената по делото  електрона справка за съдимост с дата 05.05.2025г. за лицето П.Л., същия е осъждан по НОХД 847/2010г. на РС-Сандански, присъда №787/31.03.2010г., в сила от 25.10.2010г., реабилитиран на основание чл.86,ал.1,т.2 НК на 23.05.2016г./л.196/.

С  Решение  №328605-132/05.06.2025г.  на  Зам. директор на ГДНП-София, относно заявление на оспорващия вх.№328605/186/17.12.2024г., по описа на ГДНП е постановен  отказ да бъдат изтрити лични данни на  П.А.Л. във вр. с извършител по ЗМ №4022/13.11.2006г. по описа на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл.131,ал.1,т.12 от НК и извършител по ЗМ №2/05.01.2009г. по описа на РУ-Сандански-ОДМВР-Благоевград за деяние по чл.129 от НК, а по отношение на другите посочени в заявлението ЗМ в решението е постановено същите да бъдат изтрити.  

По отношение на постановения отказ по ЗМ №4022/13.11.2006г. по описа на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл.131,ал.1,т.12 от НК в решението е посочено от органа/т.2/, че поради изтекла давност, материалите по преписката/пр. пр. №57742/2006г. на СГП/ са унищожени, съответно не може  да се установи правното основание на което досъдебното производство е прекратено и в случая следва да се приложи чл.3,т.5,б.“б“ от Инструкция рег.№8121з-748/20.10.2014г. и чл.81,ал.3, вр. чл.80 НК, по смисъла на който давностният срок е 15 години от довършване на престъплението. Прието е, че при наличие на тези обстоятелства давностния срок не е изтекъл, поради което записаните лични данни в информационните масиви на МВР по повод ЗМ №4022/12.11.2006г. не следва да се изтрият на основание чл.56,ал.6, вр. чл.54,ал.3,т.1 и т.3 от ЗЗЛД. Решението е оспорено в тази му част и е предмет на делото.

По отношение на постановения отказ по ЗМ № 2/05.01.2009г. по описа на РУ-Сандански-ОДМВР-Благоевград за деяние по чл.129 от НК в решението/т.4/ е прието, че е налице влязла в сила присъда на 25.10.2010г., като е посочено образуваното НОХД, присъдата на съда и нейното изменение с решение №339/25.10.2010г.  Прието е, че от наличната информация не е налице основание за изтриване на личните данни  във вр. с ЗМ №2/05.01.2009г., тъй като в Инструкция рег.№8121з-748/20.10.2014г. не е предвидено хипотеза на изтриване на лични данни в случай на влязла в сила осъдителна присъда и настъпила реабилитация.  Решението е оспорено в тази му част  и е предмет  на делото.

Със Заповед № 8121з-1111/08.10.2019г. на Министъра на МВР са оправомощени директорите и зам.директорите на ГДНП  да разглеждат и да се произнасят по постъпили искания за упражняване на права по чл.12-22 от Регламент(ЕС) 2016/679 и чл. 53-56 от ЗЗЛД, както и да изпълняват задълженията по чл. 34 от Регламент(ЕС) 2016/679, съответно по чл. 68 от ЗЗЛД/т.1.1/.  Приложена е и Заповед № 8121з-267/10.03.2015г. на Министъра на МВР.

Приложено е от страна на жалбоподателя с молба вх.№ 1976/15.08.2025г., във вр. с издадено от съда съдебно удостоверение на 07.08.2025г. отговор от СРП, ведно с архивна справка, постановление за прекратяване на наказателно производство от 26.09.2009г. и регистър на лица с неприключени наказателни производства относно жалбоподателя/л.218-223/. От архивната справка е видно, че пр.пр. №57742/2006г. образувана срещу П.Л. за престъпление на чл.131,ал.1,т.12 НК,  прокурора прекратява досъдебното производство. Преписката е унищожена с акт от 14.11.2023г., като е запазено само постановлението за прекратяване. От приложеното постановление за прекратяване  на наказателното  производство  от 26.09.2009г.  е видно, че на основание чл.199 и чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.1 НК се прекратява ДП /ЗМ № 4022/06г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №57742/06г. на СРП, образувано и водено срещу Л. за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 НК. От регистъра за неприключили  нак.производства  е видно, че в регистъра  не са намерени данни за жалбоподателя Л. към 11.08.2025г. Приложено е и Писмо-отговор  до * И.  от 09.09.2025г. на ГДНП, във вр. подадено заявление на дата 13.08.2025г..

По делото са приети представените по опис с административната преписка писмени  доказателства.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен срок, видно от данните по преписката, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна  по следните съображения:

Съгласно изричната разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата. Той е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл.168   АПК, като съгласно ал. 2 на същия текст, при наличие на съответните предпоставки за това, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане в тази посока.

Съдът счита, че оспореният в настоящото производство  адм.акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, в установената писмена форма, поради което и същия не е нищожен.

Настоящият съдебен състав намира, че  оспорения акт е издаден в нарушение на чл.35   АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без извършване на необходимата преценка и анализ на обстоятелствата довели до постановяване на акта, в оспорената му част. Оспореното решение е и немотивирано по отношение на постановения отказ,  тъй като не съдържа конкретни фактически основния, относно постановения отказ при липсата на пълно и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства. Налице е и нарушение на материалния закон.

Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и на Закона за защита на личните данни. Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързано с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР могат да обработват всички необходими категории лични данни. Въз основа на тази разпоредба е издадена Инструкция № 8121з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер /Инструкцията/. В чл.2, ал.1 от Инструкцията е предвидено, че в МВР се изграждат информационни фондове, в които се обработват лични данни на лица във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на НПК и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Целта на обработката и съхранението на личните данни по ал.1 е защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, разкриване на престъпления и опазване на обществения ред /чл. 2, ал. 2 от Инструкцията/.

В чл. 3, т. 1-8 от Инструкцията са предвидени материалноправните предпоставки за заличаване на личните данни по чл. 2, с изключение на тези, отнасящи се до пострадали лица и заявители на престъпления. Съгласно чл. 3 от Инструкцията личните данни се заличават ако: 1. е постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 2. не е образувано наказателно производство в случаите на чл. 24, ал. 5 НПК; 3. наказателното производство е прекратено: а) на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради това, че деянието не е извършено или не съставлява престъпление и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; б) на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК поради това, че обвинението не е доказано и са изтекли сроковете по чл. 243, ал. 10, изр. 2 НПК; в) на основание чл. 24, ал. 5 НПК; г) на основание чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК; д) на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а НПК поради това, че деянието съставлява административно нарушение, за което е приключило административнонаказателно производство); 4. влязла в сила оправдателна присъда; 5. изтекъл давностен срок по чл. 81, ал. 3 във връзка с чл. 80 от Наказателния кодекс НК) при: а) постановен отказ от образуване на наказателно производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл.24, ал.1, т.1 и 8а НПК; б) прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1 НПК с изключение на случаите на чл.24, ал. 1, т. 1 и 8а НПК; 6. наложена е глоба по административен ред на основание чл. 218б НК и е изтекла една година от датата на извършване на деянието; 7.освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (чл. 78а НК); 8. лицето е починало – във всички останали случаи.

По отношение на ЗМ №4022/13.11.2006г. на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл.131,ал.1,т.12 НК. Видно от приложената  по делото-архивната справка пр.пр. №57742/2006г. образувана срещу П.Л. за престъпление на чл.131,ал.1,т.12 НК  се  прекратява досъдебното производство. Преписката е унищожена с акт  от 14.11.2023г., като е запазено само постановлението за прекратяване. От приложеното постановление за прекратяване  на наказателното  производство  от 26.09.2009г. е видно, че на основание чл.199 и чл.243,ал.1,т.1 вр. чл.24,ал.1,т.1 НК се прекратява ДП /ЗМ № 4022/06г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №57742/06г. на СРП, образувано и водено срещу Л. за престъпление по чл.131,ал.1,т.12 НК. Съгласно чл.3 от Инструкцията личните данни се заличават ако: 1. е постановен отказ от образуване на наказателно производство в случаите на чл. 24, ал.1, т.1 и 8а НПК. Тоест  ДП е прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 НК, поради което са налице условията на чл.68,ал.6,т.2 ЗМВР. Отказа на органа за изтриване на личните данни по този ЗМ е неправилен, с оглед данните по делото и изложеното по-горе. 

По отношение на ЗМ №2/05.01.2009г. на РС-Сандански, ОДМВР-Благоевград. Безспорно е, че нито една от разписаните хипотези в чл.3,т.1-8 от Инструкция рег.№ 8121з-748/20.10.2014г., за заличаване на  лични данни от полицейския регистър не е приложима в разглежданата хипотеза на лице, осъдено с влязла в сила присъда, дори след като е реабилитирано, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето. Безспорно е, че заявителя Л. е осъждан и към датата на  постановяване на отказа е реабилитиран.

В решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/22г. е дадено задължително тълкуване, че чл.4, параграф 1, букви в) и д) от Директива 2016/680, разглеждан във връзка с чл.5 и 10, чл.13, параграф 2, буква б) и чл.16, параграф 2 и 3 от тази директива в светлината на членове 7 и 8 от Хартата, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допуска национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по-конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, включително когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване

Доколкото съгласно чл.633 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК, решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в РБ и дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С -118/2022г. разрешения са безспорно относими към настоящия казус се налага извода, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по-конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересовано лице да осъществява тази проверка като съобрази характера и тежестта на престъплението за което е осъдено лицето, настъпилата реабилитация, дали в срока от извършване на престъплението до настъпилата реабилитация лицето е извършило друго престъпление и дали то е от общ характер, както и данните за личността на лицето, респ. риска който то представлява. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва полицейската регистрация на лицето да бъде снета и заличена, респективно ограничена.

В  оспореното решение не е извършен необходимия анализ в посочения по - горе смисъл, относно личността на жалбоподателя, осъщественото от него престъпно деяние, за което е бил осъден и реабилитиран, за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви, периода от изтърпяване на наказанието до датата на подаване на искането. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани или то понастоящем се осъществява в нарушение на чл.4, §1, б "в" и "д" от Директива 2016/680.

Също така следва да се посочи, че със заповед №3286з-1131/20.03.2025г.  на ГДНП извършената полицейска регистрация на жалбоподателя е снета/изтрита от всички информационни фондове на МВР, видно от данните по преписката/л.229/, което също е от значение при произнасянето на органа.

С  оглед изхода на делото и съобразявайки разпоредбите чл.143, ал.1 АПК, своевременно направеното искане от жалбоподателя  за присъждане на направените разноски, съгласно представен списък следва да бъде уважено. Следва на същия да се присъдят разноски в общ размер на 1510.00 лева, от които 10.00 лева-заплатена държавна такса и 1500.00 лева –адвокатско възнаграждение, доказано по основание и размер с представения по делото договор  за правна защита и съдействие/л.45-46/. От страна на ответника не е направено възражение по отношение на адвокатското възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.173,ал.2   АПК, съдът

                                                

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №328605-132/05.06.2025г. на Зам. директор на ГДНП–София относно заявление рег.№328605-186/17.12.2024г., в частта с която е отказано  изтриването на лични данни на П.Л. по ЗМ №4022/13.11.2006г. на 06 РУ-СДВР, за деяние по чл.131,ал.1,т.12 НК и по ЗМ №2/05.01.2009г. на РУ-Сандански към ОДМВР-Благоевград, за деяние по чл.129 НК.

ВРЪЩА преписката на  органа  за ново произнасяне в тази част при съобразяване с  указанията, дадени в настоящото решение.

ОСЪЖДА  ГДНП-София  да заплати на П.А.Л. сума в общ размер на 1510.00 / хиляда петстотин и десет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, чрез АдмС–Враца, пред ВАС-София, в 14 - дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.