№ 556
гр. К., 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510102017 по описа за 2023 година
Предявен е иск от И. С. Т. от с. Я., ул.“*********“ ***, общ. К., ЕГН
********** чрез пълномощника й адв. И. Н. против Г. В. Т., от с. Ю., общ.
М., ЕГН **********, с правно основание в 49 СК.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител сочи, че
с ответника през месец септември 2017г. заживели на съпружески начала в
дома на баща му в с. Ю., общ. М.. Около седмица по-късно заминали да
живеят в Р. Г. в гр. Г.. Съвместно с тях живеели и сестрата на съпруга й Н. и
дъщеря й А. На ********. сключили граждански брак в с. Ю. общ. М., след
което отново се върнали в гр. Г. Р. Г.. В този град на 02.09.2018г. се родил
синът им И. Г. Т., ЕГН **********.
Сочи, че проблемите със съпруга й започнали малко след раждането на
детето им. Той и сестра му постоянно й вдигали безпричинни скандали.
Ежедневно била ругана и обиждана от тях, отправяли й упреци, че не работи,
че те я издържали. Нерядко при скандалите, съпругът й я удрял в
присъствието на детето. Когато синът им бил на около 3 години, след
поредния скандал съпругът й хвърлил срещу нея мобилния й телефон, с който
я ударил в лицето, избил преден горен зъб. Казвали й, че нямала думата в
тази къща, че там командва единствено той. Било й забранено да излиза извън
жилището, нямала право да ходя и до кварталния магазин.
През месец февруари тази година му казала, иска да си тръгне заедно с
детето. Той не се възпротивил, но да не си и помисля, че ще взема детето.
Настоявала да взема сина им, но той бил непреклонен. Казала му, че отива
при сестра си Г., която по това време живеела в гр. Д. в Г. на около 80 км. от
жилището, в което те живеели. Той се съгласил и я закарал при сестра й. След
около една седмица от социалните мрежи научила, че той заживял на
1
съпружески начала с друга жена в жилището им. През първите 3 месеца след
раздялата им, съпругът й позволявал да се вижда с детето. Това продължило
до средата на месец май, когато той я помолил да му подпише пълномощно и
декларация, чрез които да издаде паспорт на детето, да може да го извежда
извън страната. След като му подписала документите, той престанал да й
дава да се вижда с детето. Телефонният й номер бил блокиран от съпруга й.
Завели дело в Г. за упражняване на родителски права и определяне на
режим на лични контакти с детето, което в момента било на ход и чакали
съдът да определи дата за разглеждането му.
Преди около месец сестрата на съпруга й Н. се обадила на сестра й и
казала да й предаде, когато се прибере в България да подаде молба за развод.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, по отношение на
упражняване на родителските права, местоживеенето, режима на лични
контакти и издръжката спрямо роденото от брака дете, моли съда да не се
произнася, тъй като в Р. Г. имало заведено и образувано дело, което е на ход
и не е приключило; семейното жилище /квартира/ находящо се гр. Г.,
Република Г. е собственост на трети лица, немски граждани и след
прекратяване на брака, няма претенции за ползването му; след
прекратяването на брака, желае да възстанови предбрачното си фамилно име -
Х..
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника. На
същия са редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията към
нея.
Сочи, че вярно било, че след сключването на брака ищцата и
ответникът живели със сестрата му, но тя живяла на втория етаж от къщата,
а те на първият, реално били в различни домакинства, винаги са живели в гр.
И., а не както е записано от ищцата - гр. Г..
След раждането на сина им, ищцата и ответникът се преместили в
друго жилище, не отговаряло на истината, че той я е удрял и че й избил
преден горен зъб.
Проблемите им започнали, когато през месец юли 2022г. разбрали, че
синът им И., е болен, с диагноза Диабет тип 1. Наложило се той да отсъства
от работа, за да може 20дни да стои със сина си в болницата, тъй като майката
не пожелала да стои сама с него. При престоят им в болницата, медицинските
служители ги учили как да поставят инсулин, как да измерват кръвната
захар, на каква диета да бъде подложено детето, при което ищцата само
вдигала рамене и казвала “не мога, не мога, това не е за мен“ .
Сочи, че на *********. се прибрали в България, за да направят
сватбеното им тържество, като след това отново се прибрали в Г.. След
връщането им отношението на ищцата спрямо ответника съвсем се
променило, спряла да му обръща внимание, не обръщала внимание и не се
грижила за болното им дете. Единственото, от което се интересувала, бил
телефонът й. Тази незаинтересованост и безхаберие към семейството го
смутили и той започнал да й прави забележка единствено що се отнасяло до
2
грижите към детето им. При всеки неуспех от страна на ищцата да постави
инсулин на сина им, тя звъняла на ответника, за да се прибере и да постави
инсулина, а той от своя страна трябвало да излиза от работа, което довело до
уволнението му от страна на работодателя. Към онзи момент единствено той
е работил, за да издържа семейството им.
Сочи, че на 18.02.2023г. ищцата съобщила на ответника, че ще отиде
при сестра си на гости. Не пожелала да вземе детето със себе си, тъй като не
можела да се грижи за него. Той нямал нищо против. Няколко дена по-късно,
от социалните мрежи установил, че съпругата му живее с друг мъж, дори
започнала работа. В началото на месец април 2023г. ищцата решила да види
сина им, посетила дома на ответника и времето, което прекарала с детето,бил
1 час, следващата среща е детето била на 22.05.2023г. в Българското
посолство в Мюнхен.
В края на месец юни 2023г. ищцата отново посетила дома на ответника,
с придружители, за да видят детето. При отговор от негова страна, че то спи и
ако искат да изчакат да се събуди, те нахълтали в жилището му, целейки
физическа разправа и вземане на детето по насилствен начин. В онзи момент
той се обадил в полицията и в закрила на детето, при което нарушителите
били изгонени от дома му, а на майката било отправено предупреждение да
не доближава детето, докато не се научи да се грижи за него.
Твърди, че за разпадане на семейните отношения между страните,
единствена вина имала ищцата и нейното незаинтересовано към семейството
поведение. Тя напуснала семейното жилище, оставил е съпруга и детето си
сами да се справят, а в същото време започнала извън брачна връзка, с друг
мъж от когото очаква дете.
Желае да постигнат споразумение с ищцата, относно роденото от брака
им дете И. Г. Т. и да се разделят, без излишни неприятности, поради което
отправя предложение за постигане на споразумение и на основание чл.321(5)
ГПК, развода да премине по чл.50 СК.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да прекрати брака между
Г. В. Т. и И. С. Т., като дълбоко и непоправимо разстроен, по изключителна
вина на ищцата. По отношение родителските права и режима на контакти,
спрямо роденото от брака дете И. Г. Т., в случай, че не постигнат
споразумение с ищцовата страна.
Моли съда да не се произнася по същите, тъй като обичайното
местопребиваване на детето е на територията на Р.Г..
В случай, че ищцовата страна желае да постигнат споразумение
относно, упражняването на родителските права спрямо роденото от брака
дете И. Г. Т., неговото местоживеене и издръжка, личните отношения между
родител и дете, са готови в съдебно заседание да представят такова.
Претендира за разноски по делото.
В проведеното първо съдебно заседание е представено споразумение
по чл. 51 от СК.
Съдът постанови на осн. чл.321, ал.5 ГПК преминаване към
3
производство за развод по взаимно съгласие.
Съдът, след като се увери в сериозното и непоколебимо съгласие на
съпрузите за прекратяването на брака и че постигнатото споразумение
отговаря на изискванията на чл.51 от СК, което урежда всички последици от
развода – лични и имуществени отношения, ползване на семейното жилище,
както и фамилното име на жената, намира, че молбата следва да бъде
уважена. Семейното жилище на съпрузите е било собственост на трети лица,
немски граждани, на територията на Република Г., поради което съдът не
следва да се произнася по този въпрос.
Разноските по делото за окончателна държавна такса се поемат от всеки
от съпрузите така, както са направени.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса в размер на
40,00 лв. платима по сметка на РС-К. по равно от страните, както и държавна
такса в размер на 144,00 лв. за присъдената издръжка, платима от
молителката И. С. Т..
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 30.03.2018 г. в гр. К., обл. С.З.
граждански брак между И. С. Т., ЕГН ********** от с. Я., ул. “*********“ №
13, общ. К., обл. С.З. и Г. В. Т., ЕГН ********** от с. Ю., общ. М., обл. С.З. с
развод по взаимно съгласие.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение, както
следва:
ПОСТАНОВЯВА родителските права по отглеждане и възпитаване на
малолетното дете И. Г. Т. , ЕГН **********, род.на 02.09.2018 г. да се
предоставят за упражняване на бащата Г. В. Т., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА малолетното дете И. Г. Т. , ЕГН ********** да
живее при бащата Г. В. Т. , ЕГН **********, който към настоящия момент е
в Република Г., гр. И., ул. ***********,
ОПРЕДЕЛЯ режим на виждане и контакти на майката И. С. Т., ЕГН
********** с детето И. Г. Т. , ЕГН **********, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца, считано от датата на съдебното решение -
09.11.2023 г. от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване между
дните; 20 дни през лятото, като този период от време да не съвпада с платения
годишен отпуск на бащата; Коледните празници – от 18,00 ч. на 23.12. до
18,00 ч. на 29.12 – нечетна календарна година; Новогодишните празнини – от
18,00 ч. на 29.12. – до 18.00 ч. на 03.01. – всяка четна година; Великденско
празници – всяка четна година; Пролетна ваканция – първите 5 дни от
ваканцията при майката.
ОСЪЖДА И. С. Т., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на
детето И. Г. Т. , ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител
Г. В. Т. , ЕГН **********, в размер на 200,00 лева /двеста лева/, считано от
09.11.2023г.,дължима със законовата лихва върху главницата до
4
окончателното й изплащане, до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване. Издръжката ще се плаща от 20-то до 30-то
число на текущия месец.
СЪПРУЗИТЕ нямат претенции за дължима издръжка един към друг
след прекратяване на брака.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата И. С. Т., ЕГН
********** да носи предбрачното си фамилно име Х..
СЪПРУЗИТЕ заявяват, че придобитите по време на брака общи
движими и недвижими вещи ще бъдат поделени от страните извънсъдебно.
СЪПРУЗИТЕ нямат придобити по време на брака влогове и нямат
претенции за парични вземания един към друг.
ОСЪЖДА И. С. Т., ЕГН ********** с постоянен адрес: с. Я., ул.
“*********“ № 13, общ. К., обл. С.З. да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен съд- К. окончателна държавна такса по
допускане на развода в размер на 20,00 лв. /двадесет лева и нула стотинки/;
144,00 лева /сто четиридесет и четири лева/ държавна такса върху размера на
присъдената месечна издръжка.
ОСЪЖДА Г. В. Т. , ЕГН ********** от с. Ю., общ. М., обл. С.З. да
заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд - К.
окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 20,00 лв.
/двадесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5