ПРОТОКОЛ
№ 73
гр. Бургас, 04.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
и прокурора Е. Я. Ч.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20222000600050 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Е.Ч.
Жалбоподателят подсъдим К. С. А., редовно призован, се явява
лично и със служебния си защитник адв. М.П. от АК – Сливен.
Жалбоподателят подсъдим М. Ш. М., редовно призован, се
явява лично и със упълномощения си защитник адв. С.С. от АК – Сливен.
Подсъдимият Ю. Е. Й., редовно призован, се явява лично. Не се
явява упълномощеният му защитник адв. М.Т. К. от АК - Сливен, редовно
призован.
Не се явява гражданският ищец Р. Ф. Р., редовно призован.
Постъпила е молба от адв. М.К., защитник на подсъдимия Ю. Е.
Й., с която заявява, че няма възможност да се яви в съдебно заседание, поради
служебна ангажираност по наказателни общ характер дела по описа на СлОС
и намира, че няма пречка за разглеждането на делото в негово отсъствие, тъй
като подсъдимият Й. не се присъединява към подадените въззивни жалби от
1
другите подсъдими и спрямо него няма подаден протест от ОП – Сливен, и е
съгласен делото да се гледа в негово отсъствие.
ПОДСЪДИМИЯТ Ю.Й.: Заявявам, че съм съгласен със
становището на моя защитник и заявявам, че не се присъединявам към
подадените въззивни жалби от другите подсъдими. Не възразявам делото да
се гледа в отсъствие на моя защитник.
По даване ход на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото. Действително единият
защитник не присъства към момента, но предвид изявлението на неговия
подзащитен, че няма и за него пречка да не присъства, и желае да се защитава
сам, считам, че може да дадете ход на днешното съдебно заседание.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ К.А.: Да се гледа делото.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ М.М. : Да се даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Ю.Й.: Да се даде ход на делото.
Съдът като взе предвид становищата на страните, подадената
молба от адв. М.К. и изрично заявеното становище на подсъдимия Ю.Й., че
не се присъединява към подадените въззивни жалби от другите подсъдими и
че не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на неговия защитник,
намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Моля да се
приключи съдебното следствие.
АДВ. П.: Няма да сочим нови доказателства. Нямаме
доказателствени искания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ К.А. : Няма да соча
2
доказателства.
АДВ. С.: Уважаемо госпожо председател, нямам искания за
отводи на председателя, на състава на съда, както и на съдебния секретар.
Няма да сочим нови доказателства. Ако позволите да изразя становище по
отношение на протеста на прокуратурата и на въззивните жалби. Поддържам
въззивната жалба. По същество ще изразя становище.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПОДСЪДИМ М.М. : Няма да соча
доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ Ю.Й. Няма да соча доказателства.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените по делото писмени
доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата и съдебното
следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, всякога когато
мотивите са неясни, непълни и противоречиви, е налице процесуално
нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява
липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал. 3 ,т. 1 от НПК. В чл. 305, ал. 3 от
НПК изрично е указано, че в мотивите към присъдата се посочват
установените обстоятелства въз основа на кои доказателствени материали и
какви са правните съображения за взетото от съда решение. При
противоречие на доказателствените материали се излагат съображения защо
един от тях се приема, а друг не се кредитира или се отхвърля. Запознавайки
се с изготвените мотиви към атакуваната присъда, считам, че същите са
неясни, непълни и противоречиви. Те са в разрез с установената фактическа
обстановка по делото, т.е. считам, че следва да се приеме, че е налице
абсолютно съществено процесуално нарушение, а именно липса на мотиви,
което не може да бъде отстранено от настоящата въззивна инстанция.
Становището ми е такова, защото подсъдимият М. е признат за виновен за
това, че е извършил инкриминираното деяние „грабеж“ с пострадал Р., в
качеството на подбудител и съизвършител с А.. В мотивите към присъдата е
посочено, че двамата подсъдими А. и М., са действали като съизвършители,
3
тъй като са участвали и двамата в изпълнение на престъплението и то както в
нанасяне на побой, така и в отнемане на инкриминираната сума от 275 лв., а
отделно подсъдимият М. съдът е приел, че е подбудител. В мотивите е
посочено, че той е бил подбудител като е склонил от една страна подсъдимия
Й. да повика пострадалия и неговия син в дома му, за да им бъде нанесен
побой, така и подсъдимият А., който също да участва в нанасяне на телесните
увреждания. Същевременно подсъдимият Й. е оправдан, подсъдимите А. и М.
също са оправдани в повдигнатото им обвинение за извършено престъпление
в съучастие с Й.. Т.е., не става ясна волята на съда, кой и за какво е подбудил
подсъдимия М.. Категорично помоему е налице противоречие в мотивите на
съда. Направените правни изводи не кореспондират с приетата в мотивите
фактическа обстановка. Когато описва установената според съда такава се
сочи, че подсъдимият М. и подсъдимият А. се съмнявали, че свидетелят Ф. –
син на пострадалия, по-рано е извършил кражба на техни животни и решили
да го набият. Подсъдимият Й. се познавали с Ф. и тримата подсъдими се
уговорили да накарат свидетеля Ф. да дойде по някаква причина в с. С. р.,
община Сливен, за да осъществят намеренията си, като в мотивите
продължава съдът – свидетелят Ф. успял да се отскубне и избягнал. След като
той успял да избяга, подсъдимият М. и подсъдимият А. се насочили към
неговия баща. Двамата последователно му нанесли удари и му отнели
въпросната сума. В приетата за установена от съда фактическа обстановка
липсва посочване на каквито и да е било действия осъществени от
подсъдимия М., които да изпълват съдържанието на приетата в НПК хипотеза
на подбудител. Това довежда категорично да объркване, неяснота и както
казах, противоречие. В мотивите на съда не е посочено едно доказателство в
подкрепа на приетата правна квалификация – подбудител, за подсъдимия М.
Диспозитивът на присъдата не може да замести правните
съображения на първоинстанционния съд, които следва да се базират на
фактите по делото, довели до изводи за съставомерност на деянието. Освен
това искам да отбележа, че в мотивите съвсем схематично, с едно изречение е
посочена и формата на вината и то така, както законодателят е приел в чл. 11,
ал. 2 от НК, без наличие на каквито и да било мотиви защо съдът приема, че
деянието е извършено в пряк умисъл от двамата подсъдими. Неясна е волята
на съда и в самата присъда. Моля, уважаеми съдии, да обърнете внимание, че
М. е признат за виновен в извършване на престъпление в две форми - като
подбудител и съизвършител съответно. Малко по-надолу съдът приема
следното, че му налага наказание само единствено като съизвършител. Това
противоречие в присъдата, считам, че също не може да бъде санирано по
никакъв начин от настоящата инстанция.
Предвид изложеното, моля да отмените присъдата и върнете
делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд от друг съдебен
състав, на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК.
Уважаеми съдии, ще направя и алтернативно искане, и ще взема
4
отношение по повод и на жалбите, с които сте сезирани, както и протеста на
прокурора, ако не приемете изложеното от мен за липса на мотиви, до
момента. Предвид претенциите, че не са събрани абсолютно никакви
доказателства за това, защото е осъществен грабеж, както и че всички изводи
на съда са формирани на база косвени доказателства, категорично не мога да
се съглася с това. Не се оспорва нанесения побой, а само отнемането на
паричната сума. По делото безспорно са налични доказателства за това,
защото пострадалият Р. е разполагал със средства. Както става ясно, той
отглежда животни от които има приходи, т.е. съвсем нормално е да разполага
с такава сума от 300 лв. Относно това, че вследствие на извършеното деяние
тези пари, т.е. сумата от 275 лв. му е била отнета, са показанията на неговата
снаха и син, снахата, която твърди, че е тръгнал с пари и синът, който също
знаел защо отива да се срещнат с подсъдимия Й. и че баща му е носел пари.
Ако приемем, че те са заинтересовани свидетели и не кредитираме
изцяло показанията им, следва изцяло да се кредитират показанията на
полицейските служители Д., А. и И., които са работили по случая и пред
които пострадалият е разказал какво се е случило, а именно, че след
нанесения побой му е отнета и въпросната сума от 275 лв., както и свидетелят
Х., с който пострадалият е пътувал до съда в автомобила. Безспорно помоему
е установена и сумата, която е носел, тъй като те са извикани заедно със сина
си в дома на подсъдимия Й. и са отишли там с идеята пострадалият
евентуално ако хареса, да купи въпросната резачка, която е предложена за
сумата от над 200 лв., което става ясно и от свидетелските показания, и тя по-
късно е продадена за сумата от 300 лв. Т.е. това е била определената сума и е
съвсем житейски логично и оправдано след като отиваш да купиш една вещ
на такава стойност, да носиш в себе си въпросната сума.
Не на последно място, искам да отбележа и факта, че подсъдимите
са търсели пострадалия да му върнат процесната сума, което за мен все пак е
индиция, че от тях е извършено въпросното деяние.
Относно протеста на прокурора, аз изцяло го поддържам.
Наложените на подсъдимите наказания помоему са неправилно определени,
не са спазени всички изисквания за тяхната индивидуализация. Същите не са
съобразени с обществената опасност на деянието и на извършителите, с
наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, които съдът е приел, че
няма такива, а помоему има, малко по-късно ще ги кажа, както и с причините
за извършване на престъплението, които изобщо не са коментирани, като
помоему се преекспонират посочените в мотивите смекчаващи отговорността
обстоятелства. Когато смекчаващите обстоятелства характеризират деянието
като такова със значително по-ниска обществена опасност в сравнение с тази,
която е имал предвид законодателят предвиждайки наказание за съответното
престъпление, тогава неговото налагане и в най-ниския предел би било едно
ненужно репресиране на виновното лице. Като е отчел това, както и по
хуманни съображения нашият законодател е предвидил хипотезата на чл. 55
5
от НК. Основание за използване на посочените възможности е наличието на
изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като
изключително може да е едно само такова, при които е извършено
престъплението. В случая считам, че не са налице предпоставките за
приложение на привилегирования състав по чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, тъй като
липсват и изключителни, дори и едно, както и многобройни смекчаващи
обстоятелства, когато и най-лекото предвидено в закона наказание да се
окаже несъразмерно тежко. В мотивите към присъдата са посочени като
смекчаващи обстоятелства, първо, направените частични самопризнания.
Същите обаче помоему не следва да се отчитат като такива, защото
подсъдимите много удобно за тях признават само нанесена телесна повреда,
която би се преследвала по частен ред, а едно частично самопризнание, което
да се счита за смекчаващо отговорността обстоятелство би следвало да е
такова, за да помогне за разкриване на престъплението или да касае самото
престъпление, което в случая е грабеж. Ниската стойност на отнетото
имущество също помоему не следва да се счита за смекчаващо вината
обстоятелство, тъй като те са отнели цялата сума, която според показанията
на пострадалия е носел в себе си. Единствено смекчаващо помоему е може би
желанието същите да възстановят нанесената от тях имуществена щета или
вреда на пострадалия. Съдът е отчел липса на отегчаващи вината
обстоятелства, което помоему не е така. Първо, като такова следва да се има
предвид, че подсъдимият А. е носел и нанесъл удари не само със сопа, а и с
нож. След като двамата подсъдими, на второ място, не са успели да
осъществят намерението си да нанесат побой на сина, много последователно
решават да извършат престъпление спрямо бащата, т.е. да отнемат сумата,
която е носел в себе си, чрез сломяване на съпротивата му с нанасяне на
удари със сопа и прободни рани.
Не на последно място, мисля, че трябва да се вземе под внимание
извършените впоследствие действия от подсъдимите, а именно да мотивират
пострадалия да оттегли своите показания. За подсъдимия А. следва да се имат
предвид и осъжданията извън тези обуславящи опасния рецидив и това, че
имал неприключени наказателни производства, които към момента са с
постановени присъди. Намирам, че липсват и основания за приложение на чл.
66 НК спрямо подсъдимия М.. Въпреки формалното присъствие на две от
предпоставките по този състав, а именно срокът на наложеното наказание,
което е до три години, а именно една година и настъпилата реабилитация, то
отсъства последната изискваща положителна констатация, а именно, че
целите на наказанието и основно поправянето на дееца да могат да бъдат
постигнати по този начин. С текста на чл. 66 НК, тази поправителна цел е
изведена в доминиращо значение.
Конкретната степен на тежест на деянието, а именно изразяващо
се в употреба на физическа сила чрез нанасяне на удари с предмети, а именно
сопи и дървени колове, както и употребата на нож и нанасяне на прободна
рана, отнемането на цялата сума, която е носел в себе си пострадалия,
6
предходни осъждания, видно от които ефективно изтърпените от М. въпреки
настъпилата реабилитация, която неминуемо ще използват евентуално и
подсъдимия и неговия защитник, считам, че следва да се отбележи, тъй като
изтърпените преди това ефективно наказания явно не са изиграли своята
роля. Същият е извършил последното престъпление, по което му е наложена и
пробация, както и глоба като наказание, така че всичко това разкрива и
немалката степен на лична опасност на дееца.
С оглед на това, намирам, че целите на чл. 36 от НК и основно
поправянето на подсъдимия няма да бъдат успешно постигнати чрез налагане
на наказание с приложението на чл. 66 НК, а само и единствено с ефективно
изтърпяване на наложено наказание.
Изцяло поддържам изложеното в протеста, че наказанията следва
да бъдат и увеличени така, както са посочени от колегата, а именно пет
години за подсъдимия А. при „строг“ режим и три години за подсъдимия М.,
при „общ“ режим. Това е минимума предвиден в чл. 198 и чл. 199 НК.
Като алтернативно, ако считате, че хипотезата на чл. 66 НК може
да бъде приложена спрямо М., моля да увеличите неговото наказание на три
години, с пет години изпитателен срок.
Считам, че правилно и законосъобразно подсъдимият Й. е
оправдан за извършеното деяние, тъй като единствено уговорката е била за
нанасяне на побой на Ф., по което така или иначе деянието не е осъществено
и поради това правилно е преценено, че следва да бъде оправдан, както и
правилно е присъдена сумата от 270 лв. по предявения граждански иск.
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам изцяло
изложеното във въззивната жалба и считам осъдителната присъда за
неправилна, незаконосъобразна и несправедлива. Престъплението грабеж
съдържа един сложен фактически състав и освен установяването на деянието,
на приложена сила, към фактическия състав трябва да бъда установено по
безспорен и категоричен начин и отнемането на чужда вещ от друго лице. В
настоящото производство продължавам да твърдя, че единствено установения
по безспорен и категоричен начин факт, това е фактът на приложена сила
спрямо свидетеля Р.. Такова е било намерението на подзащитния ми, както и
на подсъдимия М.. Този случай е натоварен с една дълга история, която е с
определено напрегнати отношения между единия участник в производството,
подсъдимия М. и сина на свидетеля Р., а именно свидетелят Ф.. Точно тези
напрегнати отношения са породили желанието на М. и неговите приятели да
набият свидетеля Ф.. В настоящия случай волята, желанието и действията на
подзащитния ми, на подсъдимия М., са били насочени единствено и само за
нанасяне на побой.
Видно е от самата присъда и от доказателствата по делото, дори и
от изложеното в днешното заседание от страна на Апелативна прокуратура,
7
доказването на факта на наличие на пари в свидетеля Р. се основава на
предположения или както бе посочено в днешното заседание, на житейска
логика. Чрез въвеждането на фикцията, че след като едно лице отглежда
животни, то няма начин да не носи в джоба си 300 лв, когато отива в с. С. р.
Аз не считам, че такава житейска логика трябва да бъде основната при
налагане на съдебна практика, най-малкото поради причината, че това лице,
което е отглеждало животни, е присъствало на посоченото място в с. С. р.
заедно със своя син. Дори да предположим, че след като гледат животни имат
възможност да разполагат с 300 лв., по делото не се установи евентуално кой
е владял тази сума, за да бъде отнета от него и за да бъде осъществен
съставът. Нещо повече, самият свидетел Р. на няколко места посочва
различен размер на сумата, която е в него. Свидетелят Р.Р. посочва в своите
показания, че след като е бил набит от А. и М., е разбрал, че му е отнета
сумата. Тук изобщо не става ясно ако има отнемане на сума, в крайна сметка
кой е деецът.
Свидетелят Р. не е споменал нищо за отнемане на сума, когато е
позвънил на спешния телефонен номер 112. Свидетелят Р. не споменава за
отнета сума, когато е коментирал ситуацията с магазинера в магазина –
свидетеля К. Единствените индиции за наличие на такава сума и за нейното
отнемане, това са свидетелските показания на сина на Р., а именно свидетелят
Ф., спрямо когото е имало намерение да бъде осъществен побоят и който е
избягал, както и от неговата снаха, която пък изобщо не е присъствала на
мястото по времето, по което се твърди да е извършено процесното
престъпление.
В тази връзка намирам, че повдигнатото обвинение не е доказано
и че не сме изправени пред състава на престъплението „грабеж“. В най-
добрия случай е осъществен побой, който с оглед на степента на телесната
повреда се преследва по различен от настоящия ред.
В тази връзка поддържам направеното в жалбата искане за отмяна
на осъдителната присъда и за постановяване на нова, с която подзащитния ми
да бъде обявен за невиновен.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ К.
С. А.: Присъединявам се към становището на моя защитник. Нямам какво
друго да добавя. Каквото е имало съм казал.
АДВ. С.: Уважаема госпожо председател, почитаеми апелативни
съдии, поддържам възззивната жалба с релевираните основания за отмяна на
присъдата, а именно нарушения на материалния закон и допуснати
многобройни съществени нарушения на процесуалните правила в
първоинстанционния съд.
На първо място, считам, че със своята присъда СлОС следваше да
8
признае подсъдимите К. С. А. и М. Ш. М. за невиновни в извършване на
престъпление грабеж. Моето становище, което изразих и в защитната си реч
пред първоинстанционния съд е, че липсва престъпление грабеж. Такова не е
извършено на 06.04.2020 г. в село С. р., в 21.20 ч., по отношение на свидетеля
Р. Ф. Р.. Налице е верига от косвени доказателства, които оборват
обвинението и изцяло отхвърлят обвинителната теза.
На първо място, приет по делото е протокол № 86 от проведени
разговори на свидетеля Г. Р. Ф. с национален телефон за спешни повиквания
112, на 06.04.2020 г. в 21.20 часа, с продължителност 06.06 мин. Разговорът е
проведен от телефона на свидетеля И. К.. Внимателен прочит на този
протокол сочи, че единствено и само са набити баща и син и не могат да си
вземат автомобила. След това при внимателен прочит на разпита на свидетеля
К. в съдебно заседание на 22.02.2021 г. откриваме следното: „Баща Р. и син Г.
не са споделили, че са набити и са им отнети пари“. В тази връзка следва да
обърна внимание на почитаемия съд и на показанията на свидетелите Р.Ф. и
Г. Р. по отношение на сумата, която уж се била намирала у свидетеля Р..
Бащата Р. твърди, че сумата била по 20 лв., синът казва, че: „Тя беше по 50
лева“. Кое е вярно? Става и въпрос за грабеж, дали Р. е носел в себе си пари.
За мен това е един оговор, класически оговор на баща и син. Следващото
косвено доказателство, което сочи на това е, че едва в полунощ когато се
прибира местният полицай П. И., бащата и синът се сещат да заявят, че са им
били отнети и пари. Съдът в мотивите си пише следното. Всъщност твърди
се, че А. е нанесъл порезна, а не прободна рана, това уточнявам заради
становището на прокуратурата. Установява се, че Р. е бил съборен на земята
и когато се е изправил, е разбрал, че сумата от 275 лв., която била в джоба му,
липсва, като преди това и двамата подсъдими М. и А. на няколко пъти са му
казали: „Дай пари“. Аз не виждам тук някакви доказателства или данни за
това, че някой му е отнел, липсва му сумата и това дали е така, по негови
твърдения, че са му викали „Дай парите“, не можем да установим.
Съдът единствено и само върху показанията на свидетеля Р. е
постановил осъдителната си присъда, които според мен са вътрешно
противоречиви, накъсани, непоследователни. В разпита си от това съдебно
заседание на 22.02.2021 г. Р. посочи и Ю.Й., че му е отнел парите, точно така
се изрази: „Това, средното момче…“ и съдът е обяснил как са били наредени
подсъдимите – „Това, средното момче ми взе парите“, а Ю.Й. е оправдан.
Къде е правната и житейска логиката да считаме, че показанията на свидетеля
Р. не са на свидетел заинтересован от изхода на делото и не са лъжливи. За
мен са неистински и в оговор с показанията на сина му Г.. В случай, че бяха
пострадали, имам предвид свидетеля Р. от извършен му грабеж, те това щяха
да съобщят веднага в 21.24 ч. на телефон 112. Да не забравяме, че има един
обратен разговор от оперативния дежурен на РУ МВР – Сливен, в който
разговор се установява, че са бити и не могат да си взета колата си от село С.,
и трябва да се приберат. Дори и на оперативния дежурен в този момент те не
са споделили, че им е извършен грабеж. След около час, като са дошли
9
свидетелите Д. и А., тогава е заработила версията за извършен грабеж. Аз не
споделям становището на прокуратурата, че следва да се кредитират
показанията на полицейските служители Д., А. и П. И.. Те са вторични, те
разказват това, което удобно им е разказал свидетелят Р. и синът му Г. Ф.. Те
не носят някаква яснота. Не донасят до знанието на съда нещо ново, което да
е различно. Ето защо считам, че е допуснато нарушение на материалния
закон. Обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин.
Да започнем от допуснатите съществени процесуални нарушения.
На първо място, в разпоредителното заседание съдът излезе от ролята си на
арбитър, суброгира се в правата на свидетеля Р.Ф. и прие за съвместно
разглеждане граждански иск, който не отговаря на реда и условията уредени с
разпоредбата на чл. 85, ал. 1 НПК. Какво пише в разпоредителното заседание.
Р.Ф. казва: „Искам да ми върнат 270 лв. от подсъдимите“. От кои подсъдими?
Не е посочено от кои конкретно. Защо трябва да му ги върнат? От какво
престъпно деяние са причинени тези имуществени вреди? И най-накрая,
съгласен съм със становището на прокуратурата, че мотивите са неясни,
противоречиви, неправилни и водят до неправилен съдебен акт, но и съдът
присъжда по подразбиране лихва върху тази сума, считано от 06.04.2020 г. –
недопустимо е, приет не по реда граждански иск и отгоре на това съдът
присъжда и лихва върху този граждански иск. Той е излязъл от ролята си на
арбитър и за мен е предубеден. За да не бъда голословен, ще споделя и още
едно обстоятелство защо считам съда за предубеден.
В съдебно заседание на 22.02.2021 г. аз се опитах с няколко
въпроса да изясня произхода на парите, сумата, купюрите на банкнотите.
Какво е записано в протокола внимателно четем: „Прокурорът: Адвокат С.
издевателства над свидетеля. Държи се с него като с престъпник, все пак
свидетелят е неосъждан. Свидетелят даде ясен отговор, който се протоколира,
че е тръгнал от къщи с 300 лв. Преброили са ги с жена си. Пазарил е в
магазина. Останали са му пари и за това твърди, че му липсват 275 лв.
Свидетелят заяви, че не помни за каква сума е пазарил. Помни, че е купил
гвоздеи и цървули.“. Е, как да осъществим защитата на подсъдимия М., като
му беше отнета възможността да установим факти и обстоятелства по
предмета на делото. Тъй като това беше заявено от тогавашния
административен ръководител на Окръжна прокуратура П. С., се
протоколира и се спря събирането на доказателства по мое искане.
По отношение на моя подзащитен М., не съм съгласен със
становището на прокуратурата за изменение на размера на наложеното му
наказание.
На второ място, по отношение на М. са заличени последиците от
осъжданията. Има текст в НК, той се знае от всички нас колеги юристи и за
това ще обърна внимание на почитаемия съд какви са последните осъждания
на М.. 2014 г. - НОХД № 309/2014 г., управлява МПС без свидетелство за
управление, това е едно от последните осъждания и 2017 г. управлява МПС
10
без да е регистрирано по надлежния ред. Липсват основания да се иска
отмяна на вида и размера на наложеното наказание.
Споделям становището на прокуратурата, че мотивите не само са
неправилни, неясни и противоречиви, те са и изготвени в нарушение на чл.
13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, чл. 107, ал. 5 от НПК. Т.е. липсва пълна и всестранна
оценка, което е задължение на съда, на събраните доказателства. Всъщност с
едно изречение е спомената развитата от мен теза, че липсва престъпление,
базирайки се на протокол № 86 – проведените разговори с телефон № 112 и
оперативен и дежурен на РУ на МВР – Сливен.
В мотивите липсват каквито и да е било становища или
становище на Окръжен съд – Сливен по отношение на застъпените защитни
тези от колегите ми П. и К..
В резултат на изложеното, аз ще Ви помоля, уважаеми апелативни
съдии, на първо място, да отмените атакуваната от нас присъда като
неправилна и незаконосъобразна, и да постановите нова, с която да признаете
за невиновни подсъдимите М. и А..
Алтернативно, поради допуснатите съществени процесуални
нарушения, многобройни, от категорията на абсолютните, т.е. ограничили
правото на защита на подсъдимите, като започнем от предявяването и
приемането за съвместно разглеждане на гражданския иск, минем през липса
на оценка и проверка на всички доказателства във връзка с предмета на
делото, то ще Ви моля да отмените присъдата и върнете делото на друг състав
на Окръжен съд – Сливен за разглеждане.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМИЯ
М. Ш. М.: Придържам се към становището на моя адвокат. Нямам какво да
добавя в своя защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Ю. Е. Й.: Аз съм
доволен от присъдата. Оправдан съм. Заявил съм, че не се присъеднявам към
жалбите на останалите двама подсъдими. Моля да бъде потвърдена присъдата
по отношение на моето оправдаване.
Съдът ПРИКЛЮЧВА съдебните прения.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ К.
С. А.: Моля да бъда оправдан.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ ПОДСЪДИМ М.
Ш. М.: Моля да бъда оправдан, защото не съм извършил грабежа.
11
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Ю.Й. : Моля да ми се
потвърди оправдателната присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 11.35 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12